Адам Робъртс
Сол (27)

Барлей

Нямаше никакво съмнение, че при започването на войната късметът не беше на наша страна. Алсианите нанесоха удара си по време на Вечерния шепот, нещо, което — признавам това открито — не бях очаквал. Армията им беше зле обучена, но голяма и при първоначалната наземна атака причини много щети. Но един пример за слабата им подготовка във военните дела беше забавянето на въздушните им сили. Вместо да ги координират с наземната атака, те изчакаха няколко часа, преди да ги вкарат в боя. Според мен грешката им се дължеше на слаба преценка. Наземните сили искаха да използват прикритието, което им осигуряваше Дяволският шепот (което беше добре преценено), обаче в условията на вятъра въздушните сили не могат да летят ниско. Но вместо да ги включат в боя веднага след утихването на Шепота, алсианите решиха да изчакат, докато се стъмни напълно, сякаш ги беше страх да нападнат при здрач. Като се има предвид колко лесно може да се открие всяко голямо летящо тяло през нощта или през деня, това наистина беше съвсем погрешна преценка. И тя им струваше скъпо.

Не разполагаме с видеозаписи на началото на атаката, но лентата от въздушната битка е направо чудесна. Бях възхваляван за далновидността да вдигна във въздуха пълната сила на Сенаар, но истината за случая е свързана по-малко с моето решение и повече с Божията воля. Помня, когато пристигнаха първите съобщения, неясни (понеже трансмисията по време на Шепота винаги е затруднена), но поддаващи се на разчитане. Отначало не беше сигурно кой ни атакува, дали Конвенто бяха започнали нападение, или пък Алс, но и в двата случая беше необходима въздушна подкрепа за обкръжените.

Сенаар се намира на около шестдесет километра по на изток от Алс и Шепотът се уталожва през минутите, нужни на самолетите ни да стигнат дотам, така че нашите пилоти можеха да долетят до базата, преди да е свършило нападението. Бях уведомен, че някои от самолетите ни в базата са унищожени, но не знаех колко. Затова реших да действам така, сякаш ги бяхме загубили всичките, при това действах експедитивно. Самолетите отлетяха на север, като заобиколиха оттеглящия се Шепот и трудно преминаха през турбуленцията (нашите пилоти са най-добрите) при свръхзвукова скорост.

В това време на полесражението беше станало следното: наземните отряди на алсианите, понеже срещнали по-голяма съпротива от очакваната, се оттеглили веднага след стихването на Шепота. За повече от час беше спокойно и нашите отделения се прегрупираха, овладяха пожарите и прибраха загиналите войници. Тогава алсианите атакуваха отново, този път по въздух.

Първоначално численото им превъзходство помете единствения оцелял сенаарски самолет, въпреки че те бяха слабо въоръжени и пилотите им нямаха военен опит. Истината всъщност (може би това ще сложи край на безсмислените коментари около случая) е, че в началото нашите пилоти не били сигурни чии са атакуващите самолети. Първото им предположение било, че са самолети на Конвенто, което не е причина за понижаване на бдителността, но все пак е някакво обяснение за тяхната реакция.

Самолетите, които изпратих, се появиха на сцената малко след като самолетът от базата беше жестоко повреден (той се приземил и всички без един от екипажа успели да избягат и да се спасят). Гледката на една превъзхождаща ги въздушна сила изпълни с ужас алсианските екипажи. Те избягаха, отлитайки на юг над нощната пустиня и нашите пилоти започнаха да ги преследват. Сигурно сте гледали увеличените кадри от тази славна битка, но опитайте се да я видите сега през очите на пилотите — те прелитат над половината планета със скорост много пъти по-голяма от скоростта на звука и изведнъж се озовават насред сражение, връхлитат незабавно върху врага и малко след това виждат как вражеските самолети с танцуващи върху тях огнени отблясъци напускат осветената от пожарите нощна тъма и се отправят към пълния мрак на юг.

Втурвате се след тях, което е съвсем естествено, понеже вие сте славни воини на Сенаар! Следвате ги благодарение на същите онези уреди, които записват всичко случващо се за телекомпаниите у дома. Враговете се изплъзват, разпиляват се, но вие сте повече и по-добри пилоти и ускорявате неизбежната ситуация, това би могло да бъде едно определение за войната. Сега се насочвате към тила на един от враговете, ускорението ви притиска към пилотската седалка. Чувате онзи чудесен звук клик, когато оръжията са готови за стрелба и изведнъж прозвучава техният възвишен грохот. Два светлинни лъча разсичат мрака, устремени към едно петно също от мрак, което се крие в него, това е врагът. Сигурно сте притворили очи в молитва.

Блясва експлозия. Отломките политат надолу към необятната равнина на Сол.

Някои историци наричат това сражение първата въздушна битка, но трябва ли да даваме име на всичко? Препоръчвам ви, пуснете си видеолентите и ги гледайте пак. Никога не забравяйте своята история!