Адам Робъртс
Сол (6)

Петжа

Нашето разрешение на проблема с хлора беше минимаската, много хитро изобретение. Носи се винаги на врата като медальон, но когато сензорната й клетка открие хлор дори в най-ниска концентрация, тя подскача като нещо живо, като сьомга например, това е земна риба, която скача над водата за забавление. В зъбите на човек е имплантиран рецептор, едно мъничко приспособление, а приемателят се намира в маската. Той подскача по посока на еша си и маската се вдига и захваща устата. Разбира се, трябва да се помни да се вдишва единствено през устата, но това се превърна в рефлекс. Първо усещаш меката целувка на маската върху устните си, след което си поемаш дълбоко дъх през тях. После имаш време да извадиш от джоба си една щипка за нос и да я поставиш върху ноздрите. Проникването на хлор в носа не е приятно нещо, понеже този газ дразни лигавицата.