Робин Хоб
Вълшебният кораб (13) (Първа книга от трилогията „Сага за живите кораби“)

Глава десета
Сблъсъци

— Няма да търпя подобно нещо, Кайл!

Крясъкът на майка й отекна ясно, отразен от каменната зала. Резкостта му накара Алтея да прогони главоболието си. Тя постъпи по сходен начин и с ожесточението си, припламнало при дочуването на онова омразно име. Не, тя трябваше да бъде внимателна. За начало трябваше да определи водите.

Алтея забави крачка в коридора.

— Той е мой син и аз ще го възпитавам по начин, който аз сметна за добър. В момента може да изглежда грубо, но колкото по-бързо той се научи да слуша, толкова по-лесно ще му бъде на кораба. Когато отвори очи ще видиш, че не е сериозно наранен. По-скоро шокиран.

Дори Алтея можеше да долови нотката на притеснение в гласа на Кайл. А онзи приглушен звук очевидно представляваше ридаенето на сестра й. Какво ли беше причинил той на малкия Силдин? Девойката бе връхлетяна от пристъп на отврата, който я подтикваше да избяга от тази дребнавост и да иде… Но къде можеше да отиде? При кораба? Той вече не представляваше нейно убежище. Тя спря, за да изчака отвращението да отмине.

— Това не беше възпитаване, а побойничество, което няма място в дома ми. Снощи бях склонна да проявя известно снизхождение към теб. Всички бяхме преживели тежък ден, а Алтея се бе появила в немислим вид. Но да прибягваш до подобно нещо под собствения ми покрив, между близки роднини… няма да търпя. Уинтроу вече не е дете, Кайл. А дори и да беше, боят не би променил нищо. Той не се тръшкаше, а се опитваше да ти обясни собствения си възглед. На дете, учтиво изразяващо мнението си, не се отвръща с бой. Също както с възрастните.

— Ти не разбираш — сухо отвърна Кайл. — След няколко дни той ще живее на борда на кораб, където мненията са без значение, освен ако не принадлежат на мен. Там той няма да има време да изразява несъгласие. Няма да има време да мисли. В открито море моряците се подчиняват мигновено. Уинтроу току-що получи първия си урок, демонстриращ какво става при неподчинение. — С по-тих глас той додаде: — Някой ден това може да спаси живота му.

Алтея дочу трополенето на ботушите му.

— Изправи се, Кефрия — продължи Кайл. — Той ще дойде на себе си след няколко минути. Не искам да те завари как се суетиш над него. Не окуражавай поведение, което аз няма да търпя. Ако той реши, че двамата с теб не сме на едно мнение, само ще се съпротивлява повече. И колкото повече се съпротивлява, толкова повече ще се среща с пода.

— Мразя всичко това — с безжизнен глас промълви Кефрия. — Защо трябваше да става така? Защо?

— Не трябва — натърти майка й. — И няма. Казвам ти в прав текст, Кайл Хейвън, че няма да търпя подобно нещо. Никой в това семейство не се е отнасял към някого по такъв начин. И това няма да се промени в деня след смъртта на Ефрън. Не и в моя дом.

Тонът на Роника Вестрит не оставяше място за несъгласие. Само че това не беше подходящият тон за разговор с Кайл, както бе научила Алтея. Прякото противопоставяне само извикваше най-лошите му черти. Така стана и сега.

— Хубаво. Щом се свести, ще го отведа на борда. Той може да се учи и там. Всъщност така би било най-добре. Ако той изучи на котва част от корабната служба, в открито море няма да се затруднява толкова. И няма да му се налага да слуша как жените оспорват всяко нареждане, което му отправям.

— Нито в моя дом, нито на борда на моя кораб… — поде майка й, но Кайл я прекъсна с думи, които накараха Алтея да пламне от леден гняв.

— Корабът принадлежи на Кефрия. И на мен като неин съпруг. Случващото се на борда на Вивачия вече не те касае, Роника. И като стана дума за това, ако не се лъжа, според законите на Бингтаун, тази къща също е нейна. Наша.

Последва съкрушително мълчание. Кайл беше този, който го наруши — с глас, съдържащ загатнато извинение.

— Или поне това е едно от възможните развития. Развитие, което не би облагодетелствало никого. Аз не предлагам да се делим, Роника. Видно е, че за семейството ще бъде най-добре всички да работим заедно, сред общ дом, към обща цел. Само че аз не мога да сторя това с вързани ръце. Ти би трябвало добре да осъзнаваш това. Ти си се справяла много добре през всички тези години, като за жена. Само че времената се променят. Ефрън не е трябвало да те оставя да се оправяш с всичко това сама. Колкото и да го уважавам… Не, точно защото го уважавам, аз трябва да се уча от грешките му. Аз нямам намерение просто да отплавам към залеза и да заявя на Кефрия да се грижи за всичко, докато се върна. Нито ще позволя Уинтроу да стъпи на борда на Вивачия и да се държи като глезен принц. Ти сама знаеш какво стана с Алтея: тя е толкова своеволна и себевглъбена, че е на практика безполезна. И по-лошо, тя уврежда семейното име. Сега аз ще ти кажа нещо открито: не съм уверен, че вие двете ще успеете да я вразумите. Струва ми се, че най-лесното решение би било да я омъжим, за предпочитане за мъж, който не е местен…

Алтея влетя в трапезарията като кораб с всички вдигнати платна.

— Ще дръзнеш ли да повториш обидите си пред мен, Кайл?

Той не се изненада от появата й.

— Правилно ми се е сторило, че виждам сянката ти. От колко време ни подслушваш, скъпа ми балдъзо?

— Достатъчно дълго, за да се уверя, че ти не мислиш доброто нито на семейството ми, нито на нашия кораб. — Алтея нямаше да се трогне от спокойствието му. — Кой си мислиш, че си ти, та да държиш такъв тон на майка ми и сестра ми и невъзмутимо да им обясняваш как си щял да започнеш да движиш нещата лично?

— Мисля, че аз съм мъжът в това семейство — прямо отвърна Кайл.

Алтея се усмихна студено.

— Играй си на мъж колкото си щеш. Но ако си мислиш, че ще получиш кораба ми, жестоко се лъжеш.

Кайл въздъхна драматично.

— Мислех, че само жителите на Дъждовните земи вярват, че повтарянето на едни и същи думи ги превръща в истина — със сарказъм каза той. — Ти си глупачка, сестрице. Не само общото право на Бингтаун разпознава сестра ти като единствена наследница: това е изтъкнато от документ, подписан от баща ти. Нима ще му се опълчиш и в това?

Струваше й се, че тези му думи са я изкормили. Цялата сила, успяла да се натрупа от вчерашния ден насам, сега й беше отнета. Алтея почти бе успяла да се убеди, че въпросният вчерашен ден е бил нещо абсурдно, че баща й никога не би могъл умишлено да й отнеме кораба. Само че тя не можеше да си мисли подобно нещо, след като знаеше, че той е съставил това си желание в писмен вид и го е подпечатал… Не. Тя започна да мести поглед между Кайл и майка си.

— Не ме е грижа какво сте го заблудили да подпише през последните му дни — каза тя с тих, но яростен глас. — Аз зная, че Вивачия ми принадлежи. Принадлежи ми по начин, който никога няма да бъде достъпен за теб, Кайл. И нека ти кажа, че няма да спра, докато тя отново не премине под моя команда…

— Под твоя команда? — Кайл гръмна да се смее. — Ти да командваш кораб? Та ти не си подходяща дори да чистиш палубата. По някакъв начин си успяла да се самоубедиш, че си моряк. Нищо подобно! Баща ти те държеше на борда, за да си му под око и да не се забъркваш в неприятности на брега. Ти не разбираш нищо от мореплаване.

Алтея понечи да отвърне, но бе изпреварена от стон, долетял откъм проснатия Уинтроу. Всички се обърнаха към него. Кефрия понечи да пристъпи напред, но Кайл я спря с жест. Но Роника не обърна внимание нито на погледа му, нито на жеста, а се приближи до момчето. То се надигна, замаяно, притиснало ръце към лицето си. И с усилие спря погледа си върху възрастната жена.

— Добре ли съм? — замаяно попита то.

— Надявам се — отвърна Роника и тихо въздъхна. — Алтея, би ли ми донесла студена, влажна кърпа?

— Момчето е добре — изсумтя Кайл, но Алтея не му обърна внимание. С тежки стъпки тя напусна трапезарията, за да изпълни поръчението, макар да се питаше защо го прави. Тя подозираше, че майка й е заблудила баща й и го е накарала да подпише нещо, което той изобщо не е възнамерявал. Защо трябваше да й се подчинява? Може би защото това й осигуряваше претекст да се отдалечи от Кайл, преди да му е изтръгнала гръкляна с голи ръце.

Какво се случваше със света й? Подобни неща никога не се бяха случвали в родния дом. Дори крясъците бяха нещо нечувано. А днес Кайл бе проснал собствения си син на земята. Алтея още не можеше да повярва, че това е реалност. Всички тези подобия на прояви бяха нещо напълно необичайно за нея. Сблъсъкът с тях я бе смутил напълно. Тя не само не знаеше как да реагира; не знаеше и какво да чувства.

В стаята с помпата стоеше нервна слугиня, която попита почти шепнешком:

— Нужна ли ви е помощ?

— Не. Всичко е наред. Капитан Хейвън просто си изпусна нервите за момент — спокойно излъга Алтея, заела се да мокри кърпа. Сякаш някой друг бе изрекъл думите с нейния глас.

Наред. Нещата далеч не изглеждаха наред. Тя се чувстваше като жонгльорска бухалка, полетяла във въздуха сред неизвестен и непредсказуем полет. Не се знаеше кога ще последва следващото разтърсване; може би тя щеше да продължи да лети, извън контрол, завинаги откъсната от познатия семеен ритъм.

Алтея се усмихна горчиво на тази си нелепа представа и сложи кърпата в една пръстена купа, преди да поеме обратно към трапезарията. Там тя завари Уинтроу и майка си да седят в единия край на масата. Уинтроу изглеждаше блед и потресен, а Роника имаше уверен вид. Възрастната жена стискаше ръцете на момчето и му говореше.

Кайл, скръстил ръце, стоеше до прозореца, с гръб към стаята. Въпреки това Алтея усещаше възмущението му. Кефрия бе застанала до него и гледаше умолително, но съпругът й не й обръщаше внимание.

— … всичко е в ръцете на Са — казваше майка й в този момент. — Вярвам, че той те е изпратил обратно при нас и е създал връзката между теб и кораба по някаква причина. Така е трябвало да стане, Уинтроу. Можеш ли да го приемеш, както някога прие начина, по който те отпратихме с онзи жрец?

Връзка между Уинтроу и нейния кораб. Невъзможно. Сърцето на Алтея застина. По някакъв начин тялото й продължаваше да се движи, а очите й продължаваха да виждат. Уинтроу бе изцяло съсредоточен върху лицето на баба си. Той просто я гледаше. Кръвта на рода Хейвън видимо личеше у него, в положението на брадичката и в гневния поглед.

Когато Алтея постави купата до него, тя видя момчето да се овладява. След няколко вдишвания чертите му се отпуснаха. За момент тя зърна не само силна прилика с баща й, но и с образа, който тя виждаше в огледалото си. Това видение я шокира и я накара да преглътне зараждалите се думи.

Гласът на момчето беше разсъдлив и спокоен.

— Хилядократно съм чувал подобни думи. Такава е била волята на Са. Градушки, бури, мъртвородени. Така било писано.

Той извади влажната кърпа, внимателно я сгъна и я притисна към челюстта си. Ударената страна на лицето му бе започнала да потъмнява; самото момче все още изглеждаше разтърсено и замаяно. А думите му бяха изречени с известна предпазливост, издаваща болка при учленяването им. Въпреки това Уинтроу не изглеждаше разгневен, стреснат или ужасѐн. Личеше единствено намерението му да накара баба си да разбере думите му. Сякаш с привличането й на своя страна той щеше да спаси живота си. Може би действително беше така.

— За лошото време съм склонен да приема, че е негова умисъл. За мъртвородените деца не съм сигурен. Не и когато съпругът е бил съпругата си предишния ден… — Гласът му заглъхна заради някакъв неприятен спомен. Подир няколко мига погледът му отново се спря върху лицето на възрастната жена. — Аз мисля, че Са ни е повелил да живеем добре. Да, той изправя препятствия на пътя ни… Чувал съм как хората оплакват жестокостта му и горчиво питат защо? Но на следващия ден същите хора вземат трионите си и отиват да разчистят клони от овощията, а младите дръвчета пресаждат. Така те ще растат по-добре и ще дават повече плод, казват градинарите. Те не стоят край дърветата и не им обясняват, че това е за тяхно добро.

Той повдигна кърпата от лицето си и я преобърна, за да намери място, което още не се е затоплило.

— Мислите ми прескачат — недоволно каза Уинтроу. — Точно когато искам да говоря най-ясно с теб, бабо. Аз не мисля, че Са ми е отредил да напусна редиците на неговите свещеници и да отида да живея на борда на кораб, за да може семейството ни да богатее. Дори не съм сигурен, че ти самата искаш това. Мисля, че това е желанието на баща ми. За да получи своето, той нарушава дадената си дума и убива сърцето ми. Освен това не ми е убягнало, че този нежелан дар, който той тика в ръцете ми, едва вчера е бил отскубнат от леля Алтея.

За пръв път Уинтроу погледна към Алтея. За частица от мига очите на баща й надникнаха от погледа му. Същото безгранично търпение, обградило непоклатима воля. С удивление тя осъзна, че насреща й стои не някакъв разтреперан млад послушник, а мъжки разсъдък в зреещото тяло на момче.

— Дори собственият ти син вижда несправедливостта на делата ти — обърна се тя към Кайл. — Кражбата на Вивачия няма нищо общо с мнението ти за моите способности. Всичко просто опира до твоята алчност.

— Алчност? — с презрение кресна Кайл. — Алчност? О, прекрасно! Алчността ме кара да заграбя кораб, натежал от толкова нелеп дълг, че би било цяло чудо да го изплатя преди смъртта си. Заради алчност аз искам да се нагърбя с отговорността за домакинство, което си няма и понятие от финанси. Алтея, ако смятах, че от теб би имало някаква полза на борда на Вивачия, веднага щях да се възползвам от този шанс. И нещо повече. Ако ти можеше да ми покажеш дори един признак на истинско разбиране, ако беше служила истински дори на борда на едничък кораб, с радост щях да ти отстъпя проклетия кораб с все всичките му дългове. Но ти си чисто и просто една глезла.

— Лъжец! — отвратено изрева Алтея.

— Кълна се в името на Са! — продължи да крещи мъжът. — Ако дори един достоен капитан се застъпи за теб, още утре ще ти отстъпя кораба. Само че целият Бингтаун познава същината ти. Наперена дилетантка.

— Корабът би могъл да се застъпи за нея — с треперещ глас отбеляза Уинтроу. Той повдигна ръка към челото си. — Ако корабът се застъпи за нея, ще удържиш ли на думата си? Защото ти се закле в Са; всички ние бяхме свидетели. Ще трябва да го сториш. Не мога да приема, че тези жлъчни спорове са били желанието на дядо ми. Толкова е просто да възвърнем реда. Ако Алтея се върне на борда на Вивачия, аз ще мога да се върна в манастира си. Всички ще можем да се върнем на местата, където принадлежим. Където бяхме щастливи…

Той замлъкна, осъзнал, че всички погледи са насочени към него. Баща му трепереше от гняв; Роника Вестрит бе притиснала длан към устата си, видимо засегната от дълбоко разколебаване.

— Стига вече с това хленчене! — избухна Кайл. С няколко крачки той се озова пред масата и се втренчи в сина си. — На такива неща ли са те научили жреците? Да извърташ нещата, за да бъде твоето? Срамувам се, че момче от твоето потекло използва подобни номера пред собствената си баба. Изправи се! — кресна той. Уинтроу се взираше в него безмълвно. — Изправи се! — изрева баща му, още по-силно.

Младият жрец се поколеба за миг, преди да се надигне. Той отвори уста да каже нещо, но Кайл го изпревари.

— Ти си на тринадесет години, макар да изглеждаш на не повече от десет и да се държиш като тригодишен. Според бингтаунските закони до навършването на петнадесетата година трудът на един син принадлежи на баща му. Ако продължиш да се противиш, ще се позова на този закон. Въобще не ме е грижа дали носиш кафява роба. Не ме интересува дори и ако ти поникнат свещени рога. Докато не навършиш петнадесет, ще работиш на кораба, разбра ли ме?

Дори Алтея остана шокирана от граничещите с богохулство думи.

Гласът на Уинтроу трепереше, но самият юноша стоеше неподвижно.

— Като свещеник на Са аз съм длъжен да се подчинявам само на онези светски закони, които са справедливи. Ти се позоваваш на закон, за да нарушиш обещанието си. Когато ме обрече на Са, ти обрече на Са и труда ми. Аз вече не съм твоя собственост. — Той погледна към майка си и към баба си, преди да добави почти като извинение: — Освен това аз вече не съм истински член на това семейство. Аз принадлежа на Са.

Роника понечи да го спре, но ожесточението на Кайл я накара да залитне. С писък Кефрия скочи към майка си. А Кайл сграбчи Уинтроу за дрехата и започна да го разтърсва с все сила. Мъжът бе започнал да пелтечи от гняв.

— Ти си мой — ревеше той към момчето. — Мой, разбра ли! Сега ще млъкнеш и ще правиш каквото ти се казва! — Кайл спря да го разтърсва и го повлече със себе си. — Отиваш право на кораба. Ще докладваш на първия помощник и ще му кажеш, че си новият юнга. Новият юнга, нищо повече. Разбра ли ме?

Алтея наблюдаваше в удивено вцепенение. Тя смътно осъзнаваше, че майка й е прегърнала и се опитва да успокои ридаещата Кефрия. Двама слуги, вече неспособни да сдържат любопитството си, надничаха иззад прага. Алтея осъзнаваше, че трябва да се намеси, само че случващото се бе прецедент за нея — ала тя можеше единствено да се взира. За подобни спорове тя бе чувала само слухове. Пак от слухове тя знаеше за случаи, в които търговци са принуждавали синове да продължат родовия бизнес. И за кораби, където дисциплината бива поддържана единствено чрез подобна грубиянщина.

Но подобни неща никога не се случваха в домовете на Търговските семейства. А може би се случваха, но никой не говореше за тях.

— Разбра ли ме? — повтори Кайл. Изглежда той смяташе, че по-шумният крясък ще придаде по-голяма разбираемост на думите му.

Макар и замаян, Уинтроу успя да кимне. Кайл пусна дрехата му. Момчето залитна и се подпря на ръба на масата, над която остана приведено.

— Не знаеш ли какво означава веднага! — победоносно кресна капитанът. Той се извърна към вратата и видя надничащия слуга. — Уелф! Стига си се пулил и отведи сина ми до кораба. Погрижи се той да си събере багажа, защото от този момент ще живее на борда.

Уелф побърза да притича в стаята, за да вземе Уинтроу за ръката и да го изведе. А Кайл се обърна към Алтея. Успехът в тиранизирането на младия юноша изглежда му бе придал увереност, защото той попита:

— Достатъчно разумна ли си, за да си извлечеш поука от това, Алтея?

— Бих се изненадала, ако някой не е научил нещо от днешната ти проява, Кайл. Най-вече за факта, че ти не би се спрял пред абсолютно нищо в амбицията си да придобиеш контрол над рода Вестрит.

— Контрол? — Кайл я изгледа невярващо и се обърна към другите жени, очакващ да зърне сходно удивление. Но Роника му отвърна с унищожителен поглед, а Кефрия продължаваше да ридае, отпуснала глава върху рамото й. — Това ли си мислиш? Контрол? — Той тръсна глава и се засмя горчиво. — Става дума да спасим малкото оставащо. Наистина не зная защо изобщо си правя труда. Всички вие се държите с мен като с престъпник, след като аз просто се опитвам да запазя семейството. Кефрия! Ти знаеш, кажи им. Двамата с теб сме говорили за това.

Съпругата му най-сетне повдигна насълзено лице, само че в очите й отсъстваше разбиране. Той невярващо поклати глава.

— Какво очаквате да направя? — обърна се Кайл към трите им. — Имотите ни губят пари всеки ден; ние имаме жив кораб, когото все още изплащаме; кредиторите ни заплашват да започнат да конфискуват, за да си получат дължимото. А вие изглежда сте на мнение, че бихме могли просто да загърбим всичко това и да се съберем да пием чай. Не, поправка. Алтея смята, че тя трябва да ускори пропадането ни, като задържи живия кораб като своя играчка. За да може тя да се черпи заедно с местните водни плъхове и да се киска, докато те я опипват.

— Престани, Кайл — предупреди го Роника.

— С какво да престана? Да престана да ви казвам онова, което вие знаете, но отказвате да разберете? Хайде да ми отделите няколко мига и да ме изслушате — Той поспря и си пое дъх, в опит да издиша гнева и раздразнението. — Аз имам деца, за които трябва да мисля. Силдин и Малта. Също като Ефрън аз също ще умра някой ден. И нямам намерение да оставя в наследство на децата си купища дългове и лошо име. Ефрън не ти е оставил синове, които да те защитават, Роника, никакви мъже, които да се нагърбят с имотите. Затова аз, като един предан зет, се нагърбвам с тази отговорност, за да сторя онова, което трябва да бъде сторено, колкото и болезнено да е то. През последните няколко месеца размишлявах дълго и вярвам, че мога да накарам семейството отново да си стъпи на краката. Сдобих се с известни връзки в Калсид, хора, готови да търгуват с нас. Планът не е нещо удивително: трябва да пуснем кораба в действие, колкото се може по-енергично, и да пренасяме най-доходоносните товари колкото се може по-бързо. Същевременно трябва да направим актуална и безпристрастна оценка на земите си, за да определим кои от тях ни носят печалба. Тях ще задържим. Най-важно е да не пръскаме паника сред кредиторите си. Ако започнем да продаваме стремглаво, те ще решат, че това е предсмъртната ни агония и ще се скупчат около нас, за да си вземат поне част от дължимото. И честно казано, ако видят как Алтея се весели с дегенерати, сякаш семейството ни е изгубило всякаква надежда и гордост, това също би имало подобен ефект. Когато черниш собственото си име, Алтея, ти петниш името и на дъщеря ми. Аз се надявам един ден Малта да си намери достоен жених. Никой достопочтен мъж не би се поинтересувал от нея, ако ти имаш репутацията на мърлява алкохоличка.

— Как се осмеляваш да… — изръмжа Алтея.

— Осмелявам се на много неща в името на децата си. Ще превърна Уинтроу в мъж, дори и ако той ме намрази за това. Ще върна финансовата стабилност на това семейство, дори и ако трябва да използвам живия кораб по немислими за вас начини. Ако ти изпитваше към семейството си дори половината от онази загриженост, която изпитвам аз, ти щеше да се овладееш и да започнеш да се държиш като дама, за да си намериш жених, който съюз да укрепи финансовото положение на рода ти.

Леден гняв обхвана Алтея.

— Значи очакваш от мен да се пусна на онзи, който плати най-високо, който и да е той, стига да е склонен да предостави достатъчно добра цена за моето брачно партньорство?

— Не виждам защо това представлява проблем за теб, след като снощи ти изглеждаше склонна да сториш същото абсолютно безплатно — със същата студенина отвърна Кайл.

Алтея си пое дъх, готова да се хвърли като бясна котка. Но намесата на майка й сложи край на този спор.

— Достатъчно.

Само една дума, изречена тихо. Роника пристъпи до един от столовете и сложи Кефрия да седне. Нещо в категоричността на тона й бе накарала всички да замлъкнат. Дори Кефрия бе започнала да ридае безшумно. Дребната и смугла старица изглеждаше още по-малка в траурните си дрехи. Въпреки това, когато тя пристъпи между Кайл и Алтея, и двамата отстъпиха.

— Няма да крещя — каза им Роника. — Нито ще се повтарям. Затова съветвам и двама ви да слушате внимателно и да запомните онова, което ще ви кажа. Алтея, първо се обръщам към теб, защото нямах възможност да поговоря с теб след слизането ти на брега. Кайл, не смей да ме прекъсваш, дори и за да изразиш съгласие.

Възрастната жена си пое дъх. За момент тя придоби неуверен вид. Тя се приближи към Алтея и взе ръцете й. Девойката не се възпротиви.

— Дъще, зная, че се чувстваш ощетена. Ти очакваше да наследиш кораба. Така възнамеряваше баща ти. Него вече го няма. И макар още да ме боли, ще говоря откровено. Той винаги се отнасяше към теб като с един от синовете, които изгубихме. Ако братята ти бяха преживели заразата… Но днес е излишно да мислим за това. Някога, когато момчетата бяха живи, баща ти винаги казваше, че земята ще бъде предадена на дъщерите му, а корабът ще остане на синовете. И макар че той никога не го е казвал пряко, след смъртта на момчетата той смяташе да остави земята на Кефрия, а кораба на теб. Но освен това баща ти възнамеряваше да доживее до дълбока старост, да види как всичките ни дългове биват изплатени и Вивачия става наша собственост. Да види как ти сключваш съюз с мъжа, който щеше да стане твой капитан на Вивачия. Не. Не ме прекъсвай! — остро каза тя, когато Алтея отвори уста да възрази. — Достатъчно ми е тежко да изричам всичко това. Ако ме прекъсваш, никога няма да успея да довърша — додаде тя по-тихо. И решително погледна дъщеря си в очите. — Ако искаш да виниш някого за разочарованието си, вини мен. Защото, когато повече не можех да отричам, че баща ти умира, аз изпратих да повикат Картил, нашия съветник. Двамата с него изготвихме нужния документ и аз убедих баща ти да подпише. Убедих го, Алтея, не съм го заблуждавала. Накрая дори Ефрън разбра, че това би било най-разумно. Ако семейното богатство бъдеше поделено сега, никой от нас не би оцелял. Тъй като Кефрия е по-голяма и има деца, за които да се грижи, аз постъпих тъй, както изискваше традицията, и я направих единствена наследница.

Роника Вестрит отмести очи от шокирания поглед на Алтея, за да се обърне към по-голямата си дъщеря. Кефрия все още седеше, отпуснала глава върху масата, но риданията й бяха утихнали. Кайл се бе приближил до нея и бе отпуснал ръка върху рамото й. На Алтея се струваше, че този му жест не цели да успокои съпругата му, а да изтъкне неговото собственичество.

— Кефрия знаеше за наследството си. Освен това тя знае, че документът изисква от нея тя да продължи да се грижи за сестра си, докато сестра й не се омъжи. Този документ задължава Кефрия да ти предостави подобаваща зестра. Това задължение бива удвоено от изискванията на традицията.

Презрението пак не бе напуснало погледа на по-малката сестра.

— Алтея — умолително продължаваше старицата. — Опитай се да разбереш. Аз се постарах да бъда честна. Ако корабът бъдеше завещан на теб, ти почти не би разполагала със средства, за да осигуриш плаването му. За закупуването на стока и провизии и заплатите на екипажа са необходими пари. Дори едно успешно пътуване би те изправило пред затруднения. Ами пътуванията, които не се окажат толкова успешни? Изплащането на кораба е обвързано с имотите ни. Нямаше начин разумно да поделим наследството. То трябва да бъде използвано като едно цяло, за да ни освободи от дълговете.

— Значи аз нямам нищо — тихо каза Алтея.

— Алтея, сестра ти никога не би позволила нещо да ти липсва — поде майка й. Този път беше неин ред да замълчи, защото Алтея я прекъсна:

— Не ме интересува. Не ме е грижа дали съм беднячка. Да, аз мечтаех как Вивачия ще бъде моя. Защото тя е моя, майко, по начин, който ти не би могла да разбереш. По същия начин конете на Седън Диб теглят каретата му, но обичат коняря му. Вивачия обича мен по същия начин. Аз й принадлежа. Никой брачен съюз не би могъл да се сравни с това обвързване. Задръжте всички приходи от пътуванията й. Нека всички да казват, че Вивачия принадлежи на Кефрия. Просто ме оставете да плавам с нея. Няма да предявявам никакви други претенции, няма да оспорвам нищо. — Отчаяният й поглед потърси лицето на майка й и се премести върху насълзения лик, който Кефрия бе повдигнала към нея. — Моля ви — промълви тя. — Моля ви.

— Не. — Кайл беше онзи, който отвърна вместо тях. — Аз вече издадох нареждане да не бъдеш допускана на борда. И няма да го отменя. Вие виждате каква е тя — обърна се той към другите две жени. — Напълно непрактична. Просто иска да бъде нейното, нещата да продължат както преди. Тя ще остане своеволната наследница, която ще продължи да живее на борда без никакви отговорности, да си играе на моряк, а между отделните пътувания да се разхожда из магазините на брега и да пазарува за чужда сметка. В случая, сметката на сестра си, на моето семейство. Не, Алтея. Със смъртта на баща ти настъпи и краят на детството ти. Време е да започнеш да се държиш по начин, подобаващ на една представителка на този род.

— Не говоря на теб! — избухна Алтея. — Ти дори си нямаш понятие за какво говоря. За теб Вивачия е просто кораб и си остава това дори и когато се обръща към теб. За мен тя е част от семейството, по-близка от сестра. Тя се нуждае от присъствието ми, а аз също се нуждая от близостта й. За мен тя би плавала по начин, какъвто никога не би проявила към теб.

— Момичешки лиготии — навъси се Кайл. — И празни приказки. Ти избяга от нея в деня, в който тя се съживи, и остави Уинтроу да прекара първата нощ на борда й. Ако в действителност изпитваше подобни чувства към нея, ти не би сторила подобно нещо. Него тя харесва достатъчно; той ще стои на борда, за да й прави компания или каквото там прави. И той ще се научи да бъде истински моряк, а не да се шляе из кораба и да се налива из пристанищните кръчми. Не, Алтея. На Вивачия няма място за теб. Аз няма да позволя да сееш раздор сред екипажа или да си съперничиш с Уинтроу за благоволението на кораба.

— Майко? — отчаяно промълви Алтея.

Старицата я гледаше тъжно.

— Ако не те бях видяла снощи да се прибираш в подобно състояние, щях да се възпротивя на Кайл. Щях да кажа, че думите му са прекалено остри. — Тя бавно въздъхна. — Само че не бих могла да отрека онова, което съм видяла със собствените си очи, Алтея. Много добре ми е известна обичта ти към Вивачия. Ако баща ти беше жив… Не, няма смисъл от подобни думи. Може би е настъпил моментът да продължиш с живота си. Аз виждам, че Уинтроу притежава потенциал. Той ще се справи добре с кораба. Позволи му. Време е, може би крайно време, ти да заемеш полагащото ти се място в Бингтаун.

— Моето място е на борда на Вивачия — промълви девойката.

— Не е — каза Кайл. Майка й кимна в потвърждение на думите му.

— В такъв случай аз нямам място сред това семейство или в Бингтаун.

Алтея сама се изненада от думите си. Категоричността им я шокира. Те се бяха врязали като камък, хвърлен сред застинала вода: тя можеше да види как изреченото се разраства в диплеща се вълна, която се простира към всички нейни взаимоотношения, за да ги промени безвъзвратно. За момент девойката остана задавена.

— Алтея? Алтея!

Викът на майка й долетя подире й. Алтея осъзна, че крачи сред коридора — коридорът на дом, превърнал се за нея в чуждо място. Тя осъзна, че бяха изминали години от времето, в което тя бе прекарвала повече от месец под този покрив. От колко време този гоблен висеше на стената? От колко време онези плочки бяха напукани? Тя не можеше да отговори, защото не бе присъствала на тези и много други събития. На практика тя не променяше нищо. Това място бе престанало да бъде неин дом още преди години. В настоящия ден Алтея не бе създала тази реалност, а само я бе разпознала.

Понесла единствено дрехите на гърба си, тя прекрачи прага и излезе навън.

 

 

— Ако тя се върне отново пияна, ще я заключа в стаята й за една седмица. Накарай я да разбере, че няма да търпя тя да петни семейното име и репутацията си. — Кайл бе седнал до Кефрия и я бе прегърнал през раменете.

— Млъкни, Кайл — тихо, но ясно изрече Роника Вестрит. Всичко се разпадаше: семейството, домът й, мечтите й за бъдещето. Алтея бе казала нещо напълно сериозно; в думите й Роника бе доловила познатата й от Ефрън решителност. По-малката й дъщеря нямаше да се върне тази вечер, нито пияна, нито в каквото и да било друго състояние. Тя си бе отишла. А онзи незрял идиот, за когото Кефрия се бе омъжила, можеше единствено да си играе на голям домопритежател и непрекъснато да изтъква новопридобитата си власт.

Старицата въздъхна тежко. Може би това беше единственият проблем, който тя можеше да разреши точно в този момент. Може би в неговото разрешаване се криеше преодоляването и на останалите пречки.

— Не исках да кажа това пред Алтея, за да не насърчавам опърничавостта й, но ти цяла сутрин се държиш като магаре. Както ти сам с изключителен такт изтъкна, аз нямам право да се намесвам в делата между теб и сина ти. Но Алтея, моя дъщеря, е нещо съвсем различно. Ти не си отговорен за нея. И трябва да ти кажа, че намирам за изключително наскърбителни и безвкусни опитите ти да се налагаш над нея.

Тя бе очаквала да зърне поне малко смущение. Вместо това лицето му придоби изключително наскърбен вид. Роника получи възможност — и не за първи път — да се усъмни в решението си да повери семейното богатство в ръцете на по-голямата си дъщеря. Отговорът му потвърди най-лошите й страхове.

— Сега аз съм мъжът в това семейство. Какви са тези глупости, че не отговарям за нея?

— Тя е моя дъщеря, а не твоя. Тя е сестра на съпругата ти, а не твоя.

— Тя споделя роднинство и с двете ви. Нейните действия се отразяват на това родово име. Ако вие двете с Кефрия не сте в състояние да я убедите с добро, то аз ще трябва да се намеся с нещо по-убедително. Не разполагаме с време да увещаваме Уинтроу и Алтея. Те двамата трябва да разберат, че е време да приемат задълженията си и да започнат да ги изпълняват.

— Когато става дума за Алтея, ти не си този, който ще определя нейните задължения. Тази отговорност се пада на мен.

Непоколебимата решителност, до която Роника Вестрит бе прибягвала тъй често по време на преговори, отново се появи в гласа й.

— Може би ти виждаш нещата по такъв начин. Но аз не споделям това мнение. Ти предостави на мен грижите за нея. На мен се пада да преценявам издръжката й. Този факт би трябвало да предостави достатъчна тежест на думата ми, за да накарам Алтея да овладее поведението си.

Всичко това Кайл изрече със спокоен и разсъдлив глас, но същината на думите му пак засегна Роника.

— Когато критикуваш държанието на дъщеря ми, ти критикуваш възпитанието, предоставено й от нейните родители — каза възрастната жена. — Ти може и да не си съгласен с начина, по който ние двамата с Ефрън сме отгледали Алтея, но не е твоя работа да изразяваш несъгласието си. Освен това не съм предоставила на Кефрия грижата за издръжката на сестра й, за да можеш ти да заплашваш Алтея. Сторих го единствено като начин да й осигуря част от бюджета. Не е подходящо една сестра да отговаря за друга. Още по-неподходящо е съпругът да отговаря за своята балдъза. И нямах намерение да прогонвам Алтея от Вивачия, а само да я окуража да се насочи към друг живот, след като тя се убеди, че корабът се намира в добри ръце.

Роника се отпусна край масата, клатейки глава. Всичките й намерения се бяха объркали.

— Ефрън беше прав за нея. Тя се нуждае от лека ръка. Тя не би отстъпила пред принуда. Снощи тя скърбеше. И каквото и да мислиш ти за Брашън, Ефрън имаше високо мнение за него. Може би той не е сторил нищо повече от това да я придружи до дома й; подобаваща постъпка за един джентълмен, срещнал смутена дама.

— Сигурно двамата са пили чай целия ден — отбеляза Кайл с натежал от сарказъм глас.

Грешка. Съкрушителна грешка. Роника престана да гледа към него, а се загледа в дъщеря си — докато Кефрия не усети погледа й и не повдига очи, за да го срещне за миг.

— Кефрия — тихо поде майка й. — Ти знаеш какви бяха намеренията ми при съставянето на тези документи. Би било нечестно от твоя страна да се възползваш от сестра си по такъв начин, да използваш наследството си, за да я принудиш. Искам да ми кажеш, че няма да допуснеш това.

— Тя има деца, за които да мисли — намеси се Кайл.

— Кефрия — повтори майка й. Тя не можа да скрие умолителната нотка от гласа си.

Младата жена започна да мести поглед между лицето на майка си и непоколебимия взор на съпруга си. Гласът й долетя пискливо:

— Не мога да заставам в средата. Не мога! — възкликна тя с отчаяние и започна да кърши ръце пред гърдите си.

— Няма да ти се наложи — успокои я Кайл. — Документите бяха подписани пред свидетели. Ти знаеш, че правилното е онова, което е най-доброто за Алтея. Знаеш, че и двамата й мислим единствено доброто. Вярвай в себе си, Кефрия. Довери се на съпруга си.

Кефрия отново улови невярващия поглед на майка си, преди да се загледа в излъсканата повърхност на масата. Ръцете й нервно започнаха да се плъзгат по плота.

— Вярвам ти, Кайл — прошепна тя. — Наистина ти вярвам. Но не искам да нараня Алтея. Не искам да бъда жестока към нея.

— Няма да бъдем — увери я Кайл. — Стига тя да не бъде жестока към нас. Така е справедливо.

— Да… справедливо — колебливо се съгласи съпругата му. Тя погледна към майка си, очаквайки подкрепа, само че ликът на Роника бе застинал. Старицата винаги бе смятала по-голямата си дъщеря за по-силната от двете. Та нима Кефрия не бе избрала живот, изискващ сила, докато Алтея бе предпочела да се разхожда край баща си и да си играе? Кефрия си бе взела съпруг, бе родила деца, бе поела грижите над собствено домакинство и се включваше да помага в семейните дела. Или поне така се бе струвало на Роника по времето, когато тя бе съставяла наследството. Но сега тя осъзнаваше, че Кефрия се е занимавала предимно с делата на самата къща, със съставянето на делничното меню и с ръководенето на приготовления за празници. Това съдействие бе позволило на Роника да се съсредоточи изцяло върху делата със семейните земи. Защо тя не бе съзряла, че по-голямата й дъщеря се е превърнала в кукла, която следва напътствията на майка си и се подчинява на съпруга си, но рядко проявява самоинициатива? Роника се опита да си припомни последния път, в който Кефрия бе предложила някаква промяна или бе подела самостоятелно действие. Тя не можа да се сети за нещо подобно.

Защо, защо тези мисли я спохождаха чак сега? Всемилостиви Са, та тя току-що бе предала съдбите им в ръцете на Кефрия. Традициите и обичаите на Бингтаун налагаха след смъртта на мъж собствеността му да премине в ръцете на наследниците му. Не съпругата, а на наследниците. Разбира се, Роника имаше правото да запази контрол над собствеността, която тя бе донесла със себе си, само че от тази собственост не бе останало почти нищо. Сърцето й трепна уплашено при осъзнаването, че не само по-малката й дъщеря е станала зависима от прищевките на Кайл, а и тя самата.

Роника хвърли бърз поглед към него, все така задържаща безстрастно лице. Оставаше й единствено да се моли на Са, че той още не е осъзнал това. В противен случай тя можеше да изгуби всичко. Какво би могла да стори тя срещу подобна заплаха?

Възрастната жена бавно си пое дъх и с овладян глас заяви:

— На думи наистина изглежда справедливо. — Тя не биваше да омеква изведнъж. — Предстои ни да видим на дело.

Подир това Роника шумно въздъхна и без нужда разтърка очи.

— Има толкова много неща, за които трябва да мисля. За момента оставям Алтея на вас. Както каза Кайл, Вивачия трябва да отплава колкото се може по-скоро. Струва ми се, че това е нещото, над което трябва да се съсредоточим. Какъв товар си избрал да пренасяш и към кои пристанища възнамеряваш да се насочиш? И колко скоро възнамеряваш да отплаваш?

Тя се надяваше, че не е прозвучала прекалено нетърпелива за отплаването му. Умът й вече трескаво издирваше начини, по които тя да използва отсъствието му възможно най-ползотворно. Ако не друго, поне можеше да се увери, че оставащото от собствеността й ще се полага на Алтея. С оглед на последните си размишления Роника реши, че би било разумно да не се противи открито на Кайл. А във времето, в което тя оставаше сама с Кефрия, тя щеше да се заеме с дъщеря си.

Кайл изглеждаше склонен да промени темата:

— Както казваш, трябва да отплаваме скоро, и то не само заради парите. Колкото по-скоро отведа Уинтроу далеч от живота на сушата, толкова по-бързо той ще приеме съдбата си. Предстои му да наваксва много, защото е изостанал, макар и не по своя вина. Много от тези неща е трябвало да научи още като момче, а не сега, когато е на път да стане мъж.

Той помълча, изчакващ потвърждението им. Роника се подразни от кимването си, защото то изразяваше съгласие в отговор на загатването, че те двете имат вина за лошия начин, по който се е развило момчето. Удовлетворен, Кайл продължи:

— Що се отнася до пристанищата и товара, смятам, че всички сме единодушни в наложителността да пренасяме с най-голяма бързина онова, което е най-доходоносно. — Кайл отново замълча многозначително. — В такъв случай съществува само един възможен отговор — реши той от името на всинца им. — Ще отведа Вивачия на юг към Джамаилия, за да натоваря най-висококачествена стока. После на север към Калсид, с пълна бързина.

— С какъв товар? — осведоми се Роника, макар сърцето й вече да знаеше отговора и да застиваше.

— Роби, разбира се. Образовани роби. Не джебчии, крадци и убийци, а хора, които биха били ценени в Калсид като наставници, надзиратели и бавачки. Творци и занаятчии. Ще купуваме от онези, които са били доведени до робство от неизплатените си дългове, а не от присъда. — Той помълча замислено и поклати глава. — Те няма да бъдат особено издръжливи, разбира се. Може би ще трябва да добавим и един товар… с каквото можем да си позволим. Военнопленници, родени в робство и прочие. Торг, един от помощниците, по-рано е работил на робовладелски кораби и има връзки сред уредниците на търгове. Той ще ни помогне със сключването на сделките.

— Робството е незаконно в Бингтаун — колебливо изтъкна Кефрия.

Кайл гръмко се изсмя.

— За момента. Но няма още дълго да остане така. Освен това ти нямаш основания да се притесняваш, скъпа. Аз нямам намерение да спирам в Бингтаун с тях. Ще поема направо към Джамаилия през Вътрешния проход, после директно към Калсид. Никой няма да ни притеснява.

— Пирати… — срамежливо каза съпругата му.

— Те никога не са се занимавали с Вивачия. Колко често си чувала баща си да се хвали колко бърза е тя и колко ловко прекосява каналите? И това е било от времето, когато тя не е била събудена. Пиратите знаят, че преследването на жив кораб е загуба на време. Те няма да ни закачат. Недей да се тревожиш за неща, които вече съм обмислил. Не бих се заел с подобно пътуване, ако смятах, че е прекалено рисковано.

— Самият товар може да се окаже рискован за един жив кораб — тихо каза Роника.

— От какво се боиш, някакво въстание? През цялото пътуване те ще останат заключени в трюма. — В гласа на Кайл започваше да се долавя раздразнение от тяхната неувереност.

— Това би могло още повече да влоши нещата — меко продължи възрастната жена. Тя се стараеше да звучи като човек, който просто изразява мнение, а не като изтъкващ очевидна за него опасност. — Живите кораби са чувствителни създания, Кайл, а Вивачия се събуди неотдавна. Ти не би изложил Малта на… на неудобствата, които робите изтърпяват по време на пренасянето си. Вивачия също трябва да бъде предпазвана от тях.

Кайл се навъси, но подир миг изражението му омекна.

— Роника, аз съм запознат с традициите, свързани с живите кораби. До степента, в която нашите финанси го позволяват, аз ще се отнасям към робите почтително. Напомням ти, че Уинтроу ще се намира на борда. Всеки ден той ще получава свободно време, през което да разговаря с кораба. Той ще може да увери Вивачия, че всичко е наред и че нейното съществуване не е заплашено. Освен това нямам намерение да прибягвам към излишна жестокост. Робите трябва да бъдат пренасяни затворени и под контрол, но няма да изпитват никакъв друг дискомфорт. Струва ми се, че ти също се притесняваш излишно, Роника. Дори и присъствието им да смути Вивачия, това ще бъде само временно. Каква вреда би могла да възникне?

— Изглежда, че ти наистина си обмислил нещата добре. — Роника се постара да изложи мека загриженост на мястото на гнева, който изпитваше. — Но има истории за нещата, на които един смутен жив кораб може да стори. Говори се, че някои от живите съдове престават да се подчиняват и плават неохотно, като тайно изместват платната си, влачат котва по дъното… макар че нищо от това не би могло да затрудни един опитен екипаж. Съществуват обаче и по-крайни случаи, в които корабите полудяват. Парий е най-известният от тези кораби. Има слухове и за други подобни съдове, които никога не се завърнали в пристанище, защото корабът издавил екипажа си в открито море…

— Всяка година има обикновени кораби, които никога не се завръщат. Бурите и пиратите със същото основание биха могли да се окажат причина за корабокрушението на някой жив кораб — нетърпеливо я прекъсна Кайл.

— Но след като и ти, и Уинтроу ще пътувате на борда, бих могла да изгубя половината си семейство изведнъж — започна да ридае Кефрия. — Кайл, наистина ли смяташ, че е разумно? Татко изкарваше пари с Вивачия, без нито веднъж да пренася нелегални или опасни товари.

Мъжът задълбочи навъсването си.

— Скъпа, баща ти не изкарваше достатъчно пари. Точно за това става дума тук: как да избегнем грешките му и да върнем финансовата увереност и репутацията на това семейство. Тази тема на разговор ми припомня още една негова чудатост. — Той впери изучаващ поглед в очите на Роника и продължи: — Ако сте толкова против търговията с роби, бихме могли да плаваме по Дъждовната река. От нейните пристанища идват най-търсените в света стоки. Всички останали живи кораби плават по нея, защо не и ние?

Роника спокойно понасяше взора му.

— Защото преди години Ефрън реши, че родът Вестрит повече няма да търгува по Реката. И оттогава не сме го правили. Освен това вече не разполагаме с предишните си връзки сред тамошните заселници.

— Но Ефрън вече е мъртъв. От каквото и да се е страхувал той, аз съм готов да се изправя срещу него. Дайте ми речните карти и аз сам ще си изградя връзки — предложи Кайл.

— Това би докарало смъртта ти — без съмнение заяви Роника.

Капитанът изсумтя.

— Съмнявам се. Дъждовната река може и да е стръвна, само че на мен речното корабоплаване не ми е чуждо. — И подир това той изтърси: — Най-добре ми ги дай още сега, след като стана дума за тях. Така или иначе сега те принадлежат на Кефрия, ти вече нямаш право да ги укриваш от нас. Тогава всички ще бъдем доволни. Вивачия няма да пренася роби, а стоките от Дъждовната река ще донесат дори по-големи печалби.

Възрастната жена не се поколеба и за миг, преди да излъже:

— Това може и да е така, Кайл, само че тези карти вече не съществуват. Ефрън ги унищожи в деня, когато взе решение, че повече няма да търгува по Реката. Той се зарече, че родът Вестрит никога повече няма да навлиза сред водите й. А той беше мъж, който държеше на думата си.

Кайл скочи на крака.

— Не вярвам! — процеди той. — Ефрън не е бил глупак, а само един глупак би унищожил тъй ценни карти. Ти ги укриваш от нас. Къташ си ги за скъпоценната ти Алтея и незнайния идиот, когото ще излъжеш да я вземе за съпруга.

— Никак не ми се нрави да ме обвиняват в лъжи — просъска Роника. Поне това беше истина.

— А пък на мен не ми харесва да ме правят на глупак! — отвърна Кайл. — Никой от това семейство не се отнася към мен с уважението, което ми се полага. От Ефрън бях склонен да го понеса, той беше мъж и години по-възрастен от мен. Но няма да търпя подобно поведение от друг под този покрив. От този момент нататък искам да чувам само истината. Защо Ефрън е прекратил връзките си със заселниците край Дъждовната река? И какво ще е необходимо, за да възстановим тези връзки?

Роника го гледаше мълчаливо.

— Наистина ли не разбираш, жено? Каква е ползата да имаш жив кораб, ако не можем да го използваме за Речна търговия? Всеки знае, че само семействата, притежаващи живи кораби, могат да търгуват с Дъждовните земи. Ние сме Търговско семейство. А какво е направил съпругът ти с тази привилегия и с дълговете си? Търгувал е с платове и с алкохол, както прави и стопанинът на последното корито, и е гледал как задълженията му стават все по-големи с всяка изминала година. По протежение на Дъждовната река тече цяло богатство, тече по-бързо и от водите й. А ти искаш да стоим на брега й с пръст в уста и да мрем от глад.

— Има и по-лоши неща от гладната смърт, Кайл Хейвън — каза Роника.

— Като например? — остро попита той.

Тя не можа да се сдържи.

— Като например да имаш алчен глупак за свой зет. Ти си нямаш никаква представа от Дъждовната река.

Кайл се подсмихна ледено.

— Тогава защо не ми дадеш картите и не ми позволиш да придобия представа? Ако си права, тъкмо ще се отървеш от нежелания зет. И ще можеш спокойно да оставиш дъщерите и внуците си да гинат под тежестта на борчовете си.

— Престанете! — изпищя Кефрия. — Не издържам повече! Не говорете за такива неща! Кайл, ти не бива да плаваш по Дъждовната река. Щом трябва да търгуваш с роби, така да бъде. Вземи Уинтроу със себе си, щом се налага. Но в никакъв случай не поемай по Реката! — Умолителният поглед, обхождащ и двамата, в крайна сметка се спря върху майка й. — Той никога не би се върнал. И двете знаем това. Татко едва-що умря, а вие говорите за смъртта на Кайл.

— Кефрия, ти си прекалено чувствителна и преувеличаваш всичко. — Кайл изгледа Роника по начин, който недвусмислено показваше, че тя е разстроила дъщеря си. Искрица гняв припламна в сърцето на Роника, но тя побърза да я угаси, защото Кефрия бе извърнала наранен поглед към съпруга си. Откриваше се подходяща възможност.

— Аз ще се погрижа за нея — предложи възрастната жена. — Сигурна съм, че на теб ти предстои много работа по подготовката на кораба. Ела, Кефрия, да отидем във всекидневната. Аз самата се чувствам малко напрегната. Ела. Да оставим Кайл да се погрижи за всичко.

Роника се надигна, хвана дъщеря си под ръка и я изведе от стаята. Трябва да спася оставащото, безмълвно обясни тя на Ефрън. Ще спася каквото мога от онова, което ти ми остави, мили. Поне една дъщеря ще запазя край себе си.