Бранди Толър
Опората (2)

Глава първа
Ники

Това беше още една петъчна вечер в нашия малък град Холи Спрингс. Живеех за вечерите, когато заедно с приятелите ми се мотаехме в Ърл и пиехме бира. Миризмата на застояла бира и лучени кръгчета се носеше из въздуха, музиката и дори разнообразната тълпа от хора, които харесвах и другите, на които бих им дала „дай пет“ в лицето със стол — обичах всичко това. И това може да не беше бляскаво като в нощен клуб в някакъв бляскав град, но беше неизменен и удобно постоянен, и колкото и странно да беше това място, то беше константа. Беше нещо, на което винаги можех да разчитам. Ценях нещата, на които можех да разчитам.

Еди и годеникът й, Джон, бяха на дансинга, полюшвайки се напред-назад на някаква песен на Джордж Стрейт, докато с приятеля ни Джоуи седяхме в сепарето и наблюдавахме. Еди шептеше нещо на Джон и на лицето му се появи онази лукава усмивка. Не се съмнявах, че тя му беше казала нещо сексуално. Най-добрата ми приятелка се превърна в истинска перверзница. Боже, обичах я.

Докато танцуваха, ръката на Джон придържаше тази на Еди върху гърдите си и гърдите ми се присвиха, докато ги наблюдавах. И за един кратък момент си представих усещането на мъжка буза срещу моята, току-що наболата му брада срещу деликатната ми кожа, неговото твърдо тяло, притиснато в моето. И когато поглеждам в очите му, виждам едно лице. Паркър Хейс. Една нощ с най-добрия приятел на Джон и не можех да го махна от ума си.

— Изглежда толкова щастлива — отбеляза Джоуи, преди да отпие от бирата си, издърпвайки ме от съня наяве.

Усмивката ми не би могла да бъде по-голяма, докато отново се фокусирах върху Еди и Джон.

— Щастлива е. — Когато срещнах погледа на Джоуи, усмивката ми угасна от замисленото му изражение. — Какво?

— Нищо. — Той присви рамене и обърна погледа си отново към дансинга. — Бих искал да видя и теб щастлива, Ник.

Присвих устни и се престорих, че съм раздразнена от думите му, въпреки че бяха невероятно мили.

Дяволският Джоуи.

Винаги сладък.

— Мислиш, че имам нужда от мъж, за да бъда щастлива? — закисках се аз.

— Не — отговори бързо той, обръщайки се към мен. — Но мисля, че заслужаваш това щастие, което само любовта може да донесе. Мисля, че любовта дяволски би ти отивала.

— Джоуи, ти сам не изглеждаш толкова щастлив.

Той се отпусна назад и въздъхна.

— Е, мислих, че нещата вървят добре с Шарлът, но просто не се получи. Предполагам, че ще чакам правилното момиче.

Джоуи и Шарлът, момичето, с което завършихме гимназията, започнаха да се срещат преди няколко месеца. Но нещата се разпаднаха и заради тогава Джоуи седеше на масата за самотници заедно с мен.

Сложих ръката си върху неговата, която лежеше на масата. Ръцете му бяха грапави, загрубели от всекидневната работа във фермата на Еди.

— Джоуи… никой не те заслужава.

И наистина го мислих. Заедно с Еди винаги сме били близки, но го приемах като един от най-скъпите ми приятели. Той е такъв неопетнен човек… при него няма огън и димни завеси. Беше ясен и естествен. Братът, когото ми се искаше да имам. Някой като него, който щеше да донесе топлина в моя студен дом от детството ми. Дори като големи, щеше да ме поставя в центъра на вниманието си.

Той изсумтя от комплимента ми и натика бейзболната си шапка надолу, за да скрие лицето му, което се изчерви от неудобство.

— Е, това беше голям комплимент, госпожице Рийз — каза той с лек фалцет.

— Удоволствието беше мое, господин Харис — отговорих аз, имитирайки акцента му. И двамата се разсмяхме.

— Хей, секси — измърка Дирк, докато се плъзгаше в сепарето до мен. Беше невероятният местен курвар и един от нашите най-стари приятели. — Какво прави тук едно такова хубаво същество като теб, с този мъж? — пошегува се той, посочвайки с брадичка към Джоуи.

Дирк беше ужасен флиртаджия, но беше супер секси и миришеше невероятно. Да, понякога тези неща бяха важни за мен. Също така той беше добър приятел, затова неговите евтини задявки не ме притесняваха.

— Къде беше цяла вечер, идиот? — попита Джоуи, смеейки се.

Дирк се извъртя и когато откри нашата сервитьорка, Мег, и повдигна един пръст, показвайки, че иска бира, преди да се обърне отново към нас.

— Затънал в работа. — Оглеждайки дансинга, сигурно беше уловил картина от Джон и Еди, защото отбеляза:

— Изглежда сякаш Еди си прекарва добре.

— Бъди добър тази вечер — предупредих го аз. — С Джон трябва да преодолеете тази… — размахах ръка безцелно — … враждебност.

— Той е този с проблемите — изсумтя Дирк. — Те дори не бяха заедно, когато се целунахме.

Е, аз можех да сложа или да не сложа във фейсбук снимката как Еди и Дирк се целуваха. Знаех, че приятелят на Джон, Паркър, щеше да я види и да му я покаже. Джон си тръгна, след като прекара горещо лято с Еди. Тя беше опустошена и двамата бяха адски инатливи, за да говорят един с друг. Затова се намесих и дадох на Джон правилната мотивация, или както казваме на юг, бърз ритник в задника. На мъжете не им харесва да виждат как друг мъж докосва това, което считат за тяхно. Планът ми проработи… Джон се върна същата вечер и предложи на Еди. Единственият проблем е, че сега Джон напълно мрази Дирк. Трябва да призная, че ревността му отиваше секси. Но Дирк, който от друга страна колкото и недостатъци да имаше, бе един от най-близките ни приятели, откакто бяхме деца, и ситуацията бе трудна за групичката ни.

— Просто бъди мил и дай време. Той ще го преодолее.

— Той е този, който се държи като идиот — противопостави се Дирк.

— И ти адски се противопоставяш на тези глупости? — каза Джоуи и посочи с пръст Дирк.

— Как така?

Този път аз бях тази, която изсумтя.

— Като когато ти я прегръщаш за довиждане пред него и винаги я задържаш малко по-дълго отколкото е социално прието.

— На другия ден й целуна ръката — добави Джоуи. — Кой, по дяволите, прави това?

— Тя е моя приятелка. Какво… сега, след като е сгодена, не мога, мамка му, да я прегръщам? — попита Дирк да се защити.

Засмях се.

— Добре, Дирк. Успокой се. Може да се държиш като глупак, но Джон ще ти го върне, ако не внимаваш — предупредих го аз, преди да отпия от бирата си. Дирк е голямо момче и нямаше съмнение, че можеше да се справи сам с битките си. Но Джон, той беше влюбен и понякога това беше сила, с която трябва да се съобразяваме.

— Мога да се справя с Джон — каза той, точно когато Мег постави бирата му на масата. Той й намигна и тя се изчерви, преди да се отдалечи.

Извъртях очи.

Типичен Дирк.

Джоуи се наведе и срещна погледа на Дирк.

— Еди е по-щастлива от всякога, когато съм я виждал. Ти си най-добрият ми приятел, пич, но ако прецакаш връзката й, ще сритам задника ти.

Веждите на Дирк се повдигнаха към косата му. Дори и аз бях малко шокирана от това предупреждение.

Дирк вдигна ръцете си в знак на предаване.

— Ако тя иска този мъж… аз се радвам за нея. — Той каза думите, но всеки, който има уши, можеше да чуе, че не бяха искрени.

Песента свърши и Еди и Джон се върнаха на масата ни. Преди да ни стигнат, Браян Уилис, градският всезнайко, се появи и ме помоли за танц. Учтиво му отказах и той се тръгна.

— Тази вечер не си в настроение, а, Ники? — попита Джон, докато Еди сядаше до Джоуи. Джоуи й се усмихна и подаде на Джон бирата му, която беше оставил на масата. Джон доволно отпи продължителна глътка.

— Не — отговорих аз.

— Хайде. Все трябва да има някакъв мъж в този град, на когото може да отделиш време — каза Джоуи.

— Не съм заинтересована.

Когато погледнах нагоре, Джон се взираше в мен, а устата му беше извита леко в самодоволна усмивка. Знаех за какво си мислеше. Бях чукала най-добрия му приятел. Един мъж ме имаше. Но това беше единственият път, когато Паркър Хейс щеше да ме има. Тази една незабравима вечер щеше да бъде последният път, когато щеше да ме докосне.

— Млъквай, Джон — казах аз и отпих от бирата си.

Той просто се засмя, докато всички останали местеха погледите си между двама ни, чудейки се какво, по дяволите, току-що се случи.

— Е, какво ще кажете този купон да се разгорещи? — попитах аз, опитвайки се да променя темата на разговора.

— Имам нужда от още една бира — промърмори внезапно Дирк и се насочи към бара с неговата все още недоизпита бира в ръка.

Джон поклати главата си, сякаш спореше със себе си да не се държи остро с Дирк. И така… това беше една невероятна нощ.