Бранди Толър
Опората (15)

Глава четиринадесета
Ники

Е, освен напълно неудобния момент между Дирк и Джон, партито премина гладко. Приключвах танца си с кмета и краката ме убиваха, но за да поддържам имиджа си в името на баща ми, който не успя да дойде тази вечер, аз страдах и танцувах с него. В задния ъгъл на тентата имаше маса и тръгнах по най-краткото разстояние, молейки се да имам момент да седна и краката ми да отпочинат. Защо краката ме боляха толкова силно? Никога не съм имала проблем с носенето на токчета. Наистина ли децата напълно изсмукваха сексапила на жената от ден първи?

Точно слизах от дансинга, когато силна ръка се обви около кръста ми и ме издърпа обратно.

— Какво ще кажеш да танцуваш с приятеля си? — промърмори Паркър в ухото ми.

Тялото ми се стегна, докато сърцето ми препускаше. Бях го избягвала през цялата вечер, страхувайки се, ако направехме контакт с очите, той по някакъв начин щеше да разбере тайната ми. Това беше глупаво, знам, но не исках да поемам никакви рискове. Обръщайки се към него, погледнах нагоре и открих тъмните му очи вперени в мен, а устата му беше извита в секси полуусмивка. Нещо в корема ми потрепна. Беше облечен в черен костюм, вратовръзката, с която беше по-рано, я нямаше, и горните копчета на ризата му бяха откопчани. Той беше ходещ, говорещ секс. Чист секс в костюм.

— Бих го направила, но краката ме убиват. — Това не беше пълна лъжа. Краката адски ме боляха, но аз трябваше да се махна от него. Само гледайки го, ме караше да се чувствам слаба. Паркър клекна на пода пред мен, една твърда ръка внимателно обхвана левия ми прасец и дръпна крака ми към него. — Какво правиш? — изсъсках аз, докато оглеждах наоколо трескаво, търсейки да видя дали някой ни наблюдава. И разбира се точно така беше. — Хората ни гледат — полупрошепнах, полуизвиках аз.

Той ме пренебрегна и свали обувката ми. След това той продължи, като притегли и другия ми крак и свали и другата ми обувка. Оставяйки обувките ми настрани, той се изправи, взе ръката ми и се опита да ме поведе към дансинга, но аз отказах.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?

Той ми даде усмивка, която казваше: „Сладко е как се опитваш да ми се противопоставяш, но трябва да спреш сега“, след това ме дръпна малко по-силно, което ме накара почти да се спъна, докато ме дърпаше напред. Ударих се в него и ръцете му се увиха около мен, повдигайки ме, докато краката ми се вдигнаха над пода и ме занесе до центъра. Поставяйки ме на земята, той се усмихна самодоволно:

— Стъпи върху краката ми.

Погледнах го, сякаш беше луд.

— Какво?

— Стъпи. Върху. Краката. Ми.

Огледах се наоколо, само за да се убедя, че хората ни наблюдаваха.

— Наистина ли ти пука какво си мислят тези хора?

— Всъщност да — отговорих аз, а моят смъртоносен поглед срещна очите му.

Той се ухили.

— Добре. Стъпи върху краката ми и танцувай с мен, или ще грабна микрофона от певицата, и наистина здравата ще те засрамя.

Изсумтях и извъртях очи, докато кръстосвах ръцете си. И за секунда не му повярвах, и ако той си мислеше, че ще падна жертва на тази малка… о, мамка му! Той се насочи към сцената. Буквално полетях, за да го хвана и спра.

— Добре! Ще танцувам с теб — казах аз през стиснати зъби. Бог само знае какво щеше да каже на тази група от хора.

— Помислих си, че ще го видиш по моя начин — той се засмя наперено, докато отново ме поемаше в ръцете си. Отне ми цялата сила, за да сдържа миглите ми да не запърхат, докато поемах аромата на одеколона му. По дяволите, мирише хубаво.

Изпъвайки раменете си назад, показвайки му своето предизвикателство, попитах:

— По този начин ли сваляш жените си? Манипулирайки ги?

— Манипулирайки? — той се захили. — Не бих го нарекъл така.

— Тогава как би го нарекъл? — попитах го сухо.

— Принуда. — Той повдигна рамене и ми намигна. Мразех него и тъпото му секси намигване. — Сега, сложи малките си крака върху моите — нареди отново той.

— Не съм дете — посочих аз. Очите му проблеснаха с чувство за хумор, сякаш искаше да каже „Държиш се като такова“, но мълниеносния ми поглед, с който го погледнах, го спря.

Устните му се стегнаха, сякаш се бореше с желанието си да се разсмее.

— Не, но краката ти те болят. Опитвам се направя това, доколкото е възможно, без болка и без усилие за теб.

Сумтейки, сложих голите си крака върху всяка от лъснатите до блясък обувки и обвих ръцете си отпуснато около врата му. Групата започна да свири някаква бавна джазова песен и Паркър ни раздвижи бавно, моето тегло върху краката му изглежда, че изобщо не го притесняваше. Главата ми се наведе, за да избегна контакт с очите му. Не можех да погледна към него. Той беше прекалено красив и плашещ, всичко наведнъж.

— Толкова ли съм грозен? — пошегува се той, притискайки ме по-силно.

Отново извъртях очите си.

— Не. Мисля, че знаеш, че не си грозен, Паркър. — Повдигнах главата си и срещнах погледа му направо, давайки всичко от себе си, за да скрия смесените чувства, които изпитвах. Той се усмихна арогантно. Знаеше, че изглежда добре. Нямаше нужда от мен, за да му кажа това, но така или иначе му харесваше да ме накара да го кажа.

— Много си красива тази вечер — прошепна той.

— Благодаря. Ти също. — Поклатих глава. — Искам да кажа, че изглеждаш представително — коригирах себе си.

— Изглеждаш малко разсеяна. Добре ли си?

— Добре съм — отрязах го аз, без да го искам. Ох, защо не можех да се сдържам? — Съжалявам. Просто съм уморена, това е всичко.

— Знам… — Той повдигна главата си, сякаш търсеше следващите си думи, преди да я свали и отново да срещне очите ми. — Знам, че това може да е странно, но… Мисля си много за теб. И дори и да не искаш да излизаш с мен… аз съм твой приятел. И ако имаш нужда да поговориш с някого, за каквото и да е, аз съм на разположение.

Оставих главата си да се наведе отново, а очите ми се насълзиха. Не можех да му позволя да ме види по този начин. Само ако знаеше през какво преминавах… е, той щеше да разбере достатъчно скоро. Той ми обеща приятелство, когато животите ни щяха да бъдат свързани завинаги от друго човешко същество, за чието съществуване все още не знаеше. Премигнах няколко пъти и изчистих размазването от очите си.

Повече не проговорихме, докато песента не свърши. Слязох от краката му и той ме поведе към тази страна на дансинга, където беше оставил обувките ми. Краката ми се чувстваха малко по-добре след кратката почивка от токчетата, взех ги и ги обух.

— Благодаря за танца. — Паркър се усмихна, кимна ми отсечено и след това се обърна отдалечавайки се. Исках да го хвана, да го спра, но не бях готова. Сякаш всеки път, когато помислях да му кажа, че съм бременна с детето му, гърлото ми се свиваше. По дяволите.

— Добре ли си?

Подскочих от гласа на Джоуи.

— Мамка му, изплаши ме. — Дишах тежко, слагайки ръката си върху гърдите ми.

Джоуи застана до мен, едната му ръка беше пъхната в джоба на панталона му, а другата държеше студена бутилка с бира.

— Мисля, че той те харесва — отбеляза той, повдигайки ръката с бирата, за да посочи, че говори за Паркър, който сега говореше с Джон и Еди. Паркър слагаше отново вратовръзката около врата си, докато фотографът чакаше, за да направи снимка на трима им.

Не бях казала на Джоуи за бебето. Буквално, Еди беше единствената, която знаеше.

— Да, просто увлечение. — Опитах се да го изиграя равнодушно, но кафявите очи на Джоуи ме погледнаха остро и устата му се изви.

— Ммм-хмм — измънка той, преди да отпие от бирата си. — Вие се дебнете един друг през цялата вечер. Но, хей, това е просто увлечение. — След тези си думи той целуна бузата ми и се отдръпна. Обърна се и ми се усмихна меко. — Момиче, накарай го да се потруди. Момичетата като теб си заслужават.

Тогава той се отдалечи, оставяйки ме с широка усмивка на лицето, и със сълзи в очите.

Шибаният Джоуи.

Вечерта се изнизваше, изпълнена със смях, питиета и страхотна музика. Когато Еди не беше до Джон, аз бях, напътствайки го през масата от хора, и представяйки го. Бях впечатлена колко лесно Джон завързваше разговор… и тогава си спомних, че той е като специалист по всичко, бъдейки отраснал във ферма за коне и адвокат.

Когато Еди го пое отново, се насочих към бара и поръчах на Джен вода, която ми се усмихна с фалшива усмивка. Откакто й казах, че приятелят й, Дюк, ме беше питал дали ще му позволя да ме прекара, тя не беше най-големият ми фен. Може би трябваше да й го кажа по-деликатно, но тя беше кучка и се опитваше да се пошегува на гърба на Еди. Никой не се закача с най-добрата ми приятелка. Докато я гледах как ми наливаше водата, се намусих. Точно сега бих убила за една бира.

— Без пиене тази вечер? — попита дълбок глас и главата ми се завъртя. Паркър се усмихваше надолу към мен, а очите му проблясваха. Не беше трудно да видя, че е замаян. Случило се е бързо.

— Не… не съм в настроение тази вечер.

— Или всяка друга вечер през последните няколко седмици. Какво става, Ник? Сложила си няколко килограма и се опитваш да ги свалиш? — попита хапливо Джен, докато ми подаваше чашата ми с вода.

Срязвайки я със смъртоносен поглед, казах:

— Изобщо не. Знаеш ли, точно вчера Дюк ми каза колко невероятно изглежда задникът ми. — Джен се втренчи в мен. Не я лъжех. Нейното пълно гадже-задник ми го извика през улицата, когато излизах от магазина.

Джен изсумтя и поклати глава презрително.

— За твоя информация ние вече не сме заедно.

— Ау… — потупах устните си аз. — Към кое нещастно копеле ще се насочиш сега?

Тя извъртя очите си, а след това премести погледа си към Паркър.

— Да ти донеса ли нещо, захарче?

Почти не можех да понеса фамилиарниченето й.

— Аз също ще взема чаша с вода.

— Ти си кумът, нали? — попита Джен.

— Да, това съм аз. — Паркър се усмихна, докато Джен му подаваше чашата с вода през плота. След това тя се наведе над него, притискайки гърдите си заедно и практически залепвайки ги за лицето на Паркър.

— Имаш ли нужда от дама за сватбата?

— Ъ… — Веждите на Паркър се извиха от изненада, а очите му се извъртяха.

— Знаеш… Ще свърша тук в десет. Бихме могли… да се помотаем, ако си свободен — измърка Джен.

Устата на Паркър се изкриви леко на една страна. Той ме погледна, а след това обърна тялото си към бара.

— Какво имаш предвид?

Отне ми секунди, за да осъзная, че устата ми висеше отворена, а очите ми бяха широко отворени. Какво, по дяволите, се случваше тук? Не можех да виждам и чувам това.

— Е, бихме могли да отидем у дома. — След това обърна главата си към мен. — Извини ни, Ники. Тук провеждаме личен разговор.

О… какъв намек. Бях й казала нещо много подобно, когато подслушваше разговора ни с Еди в бара една вечер преди няколко месеца. Обзалагам се, че си е умирала да насочи това към мен. Колко неоригинално за нея. Погледът ми се обърна към Паркър, чиито вежди все още бяха извити. Мамка му. Ако той искаше да изчука Джен, някакъв бял боклук, можеше да я има. И се приготвих да си тръгна.

— Джен… начукай си го — казах остро, преди да имам време да помисля за това. Само при мисълта, че ще е близо до Паркър, ме накара да искам да прескоча бара и да се справя с нея. Самоконтролът ми просто излетя през прозореца.

— Ники — изсумтя Паркър.

— Вие заедно ли се? — попита Джен, сякаш това беше най-нелепото нещо, което е можела да си представи.

— Не, не сме — изясних аз, докато стоях там и се взирах в нея и Паркър. — Не се срещам с мъже, които чукат боклуци.

О, Боже мой, не бях на себе си, но не можех да се удържа. Тази вечер нямах задръжки. Беше, сякаш се носех над тялото си, наблюдавайки с ужас как загубвах ума си.

— Ники — Паркър взе ръката ми, но аз я издърпах. Имах чувството, че главата ми ще експлодира. Хормоните ми, стресът от деня, и адски сексапилният Паркър Хейс, най-накрая бяха достатъчно близо, за да ме хванат. — Държиш се грубо — каза тихо той.

Главата ми се отметна назад, сякаш ме беше ударил. Груба? Той сериозен ли беше?

— О, е, прости ми — казах аз с противен южняшки акцент. — На всяка цена… — Направих жест към Джен. — Наслади се на вечерта със своя нов приятел.

След тези думи се понесох направо към къщата. Знаех, че Еди щеше да разбере, че си тръгвах, но трябваше да взема чантата си и да изчезвам оттук.

— Ники! — извика Паркър зад мен, но аз свалих токчетата си и се затичах. Бягането винаги е бил моят избор за кардио и докторът каза, че след като вече съм го правила редовно, бих могла да продължа дори и сега, когато бях бременна. Стигнах до задната веранда и се изкачих горе, когато стоманена ръка ме обгърна и ме дръпна назад.

— По дяволите, бърза си — Паркър дишаше тежко в ухото ми. — Какво си ти, шибан олимпийски бегач?

— Пусни ме — изсъсках, докато се опитвах да избягам от хватката му.

Той не ме послуша, вместо това ме повдигна и ме вкара в къщата, докато аз продължавах да се боря с него със зъби и нокти. Служителите на кетъринг се взираха в нас, докато той се отправи през кухнята към спалните.

— Ще те убия! — изкрещях аз, докато удрях с юмруци по задника му.

— Тя обича грубия секс, не се притеснявайте — извика Паркър, докато вървеше надолу по коридора.

— Ще ти сритам задника — кипях аз, докато забивах нокти в гърба му. Това бе унизително.

— О, да, скъпа. Обожавам, когато ме заплашваш — извика Паркър, за да могат сервитьорите да го чуят.

Секунди по-късно вече се намирахме в гостната и той ме хвърли върху леглото, преди да се настани върху мен и да задържи ръцете ми върху леглото.

— Сега, какво, по дяволите, става с теб? И, по дяволите, не ме лъжи, Никол.

Стиснах устните си и извърнах лицето си от него. Първо, мразех, че използваше това име, защото колкото и да му бях бясна, то ми въздействаше. Да се възбудя, когато бях затисната под него и той ме наричаше Никол, просто правеше нещата по-лоши. Второ, какъв одеколон използваше? Подмокряше ли бикините ми заради Calvin Klein? И на последно място, защо е твърд? Ерекцията му бе притисната срещу мен, там където ме беше възседнал. Той едвам беше отпуснал някаква тежест върху мен, но позата му ме задържаше от това да бъда способна да завъртя тялото си.

— Защо се държиш като лунатичка?

— Не съм — изплюх аз, срещайки погледа му, а моят собствен кипеше. — Извини ме, че не искам да гледам как сваляш Джен, градската кучка.

— Не я свалях — поясни той. — Тя ме сваляше.

— Ох… и ти се хранеше с тези боклуци.

— Не се хранех точно с това — подсмихна се той.

— Какво?

Устата му се изви в смайващо красива усмивка, което ме накара да поискам да го ударя в гърлото.

— Наслаждавах се на реакцията ти.

Изсумтях.

— Реакцията ми?

— На теб не ти хареса, когато тя започна да ме сваля. И на мен дяволски ми хареса това, че на теб не ти хареса.

Изстенах:

— Ох, моля те. Не би могло по-малко да ми пука.

— О, наистина ли? — попита Паркър.

Все още държейки ръцете ми върху леглото, той се наведе надолу и целуна нежно врата ми. Усещането за неговите топли устни върху кожата ми накара тялото ми да се извие и да изхленча. Мамка му.

— Не ме ли искаш, Никол?

— Не — изстенах, докато той захапваше плътта на рамото ми.

Освобождавайки едната ми ръка, неговата се спусна надолу и започна да повдига слоевете на роклята ми. След това ръката му се плъзна нагоре по бедрото ми, карайки кожата ми да настръхне след нея. Сръчните му пръсти се плъзнаха, отмествайки копринените ми бикини и отърка влажната ми плът.

— Ммм — изстена той, а вибрацията накара да се стегна от желания. — Никол, мисля, че лъжеш.

Докато тъмният му поглед срещна моя, облизах внезапно пресъхналите ми устни. Пръстът му се плъзна плавно над клитора ми, а очите ми трепнаха.

— Погледни ме — нареди той. Вече не се усмихваше… всъщност, изобщо не виждах никакъв хумор. Това, което виждах бе желание. Той ме искаше също толкова силно, колкото и аз исках него. Знаех, че трябваше да му кажа за бебето, но част от мен знаеше, че това можеше наистина да е последният път, когато го виждах. И ако го видя отново, след като разбере истината, това може би щеше да бъде само заради бебето. Точно сега, точно тук, той искаше мен. Разбивайки устата си в моята, тялото му се отпусна върху мен и се изгубихме в пристъп на желание и нужда. Минута по-късно, Паркър се изгуби под воланите на роклята ми, бикините ми бяха разкъсани и хвърлени на пода, а устата му ме погълна.

Ръцете ми хванаха в юмрук завивката на леглото, докато гърбът ми се изви и аз изплаках в екстаз. Паркър не облизваше нежно… той смучеше и захапваше и в един момент той повдигна устата си и прониза болезнената плът със силната си ръка. Изкрещях шокирана, но стиснах зъби, когато устата му се завърна и ме изпрати в оргазъм.

— Шибани шибаняци! — изплаках аз.

Внезапно той се изправи и дръпна глезените ми така, че задникът ми застана на ръба на леглото. Повдигайки ме върху треперещите ми крака, той ме завъртя и започна да откопчава роклята ми. Когато тя падна на пода, езерце от плат и дантела на краката ми, той бързо откопча сутиена ми без презрамки и го хвърли настрани. Още веднъж аз бях гола пред Паркър Хейс.

— Завърти се — нареди той, а гласът му беше почти ръмжащ.

Направих това, което поиска, гълтайки корема си, докато го правех. Бях сложила малко килограми, ясно бе, но за щастие все още не ми личеше. Но не исках да поемам никакви рискове, той да забележи. Когато застанах с лице към него, той поклати главата си и се засмя самодоволно, почти злокобно.

— По дяволите, красива си — изръмжа той.

Вдишах дълбоко и дълго, когато горещината на погледа му ме удари. Не знаех какво да направя с цялото това желание, което изпитвах в момента; беше горяща, усукваща болка, която усещах, сякаш щеше да ме погълне във всеки един момент, да ме съсипе.

— Съблечи ме — нареди Паркър, а тонът му нищо не подсказваше.

Спомних си как направи това първия път, когато бяхме заедно. Как изглеждаше, сякаш изключил чертите на лицето си, изглеждайки равнодушен. Това ме подлуди. Това ме накара да пожелая да направя всичко, за да направя желанието му видимо.

Ръцете ми се повдигнаха към вратовръзката му и започнах да я разхлабвам, погледът ми се местеше между очите му и това, което правех. Когато най-накрая я махнах, я хвърлих настрани и бавно се разходих около него, оставяйки едната си ръка да се плъзне по гърдите му. Отзад свалих сакото му, занесох го до стола на бюрото и го сложих. След това, докато вървях обратно, си откраднах време, оставяйки го да напълни очите си. Докато откопчавах ризата му, устните му внимателно докоснаха бузата ми и той се наведе леко към мен. Краката ми трепереха, но стегнах коленете си и се задържах стабилно. Неговият проклет одеколон ухаеше невероятно, карайки болката, която тътнеше през тялото ми, да се засили. Трябваше да разбера марката на този одеколон. Можех да я пръскам над леглото си, когато него нямаше да го има.

Най-накрая, след време, което чувствах като вечност, свалих ризата му. Неспособна да устоя, се наведох и положих целувка върху твърдите му гърди, оставяйки долната си устна да се влачи по топлата му плът. Хвърлих ризата му настрани и застанах зад него. Притискайки гърдите си срещу твърдия му гръб, сдържах хленченето, което искаше да се откъсне от мен заради допира. Гърдите ми бяха пълни и натежели, зърната ми бяха твърди; бях сигурна, че ако спусна ръката си надолу и се докосна, щях да свърша. Протягайки се около него, започнах да откопчавам колана му, докато целувах и захапвах плътта на гърба му. Той издаде дълбок гърлен стон и се усмихнах, знаейки, че не можеше да се отдръпне, и аз го бях изтръгнала от него. Докато свличах панталоните му надолу над неговия апетитен задник — и за мъж, той определено имаше апетитен задник — не можех да се сдържа да не захапя дясната му буза.

Той изсъска, докато се обръщаше и ме изправяше. Завъртайки ме, той удари гърба ми в гърдите си и ме понесе право към бюрото, изритвайки панталоните и боксерите си настрани, докато вървеше. Ръката му стисна гърдите ми, докато захапваше врата ми. Навеждайки ме над бюрото, плесна дупето ми, а щипането ме накара да издам стон на удоволствие.

— Нямаш шибана идея колко много нощи съм прекарал, мислейки за теб, точно по този начин, Никол. Гола, влажна и готова за мен да те чукам.

Възвръщайки остроумието си, бутнах дупето си назад, подканяйки го да…

— Аууу! — изплаках, когато той плесна другата ми буза.

— Желаеш ли ме? — попита той.

— Да, моля — умолявах аз.

— Чакай точно тук. Трябва да взема презерватив. Не. Мърдай.

— Нямаш нужда — казах аз, бездиханна. — Освен ако не мислиш, че може да имаш нещо — добавих аз.

— Аз съм чист. Сигурна ли си? Ползваш ли нещо? — попита той, докато прокарваше главичката на пениса си около входа ми.

— Да — изстенах аз, докато се бутах назад. Това беше лъжа, но бях бременна с детето му, затова на теория ползвах нещо и ако той беше имал нещо първия път, когато правихме секс, аз вече го имах. Той използва едната си ръка, за да направлява главичката на пениса си към клитора ми, където го потриваше назад и напред. С другата си ръка стисна задника ми, силно.

— По дяволите, толкова си влажна — издиша той. — Готова ли си за мен, принцесо?

Отново с тази глупост с принцесата. Обръщайки главата си, го погледнах с поглед, който можеше да накара твърдостта му да се сбръчка, но скоро след като очите ми срещнаха неговите, той захапа устни и се тласна в мен. Бюрото се удряше в стената, докато Паркър се движеше в мен, отново и отново, ръцете му държаха бедрата ми, пръстите му се впиваха в плътта ми. Бях толкова близо до това да свърша, ноктите ми се впиваха в дървото на бюрото, докато се задържах с цената на всичко.

Тогава, той отново плесна задника ми и аз го пуснах, стенейки, докато той изсумтя и застина зад мен. Бях твърде отпусната върху бюрото, опитвайки се да нормализирам дишането си. Паркър внимателно разтриваше гърба ми, докато дишаше тежко, но не излезе. След няколко минути той ме остави и взе риза от куфара върху пода, и започна да ме почиства.

— Чиста е — каза ми той, държейки ризата. Когато приключи, той хвана ръката ми и ме поведе към леглото. Издърпвайки покривката, той легна и се отдръпна, за да мога да се присъединя към него. Захапах устната си, несигурна какво да направя. Би било лесно да легна при него, но имаше огромна, животопроменяща информация, която трябваше да му кажа. Внезапно се почувствах виновна.

— Може би трябва да се облека — казах аз, докато потърсих дрехите си.

— Докарай шибания си задник в това легло, Никол. Сега — настоя той, все още държейки покривката и чаршафа вдигнати, за да мога да легна до него.

— Паркър, аз…

— Сега — прекъсна ме той.

Стенейки, легнах в леглото и бутнах дупето си към него. Той бързо ме покри и притисна по-близо така, че бяхме като лъжички.

— Какво правиш с мен, Никол? — прошепна той.

Стомахът ми се стегна, докато той продължаваше да шепне колко красива бях. Той ми казваше как е мислил за мен всеки ден, след като бяхме заедно в Ню Йорк.

Думите му ме изплашиха; не исках да ми пука за него. Да ми пука за него означаваше, да се отворя към него по начин, по който никога не бях го правила досега. Това означаваше да му позволя да го допусна до себе си. Устните му одраскаха кожата ми, ръката му се движеше нагоре и надолу по бедрото ми.

— Паркър, аз…

— Шшт — изшътка ми той. — Само знай… аз не правя това.

— Да правиш какво? — попитах аз.

— Гушкане.

Тялото ми се стегна. Мамка му… гушкахме се. — Направихме това първия път, когато бяхме заедно.

— Знам — отговори простичко той.

Какво означава това? Че аз съм единственото момиче, с което се е гушкал?

— Не трябва да го правим — казах аз.

— Да… трябва — прошепна той, докато ме придърпваше здраво към себе си. Вечерта беше един вихър. Нямах намерение да спя с него. Но хормоните ми бяха повредени и с наскоро задоволеното ми либидо, открих себе си отпусната и очите ми се затвориха, докато лежах в топлите силни ръце на Паркър Хейс.