Бранди Толър
Опората (53)

Глава петдесет и втора
Паркър

Прекарахме съботата в Райли. Първо купихме пианото на Ники, а след това… отидохме да разгледаме бебешки мебели. Все още уплашени, решихме да не купуваме нищо. Мисля, че никой от нас не го искаше, докато не минем през това препятствие. След това тя ме заведе в магазина си и показа къде ще бъде пианото, след като бъде доставено. Докато тя говореше за плановете си, какво се надяваше да направи, не беше трудно да чуя вълнението в гласа й и това ме изпълни с гордост.

Събота вече, се свихме на дивана и гледахме филм, което се превърна в това да й разтривам гърба, а това се превърна в правене на секс. Леките й стонове ме вълнуваха всеки път. Всичко на всичко, това беше един идеален ден, въпреки тревогата, която и двамата се опитвахме да игнорираме.

Днес отивахме в дома на родителите ми за вечеря и поканихме Джоуи, Джон и Еди да се присъединят към нас. Не зная кой от тях бе по-ентусиазиран, Ники или аз.

— Мислиш ли, че тя отново ще направи печено пиле? — попита Ники от седалката до мен.

— Казах й, че си ме попитала около стотина пъти, дали ще го направи. — Усмихнах се.

Ники се намръщи.

— Това е за бебето — настоя тя, а устата й се изви в усмивка.

— Както и онази гигантска топка сладолед, която изяде снощи? Това беше за бебето, нали?

Тя се намръщи и въздъхна дълбоко.

— Ще стана дебела.

— Ти си бременна — посочих аз. — И дяволски секси. Обичам начина, по който дупето ти…

— Боже, приятели — промърмори Джоуи от задната седалка, където седеше с Еди и Джон. — Оставете ни намира.

— Съгласен съм — присъедини се Джон.

— Вие сте също толкова лоши — каза му Джоуи. — Не може ли всички вие да се въздържате да говорите за части от телата на Еди и Ники или всичко свързано с правене на секс с тях в мое присъствие, моля?

Разсмяхме се, защото той го каза с такава настоятелност. Изражението върху лицето му, което видях отразено в огледалото, бе безценно.

— Приятели, спрете заради Джоуи — най-накрая каза Еди и видях как сложи глава върху рамото му. Изпитвам такова голямо уважение към Джоуи. Той винаги е бил до момичетата и загрижеността му бе истинска. Нямаше привличане или похот. Обичаше ги като семейство. За мен бе чест, че мога да го нарека свой приятел.

Когато влязохме в къщата на родителите ми, поведох компанията вътре, когато нещо мокро ме удари в лицето. И това не спираше и ми отне секунди, за да осъзная, че сестра ми ме замерваше в лицето с нещо, което бе не просто някакъв воден пистолет, а проклет воден бластер. Сега бях дяволски мокър.

— Ти, малко лайно! — извиках и се втурнах след нея.

Когато видя, че идвам, лицето й помръкна и се разсмя истерично, докато побягваше в другата посока, а аз бях след нея. Сестра ми бе нисичка, точно 1,30, което технически бе само на няколко сантиметра от това да бъде с размер на хобит. Затова ми отне три големи крачки, за да я стигна и да я съборя на земята, причинявайки голяма локва вода върху пода, заради която се подхлъзнахме. Когато паднахме на пода, тя сумтеше и се смееше, и закрещя, сякаш се случваше кърваво убийство, точно както правеше, когато бяхме деца.

— Паркър Хей — изписка майка ми, когато притича в стаята, чувайки как сестра ми плачеше за помощ. — Пусни я — нареди ми тя, въпреки че се усмихваше.

— Тя ме намокри в лицето с проклетия воден пистолет, мамо — излаях аз, докато възсядах Мади и затиснах ръцете й над главата.

— Мамо, не съм го направила — кълнеше се Мади, а кафявите й очи бяха като на проклето коте, косата й се изсипа на пода около главата й, правейки я да изглежда като въплъщение на невинността. — Той лъже.

Да, това беше точно по времето, когато бяхме деца. Също така майка ми винаги й вярваше.

— Лъже! — извиках. — По-добре й кажи истината или си мъртва — предупредих я аз, докато я дърпах с пръстите си, заплашвайки я да направя единственото, което знаех, че абсолютно мрази — да я гъделичкам.

Мади се взираше в мен, челюстта й се стегна, а очите й заблестяха ожесточено. Исках да умра, смеейки се, защото знаех, че щеше да каже нещо глупаво и забавно. Гласът й бе строг, когато каза:

— Всеки мъж умира. Не всеки мъж наистина живее.

— Това не е ли от Смело сърце? — изсумтя Джон.

— Точно така! — казах, борейки се със смеха, защото сестра ми бе истински костелив орех. — Ти си го изпроси, Уилям Уолъс. — Тогава започнах да я гъделичкам, затискайки я с пълната си тежест. Да, точно така, по-големите братя можеха понякога да са задници. Мади се смееше толкова силно, отчаяно борейки се за дъх, защото седях върху нея. — Кажи й истината и ще спра — предложих й аз, докато продължавах да я гъделичкам от двете й страни.

— Никога — изсумтя тя. — Тогава, в класически Мади стил — което означаваше адски драматично.

Тя изви гърба си, лицето й се напрегна, сякаш бе намушкана и извика:

— Пооооомооооощ!

Всички се смееха, включително и аз. Сестра ми бе глупаче. Най-накрая я пуснах и се превъртях до нея върху пода, докато и двамата се опитвахме да овладеем дишането си.

— Радвам се да те видя, големи братко — заяви тя.

— Големи братко? — попитах саркастично. — Аз съм само брат — напомних й аз.

— Пхх — изсумтя тя. — Големи братко звучи много по-добре, отколкото само брат — каза ми тя, сякаш бях идиот.

— Вие двамата, ставайте — нареди майка ни. — Съвземете се. Имаме гости.

С Мади се изправихме, докато се бутахме взаимно. След като се изправихме, обвих ръка около врата й и притиснах лицето й срещу мократа ми тениска, докато я прегръщах силно.

— Махни се от мен! — извика тя, докато продължавах да потривам кокалчета върху скалпа й и я водех към приятелите си.

— Приятели, това е Мади, сестра ми. Не е ли сладка?

Мади най-накрая успя да се изтръгне и точно преди да ме отблъсне, ме удари в топките.

— Копеленце.

— Паркър Хейс! — скара ми се майка, докато стенех. Тя не ме бе ударила силно, но достатъчно, за да сграбча момчетата си.

— Какво? — попитах майка си. — Надявам се, че един ден няма да искаш повече внуци.

Мади приглади косата си и се усмихна весело, пренебрегвайки болката ми.

— Приятно ми е да се запозная с всички ви. А ти трябва да си Ники — тя засия, докато привличаше Ники за прегръдка. — Ти бедна, красива жено. Съжалявам, че си се забила с брат ми.

— Благодаря, Мади — изхриптях аз.

Ники се усмихна, прекрасните й сини очи срещнаха моите.

— Мисля, че съм късметлийка.

— Боже — изстена Мади. — Тя е заслепена от любовта. Изгубена кауза е.

* * *

Кухненската маса на майка ми бе малка, затова баща ми донесе сгъваема маса и я сложи накрая, за да можем всички да седнем заедно. И за удоволствие на Ники, мама беше направила пържено пиле. След третото й парче тя започна да се оплаква от стомашни киселини.

След вечеря седнахме и говорехме с родителите ми, докато Мади разчистваше масата. Не ми убягна от вниманието как Джоуи на практика скочи при възможността да помогне на сестра ми с чиниите или как всеки път, когато поглеждах към него, изглежда, че той я гледаше.

Преди да дойдем на вечерята с Ники, решихме да не казваме на родителите ми за резултатите, които очаквахме. Майка ми не можеше нищо да направи, освен да се притеснява до смърт, а баща ми щеше да се притеснява за майка ми. Но се съгласихме да им кажем добрите новини.

— Ние разбрахме какъв е полът — заявих, докато слагах едната си ръка около раменете на Ники, която седеше до мен.

— Момче е — отговори майка ми, а гласът й пресекна от чувство.

— Защо мислиш, че е така? — попитах и се опитвах да не се усмихвам като глупак.

— Защото виж колко красива е Ники. Когато е момче, майката съхранява красотата си. Когато е момиче, бебето отнема от красотата й. — Измислица от Адел Хейс, дами и господа.

Мади изсумтя.

— Е, може би е заради изражението на Паркър. Изглежда като задник — каза тя от мивката, където с Джоуи си говореха над съдовете.

— Маделин Рей Хейс, внимавай с устата си.

— Мамка му — промърмори Мади. — Съжалявам, мамо.

— Е, права си — потвърди Ники. — Момче е.

И тя се усмихна, но безпокойството и страхът й бяха очевидни, поне за мен. Исках да проклинам или да ударя нещо, когато си помислях колко изплашена е тя. И точно, когато тя най-накрая започна да приема нещата, и да се чувства въодушевена, се случи това. Изправихме се пред възможността нещо ужасно да се случи с детето ни. Стиснах крака й под масата, показвайки й, че зная за какво си мисли и чувства в момента.

— Поздравления на двама ви — каза баща ми, а дрезгавият му глас бе изпълнен с гордост и чувства. — Момченце. — Той погледна към майка ми и се усмихна, когато видя насълзените й очи. — Сега може да им дадеш петте хиляди неща на Паркър, които пази откакто беше бебе.

— Не са чак толкова — оправда се майка ми. След това премести погледа си към мен и Ники. — Но имам някои неща, които мисля, че ще харесате.

През следващия час с Ники претърсвахме тавана и намерихме старото ми детско креватче и тонове бебешки дрешки. Не можех да повярвам, че майка ми е запазила тези неща. Жените в семейството ми събираха като плъхове. И въпреки това майка ми бе най-добрата. Когато най-накрая си тръгнахме, Ники и майка ми се прегърнаха здраво за дълго време. Не беше трудно да се види, че бяха свързани, и това ме направи дяволски щастлив. Сега тя бе една от трите най-важни жени в живота ми — включвам и Мади, въпреки че беше трън в задника — и те всички бяха свързани. И за Ники знаех, че да има майчинска фигура, означаваше много. Вероятно повече, отколкото бях способен да разбера. Бях благословен, че майка ми бе такава невероятна жена. Дали аз съм мамино синче? По дяволите, да, такъв съм. И се гордея с това. Майка ми ми помогна да бъда мъжът, който съм днес. Тя винаги ме е бутала да се справям по-добре, да правя правилните неща и никога не се е опитвала да осъжда и диктува живота ми. Вместо това тя винаги ме е обичала безусловно и зная, че независимо от всичко, което правя с живота си, тя винаги ще е до мен. Това правят родителите. И това ми се искаше да бяха направили родителите на Ники. Дори получаването на леко порицание е по-добре от това да бъдеш игнориран или пренебрегван. Аз никога не съм се чувствал сам.

Докато всички си взимаха довиждане, погледнах към кухнята и забелязах Мади да пише нещо върху ръката на Джоуи. И таз добра. Джоуи се усмихна криво и й каза нещо, а Мади се засмя. О, по дяволите. Флиртуваха. Не знаех как да се чувствам за всичко това. И знаех, че Джоуи беше добър мъж, сестра ми беше дяволче. Горкият човечец. Но за момента, изглежда, че тя му даваше само номера си. Като добавим и разстоянието между тях, надали нещо щеше да се получи.

— И така, мамо — започнах аз, опитвайки се да задуша усмивката, която исках да покажа. Майка ми и Ники се обърнаха към мен с въпросителни изражения. — Ники наистина иска да приготви вечеря за Деня на благодарността и искам да дойдете, и да се присъедините към нас. — Едвам се удържах да не се разсмея.

Лицето на Ники стана призрачно бяло, а очите й се изпълниха с ужас. Усмихнах се, неспособен да се овладея.

— Е, това ще е чудесно — каза мама. — Ще се радвам да сготвя и донеса някои ястия.

— Благодаря — успя да отговори след секунди Ники. — Значи ще се видим след две седмици?

Мама кимна.

Те отново се прегърнаха, казаха си довиждане и ние тръгнахме да се прибираме у дома. В момента, в който влязохме в колата, Ники ми даде един от известните си удари отстрани, което ме накара да изсъскам.

— Ти си задник — заяви тя.

Всички се разсмяха, когато казах:

— Скъпа, ще ти помогна.

И се усмихнах широко, опитвайки се да я потупам по главата. Ръката ми бе на половината път, когато тя се отдалечи назад.

— Не искам помощта ти — каза тя. — Ще сготвя сама.

Повдигнах вежди:

— Ъъ…

— А ти ще изядеш всяка една проклета хапка и ще ти хареса — добави тя, а лявата й вежда се изви, предизвиквайки ме да й противореча.

Наведох се напред и целунах бузата й. Тя седеше на седалката до мен със закопчан колан и скръстени ръце. Беше прекалено сладка.

— Да, ще го направя — обещах й аз.