Бранди Толър
Опората (4)

Глава трета
Ники

— Не знам дали харесвам този цвят, Еди — нацупих се аз, докато се гледах в огледалото в цял ръст в задната част на магазина на Пърл. Пърл беше моята шивачка още откакто започнах с конкурсите; бях й дала дизайн и тя го направи да ми пасне точно.

— Цветът изглежда страхотно на теб, Ники — настоя Еди. Освен това вече похарчи малко богатство, за да бъде направена тази.

— Ще се състезавам на конкурса за красота Мис Северна Каролина, Еди — посочих аз, сякаш тя вече не знаеше това. — Трябва да го спечеля, за да отида на Мис САЩ. Цената няма значение. — Плъзгайки ръката си надолу по предницата, осъзнах, че платът е стегнат, дори когато съм си сдържала дъха. — Пърл, мисля, че трябва да я отпуснеш малко. Малко е стегнато около кръста.

Пърл се завъртя около мен, очите й бяха в роклята, а веждите й се намръщиха.

— Направих я 58,4 см. Както винаги.

— Сигурна ли си? — попитах аз и се обърнах да се видя в профил.

— Нека отново да измеря.

Тя извади метъра си и го уви около кръста ми, докато аз държах ръцете си във въздуха, за да й дам по-добър достъп. Наклони главата си, а очилата й са спуснаха надолу по носа й, докато се взираше в числото.

— Ти си 66,04 — каза тя, без да ме погледне в очите. Знаеше, че ще превъртя.

— Какво? — изкрещях аз. — Това е невъзможно. През последните два месеца съм на диета от хиляда калории и тренирам всеки ден.

— Претегляла ли си се? — попита Еди. — Може би си нараснала на мускули.

— Откопчай ме — наредих на Пърл и тя бързо го направи. — Пърл, имаш ли кантар?

— В банята — промърмори тя.

Задържайки роклята до гърдите си, изтичах до общата баня отзад. Когато стигнах вратата, предпазливо излязох от роклята и я подадох на Еди. Фактът, че нямаше нищо друго по себе си, освен токчетата и бикини, изобщо не я смути. Беше присъствала на достатъчно от моите конкурси.

— Дори и да си качила малко килограми, ти все още изглеждаш невероятно, затова спри да откачаш — предупреди ме тя, докато внимателно държеше роклята ми.

— Почти осем сантиметра, Еди — казах твърдо аз. — Тя взе мерките ми преди месец и сега съм с почти осем сантиметра по-голяма.

Светнах лампата в банята и използвах крака си, за да извадя кантара изпод мивката, свалих токчетата си и се качих отгоре. Останах неподвижна, докато стрелката се движеше напред-назад, и се опитах да се успокоя с дълбоко дишане. С височина от 1.74 м бях задържала теглото си 53,5 кг в продължение на години. Не беше лесна победа, когато пиех бира като мъж. Но може би възрастта се закачаше с мен и трябваше да спра. Когато стрелката се спря на 56,25 кг стомахът ми се присви. Какво, по дяволите? 2,7 кг?

— Какво показва? — попита Еди през вратата, където търпеливо стоеше облегната на рамката.

— 2,7 кг — казах изтръпнало аз, все още взирайки се в скалата, очаквайки да се придвижи надолу.

— Може би ще започне цикълът ти. Повечето жени наддават малко тегло около това време на месеца — предположи тя в опит да ме успокои. Но думите й направиха точно обратното. Думите й изпратиха ужас надолу по гръбнака ми и ме накараха да ми се догади. Цикълът ми винаги е бил нередовен. С начина, по който постоянно тренирах, можех един месец да имам цикъл, а на следващия не. Обикновено не изперквах заради това, но точно сега, бях на път да получа шибан инсулт. Не мина много отдавна времето, когато дадох девствеността си на Паркър Хейс. Използвахме защита — е, добре, през повечето пъти. Но нищо не е безопасно. Мамка му.

— Ники?

Еди пристъпи към мен и сложи ръката си върху рамото ми, докато държеше роклята с другата.

Обръщайки главата си, за да я погледна, казах шест страховити думи:

— Имам нужда от тест за бременност.

Тридесет минути по-късно стояхме в моето Ауди пред аптеката на Холи Спрингс.

— Ако искаш от мен да вляза и да го купя не може ли да отидем някъде другаде? Ами, ако някой ме види с него? — попита Еди.

— Ти си сгодена — посочих аз. — Така няма да изглежда лошо за някого, ако го види, отколкото за мен. Аз нямам проклето гадже.

Тя се намуси и изстреля очите си към мен.

— Добре — каза победено тя.

Стомахът ми беше на възел, докато кимах и прошепвах.

— Еди, благодаря ти.

Слагайки нежно ръката си върху бедрото ми, каза:

— Независимо от всичко, всичко ще бъде наред.

Отново кимнах, въпреки че изобщо не можех да се съглася. Ако бях в действителност бременна, нищо нямаше да бъде наред. Животът ми щеше да е свършен. Мечтите ми щяха да бъдат разбити.

Еди сложи огромните ми слънчеви очила в опит да се прикрие и излезе.

Докато я очаквах, отворих приложението за фейсбук в мобилния си и отидох на страницата на Паркър. През изминалите два месеца ми беше изпращал няколко съобщения, но бях игнорирала всяко едно. Знам, аз съм кучка. И изобщо не е като да не го харесвам. Харесвам го. Но знаех, че да продължим да поддържаме връзка само щеше да усложни нещата. Бих искала да знам какво става с него. И не искам да желая да знам какво става с него. И ако не беше крайно необходимо, никога нямаше да приема поканата му за приятелство, но тогава имах нужда от него. Знаех, че когато кача снимка как Еди дава приятелска целувка за рожден ден на Дирк, Паркър щеше да я види и да я покаже на Джон. Може целувката да не изглеждаше много приятелска, въпреки че наистина беше, но Паркър и Джон не знаеха това.

Последният пост на Паркър: Обичам Ню Йорк и моята нова работа.

Извъртях очи. Какъв обикновен пост. Звучеше почти все едно го казваше на себе си, отколкото го споделяше на приятелите си във фейсбук. Със стон хвърлих мобилния в чантата си върху седалката и зачаках. Десет минути по-късно, Еди едва не излетя от магазина с теста, който беше в бял хартиен плик под ръката й, бягайки към колата, сякаш беше взела хероин и е преследвана от агенти от отдела за Борба с наркотиците.

— Взех два. — Дишаше тежко, докато затваряше вратата си. — За всеки случай.

Запалвайки колата напуснах мястото и мълчаливо се помолих тестовете да са отрицателни и двете ще се смеем колко здраво бях откачила.