Адам Робъртс
Сол (15)

Барлей

Мисията на госпожа Титус беше, както винаги съм смятал, обречена от самото начало. Но нейното заминаване направи възможни ред политически маневри. На практика тя ми осигури очи и уши на територията на самия Алс, които можеха да установят например къде се намират заложниците. И понеже беше жена, аз имах в нейно лице човек, чиято чест се нуждаеше от достатъчно голяма защита срещу похотливи анархистки посегателства. За нещастие тази последна възможност не се появи. Но инцидентът, при който госпожа Титус се опитала посред бял ден, със закона и правото на нейна страна, да влезе в пещерата, в която били пазени заложниците, за да говори с тях, и където една орда от крещящи менади й попречила, осигури необходимия претекст.

Наредих й незабавно да напусне Алс, но тя остана. Може би беше очарована от хипнотичната сила на злото, което я беше отхвърлило, или си мислеше, че е възможно по някакъв начин да спаси алсианите от самите тях. Но каквато и да беше причината, тя все още се намираше там, когато Жан-Пиер нахлу със своя отряд.