Агата Кристи
Анонимният подател (44)

VI

Е, послушах го.

Не ми се искаше, но отстъпих.

Настоях обаче да присъствам и се заклех да изпълнявам безпрекословно всички заповеди.

Ето как влязох в къщата заедно с Наш и Паркинс през задната врата, която вече беше отключена.

Зачакахме с Наш на площадката на стълбището, скрити зад кадифената завеса на нишата, докато часовниците в къщата удариха два часа. Тогава вратата на Симингтън се отвори, той прекоси площадката и влезе в стаята на Меган.

Не помръднах изобщо, защото ми беше известно, че вътре беше сержант Паркинс. Бях сигурен, че Паркинс е свестен човек и си знае работата, а също така нямах вяра в себе си, че мога да стоя тихо и да не се намесвам.

Докато чаках с разтуптяно сърце, видях как Симингтън излиза с Меган на ръце и я сваля долу. Наш и аз го последвахме, като се опитвахме да вървим на такова разстояние от него, че да не ни забележи.

Той я пренесе до кухнята и тъкмо беше напъхал удобно главата й в газовата печка и беше включил газта, когато двамата с Наш нахлухме през вратата и запалихме лампата.

И това беше краят на Ричард Симингтън. Той рухна. Още докато измъквах Меган и изключвах газта, видях как рухва. Изобщо не се опита да се бори. Знаеше, че е изгубил играта.