Кейлъб Кар
Господарят на времето (16)

16

Как да опиша следващите часове? Как да обясня превръщането си от скептичен (макар и смаян) наблюдател на странните и дори налудничави планове на Малкълм Тресалиан в пълноценен участник в тях? Това се дължеше на толкова много фактори, не на последно място на още непреодоляната травма от убийството на най-стария ми приятел пред очите ми, както и на недоспиването през следващите дни. И все пак емоционалното и физическото изтощение не биха били достатъчни, за да издържат бързото ми духовно преображение. Не, вълната от интелектуални, визуални и физически стимули, която ме заля в онези часове преди изгрева, би завладяла и най-силните и недоверчиви души. Казвам това не само за да оправдая реакцията си, а за да покажа колко силно беше онова, което видях, чух и чувствах, докато летяхме над пакистанския бряг и навлизахме във вътрешността на континента.

Както бе казала Лариса, долината на гордата някога река Инд, майка на една от най-могъщите и загадъчни древни цивилизации, беше превърната в ядрено гробище по време на все още продължаващата война между Кашмир, Индия и Пакистан. Но прекрасната ми спътница не беше съвсем права, че долината е необитаема. Докато се носехме над водата край бреговете, осеяни с гниещи тела и бели скелети, от време на време виждахме групи от може би най-отчаяните хора на земята: фермери и селяни, чиито тела и начин на живот — чиито шансове за живот — бяха жестоко осакатени от яростния национализъм и религиозен фанатизъм едновременно на врагове и сънародници. Пъплеха надолу по хълмовете, накуцвайки като безсилни призраци на лунната светлина, за да напълнят кофите си с отровената вода на реката, която после възвираха в безплоден опит да я пречистят, за да прекарат още няколко дни или седмици по единствения възможен за тях начин, като се има предвид колко обезлюдена беше страната им и нежеланието на останалата част от населението да приеме тези жертви на ядрена проказа.

Гледката потресе всички и потисна дори моето любопитство към спътниците ми; но най-силно поразен бе Малкълм. Както бе добре известно, развитието на бясно войнствения индийски национализъм след края на века беше съвпаднал с постигането на икономическо и социално господство на информационните технологии и мрежи в тази страна; по-късно Лариса ми каза, че Малкълм винаги е смятал баща си и другите като него отговорни за факта, че създадените от тях системи могат и се използват за разпространяване на лъжи и омраза сред такива народи също толкова безогледно, както и доставките на потребителски стоки. Силата на гнева му, отчаянието и онова, което тогава сметнах за вина, ясно проличаха, докато го наблюдавах онази нощ; и наистина, скоро отново му прилоша. Пак започна да хрипти и да стиска главата си — този път по-прикрито заради многобройната публика. Тези издайнически признаци накараха Лариса тутакси да му се притече на помощ. Тя хвана дясната му ръка в двете си ръце, прошепна му няколко успокоителни думи в ухото, бръкна в джоба на сакото му, извади малка спринцовка и за секунда я допря до вената на лявата му ръка. След миг той сякаш задряма, макар и неспокойно. Лариса покри краката му с малко одеялце.

Останалите се почувстваха неудобно да се върнат към фугите си задължения, преди да са се уверили, че Малкълм е заспал. Полковник Слейтън слезе на контролното ниво на кърмата, за да поеме управлението на кораба, докато Фуше и Тарбел отидоха да проверят дали двигателите на кораба са преминали гладко през всички „превключвания на системи“. Лариса попита братята Куперман дали имат нещо против да ме подготвят за посещението ни в Афганистан, докато тя се погрижи за брат си. Джона отвърна, че според него е задължително всички на борда да си починат, преди да сме стигнали целта си, но все пак той и брат му се съгласиха първо да ме заведат до оръжейната и да ми покажат как се борави с екипировката, която щях да ползвам в Афганистан. На излизане Илай добави, че така ще имам възможност да задам поне няколко въпроса за досегашната работа на групата, затова слязох в най-дълбоките кътчета на кораба силно заинтригуван.

Когато наближихме и после влязохме в оръжейната, пълна с невиждани оръжия, Илай и Джона ми казаха, че първи в групата те се запознали с Малкълм, тъй като били състуденти в Йейл. Доколкото разбрах, братята Куперман — които от деца били противници на господството на информационните технологии във всяка сфера на човешката дейност, включително и в науката — първи потърсили младия Тресалиан, за да го разпитат. След трагичната смърт на баща му Малкълм поел контрола върху неговата империя и Джона и Илай искали да знаят дали той смята да прекрати зависимостта на корпорация „Тресалиан“ от евтината работна ръка в Третия свят и да ръководи другите дейности на компанията по по-етичен и отговорен начин. Щом открили, че философията на Малкълм е по-близо до тяхната собствена, отколкото до тази на баща му, Илай и Джона започнали да прекарват дълги часове в компанията на среброкосия младеж в инвалидна количка, като прониквали в правителствени и корпоративни бази данни и, общо взето, внасяли информационен безпорядък. След известно време Малкълм предложил да направят нещо по-различно и по-дръзко и близнаците бързо се съгласили да участват в онова, което се оказало първият от поредица опити да покажат на глобалното информационно общество собственото му лице, както и сериозните му недостатъци и грозящите го опасности. През следващите години това им спечелило прозвището „Конгресът на глупаците от 2010-а“.

Със средствата на корпорация „Тресалиан“ тримата създали в пълна тайна въображаем, дигитално сътворен кандидат за американския Конгрес. Фактът, че успели да убедят добрите хора в Южен Кънектикът, че абсурдно добродетелното им създание наистина съществува, бил сам по себе си забележителен. Но след като въображаемият им герой бил избран за конгресмен чрез сръчно фабрикуване и манипулиране на фалшиви данни по интернет и други информационни медии и след като истинските новинарски намери не успели да открият никаква следа от амбициозния лидер в деня, в който той трябвало да се представи в Капитолия, цялата страна полудяла. Всъщност реакцията била толкова силна, а заплахите на федералните власти толкова яростни, че Малкълм, Илай и Джона решили да не разпространяват фалшива информация, докато не завършат образованието си и не станат прочути в своята област. Когато накрая отново започнали да утоляват страстта си към пакости, ефектът бил много по-смайващ и по-опасен.

Заедно с Лариса, която вече имала няколко дипломи по физика, химия и машиностроене (а и известен опит в тъмните дела, за който ще ви разкажа след малко), младежите избрали за своя следваща мишена целия европейски континент, над който през 2017-а отново били надвиснали облаците на кръвопролитни конфликти. Икономическата принуда на финансовата криза от 2007-а най-сетне накарана Съединените щати да изтеглят последните си мироопазващи сили от Балканите, а присъщите за този регион вражди и омраза пламнали наново. Европейският съюз проявил малодушие както винаги, когато ставало въпрос за живот, а не за пари, отказал да запълни оставената от американците скъпа празнота и не позволил на Великобритания да го стори — тя била единствената страна членка, проявила такава готовност. И тъй, десет години след кризата на Балканите пламнали невиждани дотогава кланета и конфликти.

За да създаде заблудата, която трябвало да докаже безсилието на информационните технологии да разсеят подобни стари вражди, Малкълм привлякъл в екипа си Фуше, при когото той и братята Куперман учили в Йейл, и Тарбел — изтъкнат учен и експерт по високо усъвършенстваните фалшификации. Не е за вярване, че дълбоките граници, които още прорязват Европа, са прокарани в движение върху няколко листа хартия от едрия приветлив Фуше и енергичния весел дребосък Тарбел; и все пак било точно така. Жулиен обработил хартията и мастилото, за да им придаде автентичност, а Тарбел под диктовката на Малкълм превърнал тези материали в серия писма, уж изпратени от британския държавник Уинстън Чърчил не до някой друг, а до Гаврило Принцип — сръбския националист, застрелял австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд и така предизвикал поредица от събития, довели до избухването на Първата световна война през 1914 г. От тези писма „ставало ясно“, че Гаврило е британски агент, а покушението — план на вечно подмолно действащия Чърчил и още няколко британски лидери да разпалят война, която да доведе до триумфа и разширяването на тяхната империя.

Идеята била по-необичайна дори от „Конгреса на глупаците“, но отново Малкълм толкова бързо и пълно подправил всички материали по „разкритието“ на писмата по интернет и всички информационни системи, че те били приети за автентични дълго преди внимателните наблюдатели да изкажат по-скептично или научно мнение. Германците се хванали на въдицата и заявили, че няма да седнат заедно с британците в залите на европейското управление, докато Лондон не се отрече от Чърчил и не поеме пълната отговорност за войната. Франция също използвала възможността да изрази възмущението си заедно с всички други страни, замесени в конфликта. Англичаните от своя страна не искали да приемат демонизацията на своя най-велик съвременен герой и така се появила първата от многото пукнатини в съюза, довели до множество демонстрации и няколко заплахи за война.

Дори и Малкълм не предвиждал нито яростната реакция към неговия европейски проект, нито опасността, на която той и екипът му се излагали. Започнали разследвания не само от страна на полицията и академичните среди, но и от различни европейски сили за сигурност, в това число и британските; а никой от екипа не искал да свърши с куршум на спецслужбите в главата си. Щом разбрал, че вече играят в нова и много по-опасна област, Малкълм решил да се обърне към някой, който да му помогне да организира усилията си в това, в което те явно вече се превръщали: в кампания.

Прегледал досиетата на недоволни военни по целия свят, но в крайна сметка Лариса го насочила към полковник Джъстъс Слейтън. А когато разбрах откъде го е познавала, открих нещо, което ме накара да се отдръпна шокиран.

Явно след като завършило следването си, това чувствително, красиво момиче, което толкова ми беше допаднало още от първата ни среща, бе станало международен убиец.