Джон Конъли
Душа в пламъци (37)

37

Началник Алън беше неоткриваем. Не отговаряше на джиесема и когато Енгъл посети дома му, придружаван от Гордън Уолш и двама полицаи от моторизираните части, там нямаше никого. Камионът му също не бе на алеята, така че регистрационният номер и описанието му бяха изпратени както на местните, така и на щатските служби, а също и на полицейските управления на съседните щати, граничните патрули и канадската полиция. Уолш посети блока в Линкълнвил заедно с жена от моторизираните части на име Абълина Форбс и Мери Елън Шрок призна, че се е срещала с Алън; най-напред каза, че е била на осемнайсет години, когато е започнала връзката им, но после, след кратък размисъл, промени цифрата на седемнайсет. Форбс я попита дали е сигурна в това и тя отговори, че е сигурна, но и двамата с Уолш считаха, че продължава да лъже. Ала момичето се придържаше към историята си: Алън спрял кола, в която пътувала тя, и се оказало, че алкохолът в кръвта на шофиращия, двайсет и две годишен приятел на семейството й, леко надвишава допустимата концентрация. Алън го освободил с предупреждение и предложил да я закара до дома й, но вече не можела да си спомни датата, на която се е случило това. Връзката им започнала седмица по-късно. Попитаха я дали знае за други такива връзки на Алън, сега или в миналото; тя се разтревожи и отрече да знае. Очевидно и това бе лъжа. Когато й зададоха въпроса дали Алън е споменавал пред нея Ана Кор, тя им каза да си вървят.

На вратата Форбс я посъветва да намери някого, който да се грижи за детето, защото, когато се върнат със заповед за арест, ще я закарат за разпити в Грей. Уолш влезе в ролята на доброто ченге, досещайки се, че млада жена като Шрок ще е по-склонна да се довери на авторитетен мъж, особено ако той е по-възрастен. Каза й, че не са искали да й създават неприятности, обаче им се налага да говорят с Алън и тя трябва да им каже, ако й се е обаждал. Напомни й, че има изчезнало момиче, което в същия този момент може да е подложено на ужасни мъчения, че то навярно е много изплашено и е в смъртна опасност. Увери я, че единственото, което искат от нея, е да им помогне с каквото може.

Шрок се разплака. В края на краищата и тя самата бе още почти дете. Каза им, че когато е идвал при нея, Алън понякога е използвал нейния джиесем, за да се обажда и приема обаждания, но е изтривал номерата, преди да й го върне. Шрок нямаше връзка с интернет, при нужда просто превишаваше телефонния си кредит. Когато каза, че Алън е използвал телефона й предишния ден, Уолш поиска и получи от мобилния оператор разрешение за достъп до номерата, с които е разговаряно. После Уолш отиде да направи кафе в кухничката, а Форбс се обади на Енгъл и го помоли да се заеме с въпросните номера под претекст, че федералните могат да се доберат до нужната информация по-бързо от всеки друг. Докато седяха на неудобните мебели, пиеха евтино кафе и гледаха голите стени на неприветливия тъмен апартамент, бебето започна да плаче и не спря, докато Уолш не го взе, след което моментално заспа в ръцете му. Тогава Шрок призна, че за пръв път е имала сексуални контакти с Алън, когато е била на петнайсет години.

И двата номера, на които беше звънял Алън и от които му се бяха обаждали, бяха проследени до телефони за еднократно ползване, купени в Масачузетс и Роуд Айлънд; последното обаждане и до двата беше направено от бензиностанцията предишната вечер. Въпросните джиесеми обаче не бяха изхвърлени. Единият от тях бе намерен в джоба на Томи Морис, а другият в колата, използвана от ловците за пътуването до Пастърс Бей. Алън бе продал не само човека, когото бе смятал за Рандъл Хейт; продал бе и Томи Морис на враговете му. Жилищната сграда в Линкълнвил преди бе притежавана от бостънската фирма за експлоатация на шелфа „УИПК Стратеджис Инк“ и беше поддържана от компания за управление на имоти, базирана в Белфаст. Докато все още се бе разпореждала със сградата, белфастката компания бе информирала щатската полиция, че три месеца по-рано тя е била продадена от бостънска банка, след като компанията собственик е прекратила плащанията по ипотеката. Оказа се, че тази компания, УИПК, е била параван за инвестициите на Томи Морис в недвижими имоти. Следата ставаше по-ясна: Алън е бил едно от опитомените ченгета на Морис в Бостън, продължил е да поддържа връзката с него и след преместването си в Мейн, като е държал под око сестра му и успоредно с това му е подавал информация, която при нужда да бъде използвана за улесняване движението на дрогата, оръжията и другата контрабанда. Всъщност не беше изключено тъкмо Морис да бе насочил Алън към работата в Пастърс Бей. В замяна всеки месец му бе превеждал известна сума пари и по-късно бе осигурил на приятелката и детето му място, където да живеят. Но проблемите на Морис започнали да се трупат и допълнителните приходи на Алън секнали и новото му семейство било лишено от възможността да живее безплатно или на намален наем за негова сметка. Изчезването на Ана Кор дало на Алън възможност да спечели малко пари от скалпа на Томи Морис. Подмамил го бе в Пастърс Бей именно с тази цел, използвайки Рандъл Хейт като стръв в подготвяния капан, и после бе информирал хората на Оуени Фаръл къде могат да го намерят.

Веднага бе поискано разрешение за достъп до регистрираните разговори от телефона на самия Алън. Предишната вечер, малко след девет часа, до джиесема му бе получено обаждане от дотогава непознат номер. Фостър, полицаят, който официално е бил дежурен, потвърди, че когато се е върнал в участъка в 9,10 ч., Алън си е бил тръгнал.

Телефонът, използван за обаждането до Алън, не беше намерен, но чрез триангулация мястото, от което са му звънили, бе ограничено до гората около къщата на Лони Мидас. Опитите да се проследи телефонът на Алън посредством набиране на номера му бе безуспешен, също както при телефона на Ана Кор. Ако Алън още не се беше избавил от него, значи го бе изключил и бе извадил батерията.

Камионът на Алън не бе открит нито от местната полиция, нито от федералните, а от шестнайсетгодишно момче и неговата петнайсетгодишна приятелка, които тръгнали с колата си към бреговия наблюдателен пост, наречен Фрайърс Пойнт, за да гледат залеза и да прекарат приятни мигове заедно. Те забелязали превозното средство в гората близо до наблюдателния пункт и тъй като не искали да се отдават на интимности, когато наоколо има други хора, решили да обърнат и да потърсят по-усамотено място. Момчето видяло, че вратата на шофьора е отворена. Разтревожило се, отишло да погледне по-отблизо и му се сторило, че разпознава камиона на началник Алън. В Пастърс Бей вече бяха плъзнали слухове, че полицейският началник е изчезнал, така че момчето се обадило на 911. Щатската полиция и федералните веднага довтасали и намерили в жабката два джиесема: този на Алън и телефона, който е бил използван за обаждането от гората. Полицията и ФБР решили, че Алън е избягал. Започнали да преразглеждат становището си едва когато намерили петдесет хиляди долара в банкноти по двайсет и петдесет, скрити под резервната гума.

Освен парите и телефоните била намерена и синя найлонова торбичка с блузата, полата и бельото на Ана Кор, свежо изпрани и изгладени.