Том Кланси
Срещу всички врагове (13)

11
Съвместна оперативна група „Хуарес“

Агенция за борба с наркотиците, отдел „Контрол над лекарствата“

Сан Диего, Калифорния

В наши дни

Когато Мур излезе от шосе №15 и тръгна по улица „Балбоа“, за да стигне до Агенцията за борба с наркотиците на „Вюридж авеню“ закъсняваше за срещата с двадесет минути. Бретонът му висеше над очите, а двегодишната му брада достигаше гърдите, но за щастие скоро щеше да изчезне, защото в нея се бяха появили няколко сиви косъма. Тръгна по дългия коридор към заседателната зала и огледа бързо дънките си — толкова намачкани, че приличаха на релефна карта. Това и разлятото кафе по ризата му не помагаха никак. Виновна беше онази дама с трите деца, която не забеляза бързо спиращия огромен бетоновоз пред себе си и толкова рязко натисна спирачките, че Мур и кафето му трябваше да се подчинят на законите на физиката. Притесняваше се за външния си вид, но не за това мислеше сега.

Новият имейл от Лесли Холандер съдържаше снимка от мобилен телефон на страхотната й усмивка и Мур не можеше да я прогони от мислите си, когато отвори вратата и се втурна в стаята.

Всички извърнаха глави към него.

Той въздъхна.

— Съжалявам, че закъснях. Идвам от майната си с прекачвания. Забравил съм какъв е трафикът тук.

Около заседателната маса с размерите на самолетоносач седеше малка група хора. Масата изглеждаше достатъчно голяма за пикник, кацания и излиталия и дори можеше да побере и няколко вертикално излитащи и кацащи самолета „Хариър“. В предната част на масата имаше струпани петима души, а един късо подстриган мъж, чиято коса лъщеше като стомана под неоновите лампи, се извърна от дъската за писане с флумастери, на която изписваше името си — Хенри Тауърс.

— Какво имаме тук? — запита Тауърс и посочи с маркера един празен стол. — Ти човек ли си? Или звяр?

Мур се усмихна. От косата и брадата му човек можеше да реши, че е прекарал нощта в хладилник. Но с малко подстригване Мур щеше да си върне предишния вид и всъщност нямаше да е никак лошо отново да може да докосва бузите си.

— Къде е Полк? Казаха ми, че той ще води тази група.

— Полк го няма. Аз съм тук — сопна се Тауърс. — Късмет извадихте, ако питате мен.

— И кой сте вие? — запита Мур, като заобиколи масата, стиснал в едната си ръка папка с досие и чаша кафе в другата.

Тауърс го изгледа с крива усмивка.

— Май не си падаш по четенето, а?

Един слаб латиноамериканец, който трябва да беше Ансара (предвид снимката в досието, която Мур вече беше виждал) се обърна към него и се разсмя.

— Спокойно, брат, с всички се държи така. Няма проблем. Просто опитва да разведри обстановката.

— Точно така. Няма проблем — обади се Тауърс. — Трябва да се поразведрим, защото ни чакат напрегнати времена. Много напрегнати.

— От коя агенция си? — запита Мур.

— ТГГП САЩ. Знаеш ли какво значи това?

Мур кимна. Тактическата група на граничните патрули на САЩ представляваше глобалният екип за ответни действия на бюро Митници и гранична защита към Службата за вътрешна сигурност. Агентите на ТГГП САЩ работеха в двадесет и осем страни по света в отговор на всевъзможни терористични заплахи. Оръжията и оборудването им наподобяваха тези на тюлените, специалните армейски сили, разузнавателните звена на морската пехота и други групи за специални операции. Екипите за тактически действия работеха заедно с военните в Ирак и Афганистан при издирването, конфискуването и унищожаването на опиум и наркотици, прекарвани контрабандно през границата. Имаха отлично реноме в средите на специалните сили и Мур няколко пъти беше споделял информация с някои отлични оператори на ТГГП.

Групата им беше сформирана през 1984 г. и само за три години вече изпълняваше операции за борба с наркотиците в Южна Америка по време на общата операция „Снежна шапка“, проведена от 1987 до 1994 г. Агентите на групата трябваше да възпрепятстват процеса на отглеждане, преработване и контрабанден пренос на кокаин в много страни, включително Гватемала, Панама, Колумбия, Еквадор и Перу. Агентите работеха с Агенцията за борба с наркотиците и с екипа за съдействие при залавяне към Бреговата охрана.

В последно време екипите на ТГГП получиха повече задължения, включително тактически действия за спасяване при урагани, наводнения, земетресения и други природни бедствия. Осигуряваха персонал, оборудване и обучение за местните правораздавателни служби.

По-късно Мур щеше да узнае, че Тауърс е работил над двадесет и пет години в ТГГП. И че е бил изпращан в Лос Анджелис по време на размириците след съдебното дело срещу Родни Кинг. Участвал беше и в операция „Завръщане“, при която неговата служба беше нападнала един дом в Маями, Флорида, за да върне бежанеца Елиан Гонзалес на баща му в Куба. След нападението над Световния търговски център Тауърс бил изпратен зад граница да съдейства на специалните армейски сили по време на една от първите атаки в Афганистан. През 2002 г. бе работил с тайните служби на САЩ за осигуряване на спортните съоръжения по време на зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити.

— Завеждам сектора в Сан Диего — продължи Тауърс. — Но шефът искаше да действам с вас, горилите, за тази операция. Моето скромно мнение е, че съм напълно подходящ за тази работа, защото тя изисква разкриване и разбиване на наркокартела от Хуарес, както и разкриване на връзките им с терористи от Близкия изток, което пък, трябва да ви напомня, е в сферата на господин Мур.

— Явявам се по заповед, сър — обади се Мур привидно намръщен.

— А, значи си с нас — отговори Тауърс усмихнат. — Добре дошъл в група „Хуарес“. Всъщност от мен поискаха да те назнача за ръководител на екипа на място.

Мур се засмя.

— Кой откачен пияница е предложил това?

— Твоят шеф.

Хората около масата се засмяха.

— Добре, хора, сега сериозно — имаме много работа. Чух, че обичате презентации с програмата „Пауър пойнт“, затова съм направил няколко. Нека само ги заредя.

Ансара изстена и се обърна към Мур.

— Радвам се, че се запознахме. Защото в досието ти не пише много.

— Така е. Но пък аз съм обикновен дружелюбен квартален шпионин.

— И си бил тюлен от ВМС.

— С малко помощ от приятели.

— Вършил си добра работа в Афганистан и Пакистан. Не съм сигурен, че и пет минути бих изкарал там.

Мур се усмихна.

— Може би десет.

Ансара беше адски добър агент от ФБР с многобройни успешни операции зад гърба си. Наскоро беше подготвял разузнавателни операции в националния парк „Секвоя“, където картелите отглеждаха марихуана и където проследи убиеца на един от колегите си. Според Мур той беше твърде красив, за да е полезен, но приветливата му усмивка и тон предполагаха, че ще станат добри приятели.

До него седеше Глория Вега — тридесет и две годишен агент на ЦРУ, която също като Мур трябваше да се внедри в мексиканската федерална полиция. Тя беше широкоплещеста сериозна латиноамериканка с черна коса, която носеше в стегнат кок. Според някои колеги на Мур я ценяха и се бояха от нея заради взискателността и пълната й посветеност на работата. Нямаше съпруг, а родителите й бяха починали вече. Сега живееше за Агенцията. Точка. Огледа Мур по начин, който означаваше, че това е само началото на разпита. Отдавна се знаеше, че федералната полиция помага на картелите в Мексико и че внедряването на агент на ЦРУ при тези ченгета не само щеше да е полезно, но и много опасно. Тайните служби работеха директно с федералната полиция, за да създадат необходимите отношения и да гарантират успех на Вега, без да издават коя е тя. Това звучеше добре на теория, но г-ца Вега щеше да попадне в яма със змии и Мур се радваше, че не са му дали нейната работа.

Мъжът срещу нея се казваше Дейвид Уитакър, специален агент от Бюрото за алкохол, тютюн, огнестрелно оръжие и експлозиви (ATF). Оредяващата му коса беше пригладена назад, той имаше сива брадичка и очила с телени рамки. Носеше синя тениска с емблемата на своята агенция на гърдите и карта, която висеше на верижка на врата му. Той стана от стола си и подаде на Тауърс една флашка, която вероятно съдържаше неговата презентация. Според досието Уитакър беше работил няколко години по операциите на картелите за вкарване на оръжие и неотдавна бе помагал за организирането на десетчленни екипи в седем гранични града за решаване на този проблем. Картелите вербуваха за параван „клиенти“ в Съединените щати, които купуваха оръжието от свое име и плащаха на хората да го прекарат през границата. В един от докладите си Уитакър беше отбелязал, че картелът „Хуарес“ е създал сложна мрежа с база в Минесота, която помага за контрабанден внос на оръжие в Мексико. Заради двойно и четворно засилените полицейски сили в щати като Калифорния, Тексас и Аризона картелите предприемаха по-крайни мерки и използваха по-отдалечени места за своите транспортни централи. От контактите си Уитакър знаеше, че през Южна Америка се внасят контрабандно военни оръжия от Русия. Разбиването на операциите за контрабанда на оръжие беше в най-добрия случай също толкова трудно, опасно и обезсърчаващо, както опитите да спреш наркотрафика, и докладът на Уитакър завършваше злокобно: той не беше сигурен дали е възможно изобщо картелите да бъдат спрени напълно, а не просто забавени, временно затруднени…

Мур долови погледа на мъжа в края на масата, Томас Фицпатрик, който въпреки името си лесно можеше да мине за мексикански главорез. С баща полуирландец и майка мексиканка, роденият в САЩ агент постъпил на работа в Агенцията за борба с наркотиците. Преди осемнадесет месеца беше заминал в Мексико, за да се внедри в картела „Хуарес“, но по една случайност по-лесно успял да се внедри в картела „Синалоа“ и да стане доверен член. Работеше за човек на име Луис Торес — дясната ръка на Зунига и шеф на неговата банда биячи.

Фицпатрик, с жилести ръце, татуирани с католически икони, и бръсната глава, присви очи и заговори бързо на испански:

— Как е, Мур? Надявам се, че испанският ти го бива, защото ония ще те разкрият за секунда, ако не им звучиш както трябва. И честно казано, моето прикритие сега е по-важно от твоето, затова гледай да си опресниш знанията и да забравиш терористките езици, които говориш. Сега играеш с големите.

Мур говореше отлично испански, въпреки че определено му липсваше жаргонът на бандите и картелите. Със сигурност щеше да се наложи да си опреснява знанията. Отговори на испански:

— Не се тревожи, vato. Знам какво да правя.

Фицпатрик, когото наричаха Флекс, протегна ръка през масата и я сви в юмрук. На три от пръстите му имаше дебели златни пръстени. Удари юмрука си в този на Мур и се облегна на стола си.

Глория Вега изгледа Мур и запита на испански:

— Да си се къпал наскоро?

— Да, но… да… все още имам проблем с часовата разлика.

Тя вдигна поглед нагоре и се обърна към екрана за проектора, който Тауърс развиваше.

Мур се взря в снимката на двама млади латиноси.

— Допускам, че всичко това сте го виждали — каза Тауърс.

— Да — отвърна Мур, като се надяваше да покаже на другите, че не е съвсем незапознат. — Този вляво е Данте Коралес. Водач на бандата биячи на картела. Доколкото си спомням, се наричат „джентълмените“. Мъжът вдясно е Пабло Гутиерес. Убил е агент на ФБР в Калексико. Господин Ансара би искал да го пипне в ръчичките си.

— И още как — изсъска гневно Ансара.

Тауърс кимна.

— Нашето момче Коралес е умен младеж, но все напада онези от „Синалоа“ напред с рогата. Смятаме, че шефовете му не одобряват това.

— Защо? — запита Мур.

Тауърс изгледа Фицпатрик, който се прокашля и каза:

— Заради Escuadrón de la Muerte — гватемалските взводове на смъртта. След двегодишно прекъсване отново са в действие. Реорганизирали са се и избиват хората от лабораториите за метадон в град Гватемала и пречат на износа по море от Пуерто Бариос и Санто Томас де Кастиля в Карибите. Убиват и хора на картелите в пристанищните градове Сан Хосе и Чамперико от страната на Тихия океан.

— И нека отгатна — удрят само другите картели. А картела „Хуарес“ — не.

— Точно така — отвърна Тауърс. — Ако искаш да тероризираш онези от „Синалоа“, защо да не използваш отмъстителите от Лос Буитрес Хустисиерос? Така поне се нарича най-резултатната им група… „Отмъщаващите лешояди“.

— И според нас поне няколко от членовете им сега са в Хуарес — каза Фицпатрик. — Ако обикновените sicarios са сериозни, тези пък са откачени.

— Сериозна работа, а? — обади се Мур.

— Торес и Зунига знаят, че онези са в града, и са разтревожени — обясни Фицпатрик. — Говори се за нов удар срещу хората от Хуарес, а Зунига пък иска да си осигури свой тунел, за да не плаща на тези от „Хуарес“ за правото да използва техен.

— Защо не си изкопае? — запита Вега.

Фицпатрик изсумтя.

— Опитвал е. И всеки път Коралес и момчетата му идват и избиват всички. Имат много повече пари от нас. Имат наблюдатели навсякъде. Огромна мрежа. Освен това Коралес е откупил почти всички строители в града. Копелето е блокирало всичко.

Тауърс посочи снимката.

— Ето това ни е проблемът. За момента Коралес е най-висшият известен ни член на картела, а тук важи старата класическа мъдрост: ако открием и очистим водача, картелът в повечето случаи се разпада. Подобни операции са сложни и тънки и не се провеждат от тъпаци. Осмелявам се да кажа, че някои от нещата им са направо гениални. Нашият човек, който и да е той, се е маскирал много добре и неговият картел е най-агресивният в Мексико.

— Има ли някой заподозрян? — запита Мур.

— Не са много — отвърна Тауърс. — Проучихме кмета, шефа на полицията, а дори и губернатора. Нали знаеш как слабообразовани типове като Зунига се перчат, за да си галят самочувствието, но този е изключително добре покрит.

Тауърс смени снимката на екрана с цветна схема на различните операции на картела „Хуарес“ и продължи:

— Нещата стоят така — трябва да видим какви връзки имат тези от „Хуарес“ с терористите в Афганистан и Пакистан, с лабораториите за метадон и кокаин в Колумбия и Гватемала, и да открием със сигурност дали са свързани с операциите за контрабанда на оръжие в САЩ. Освен това трябва да разкрием контактите на картела в местната полиция. Това е първата фаза. А втората е проста — елиминираме ги.

Ансара поклати глава.

— Много домашна работа ще имаме. А аз мразя домашните.

— Имам въпрос — поде Мур. — Някой говорил ли е със Зунига да помогне за сриването на картела „Хуарес“? Може би той знае кой ръководи операциите им.

— О, чакай малко — вдигна ръка Тауърс. — Искаш правителството на Съединените щати да влезе в съдружие с мексикански наркокартел?

Мур се усмихна лъчезарно.

— Абсолютно.

— Обичайният бизнес — обади се Вега. — Лягаме си с един дявол, за да отстраним друг.

— Това сарказъм ли е? — запита я Мур.

— Добре виждаш очевидното. Прав си. Не съм развълнувана.

— Е, не е красиво, но върши работа.

— Струва ми се, че няма да ни позволят такова нещо — намеси се Тауърс. — Ще можете да вербувате информатори от двата картела, но ви предупреждавам, че такива хора обикновено не живеят дълго.

Мур кимна.

— Имам няколко идеи. Фицпатрик, ти ще трябва да се ослушваш здравата. Чуеш ли нещо за Близкия изток, за араби и прочее, трябва да ми казваш.

— До този момент няма нищо, но съм съгласен. Ако си чел доклада ми, знаеш, че все още не съм се срещал със Зунига, затова не мога да ти кажа дали той знае кой ръководи картела. Питал съм Луис, но той не знае.

— Добре — отговори Мур.

Тъй като Фицпатрик вече беше се справил отлично със задачата си да се внедри в картела „Синалоа“, му дадоха няколко минути време да говори за техните операции, авоари и желание да завземат картела „Хуарес“ и най-желаните райони за прекосяване на границата.

— Господин Мур, не знаем много за вашите операции в Пакистан — продължи Тауърс, след като Фицпатрик седна на мястото си. — Дадоха ни досието на Тито Ламас, който се озова в един багажник в Пакистан.

— Четох го — отговори Мур. — Той е и първата ни връзка. Картелът купува повече опиум от Афганистан, но не сме сигурни защо са изпратили Ламас там. Смъртта му може да е влошила малко взаимоотношенията им.

— Да се надяваме, че е така.

— Не вярвам, че някой картел би се съгласил да допусне терористи през границата — обади се Вега. — Защо им е да ги пускат да избиват най-добрите им клиенти и да рискуват масирано отмъщение от Щатите?

— Ами Зунига? — запита Мур, като се извърна към Фицпатрик. — Дали пък не би искал да помогне на талибаните да преминат, за да навреди на картела „Хуарес“?

— В никакъв случай. От Луис знам, че този въпрос е обсъждан обстойно. Мисля, че никой от картелите не би помогнал на хора, за които се знае, че са терористи. За такова нещо трябва някой независим чакал, който търси бърза печалба. Нещо от този род. Но картелите държат водачите здраво в ръце. Обикновено водачите не правят нищо без знанието на картелите.

— Е, значи мога да си ида вкъщи — обади се Мур с лека усмивка. — Защото картелите пазят нашите граници от терористи, та да им купуваме дрогата.

— Е, чакай малко, де — отвърна Тауърс, като се усмихна на тази иронична ситуация. — Дори картелите да не помагат доброволно, талибаните или „Ал Кайда“ могат да влязат насила.

Фицпатрик въздъхна разочаровано.

— Мога само да кажа, че е добре да вземем големите пушки, защото всеки път, когато „Синалоа“ заработят заедно с онези от „Хуарес“, ние губим.

— Не се залъгвайте. Терористите са вече тук. Навсякъде. Законспирирани агенти, които само чакат — обади се Вега.

— Права е — каза Фицпатрик.

— О, какъв щастлив ден — изсумтя Мур.

— Добре, хора, ще я караме стъпка по стъпка. Аз има кого да повикам, ако се наложи, но иначе е предимство, че сме малка група. Ансара, започваме с теб в Калексико. Виж дали не можеш да спечелиш някое от мулетата за нашия екип. Агентите там са конфискували кокаин и марихуана почти за един милион долара само миналата седмица. Картелът крие дрогата в тайници в таблата на автомобилите, и то по най-изтънчен начин. Тайният отсек се отваря с дистанционно и код за достъп. Удивителна работа. Даже заливат пакетите дрога с лют сос, за да объркват кучетата. Ето с какви неща си имаме работа. Вега, ти ще скочиш в дълбокото. Знаеш как е. Флекс, ти се връщай у дома при Зунига. Уитакър, заминаваш обратно за Минесота. И така остава само господин Мур.

— В такъв случай да зареждаме пушките. Следваща спирка Мексико — ухили се Мур.