Агата Кристи
Анонимният подател (38)

IV

Бях доста нервен от предстоящата среща с Джоана, но когато се прибрах, установих, че не е имало защо, тъй като тя беше излязла и дори не се върна за обяд. Това доста огорчи Партридж, която кисело заяви: „Мис Бъртън специално каза, че ще се върне за обяд“, докато ми сервираше две парчета филе.

Изядох ги и двете, опитвайки се да компенсирам прегрешението на Джоана. Все пак и аз се почудих къде е сестра ми. Напоследък беше станала доста тайнствена.

В три и половина Джоана нахлу в дневната. Чух, че пред къщата спря кола и очаквах да видя Грифит, но колата продължи, а Джоана влезе сама вкъщи.

Лицето й беше зачервено и разстроено. Разбрах, че нещо се е случило.

— Какво има? — попитах аз.

Джоана отвори уста, после я затвори, въздъхна, стовари се тежко в креслото и се втренчи пред себе си.

— Имах ужасен ден.

— Какво се е случило?

— Направих най-невероятното нещо. Беше ужасно…

— Но какво…

— Тръгнах просто на разходка, на най-обикновена разходка, качих се по хълма и стигнах до бърдото. Извървях няколко километра, защото ми се искаше да походя. След това стигнах до една котловина. Там има ферма — забравено от Бога място. Бях жадна и се чудех дали могат да ми дадат мляко или нещо друго. Влязох в двора, вратата на къщата се отвори и оттам излезе Оуен.

— Е, и?

— Помислил си, че е областната медицинска сестра. В къщата някаква жена раждаше. Той очакваше сестрата, защото й беше съобщил да намери още един лекар. Положението на родилката беше тежко.

— И?

— Каза ми: „Влизайте, и вие ще свършите работа, щом няма друг“. Отвърнах, че не мога, а той ме попита какво имам предвид. Обясних му, че никога не съм правила подобно нещо и не зная как…

— „По дяволите, какво значение има“ — изкрещя ми той. И после се държа ужасно. Нахвърли се върху мене и започна да ми вика „Вие сте жена, нали? Предполагам, че можете поне да се опитате да помогнете на друга жена, да ви вземат мътните.“ И продължи да ме ругае — говорила съм така, все едно че се интересувам от медицина, и съм изявила желание да бъда медицинска сестра. „Явно всичко е било само на приказки! Изобщо не сте мислили така, но това тук е истинско и вие ще трябва да се държите като нормално човешко същество, а не като глупачка, която служи само за безполезна украса!“

— Не можеш да си представиш какво съм правила, Джери. Държах инструментите, изварявах ги и подавах необходимите неща. Толкова съм уморена, че едва се държа на краката си. Беше ужасно. Но той я спаси — и нея, и бебето. Роди се живо. По едно време си мислеше, че няма да успее. О, Господи!

Джоана закри с ръце лицето си.

Наблюдавах я с известно задоволство и мислено свалих шапка на Оуен Грифит. Беше накарал Джоана поне веднъж да се сблъска с реалността.

— Във вестибюла има писмо за тебе. Мисля, че е от Пол — информирах я аз.

— А? — Тя замълча за секунда, а после каза: — Нямах никаква представа, Джери, какво вършат лекарите. Какво хладнокръвие трябва да имат!

Отидох във вестибюла и донесох писмото на Джоана. Тя го отвори, прегледа го бегло и го захвърли.

— Той беше… наистина… просто чудесен. Как се бореше, как не се оставяше да бъде победен! Държа се грубо и ужасно с мене, но беше прекрасен.

Погледнах с удоволствие писмото, на което сестра ми не беше обърнала почти никакво внимание. Очевидно Джоана се беше излекувала от Пол.