Бранди Толър
Опората (55)

Глава петдесет и четвърта
Ники

Днес се омъжих. Беше обикновена церемония; старомодна. Толкова нетипично за мен. И беше перфектна. Хората, които обичах най-много бяха там, за да ни гледат как съединявахме ръцете си.

Направихме малък прием при Ърл и въпреки че бяхме поканили няколко човека за церемонията, всички бяха добре дошли на приема. Изненадващо се появиха много хора, като се имаше предвид, че бе Денят на благодарността. За щастие не ми се наложи да готвя за празника, след като се женехме. Наехме фирма за кетъринг, но Паркър увери майка си, че следващата година, че има вечеря в дома ни. След като го сръгах силно, се опитах да го видя от светлата страна. Най-малкото имах година, за да упражнявам готвенето си.

Джо ме поведе до олтара, точно както ще направи за Еди, когато се жени за Джон. И мисля, че стана леко емоционален. Когато мировият съдия попита: „Кой дава тази жена да се омъжи за този мъж?“, той отговори: „Аз“, със задавен глас и разтопи сърцето ми.

Шибаният Джоуи.

С Паркър споделихме първия танц; оставих Паркър да избере песента. Когато водещия пусна Country Girl на DF Dub, почти исках да го ударя, но след няколко секунди водещият смени песента и пусна Prosthetic Love на Typhoon. Незабавно му бе простено.

Докато танцувахме, Паркър ми нашепваше думите и когато песента свърши, той ме поведе настрани и направи знак на Еди, която бързо донесе пакет обвит в сребриста хартия. Тя я подаде на Паркър и намигна, преди да се отдалечи. Това бе странно.

Сега стоях заедно с Паркър, който държеше пакета с несигурна усмивка върху лицето.

— Подарък за булката ми — каза той.

Усмихнах се, чудейки се какво би могъл да ми е взел.

— Предполагам, че Еди го е умила — пошегувах се аз.

Той се засмя.

— Всъщност аз го направих.

— Силно впечатлена съм, господин Хейс.

— Аз съм мъж с много таланти, госпожо Хейс — закачи се той.

Спрях да махам хартията и срещнах погледа му. Обичах да ме нарича госпожо Хейс. Аз бях негова съпруга. По дяволите, сърцето ми искаше да се пръсне от щастие.

— Обичам те, съпруже.

Той нежно потри кокалчета си по дясната ми буза.

— Дяволски красива — прошепна той. Наведе се, целуна ме леко и каза:

— Отвори го.

Отново се заех със задачата и хартията бе махната за секунди, преди да отворя кутията. Когато отметнах тънката хартия, замръзнах. Погледнах към него, а той прочете въпроса в очите ми.

Прокарвайки ръка през косата си, с изражение на дълбока несигурност, той въздъхна:

— Еди ми каза. Отне известно време за търсене, но вестник Wakefield имаше копие под съобщенията.

Сълзи се спуснаха от очите ми, докато отместих поглед от него обратно към подаръка.

— По дяволите — промърмори Паркър. — Не трябваше да я намирам. Съжалявам, Ник…

— Обичам я — успях да кажа с дрезгав глас. Беше рамкирана снимка на родителите ми от техния сватбен ден, тази, която ми бе отнета преди много години.

Устните му се извиха в затрогната усмивка.

— Наистина ли?

— Обичам я, защото си знаел какво означава за мен и си я намерил за мен.

Сигурна съм, че за някои би им изглеждало странно да искам подобно нещо, когато съм отчуждена от баща си и никога наистина не съм познавала майка си, но оценявах това. Един ден, синът ни ще иска да знае за тях и можех да му покажа тази снимка. Поне щеше да види лицата им. И въпреки че баща ми отказа поканата си за сватбата, секретарката му заяви, че ще е извън страната, не бях ядосана. Чичото на Паркър, Пол, и неговите баба и дядо също отказаха да дойдат. Въпреки това отсъствията им не съсипаха деня ни. Родителите му и сестра му бяха тук, а чичо му Уинстън изпрати поздравите си. И всички, които бяха важни за мен бяха тук. Това бе достатъчно добро за мен.

Устата му се изви в полуусмивка.

— Просто исках да те направя щастлива.

Обвих ръце около врата му и го целунах страстно. Когато се отдръпнах се усмихнах срещу устните му.

— Направи ме много щастлива, Паркър Хейс.

— Извинете ме.

Музиката спря и всички очи се обърнаха към мястото на водещия, където Джоуи стоеше с микрофона. Беше облякъл най-хубавите си дрехи и разбира се бейзболната му шапка, със стърчащата от нея коса. Изглеждаше очарователен. Бързо изтрих очите си, чудейки се какво щеше да каже Джоуи.

— Ники и Паркър, бихте ли дошли тук, моля? — помоли Джоуи и аз погледнах към Паркър, но той само сви рамене, очевидно нямащ представа какво е намислил Джоуи.

Минахме през тълпата и достигнахме до него, изправен до малка масичка, която някой очевидно беше донесъл на дансинга.

Джоуи се обърна към тълпата и каза:

— Трябва да кажа, че съм дяволски щастлив за тези двамата. Ники е една от най-добрите ми приятели от дълги години и съм горда да кажа, че сега и Паркър е един от тях.

Паркър потупа Джоуи по гърба в знак на благодарност.

Джоуи се обърна към мен, изражението му бе изчистено от хумор и бе смъртоносно сериозно.

— Ники.

— Да — казах, все още опитваща се да разбера какво е намислил.

— Моля те, сложи лявата си ръка върху масата и вдигни дясната — инструктира ме Джоуи. Погледнах го, сякаш бе луд, но той настоя: — Хайде, направи го. — Направих каквото каза и той попита: — Ники, обичаш ли Паркър Хейс с цялото си сърце и душа?

Усмихнах се и погледнах към Паркър.

— Мда — казах небрежно. — Прав е.

Гостите ни се изкискаха, докато Паркър извъртя устни развеселен.

— Ники, отговори на въпроса — настоя Джоуи.

Погледнах към Джоуи и казах:

— С цялото си сърце и душа.

Джоуи се ухили и кимна веднъж, приемайки отговора и нареди:

— Задръж ръцете си там където са. — Мястото се изпълни с мърморене, докато всички се питаха какво прави Джоуи, също както и аз. Но Джоуи не спря, за да обясни. След като видя, че ръцете ми са там, където ме бе инструктирал, продължи нататък:

— Сега ти, Паркър. Вдигни дясната си ръка, а сложи лявата върху масата.

Паркър направи това, което му беше казано.

— Обичаш ли Ники Рийз с цялото си сърце и душа?

Паркър погледна към мен, преструвайки се на несигурен:

— По-добре е да кажеш да — казах аз, а гостите отново се разсмяха.

— Мда, тя почти ме притежава — призна Паркър, а аз му се оплезих.

— Добре тогава. Дръж дясната си ръка горе, а сложи лявата върху тази на Ники.

Паркър го направи, и тълпата се разсмя от сърце, чудейки се дали Джоуи не полудяваше.

— Приятели — каза Джоуи, високо, обръщайки отново вниманието на присъстващите към него. — Искам всички да погледнете добре. Това е важен момент, на който ще станете свидетели. Това, точно тук — той посочи там, където ръцете ни с Паркър се съединяваха — ще бъде последният път, когато Паркър Хейс някога ще има последната дума или надмощие.

Помещението избухна в смях и дюдюкания, като Джоуи се смееше най-силно. Джон забърза към него и го прегърна заради страхотното шоу. Паркър бе зачервен от силния смях. Аз, борех се със смеха и се намръщих на Джоуи, когато той погледна към мен. И като същинска кралица на красотата и бъдеща майка му показах среден пръст.

Той дойде до мен и ме привлече в една мечешка прегръдка, докато смехът се изсипа от мен.

— Той е щастлив кучи син, Ник — каза ми той. — И аз съм щастлив заради теб.

Когато се отдръпна, с Паркър направиха нещо като ръкостискане и прегръдка. Танцувахме, докато бедните ми крака не можеха да удържат повече, и се смяхме цяла нощ, и въпреки че нищо от това не бе по-далеч от живота, който исках да имам, не съм била по-щастлива. Имах страхотен съпруг, здраво бебе на път, приятели, за които бих направила всичко — които биха направили същото и за мен — и сега… имах майка, баща и сестра със семейство Хейс.

Когато си взимахме довиждане за нощта, Паркър и Дирк стояха отвън и си говореха. Когато се приближих, Паркър казваше на Дирк:

— Оценявам, че си й предоставил пикапа. Платихме ремонта и ще ти го върнем тази седмица. Следващата ще отидем да купим кола.

Не знаех това, но не казах нищо. Бях толкова щастлива да чуя, че Паркър водеше нормален разговор с Дирк. Тогава по старомоден начин сложи Дирк на мястото му.

— Джоуи, Ники и Еди те харесват. Надявам се, че ще можем да бъдем приятели, но ти трябва да уважаваш това, че с Джон сме с тези момичета. Ако можеш да направиш това, ще е достатъчно и ти ще си добре дошъл в дома ми.

Дирк кимна, устните му се присвиха, когато ме забеляза.

— Щастлив съм за вас двамата. И Ники, и Еди са две от най-старите ми приятели. Не искам да изгубя това.

Тогава той се пресегна и разтърси ръката на Паркър.

Докато се здрависаха Паркър заяви:

— Отбележи си Деня на благодарността през следващата година. Ники ще сготви.

Извъртях очи, докато Дирк сумтеше. Ето го отново.

— Искаш да кажеш, че би трябвало да хапна добре, преди да дойда?

Протегнах се и ударих Дирк отстрани, а той се присви от смях. След това ме прегърна — подходяща прегръдка — и каза:

— Поздравления, Ник.

— Благодаря, Дирк.

Докато с Паркър тръгвахме към колата, стиснах ръката му. Той ме удивяваше всеки ден, а това, което сега направи с Дирк, означаваше много за мен. Дирк можеше да бъде идиот, но имаше и добра страна. Надявах се Джон и Паркър някой ден да я забележат.

Спряхме до дансинга, където Мади и Джоуи танцуваха. Мади изглеждаше елегантно в черната си рокля, тъмна коса, извита настрани. А Джоуи… ами Джоуи изглеждаше силно привлечен от Маси и не бях сигурна как Паркър се чувстваше от това, все още нищо не беше казал, но се чудех дали това бе, защото имах такова високо мнение за Джоуи. Прегърнахме и двамата и казахме довиждане.

Когато влязохме в колата на Паркър и поехме към дома в нощта, той взе ръката ми и я целуна.

— Знам, че това не беше твоята мечтана сватба.

Но той грешеше. Погледнах надолу към простичката бяла памучна рокля и въздъхнах с лекота. И чувството за спокойствие ме заля. По всички сметки, бях фалирала бивша кралица на красотата, която бе забременяла и със скорострелна сватба. За някои бях ходещо клише. Нищо не е така, както са си представяли, че ще бъде животът ми. Тяхната илюзия за мен в сатенена рокля, покриваща идеалното ми тяло, недостижима персона, на която се възхищаваха, скъпи цветя навсякъде и всеки, когото познавам ще присъства. Сватбата ни не беше като тази мечта. Погалвайки корема си със свободната ръка, нашия шаващ здрав син, въздъхнах доволно.

— Прав си. Не беше — казах му аз, а той трепна при думите ми. Взех ръката му в своята, наведох се и целунах топлите му устни.

— Беше много по-добра.