Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A Time for Roses, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Илия Илиев, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,2 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2018)
- Разпознаване и корекция
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Илейн Кофман
Заглавие: Време за рози
Преводач: Илия Илиев
Година на превод: 1996
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Ирис
Град на издателя: София
Година на издаване: 1996
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ — Велико Търново
ISBN: 954-445-034-6 (грешен)
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9734
История
- — Добавяне
Двадесет и втора глава
Беше хубаво слънчево утро. Наташа подкастряше розите в градината, когато изпита странното чувство, че някой я наблюдава. Да, някой я наблюдаваше скришом. Бавно се обърна и внимателно се огледа наоколо, но нищо не помръдваше. Само слънчевите зайчета играеха по цветята и по лъскавите камъчета на пътеката.
Започнаха да ми се привиждат разни неща, каза си Наташа и въздъхна с облекчение. Тъкмо щеше да се заеме отново с подкастрянето, когато между лимоновите дръвчета забеляза тъмен мъжки силует. Слънцето блестеше и той бе прекалено далеч, за да го види ясно, колкото и да си напрягаше погледа. Не би могла да го разпознае дори и от по-близо.
Потръпна, сетне си каза, че не трябва сама да се плаши като малко дете. Къщата беше съвсем наблизо. Слънцето грееше ярко, някакъв кос подскачаше наоколо и търсеше червеи в прясно разкопаната земя. Сребристите цветове на белия равнец, огнената кандилка, синята метличина — всички потвърждаваха, че няма от какво да се страхува. Но въпреки това усещаше, че някакво зло е надвиснало във въздуха.
В този момент дотича Бегар и се замота в краката й. Тя го потупа по главата и се върна към работата си. Но не можеше да се отърси от предчувствието, че нещо не е наред. Побиха я тръпки и неизвестно защо пред очите й се мярна силуета на Нед.
Когато отново хвърли поглед към лимоновите дръвчета, мъжът беше изчезнал.