Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- House of Many Rooms, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Елена Кодинова, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Elinor (2021)
Издание:
Автор: Мариус Гейбриъл
Заглавие: Белязани с грях
Преводач: Елена Кодинова
Година на превод: 2000
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2000
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: „Полиграфюг“ — Хасково
Коректор: Невена Райчева
ISBN: 954-459-730-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10826
История
- — Добавяне
Катманду
— Доктор Кери? Будна ли сте?
Беше леко задрямала. Вдигна глава. Беше някакъв западняк, от нахлупената му шапка и анорака му се стичаше вода. Навън валеше силно.
— Ей?
Мъжът свали шапката си и изпод нея се откри сива коса и обрулено от атмосферните влияния лице с мокри сиви мустаци.
— Казвам се Франклин Барбър. Аз съм от американското посолство тук, в Катманду. Как сте?
Протегна й хладната си мокра ръка, която тя стисна леко.
— Добре съм, благодаря.
— Това е страхотно. — Барбър седна до леглото й. Остави пластмасова торбичка на нощното шкафче на Ребека. В нея имаше американски списания. — Помислих си, че искате нещо за четене.
— Много мило.
Задаваше се нова буря. В отделението бързо се стъмняваше. Неоновата лампа на тавана мъждукаше и обезцветяваше предметите. По прозорците косо падаше дъжд. Около болницата тътнеха гръмотевици. Посетителят й махна с подгизналата си шапка към гипса.
— Удобен ли ви е?
— Ако обичаш да спиш с гюле в леглото си. — Тя се усмихна. — Поносимо е.
— Добре. Говорих с доктор Синкх. Може би ще се наложи да останете в Катманду около месец.
— Знам.
— Лош късмет и лошо време — продължи Барбър. — Летните бури се разразяват много бързо. Всяка година загиват хора.
Ребека пак кимна.
— Извадих късмет.
— Наистина. Родителите ви се свързаха с кабинета ми. Много са загрижени за вас. Баща ви изпрати това по дипломатическата поща тази сутрин.
— Благодаря. — Огромният плик тежеше. Тя го остави на нощното си шкафче.
Франклин Барбър я загледа. Ръката на сенатора Кери беше дълга. Не му беше навик да посещава всеки пострадал американски турист в Катманду.
— Бихме искали да ви предложим — каза той — да ви прехвърлят в Международната клиника в Наксал днес или утре.
— Доволна съм от лечението тук — отвърна тя.
Той изглеждаше изненадан.
— Там за вас ще се грижат американски лекари. Съоръженията са много по-добри. Тази болница е малко примитивна. Там поне около вас ще има други западни пациенти. При това лошо време отделенията са пълни с катерачи с измръзвания, счупени кости и преохлаждане.
На Ребека тази перспектива не й звучеше толкова примамлива, колкото на Барбър очевидно му се струваше. Нямаше желание да се събира с богатите авантюристи, които си купуваха изкачванията до Анапурна и Еверест по каталог.
— Ще си помисля — каза тя. — Благодаря.
— Нашият медицински аташе ви прегледа, когато ви докараха. Сигурно не си спомняте. Той ми каза, че Синкх в повечето случаи прави каквото трябва.
— Доктор Синкх е добър лекар — каза тя, раздразнена от това „в повечето случаи“.
Падна ослепителна светкавица. Едновременно с нея угаснаха светлините и всичко потъна в мрак. От оглушителния гръм прозорците потрепериха. Ребека дочу гласа на Барбър в тъмнината.
— Иска ми се да изпратя съобщение на баща ви още днес, доктор Кери. Мога ли да му кажа, че сте добре? Че сте доволна от лечението?
Беше съвсем в стила на баща й да избягва директния контакт, да използва персонала на посолството, за да провери как е тя.
— Да — каза тя. — Можете да му го кажете. Благодаря, че дойдохте да ме видите.
— Няма проблеми. — Барбър се изправи. Намери опипом ръката й в тъмнината и се сбогува.