Джон Конъли
Душа в пламъци (36)

36

Прекарах дълга нощ в полицейския участък на Пастърс Бей. Местният лекар, възрастен господин, който изглеждаше така, сякаш бе завършил медицина заедно със самия Хипократ, ме прегледа набързо и реши, че имам спукано тъпанче и леко мозъчно сътресение. Бих възразил срещу употребата на думата „леко“, но май не си струваше. Препоръчано ми бе известно време да не заспивам, ала тъй като имаше много въпроси и само ограничен брой живи хора, на които да бъдат зададени те, спането отпадаше като опция. Така нощта премина в сутрин, а въпросите продължаваха. На някои можех да отговоря, на други не.

Понякога просто лъжех.

Нюхампшърската щатска полиция бе започнала да копае в двора на предишната къща на Рандъл Хейт още на съмване, вдигната под тревога от телефонно обаждане на Каръл, подробностите по което бяха потвърдени от мен, докато опитвах да се оправя с въпросите за една съвсем различна поредица трупове. Не им отне много време да стигнат до блоковете, под които намериха Рандъл Хейт и майка му. Разлагането на телата в студената влажна почва било забавено от сапонификацията — останките им били обвити в нещо като восъчен слой, образуван от телесните протеини и мазнини. Приличали на насекоми в стадий на какавиди.

После пристигнаха архивните дела от Северна Дакота и бе обърнато внимание на силната прилика между Уилям Лагенхаймър и Лони Мидас още като момчета.

Никога не научих истинското име на човека от ФБР, който беше известен на Томи Морис и хората му като Мартин Демпси. Той изчезна от Пастърс Бей за броени часове и в последвалите доклади бе споменаван само като „оперативен агент под прикритие“. Демпси ми остави допълнителни лъжи за изричане. Казах на Уолш, че не знам кои са двамата мъже, които се бяха намесили, за да спасят Демпси от хората на Оуени Фаръл. В бъркотията около всичко, което се случи и което продължаваше да се случва, не мисля, че му беше до тях. Възможно бе също така отговорът на този въпрос вече да е бил известен на Енгъл, който се вясна да послуша за малко и после отново изчезна; нищо чудно да беше решил, че истината само би усложнила и без това тревожната ситуация. Демпси бе жив само благодарение на намесата на Ейнджъл и Луис, а единственото нещо, което можеше да вгорчи още повече живота на Енгъл в момента, бе присъствието на мъртъв агент на ФБР в Пастърс Бей.

Накрая въпросите бяха временно прекратени. Лекарят се върна и ме прегледа отново. Даде ми още болкоуспокояващи и ми каза, че може би вече няма да ми навреди, ако поспя. Отговорих му, че така или иначе ще заспя, независимо дали го смята за препоръчително или не, защото не мога повече да си държа очите отворени, и че няма да съжалявам, ако не се събудя никога повече. Ако Енгъл не бе влязъл веднага след него, моментално щях да се свия на пода с якето за възглавница. Вместо това събрах последните остатъци от енергия, за да остана с бистър ум.

Енгъл имаше изражение на човек, който съвсем малко е закъснял да продаде акциите си и е видял как цената им пада точно в момента, в който се е надявал да направи големия удар. Онова, което му беше останало, нямаше никаква стойност. Томи Морис бе мъртъв и всичко, каквото знаеше, си беше отишло заедно с него. Агентът му под прикритие беше извън играта и бе пръв кандидат за продължителна терапия. Ако главата не ме болеше толкова много, може би щях дори да го съжаля, но всъщност неговият агент под прикритие бе една от причините главата да ме боли. Тъй като той не беше наблизо, за да се сърдя на него, на драго сърце бях готов да прехвърля вината на Енгъл.

— Голяма касапница за разчистване — подех аз.

— Не ми е за пръв път — отвърна той, после добави: — Имаш късмет, че си жив.

— И на мен не ми е за пръв път.

Енгъл извади бележник от джоба си и го отвори на чиста страница. Сложи до него златна автоматична писалка.

— Приключих с първоначалния разпит на Мартин Демпси.

— Надявам се, че сте му взели пистолета. Не мисля, че е много сигурен срещу кого трябва да го насочва.

— Дълго време беше дълбоко законспириран. За да бъдеш добър в това, трябва да включиш своето старо аз в новата идентичност. Понякога е трудно да си го върнеш отново, но вярвам, че той ще успее.

— Това да не е част от речта ви за пресконференцията? Звучи доста банално.

— Винаги можеш да заведеш дело срещу федералните власти за нанесените травми.

— Ще добавя и тях към списъка. ФБР вече ми дължи семейство.

С демонстративно движение, което вероятно трябваше да мине за жест на разкаяние, Енгъл затвори бележника, без да е написал в него и дума.

— Шест души загинаха в този сблъсък: петима на място и още един на път към болницата. Франсис Райън е бил убит от Демпси, преди да започне истинската стрелба, и Демпси казва, че е ранил смъртоносно още един от нападателите си. Ти не си имал оръжие. Томи Морис е загинал от ръцете на Фаръловите убийци и не е успял да произведе нито един изстрел. Така остават трима души, за ликвидирането на които нямаме обяснение. Демпси твърди, че не е видял ясно никого другиго, но е забелязал силуети на хора в гората, които може да са застреляли останалите убийци. Имаш ли да добавиш нещо към това?

— Нищо, освен моите най-дълбоки благодарности към тези хора.

— Очаквах да го кажеш. Предупреди наетите от теб стрелци да стоят вън от щата известно време. Освен това бих ги посъветвал да не посещават барове в Дорчестър, Самървил и Чарлстън. Човек никога не знае докъде ще стигне мълвата в случаи като този.

— Което повдига един интересен въпрос — казах аз. — Как е разбрал Томи Морис за Рандъл Хейт, или Лони Мидас, както вече ни е известно. Някой му е подшушнал основното от разговора с него, иначе Морис и вашият объркан оперативен работник нямаше да го бъхтят с юмруци на стола. Вие ли го направихте? Беше ли това пресметнат риск, за да накарате Томи още повече да вярва на Демпси?

— Не бяхме ние — каза Енгъл.

— Сигурен ли сте?

— Нямам причина да те лъжа. Операцията приключи.

— Не е достатъчно убедително. Казал му е някой от онази стая. Неволно или умишлено, информацията за самопризнанията на Рандъл Хейт е била предадена на Морис. Аз не съм го сторил. Ейми не го е сторила. Това означава, че е бил някой от вашите: някой от полицаите и агентите в онази стая или друг, който впоследствие е бил запознат с казаното.

— Е, отговорът на този въпрос може да бъде намерен през следващия етап на разследването, в процеса на изясняване кой е гръмнал Мидас и последния от убийците. И двамата са застреляни с един и същ пистолет, оставен на местопрестъплението. Той не е регистриран, но ще търсим балистични съвпадения. Длъжен съм да попитам: твоите съмнителни ангели спасители ли са го извършили?

— Не.

— Те не биха ли те излъгали?

— Не, не биха. Освен това те предпочитат да не оставят след себе си пистолети. Пистолетите са улики, както и да го погледнеш.

— Възможно е Фаръл да е изпратил подкрепление, просто за всеки случай — каза Енгъл. — Ще поразпитаме. Засега можем да кажем, че една операция, започната преди пет години, е провалена напълно: дългогодишни усилия без никакъв резултат. Ако ти не беше такъв вълк единак, може би щяхме да стигнем до Лони Мидас навреме, за да го използваме за примамка. Можехме да причакаме Морис, когато е дошъл.

— Забравяте, че през цялото време имахте на мястото свой агент. Струва ми се някак несправедливо да стоварите вината върху мен, когато Демпси е трябвало само да се обади по телефона.

— Морис го е държал далеч от всичко това, чак до края.

— Може и да не му е вярвал чак толкова.

— Никога няма да разберем.

— Да. И Ана Кор още не е намерена. Забравихте да я споменете, но вие никога не сте били особено загрижени за нея, нали?

— Ще претърсим къщата на Рандъл Хейт — пардон, къщата на Лони Мидас, след всичко онова, което научихме за него. Възможно е да е имал съучастник. В момента това е най-добрата следа, която имаме.

— Алън му даде алиби — казах аз.

— Знам това. Имаш ли някаква причина да се съмняваш в него?

Извадих джиесема си, отворих анонимните съобщения за началник Алън и му ги показах. Той ги прочете и ми върна телефона.

— Защо не спомена за това досега?

— Склонен съм да подхождам внимателно към потенциалните клевети. Предпочитам да проверя дали в тях има някаква истина, преди да започна да ги разнасям.

— И какво откри?

— Началник Алън има приятелка в Линкълнвил. Тя е млада и има дете. Ако бащата е Алън, тя току-що е станала пълнолетна, когато е забременяла, и не е била пълнолетна, ако е правил секс с нея известно време преди да зачене.

— Кога откри това?

— Едва вчера, но вчера бе ден на открития за всички ни.

— Знаеш ли как се казва момичето?

Дадох му името заедно с адреса на жилищната сграда и регистрационния номер на колата й.

— И мислиш, че началник Алън е мъжът с вкус към млади жени в град, където е изчезнала друга млада жена?

— Така мисли онзи, който изпраща тези съобщения.

— Пълен си с изненади, а? Ще говорим с Алън. Ще вземем и заповед за обиск в дома му.

— Тя не е в къщата му.

Енгъл вдигна въпросително вежда.

— Съмнителните ангели — обясних аз. — Ако я държи Алън, значи е някъде другаде.

Енгъл се замисли за момент.

— Добре. Да имаш да кажеш още нещо, както си започнал да се разтоварваш от тайните?

— Само още едно: Алън се е обадил от телефонния автомат в бензиностанцията на Мейн в Линкълнвил снощи в 8,34 ч.

— Точно преди куп мъже с пушки да се изсипят в Пастърс Бей — рече Енгъл.

— Интересно ще е да разберем на кого е звънял.

— Да, нали? Знаеш ли, от теб би излязло добро ченге, ако не беше напуснал, ако бе имал нужната самодисциплина и способността да укротяваш егото си. Вместо това си се превърнал в наемник, който скрива информация и прави необмислени посещения.

В стаята влезе жена с конска физиономия, облечена в син анорак на ФБР, след която пристъпваше колебливо по-млад мъж с пистолет на кръста и вид на студент от някой скъп частен университет. Енгъл им кимна и се изправи. Устата му се сви в гримаса на мрачно недоволство, когато погледна надолу към мен.

— Би трябвало да си тръгнеш, докато още можеш, господин Паркър, преди някой да се е сетил да те арестува. Ти не се държа подобаващо тук. Никой от нас не може да се похвали с противното, но ти специално не направи нищо, за да подобриш своята репутация.

Не намерих за нужно да споря с него.