Мариус Габриел
Белязани с грях (11)

Сан Франциско

Доктор Хелън Бранспет взе чай от лайка от един малък ракитен панер, който приличаше на миниатюрен кафез, и го пусна в японската си чаена чаша, пълна с гореща вода.

— Случаят ме заинтригува — каза тя на двамата детективи. — Господин Флорио агресивно защитава двете си дъщери. Което може би е естествено, но не ми помага много. Влезе в стаята на секундата след изтичането на четиридесетте минути. Не искаше и да чуе за удължаване на сеансите. И постави предварително условие да не се правят никакви аудио- или видеозаписи.

— Каквато и да е истината, той не иска ние да я узнаем — каза Рейгън.

— Може би — съгласи се доктор Хелън, взирайки се в чая си от лайка с критични очи. За разлика от повечето си колеги, винаги бе мразила титлата „доцент“, която според нея звучеше твърде абстрактно. Предпочиташе да я наричат доктор Хелън. Тя не само консултираше Пожарната команда на Сан Франциско и хората на шерифа, но ръководеше и престижния полицейски проект за изграждане на психологически портрети на подпалвачите, занимаващ се с големите пожари, опустошаващи Южна Калифорния през последните години. Повече се интересуваше от децата, подрастващите и младежите, които често причиняват пожари, а не толкова от самото престъпление. И когато се заемаше с такива пациенти, нямаше голяма полза да я наричат доцент Бранспет. Доктор Хелън беше много по-лесно.

Срещата беше в нейния кабинет. Доктор Хелън, пъргава и гъвкава петдесет и пет годишна жена, предпочиташе големите кадифени възглавници пред столовете. Бианки не беше особено против тях, но на Рейгън му се сториха неудобни и някак си унизителни. Той седна непохватно. Партньорката му се чувстваше малко по-доволна от него, настанена върху своята възглавница. Само доктор Хелън изглеждаше съвсем спокойна, когато се отпусна в завидно добра поза „лотос“.

— Стигнахте ли донякъде по време на срещите си с момичетата? — попита Бианки, изпълнена с надежда. Бяха дочули, че разговорите са били драматични, и изгаряха от нетърпение за подробности.

Доктор Хелън се усмихна леко и загадъчно, което изпълни Бианки с ентусиазъм.

— Ами и двете момичета са травмирани от смъртта на майка им — каза тя. — Което означава, че беше трудно да ги притискам, и честно казано, не изпитвах особено удоволствие от това. Но резултати има. — Тя посегна към бележника си. — Да караме ли поред?

— Давайте.

— Да започнем с първоначалните ми впечатления от двете момичета. — Доктор Хелън прелисти страницата. — Първо говорих с Девън, а след това с Терез. Има отчетлива разлика в това как събитията са засегнали децата. Девън е на петнайсет и физиологически е почти възрастен човек. Но у нея има нещо трогателно наивно. Направи ми впечатление на много уравновесена девойка, която не бърза особено много да порасне. Харесва й тийнейджърската възраст, което не е много често срещано, както и вие вероятно ще се съгласите.

Ал Рейгън се замисли за своите деца тийнейджъри, които вече му бяха непознати хора, и само промърмори:

— Много добре знам.

— Девън не се стреми към зрялост, която й е недостъпна. Доволна е от сегашното си положение. Знае, че със зрелостта идват отговорностите и страданието, и не бърза да се срещне с тях. Тя е много по-жизнена от сестра си. Изразява се ясно и е добронамерена и открита. Успяхме да обсъдим почти всички аспекти на смъртта на майка й. Положи всички усилия да отговори на въпросите ми и да обсъжда случилото се, но от време на време въпреки желанието си избухваше в сълзи. В много отношения Терез е пълна противоположност на Девън. Мрачен огледален образ, ако искате. Тя тъгува по доста различен начин. Девън е ужасена от загубата на любимия си родител, но у нея няма гняв. Терез Флорио реагира с яд и горчивина на почти всичките ми въпроси. Мъката й е отчетливо дива. Тя е почти напълно обсебена от гняв към случилото се.

— Гняв срещу кого? — попита Рейгън.

— Ще стигнем и дотам — Терез е интелигентно момиче, но трудно общува. За мен такива деца са „блокирани“. По една или друга причина нормалните начини за изразяване при тях са блокирани. Затова те избират други, понякога свързани с насилие, средства. В такава комуникация те нараняват и себе си, и останалите. Терез е толкова безпомощна в себеизразяването си и гневът играе такава огромна роля в общуването й, че е трудно да бъде разбрана. Както знаете, и двете момичета са осиновени. Терез е взета първа, още като новородена. Майка й е била неомъжена тийнейджърка, която не е искала детето, и осиновяването е придвижено от авторитетна агенция. Девън е с две години по-голяма. Тя е взета по-късно, когато Терез е била почти на четири. Майката на Девън също е била неомъжена, но се е грижила за нея, докато не я е съборил ракът. Някаква форма на левкемия. Починала е, когато Девън е била почти на шест и в семейството й никой не е бил готов да се грижи за нея. Законният й настойник, една леля, е дал Девън за осиновяване и семейство Флорио веднага са я взели. И така Девън влиза в семейството на шест години, когато Терез е вече на четири. Ясно ли ви е положението?

— Напълно — отвърна Бианки.

— Девън, разбира се, винаги е знаела, че е била осиновена. Пази някои много силни спомени за истинската си майка. Терез за първи път се сблъсква с този въпрос, когато Девън влиза в семейството. Тогава двамата Флорио започват да й обясняват с прости средства, че тя не е тяхно биологично дете. Терез изживява силен шок. Трябва да приеме стреса на осиновяването по същото време, когато трябва да приеме и появяването на другото дете. И то не бебе, а по-голяма, по-развита и доминираща сестра. По това време Терез вече може да е страдала от така наречената неспособност за привързване, дълбоко чувство на отхвърленост, което може да се породи дори в утробата. Такива деца често вярват, че след като веднъж са били изоставени, това може да им се случи пак. На четири години Терез определено е показвала доста симптоми на такова разстройство. Хвърляла е остри предмети. По цели нощи е бродела из къщата и извън нея. Чупела. Както знаем, такива прояви могат да изградят един склонен към насилие и неконтролируем възрастен човек. Ясно ли е дотук?

— Разбира се — кимна Бианки.

Рейгън не си правеше труда да си води бележки. Той очевидно разглеждаше колекцията на доктор Хелън от зъбещи се африкански маски.

— Гневът на Терез е бил насочен в много посоки. Доста време е била гневна на Барбара Флорио, вероятно от момента на пристигането на Девън. А сега е по-гневна от всякога. Смята, че майка й сама си е виновна за смъртта си.

— С тези думи ли го каза? — попита Рейгън.

— Изпитва гняв към майка си заради злоупотребата й с лекарства и алкохол, които са причинили, както тя го нарича, „нещастния случай“. Казва, че животът, който майка й е водила, я е убил. Също така твърди, че години наред майка им от време на време ги е малтретирала.

— Как точно ги е малтретирала? — поиска да знае Рейгън.

— Позова се на наказания, които според нея са били прекалени, дори жестоки. Твърди, че майка им ги е биела след алкохолни запои или приемане на наркотични вещества. С колан, обувки, каквото й попаднело подръка. Питах и Девън за това, но тя каза, че майка им по-скоро била като куче, което лае, но не хапе, и че никога не ги е наранявала физически.

— И коя от двете лъже?

— Може би нито едната. Малтретирането е нож с две остриета. Често се налага буйните деца да бъдат обуздавани с по-крути средства. Започва да става трудно да се определи кой кого малтретира. Простете.

Доктор Хелън стана от възглавницата си, за да напълни отново японската си чаена чаша на бюрото. Беше толкова слаба, че едва изпълваше джинсите и памучната си блуза. Приличаше на врабче, готово всеки момент да излети. Тя отново се отпусна на възглавницата си.

— Така — продължи тя. — Терез изпитва и гняв към баща си, но по различен начин. Донякъде тя, изглежда, смята отсъствието на баща си като допълнителна причина за смъртта на майка й. С други думи, мисли, че майка й щеше да е още жива, ако баща й е бил наблизо, за да предотврати пожара. Общо взето тя се чувства виновна, че лошото й поведение е накарало баща й да напусне дома им. Терез предпочита да мисли, че провиненията й са започнали тогава, въпреки че са налице ясни доказателства, че винаги е била трудно дете. Смята, че баща й предпочита Девън, защото тя постига много успехи и никога не се забърква в проблеми. И също така признава, че е доста разрушителна.

— Искате да кажете, че изпитва вина? — попита Рейгън.

— Определено изпитва вина за това, което е направила в миналото. Говорихме за предишните пожари, особено за онзи, в който се опитала да изгори куклите си. Тя много се разстрои. Попитах я направо защо го е направила и тя реагира по много интересен начин. — Доктор Хелън отново ги дари със загадъчната си усмивка. — Главата й се изпружи назад, сякаш беше мушната в примка на бесило. Очите й се претърколиха назад, докато остана да се вижда само бялото им. Стисна здраво зъби и тялото й застина в някакъв ступор, ръцете й бяха прибрани, а пръстите й — сгърчени.

През главата на Бианки премина мъчителен спомен за обгорялото тяло на Барбара Флорио.

— Колко продължи това?

— Около минута-две — отвърна доктор Хелън.

— Това означава ли, че Терез е психично болна?

— Определено става въпрос за психично разстройство — съгласи се доктор Хелън. — А колко сериозно е то, зависи от много фактори. Идеята фикс на Терез спрямо куклите е интересна. Децата си играят с кукли по много причини, най-вече за симулация на ситуации. За много деца, които се чувстват безпомощни или заплашени от света, който не са в състояние да контролират, куклите стават актьори в някакъв психотичен театър, свят, в който могат да предизвикат нещата да се случват така, както на тях им се иска. Терез може да е изгорила куклите си като реакция на раздялата на родителите си.

— Бихте ли казали, че с това Терез е изразила агресивно желание за убийство? — попита Рейгън.

— Позволете да ви разкажа още малко, моля. Тя получи припадъка около трийсет минути след началото на сеанса, което означава, че ми оставаха още трийсет минути. И както ви казах в началото, не ми беше особено приятно да подлагам децата на какъвто и да е ненужен стрес. Но също така знаех, че имам много малко време и бащата вероятно няма да погледне с добро око на продължаване на сеанса. Затова точно тогава подхванах темата за смъртта на майка й. Терез пак се разстрои много, започна да плаче, да се гневи, но без да загуби съзнание. Въпросът, който отключи всичко, се оказа този, свързан с куклата, намерена върху трупа на майка й. Попитах я направо дали знае как тази кукла се е озовала там.

— И тя пак получи припадък, така ли? — попита Рейгън с напрегнато изражение.

Доктор Хелън леко се усмихна, недоволна, че й е отнето правото да хвърли сензацията.

— Този път спазъмът беше много по-силен. Главата пак се отметна като преди, очите й се претърколиха и сухожилията на врата изпъкнаха и се стегнаха. Ръцете се свиха като птичи крака, цялото тяло се изви настрани и тя се плъзна от стола на пода.

Бианки си представи сцената и изпита още по-голяма тъга и потрес.

— Беше много по-интензивно и продължително. Когато стисна зъби, тя си прехапа много лошо езика. Имаше доста кръв. Нямах друг избор, освен да се опитам да помогна на момичето, и тогава влезе бащата. Нахълта в стаята заедно с Девън.

— Обзалагам се, че е бил в страхотно настроение — каза Рейгън.

— Беше много ядосан — отвърна доктор Хелън. — Беше и изплашен. Двамата с Девън взеха Терез на ръце и я прегърнаха, целуваха я и й шепнеха нещо. Той ми каза, че започнала да получава такива припадъци след смъртта на майка й. След известно време Терез се отпусна и започна да хленчи, притискайки се в сестра си. Подготвих се да си тръгна. — Доктор Хелън внимателно разгледа записките си. — Но тогава нещата се развиха така, че ме задържаха. Терез започна да крещи. Повечето от виковете й бяха нечленоразделни. Но няколко фрази бяха отчетливи. Едната беше: „Мислех, че ще се събуди.“ Това го повтори няколко пъти.

— Господи! — каза тихо Бианки.

Лекарката разчиташе записките си.

— Също така каза: „Не исках да стане така“, пак няколко пъти. После се отскубна от сестра си и сграбчи баща си за ръцете. Говореше много бързо, почти пищеше. Думите й бяха: „Мислех, че ще се събуди. Не исках да я убивам.“ Повтори тези изречения и близки по смисъл до тях няколко пъти.

Последва дълга тишина.

— Какво направи Флорио? — попита най-накрая Бианки.

— Беше много разстроен — отвърна доктор Хелън. — Нахвърли се върху мен страшно разгневен и ме помоли да си тръгвам. Но според мен се опитваше да прикрие собствения си потрес.

— Възможно ли е да се е преструвал? — предположи Рейгън.

— Разбира се.

— Докторе — започна много тихо Бианки, — бихте ли казали, че Терез е признала вината си?

Доктор Хелън се взря в бледите остатъци от чая от лайка.

— Да, така мисля. Както вече ви казах, това, от което най-вече имам нужда, е повече време с двете момичета. Смятам, че ще бъде много полезно, ако можем да ги отделим от баща им за седмица или десет дни. Той страхотно затруднява комуникацията. Имаме нужда да ги поставим в спокойна обстановка и да бъда оставена просто да поговоря с тях. Да стигна достатъчно дълбоко, за да открия истината. Възможно ли е това?

— Бихме могли да поискаме от социалните служби да се намесят — каза Бианки. — Със сигурност може да се определи, че момичетата са в голяма опасност.

— Трябва да задействаме нещата — допълни мрачно Рейгън, — да предприемем действия, които да накарат Флорио да остави момичетата на мира. С това, което имаме досега, не мисля, че ще възникне проблем.

Бианки неохотно кимна в знак на съгласие.

Когато след час и половина двамата детективи се върнаха в кабинета си, намериха Джошуа Уонг, един от следователите на шерифа, да ги чака там.

— Флорио ви е наговорил доста глупости — каза той без предисловия.

— Какво искаш да кажеш? — попита Рейгън.

— Практически всяко твърдение на магнетофонната лента е лъжа — каза Уонг. — Майкъл Флорио и съпругата му имаха антагонистична връзка, която се е израждала в насилие неведнъж. Караха се страхотно заради дъщерите си. Между другото знаете ли, че и двете са осиновени?

— Да — каза Карла Бианки. — Продължавайте.

Уонг изправяше по един пръст от свития си юмрук, за да преброи лъжите, които Майкъл Флорио им бе наговорил. Мина на следващия пръст.

— Флорио се е държал буйно поне с един от приятелите на жена си след раздялата им. Католически свещеник на име отец Тимоти Дийн.

— Свещеник?

— Отец Дийн е подал оплакване срещу Флорио миналата година, опитвал се е да получи заповед, забраняваща на Флорио да се приближава до него. Обвинил го е, че го е заплашвал.

— С оръжие?

— Заплашил е, че ще счупи гръбнака на свещеника на коляното си.

— Продължавайте.

— Госпожа Флорио е възнамерявала да направи голямо дарение на църквата чрез Дийн. Той твърдял, че Флорио се е опитвал да го прогони чрез заплахи, Флорио казал на съдията, че не му пукало какво щяла да дари жена му.

— Госпожа Флорио давала ли е показания?

— Не — каза Уонг. — Флорио е дал показания и доброволно се е съгласил да не се доближава до отец Дийн. Съдията е бил удовлетворен от това. Разпоредил, че Дийн не го грози заплаха от Флорио. Но във всеки случай Флорио не е бил в състояние да контролира какво дарява жена му. Госпожа Флорио се е канела да подаде молба за развод през последните месеци преди смъртта си. Адвокатът й е готов да сподели някои подробности, но не всичките. От финансова гледна точка Флорио е бил фигурант в този брак. Практически всичко е принадлежало на съпругата му — или защото е било придобито преди брака, или по предбрачен договор. Уонг се усмихна цинично. — Предбрачният договор прилича на енциклопедията „Уебстър“ между другото. Всички имоти са нейни, както и инвестициите, превозните средства, яхтата, каквото се сетите. Дори офисите му са на нейно име, защото с нейните пари е основал компанията, Флорио е нямало да получи нищо. Геврек. Бил е абсолютно обран. Освен ако не смятаме факта, че компанията му очевидно върви много добре.

— Какво ти казах? — Рейгън попита злорадо Бианки.

— И още нещо — продължи Уонг, като изправи още един пръст. — За онова лекарство, което открили у жертвата. Което отпускало мускулите.

— Да?

— Никога не е било предписвано на госпожа Флорио. Но мъжът й ходи при спортен лекар в клуба си, един човек на име Йън Макайвър. Доктор Макайвър казва, че е предписал един курс от това лекарство на Флорио преди два месеца за лечение на спортна травма. Проверихме: Флорио е изпълнил рецептата при аптекаря си, взел е петдесет таблетки. Повече от достатъчно, за да достигне нивото, регистрирано в кръвта на жертвата.

Бианки и Рейгън се спогледаха.

— Е, това е — каза Рейгън.

— Да — кимна Бианки. — Но той може да каже, че е изпил всичките. Точка.

— Да, но има нещо друго — каза Уонг, изпълнен със задоволство. — Според Макайвър Флорио мрази да пие лекарства. Някаква идея фикс. Докторът специално го попитал: „Ако ти ги предпиша, ще ги вземаш ли?“ и Флорио казал: „Да.“ И той написал рецептата. Защото Флорио казал, че ще ги пие. Но Макайвър си спомня, че бил скептично настроен.

— Флорио е бил пристрастен към наркотици. Не би пил психотропни вещества с лека ръка.

— Мразя такива неща — каза Бианки. — Те не могат да стоплят съдебните заседатели и дават на адвокатите зелена светлина.

Но Рейгън се бе захилил като хрътка на следа.

— Би трябвало да държи хапчетата в апартамента си, нали така? Значи трябва да знаем дали още са там. Ако не са, значи ги е дал с питието на жена си преди лягане. — Когато се обърна към Бианки, враждебното му лице грееше победоносно. — Какво ще кажеш за това? Все още ли си мислиш, че малката Терез го е направила? Изглежда, че през цялото време таткото е бил злодеят, а?

— Може би — въздъхна Бианки. — Но все още не съм напълно убедена.

— Защо, за бога? Ти какви илюзии храниш за този човек?

Тя се замисли.

— Е, поне заради едно нещо — начинът, по който е извадил децата си от пожара, е доста героичен, Ал. Щом ги обича толкова много, че да рискува живота си, защо ще му трябва да ги излага преди това на такава опасност? И ако той й е дал свръхдозата, можел е просто да я остави да умре, докато спи, да се задави в повърнатото, каквото и да е. Тогава ние изобщо нямаше да водим разследване. Да подпалиш цяла къща, е доста ненормален начин да убиеш някого.

— Подпалването е любимо средство, Карла. Знаеш го. Това е единственото престъпление, което унищожава уликите против себе си. И е много сладко, дето е пристигнал точно навреме, за да спаси децата си, но не и жена си. Той сам е поставил алармата, така че пръв да може да разбере, когато има пожар или влизане с взлом. Откъде да знаем, че устройството не му е позвънило петнайсет минути преди да позвъни в пожарната? Откъде да знаем дали не е обмислил всичко като военна операция? Той е бил войник, саботьор.

Карла Бианки бавно кимна.

— Трябва да установим мотива, Ал. Засега разполагаме само с някакъв миш-маш от лоши предчувствия.

— Ще го хванем — обеща Рейгън. — Ще го хванем.

— Кога пак ще разпитвате Флорио? — попита Уонг.

— Вдругиден — каза ведро Рейгън. — Съдебният лекар освободи трупа вчера. Погребението е утре. Ще се видим на следващия ден.