Адам Робъртс
Сол (4)

Петжа

Нашият свят разполага с много малко пейзаж. Той представлява предимно солна пустиня, с някои обособени скални образувания, а планините Себесчън, които се издигат откъм гърба ни, са единствените истински планини. Има и три малки морета. Преди отпътуването ни от Земята, анализът на спектрографските данни от новия свят предположи наличието на големи водни пространства, но в действителност водата тук е прекалено малко. Всъщност по-късно се оказа, че има опасност именно водата да се превърне във валута, в пари така да се каже, въпреки че подобно нещо е напълно чуждо на нашия начин на живот. Но недостигът разрушава правилния ред на нещата.

Трудно е да се каже дали преди петдесет години на Сол е имало повече вода, която впоследствие се е загубила или първоначалните данни са били променени по някакъв начин. Чувал съм разни истории за конспирации и че властите на Земята били фалшифицирали данните, за да ни подтикнат да тръгнем. Такива неща сигурно се случват, а животът тук беше достатъчно труден за мен, за да имам основание да негодувам, ако бях решил да се отдам на негодувание. Но най-фината красота може да се открие единствено в самота, а нашият свят е късче от най-фината красота, той е сребърно-соленият скъпоценен камък на Божието съзидание. Опитай се да си представиш дим, който се вие в лениви кълба срещу огледалото в три сутринта. Знаеш, че димът е отровен и вреден за здравето, освен това е много късно, а ти си изтощен, направо вцепенен от умора след твърде дългия разговор и въпреки всичко димът в огледалото изведнъж те разтърсва с изящната си красота. Или пък си представи как някой умиращ, докато гледа безпомощно кръвта да изтича от тялото му, изведнъж забелязва, че слънцето проблясва в нея с искрящочервено съвършенство. Това, което искам да ти кажа, е, че всъщност зелената клаустрофобия на земния оазис, свободно струящата вода, тежкият влажен въздух, жужащите насекоми и потта, всички тези неща са грозни, макар да са израз на плодородие. Докато необятният простор на пустинята, празен и блестящ в светлината на едно слънце, което би откраднало влагата ти и би те убило, празнотата и пустинната шир, всичко това е прекрасно, макар че представлява самотата.

Изричайки тези неща, аз коренно се разграничавам от по-младото поколение, което желае единствено да промени облика на нашия свят, да засее живот и растеж във всяка част от мъртвото му лице. Това е благородна цел, но аз ще умра, преди това да се случи, ако изобщо може да се случи, и изпитвам задоволство по тази причина. Недей да ме мислиш за извратен! Не е невъзможно човек да се разходи из един чужд свят, очите му да бъдат привлечени задълго от празнотата, от бялата пустиня, устремена жадно към хоризонта, и не е невъзможно именно тогава, за първи път в живота си, той да се почувства у дома.

Установихме се в орбита, една голяма процесия от кораби от друга звезда — странни и нови. Празнувахме три дни и три нощи, но и насред празненството имаше хора, твърде нетърпеливи да се забавляват. Тези, които бяха поели дежурство по совалка, слязоха заедно с приятелите си на повърхността. Те отлетяха до брега на морето Арадис и танцуваха по фините солени пясъци с маски на лицата. Върнаха се обратно с възпалени от хлора очи, но хората им завиждаха. Аз също слязох долу и се разхождах в продължение на час и половина, с очила срещу прах и маска за дишане, отдалечих се от ленивите морски води и покрай планинския връх стигнах до най-отдалечения край на планинската верига. Вървях в ярката зора на новия ден, а слънцето блестеше дъгоцветно в утринния въздух.

Именно това нетърпение ни накара да се отделим от флотилията преди останалите и да приземим кораба на морския бряг. Светът беше тук, за да задоволи нашите нужди, той беше домът, който си бяхме избрали. В същото време ние бяхме тук, за да задоволим неговите нужди, ние бяхме хората, които той беше избрал. Този свят никога не бе имал луна и ние (флотилията) му донесохме три. Едната беше кометата, която сега има форма на звезда поради загубата на маса на дванадесетте места, където бяха разположени ускорителите, също като дванадесет отхапани места от периферията й. Тя обикаля света и понякога можеш да я зърнеш сутрин — една сияйна звезда, която се спуска ниско над хоризонта. Следват рудната котва, която бе поставена в орбита на полюса и замръзналият кислород. Три луни. На Сол имаше малко живот, без фауна, само малко флора, а малкото, което имаше, се спотайваше в планините или се носеше из езерата, неодушевено и съвсем незначително. С времето ние се заехме с нашите големи задачи, започнахме да абсорбираме свободния хлор, да изпълваме въздуха с кислород, да сваляме на планетата вода и микроелементи. Бяхме донесли своя собствен живот, адаптирахме го, настроихме го фино и го оставихме да започне бавната си колонизация. Но всъщност животът бяхме самите ние. Ние добавихме душа, най-скъпоценния Божи елемент, към едно място без душа. Ние бяхме Духът на Адам, преминал в безжизненото му тяло чрез пръстите на Бог, бяхме съзидатели, зорницата и вечерницата. Ние Дойдохме от небесата, обвити в пламъци, балансиращи върху окисляваща се комета-гориво, която намали скоростта си, за да се срещне с планетата, една совалка, пълна с материя и душа.