Адам Робъртс
Сол (5)

Барлей

Календарът започва от датата на кацането, но много от нас бяха стъпили на Сол, преди „Сенаар“ да слезе на новия ни дом. В месеците, след като пристигнахме и се установихме в орбита около планетата, аз отново бях много зает. Задачите, които стояха пред нас, бяха големи, но именно голямата задача е тази, която тегли човешкия дух напред. Човекът винаги ще посреща предизвикателствата, които се изправят пред него и ще побеждава със силата на праведната цел и с Божията воля.

Светът не се оказа толкова гостоприемен, колкото се бяхме надявали. Данните, получени преди отпътуването, говореха за наличието на многобройни водни басейни на планетата. Големият проблем със звездното колонизиране — ако вие или вашите деца решите някога да впрегнете някоя комета и да я преместите до друга звезда, тогава непременно трябва да знаете това, — големият проблем се състои в това, че данните винаги се получават остарели. Информацията, изпратена от нас, напусна слънцето двадесет и пет години преди да започнем да планираме пътуването, а до времето, през което ние се организирахме и достигнахме новия свят, бяха минали още четиридесет години. Изводът е следният: имайте готовност да се адаптирате. Трябва да можете да свирите музиката, която Господ е композирал за вас, при това, ако се налага, да я свирите на прима виста. Когато в деня на смъртта си застанете пред великия Създател и той пожелае да обясните поведението си на този свят, мислите ли, че ще ви бъде позволено да мънкате и да пелтечите? Не, вие трябва да изпеете живота си, трябва да изчетете бързо на глас нотите на своето морално поведение. Трябва да превърнете живота си в музика и тази музика трябва да е химн на възхвала към властта и Господ. Сол беше нашата симфония.

По-належащите проблеми не бяха свързани с недостига на вода. На Сол има три големи водни басейна и въпреки че бяха свръхсолени, не представляваше никаква трудност солта да бъде извличана от водата. Естествено те не са нито много дълбоки, нито много широки, но все пак ги има, като при пристигането ни те бяха по-дълбоки, отколкото са сега. Но далеч по-важно беше обстоятелството, че ние донесохме със себе си едно прашно кълбо от замръзнала вода под формата на кометата, която ни беше теглила през огромното разстояние между нашите два свята. По-голямата част от туловището й, естествено, се беше разпиляло по време на пътуването, но все пак бяха останали няколкостотин хиляди тона. Едва ли можехме да разчитаме на преминаването на друга комета точно през нашата система, но комети има достатъчно много и винаги е възможно, ако положението с водата се утежни, да се организира експедиция и да се притегли някоя от тях.

Ето защо не се тревожех особено за водоснабдяването на нашия нов свят. (Това бяха точно думите, които използвах в онези ранни дни, сякаш нашият свят беше една къща, а водата просто тръба, която трябваше да бъде правилно свързана. Говоренето по този начин повдига духа.) Не, водоснабдяването не беше най-голямото ни притеснение. Много по-належащи, поне според мен, бяха проблемите, свързани с атмосферата. Концентрацията на свободен хлор беше относително висока, както и количествата от още един или два отровни газа. Останалата част от въздуха представляваше смес от инертен газ, петдесет процента азот и само следи от кислород. Бяхме се надявали на повече кислород или поне на достатъчно вода, за да можем сами да го извличаме. За известно време изглеждаше, че кислородът, който бяхме довлекли на буксир от Земята (на практика от Юпитер) нямаше да бъде достатъчен за повдигане на общото ниво в атмосферата, обаче под южния полюс открихме известно количество замръзнали окиси, защитени от слънцето под пласта солен лед, и успяхме да освободим кислорода от тях. След това изтласкахме нашето кълбо от чист кислород от орбитата му надолу в атмосферата.

Каква гледка беше само! Гледал съм видеозаписи, правени отгоре, на които се вижда как като огромен фойерверк [интертекстът няма индекс-връзка за a%x‘9705фойерверк’ виж алтернативна база данни, напр. произх. историограф.] кълбото прелита около света няколко пъти, как опашката му става все по-голяма, а самото то намалява. Но нямам нужда от видеозаписи, за да ви разкажа какво се случи, понеже аз бях там, бях долу на планетата. На този етап „Сенаар“ беше още в орбита, но като за начало ние създадохме една база, снабдена с две совалки, на източния бряг на Галилея и аз предпочетох да наблюдавам зрелището оттам. Беше великолепна гледка, една препускаща колесница от огън и изпарения, която се движи по-бързо от собствения си звук на север и по дължината на екватора. След като кълбото изчезна отвъд западния хоризонт, избухна звуковата вълна. Разнесе се силен звук като от разпаряне, все едно че огромно платно се раздираше на две пред Божия храм. Ние стояхме в очакване и кълбото се появи отново, много по-ниско в небето. След това то се сгромоляса далеч отвъд хоризонта на север и фактически попадна съвсем според плановете ни почти на половината разстояние между Галилея и Перс. Някои от хората ни се качиха на товарни коли и потеглиха, за да разгледат мястото. Те казаха, че застанали в мъглите, образувани от кислородното кълбо, и махнали маските си, за да вдишат направо от въздуха.

Никога не забравяйте чии наследници сте, деца мои! Никога не забравяйте, че първите жени и мъже, които вдишаха от въздуха на Сол без помощни средства, бяха сенаарци!

Пълното разсейване на огромната маса кислород в атмосферата отне няколко месеца, а освобождаването на кислорода от окисите, които бяхме открили, отне по-голямата част от годината. Но много преди това концентрациите в атмосферата достигнаха до петнадесет-шестнадесет процента. Макар и разреден, въздухът можеше да се диша, освен това бяхме увеличили с няколко пункта и атмосферното налягане. Все пак обаче прочистването на атмосферата от хлора и другите отровни газове беше далеч по-сложна задача.

Трудността при тази задача се състоеше в това, че нашите единадесет нации се установиха предимно около трите големи басейна: Галилейско, Персово и Бледо море (онези, които не се заселваха непосредствено по бреговете, избираха места, достатъчно близки до водата, за да могат да прокарат водопроводи без големи разходи). Голяма част от първоначалните ни енергийни запаси след свалянето на „Сенаар“ на планетата отиде за построяването на съоръжения за извличане на солта от водата. Както водата се събира в естествените падини, така и хлорът, който е два пъти по-тежък от въздуха, също се утаява в падините. Всички сте виждали призрачните маси от жълтеникавозелен газ, който се носи във вид на хлорна мъгла над водите. Но моят народ, както и хората от другите кораби, бяха прекарали десетилетия натъпкани в корпусите им и ние не можехме да продължаваме да се крием, все едно че още пътуваме през космоса.

Бяхме пристигнали и трябваше да излезем навън. Такава е природата ни, да се стремим да разчупим ограниченията. Като Самсон в храма.

Направихме две неща. Най-напред накарахме нашите фабрикатори да произвеждат конвертери в продължение на цял месец. Конвертерите имаха формата на шамандури, които се зареждаха със слънчева енергия и бяха снабдени с катализаторни устройства. Те събираха хлора и го превръщаха в тухли от твърди хлорни полимери. Изстреляхме стотици от тези плаващи детоксикатори в спокойните води на просторната Галилея. Другите галилейски нации (по онова време те бяха млади и не бяха великите нации, в които се превърнаха впоследствие, но все пак е правилно да говорим за тях като за нации, тъй като по своята същност и потенциал бяха именно такива), та другите нации покрай бреговата ивица — Елеуполис, Яред, Ню Флорънс и Бабюлонис, подкрепиха този проект със средства. Те не притежаваха фабрикаторския софтуер, за да могат да произвеждат шамандури, но Ню Флорънс например произвеждаше роувъри с катализаторни устройства, които пътуваха из падините и сухите процепи в пустинята и правеха там същото нещо. По всяка вероятност имаше и други такива проекти, осъществени на север. Но работата по премахване на отровния хлор в атмосферата беше твърде много и щяха да минат години, преди да постигнем съществена редукция.

Имаше и втора посока, в която подходихме, а именно съоръжихме самите хора, променихме себе си! Ако Мойсей не отиде при планината, планината трябва да иде при Мойсей, това е една пословица, която старата ми баба особено харесваше. Способът, който използвахме тогава, днес е антика естествено, но за времето си беше най-високата от високите технологии. Човекът биваше упояван и голяма част от синусите му се отстраняваше чрез хирургическа намеса, а мястото се запълваше със специален филтър — органична субстанция, извлечена, струва ми се, от корали (вие едва ли знаете какво са коралите, но можете да проверите, ако ви интересува), която елиминираше хлора. Понеже филтърът функционираше като синус, отстраненият хлор се отделяше през носа във вид на секрети. Една самопрочистваща се маска-филтър, която щеше да се използва цял живот. Може би се питате какво им е имало на обикновените маски и какво толкова, че е трябвало да се носят постоянно? Всъщност днес (благодарение на нас) вие можете да се разхождате из родния свят такива, каквито Господ ви е създал. Няма как да разберете колко е неприятно да се носи маска, чиито краища се трият в кожата и образуват червени ръбове и ранички, какво усещане за дискомфорт и притеснения създава тя. Освен това неизменно съществуваше опасност маската да се повреди или да се изхлузи от лицето, можеше дори да сте си у дома и прозорецът да се счупи, а пък маската да не се окаже наблизо. Но, струва ми се, най-лошото от всичко беше, че маските бяха символ на некадърност, изкуствени свински зурли, прилепени към лицата ни, които ни напомняха за нашето пленничество. Как можехме да търпим да бъдем пленници в собствения си свят!

Алсианите се подиграваха на новата ни технология, но такава е природата на анархията — да се бои от новите технологии. Тяхната пропаганда ни осмиваше. Когато в Сенаар се появиха първите телевизионни предавания, на тях се видя, че хората бяха с течащи носове заради маските, обаче алсианите предпочитаха да казват, че сенаарците имали мръсни носове! Не можаха да разберат, че секрет се образува само, когато човекът е в контакт с хлор и просто трябваше да си носиш носна кърпичка, за да си избършеш носа по цивилизован начин. Истина е, че при някои хора имплантантът можеше да причини малки инфекции, които предизвикваха непрекъснато отделяне на секрет. Но каквото и да говореха алсианите, за повечето хора това не беше проблем. Аз самият имах имплантант (който по-късно беше изваден) и не чувствах нито дискомфорт, нито някакви странични ефекти.

Естествено, моята първа разходка на открито беше предавана по телевизията в Сенаар. Какво изключително преживяване! Нагласих контактните си лещи и си поставих гумен предпазител, който не позволяваше да се диша през устата (учудващо лесно е да забравиш да дишаш само през носа, а бял дроб, пълен с хлор, е неприятно нещо). След това пристъпих през херметическата камера навън, върху кристалносоления бряг. Разходих се до водата, като усещах мекия допир на вятъра върху лицето си и вдишвах дълбоко (през носа) от въздуха на нашия свят! Гледах как все още бялото слънце се спуска към хоризонта, хвърляйки зад нас дълги черни сенки. Щях да остана по до късно, но Дяволският шепот започва при здрач.

Може да сте виждали едно мое изображение, когато съзерцавам Галилея в мига, в който слънцето достига хоризонта, а тълпата се е насъбрала, за да ме гледа. Щяха да го поставят върху нашите банкноти, но аз отказах, понеже сметнах, че би било проява на прекалено славолюбие от моя страна да позволя този недодялан образ да бъде поставен върху нещо толкова важно като парите. Но той е репродуциран в по-обикновени варианти — има една мозайка със същата сцена, направена от сол в различни цветни нюанси, която се намира върху стената на предишната стая за дебати.