Бранди Толър
Опората (8)

Глава седма
Ники

Точно преди да приключим с вечерята, с Еди отидохме набързо да се пооправим. По време на цялата вечеря тя продължаваше да ме гледа с въпросителен поглед. Реших, че имаме нужда от съвещание, за да мога да й обясня, и да облекча опасенията й.

— Е, вие двамата наистина се спогодихте — започна небрежно тя, докато оправях червилото си.

— Той е сладък — отговорих аз присвих рамене равнодушно. Определено омаловажавах начина, по който изглеждаше Паркър. Той не беше сладък, той беше дяволски сексапилен. И начинът, по който каза името ми, защо това беше толкова секси? Беше почти сякаш ме предизвикваше или се опитваше да ме разпали. Ако това беше целта му, проработи. В момента, в който името ми се претърколи без извинение от неговия дързък език, се почувствах като оголена жица.

Разбира се Еди не ми позволи да се измъкна с такъв хлъзгав отговор.

— Той наистина е сладък — поправи ме тя. — Мисля, че те харесва.

Устата й се изви леко и можех да видя, че получаваше едно от нейните сватовнически вдъхновения.

— Какво на мен да ми харесва? — подсмихнах се аз и вдигнах червилото си, показвайки й, че мога да сложа от него на нея. Червилото, което си беше сложила у Паркър вече беше избледняло. Тя повдигна глава и подаде устните си.

— Да не се опитваш да играеш сватовница, Еди Джеймс?

Тя притисна устните си заедно и каза:

— Не. Вие двамата се справяте и сами много добре.

Сложих червилото си в чантичката си и обви ръката си около нейната.

— Ние просто се забавляваме. Никога не бихме излезли на среща. А аз не харесвам връзките от дистанция.

И това беше истина, но Еди ме познаваше добре, за да знае, че разстоянието не означаваше много за мен. Бях предпазлив човек, независимо от това как изглеждах за околните. Близо до мен имаше много малко хора и то заради добра причина. Колкото повече хора допусках, толкова по-вероятно беше да ме разочароват.

— Просто внимавай, става ли?

Някой външен би си помислил, че тя имаше предвид, че ще позволя на Паркър да се възползва от мен или че ако спим заедно, трябва да внимаваме, но не това имаше предвид тя. Еди ме предупреждаваше да не наранявам Паркър. Тя знаеше как действам.

Без да желая да задълбавам в очевидната й мисъл, отговорих просто:

— Да, мадам.

* * *

Клубът, в който ни заведе Паркър, беше претъпкан, но атмосферата беше наелектризираща, музиката взривяваща, а тела се извиваха на дансинга. И към това трябва да прибавим, че силното привличане между мен и Паркър беше лудост. Седнахме в задната седалка на таксито; бях между него и Еди, докато Джон седна отпред. Кракът му беше притиснат през цялото време до моя и този обикновен контакт накара тялото ми да се напрегне. От години не бях реагирала по този начин на мъжко докосване. Беше плашещо и невероятно, и… още веднъж плашещо.

Скоро след като влязохме в клуба, Паркър ни донесе първите питиета. Първо подаде на Джон и Еди техните, а след това се върна с нашите. Не се сдържах да се усмихна, засиявайки, когато той ми подаде шот с уиски. Навеждайки се към мен, устата му до ухото ми, каза:

— Харесвам момиче, което може да се справи с твърдите неща.

Нещо дълбоко в мен се надигна заради думите му и коремът ми запърха. Между краката ми се зароди силен копнеж. Кой беше този мъж?

Поех шота от него и приближих устата си близо до ухото му, връщайки му услугата, и отговорих:

— Аз съм жена, господин Хейс. Не момиче. Добре ще е да запомниш това.

Отстъпих от него, вдигнах шота в поздрав, преди да го изпия.

Тъмните му очи проблеснаха, докато секси усмивка изкриви чертите на лицето му. Тогава той повдигна шота си в отговор на тоста ми и го изпи.

И двамата последвахме Еди и Джон на дансинга, а ръката на Паркър застана на бедрото ми, придържайки ме близо до него, докато притиснати по този начин се провирахме през тълпата. Може би беше от уискито или от лудостта на дансинга и музиката около нас, или може би беше начинът, по който Паркър Хейс ме караше да се чувствам жива, каквото и да беше, но се отдадох. Позволих на желанието и нуждата да отпуснат задръжките ми и да позволя на Паркър да придърпа тялото ми към неговото. Докато се движехме, ръката му се притисна в гърба ми, а ароматът му превзе сетивата ми. След като започнахме да танцуваме, почувствах се приповдигнато, еуфорично и всеки път, когато погледът ми срещаше тъмния му взор, чувствах болка ниско в корема си. След това малко по-надолу. И го пожелах. Не ме интересуваше, че ако това беше само една вечер с него, това би означавало, че съм уличница. Толкова бях уморена да бъда девствена и бях твърде уплашена да се отдам на някого. Но тази вечер знаех, че ще се изгубя в Паркър Хейс, и когато в неделя се прибера у дома, всичко ще приключи. Щях да му дам доброволно нещо от себе си и когато се прибера у дома, той няма да може да ме нарани.

Повдигайки главата си, го дарих с огромна усмивка, преди да го попитам:

— Готов ли си да видиш точно каква жена съм, господин Хейс?

Когато се отдръпнах, той преглътна силно, след това ръката му се придвижи към задната част на врата ми и разби устата си в моята. Езикът му се потопи насилствено в устата ми, докато се вкопчвахме един в друг, а желанието между нас беше безумно и унищожително. И ето ни нас, по средата на претъпкан дансинг, целувайки се един друг, сякаш от това зависеше следващият ни дъх. Повечето мъже, когато ме целуват за първи път, го правят плахо; целуваха ме, сякаш бях направена от порцелан и можеха да ме счупят. Паркър ме целуваше, сякаш ме наказваше; беше силно, грубо и всепоглъщащо. Той захапа устната ми и дръпна, след това я засмука, преди да нахлуе в устата ми с неговия утешителен език. Когато в отговор аз захапах устната му, той изръмжа, ръката му стисна врата ми по-здраво и дръпна тялото ми, колкото може по-близо до неговото. Беше твърд и искаше да знам това.

Отдръпвайки се, той погледна надолу с гладни очи. Устата му намери ухото ми, захапвайки меката му част и се надявах силната музика да заглуши хленченето, което излезе от мен.

— Костюмът по поръчка и страхотната работа може да те заблудят, Никол — изръмжа той. — Когато се отнася до чукането, аз не съм никакъв джентълмен. Чукам така, както работя — силно. Достатъчно жена ли си за това?

Ахнах. През мен мина чувство. Страх. Думите му ме изплашиха, но също така ме развълнуваха. Исках нещо — някой — да ме накара да се почувствам жива. Бях огромен възел от нарастващо напрежение, нещо, което не бях осъзнавала преди тази нощ. Живеех с болка, желание, което никога не бях удовлетворявала. Но какво беше желанието? Думите на Паркър ме накараха да го разбера. Бях кралица на красотата, красива и фантастична, свикнала мъжете да ме третират, сякаш аз не бях нищо повече от награда, която да завладеят. Исках някой да види през това и да се отнесе с мен като с жената, която дълбоко в себе си знаех, че съм. Това предлагаше Паркър. В неговото легло щях да бъда Никол, не Мис Холи Спрингс.

Притискайки тялото си към неговото, плъзнах ръката си между нас и притиснах издатината на панталоните му, където беше напрегнатата му ерекция.

— Мога да поема всичко, което можеш да ми предложиш, господин Хейс.

Той изръмжа отново, но преди да може да отговори, някой извика:

— Паркър!

Това беше писък на паника, който едва се долавяше над високата музика. Почти не бях сигурна дали съм го чула. Очите ми се стрелнаха около нас, докато търсех Джон и Еди.

— Мамка му — прошепнах аз, докато невероятно секси момента между Паркър и мен изчезваше и си припомних къде се намирахме; на обществено място, заедно с приятелите ни. — Къде са? — попитах аз, докато същият обезумял глас извика отново името на Паркър.

Паркър — доста по-висок от хората, около нас — се изпъна леко и погледна към бара.

— Какво, мамка му? — промърмори той.

Прочетох думите по устните му, отколкото ги чух.

— Виждаш ли ги? — извиках аз.

Хващайки ръката ми, той ме поведе през тълпата, бутайки масата, без да се извинява. Когато стигнахме входната врата, открихме Еди бяла като призрак, а Джон се опитваше да се освободи от двама огромни биячи, които държаха ръцете зад гърба му. По лицето на един от биячите се спускаше кръв от носа. Тогава двама полицаи влязоха и отведоха Джон.

Най-малкото този път не аз бях този, който разваляше нещата.