Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Inne pieśni, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2016 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2017 г.)

Издание:

Автор: Яцек Дукай

Заглавие: Други песни

Преводач: Силвия Борисова

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: Полски

Издание: Първо издание

Издател: Издателство „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: Роман

Националност: Полска

Печатница: Печатница „Инвестпрес“

Редактор на издателството: Андрей Велков

Технически редактор: Симеон Айтов

Коректор: „Колибри“

ISBN: 978-619-150-690-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/822

История

  1. — Добавяне

Ο
Като Стратегос

— Предизвикателството, пред което сме изправени, по същество се свежда до един проблем: как да се стигне до общо настъпление на всички кратистоси на Земята срещу адинатосите, и то не под твое командване, а по тяхна инициатива. Всички трябва да се надигнат, във всеки случай повечето от земите по твърдото разделение на кероса: Европа, Азия, Северна Африка. Анаксегирос и Урвалд са добре дошли, но тяхното участие не е задължително: те са в безопасност толкова далече и така не заплашват с бързо запълване на празнотата, останала след чуждите аури. И не бива да командваш ти, нито дори някой зависим от тебе, за да няма никакво подозрение за опит да натрапиш волята си. Те трябва сами да се съберат, като пиркавица, спонтанно спускаща се по орбитите на ураноизата. Нещо трябва да ги привлече, някаква цел. Да се запитаме прочее: какви примери за подобни събития познаваме от историята? Ами, да речем, събитията, довели до твоето Прокуждане. В един момент си видяла всички срещу тебе; във всеки случай никой не е заявил открито друго мнение. Ще се обединят, ако се почувстват пряко застрашени. Това е очевидно. Но е очевидно и друго — не можем да чакаме адинатосите да навлязат толкова дълбоко, че какоморфията да стане всеобща заплаха за Земята. Да, имаш право, аз не мога да чакам. Но приеми моето нетърпение като свой неочакван шанс; макар че всъщност си го очаквала, нали? Е, тогава… Тогава ето какво трябва да се направи: да се обвърже недвусмислено присъствието на адинатосите в земните сфери с опасността, която кратистосите вече осъзнават и която вече е на прага им. Та да не могат да се надигнат срещу едного, същевременно надигайки се срещу другиго. След това — след това да се провокира експлозията на тази пиркавица. Например как става така, че огнените бури никога не засягат Лабиринта и другите населени земи на Луната? Пращаш астромеканици да запалят фалшиви пиркавици на по-нестабилните орбити на ефира. Експлозиите ще се стоварят на и бездруго вече изпепелени пространства и в котилата на анайресите. Такааа. Не питаш, защото знаеш кой е най-голямата вече съществуваща заплаха за Силните и върху кого да стовариш огненото опустошение. Не съм забравил. И знаеш, че тук няма да отстъпя пред нищо, че това е по-силно от всякакви клетви. Ще успея. Не може да не успея. Ще го направя; но не питай как. Знаеш, че умея да разигравам такива игри. Не е вярно, че не сте търсили стратегос. Имате нужда от стратегос, стратегосът е вашият единствен шанс, интрига и студена безлична измама, които не се основават на мощта на твоята морфа, които не са заразени от твоята морфа. Армия срещу армия, народ срещу народ, ред срещу ред. Достатъчно е да ми се отвори възможност. Достатъчно е да ми свалиш каишката. Свали ми каишката.

— Върви.