Ю Несбьо
Фантом (28)

Двайсет и осма глава

Хватката на Сергей Иванов се оказа твърде хлабава. Ръката му се изхлузи. Проклетият дъжд беше намокрил главата на мишената и късата коса се изплъзна от пръстите му, преди да успее да наведе главата му назад. Лявата ръка на Сергей посегна отново — този път към челото на мъжа. Натисна главата му назад и вдигна ножа към гърлото му. По тялото на мъжа премина тръпка. Сергей опря ножа в кожата и усети съпротивлението. После по палеца му потече топла кръв. Вдигна глава към огледалото да види фонтана. Изпод оголените зъби зееше рана, откъдето кръвта бликаше и се стичаше по гърдите на мъжа. А погледът му — студеният поглед на разярен хищник — подсказа на Сергей, че още не е приключил със задачата си.

Хари усети чуждата ръка върху главата си и инстинктивно се досети какво предстои. Изобщо не допускаше да го е пипнал пиян клиент или стар познат. Ръката се хлъзна и осигури на Хари десета от секундата, колкото да види в огледалото проблясването на стомана. Предугади накъде се е запътило острието. После ръката сграбчи челото му и го натисна назад. Понеже нямаше време да провре ръка между врата си и ножа, Хари се повдигна на пръсти и притисна брадичка към гърдите си. Острието проби кожата му, но той усети болка чак когато ножът стигна до костта на брадичката и проряза чувствителната обвивка.

Хари срещна погледа на нападателя си в огледалото. Онзи беше притиснал главата му към себе си и двамата приличаха на приятели, позиращи за снимка. Хари усещаше как острието, притискащо брадичката му, се опитва да намери пътя към една от двете сънни артерии и осъзнаваше, че броени секунди делят похитителя му от успеха.

Сергей обгърна с ръка челото на мъжа и го натисна с всичка сила. Главата на мъжа се наведе леко назад. В огледалото Сергей видя как острието най-сетне намира пролука към плътта между брадичката и гърдите и потъва в кожата. Ножът се целеше надясно, към carotis — сънната артерия. Блин! Мъжът успя да вдигне дясната си ръка и да пъхне пръст между острието и кръвоносния съд. Сергей обаче не се съмняваше, че ножът ще прореже пръста, стига да натисне достатъчно силно. И увеличи натиска.

Хари усещаше натиска на острието, но знаеше, че то няма да пробие протезата, изработена от елемента с най-високо съотношение якост/тегло. Произведен в Хонконг или другаде, титаниумът издържа на огромен натиск. Този тип обаче беше много силен и не след дълго щеше да разбере, че острието е срещнало сериозен отпор и трябва да смени тактиката. Хари трескаво заопипва плота със свободната си ръка, преобърна някаква чаша и докопа тирбушон с формата на буквата Т — максимално опростен модел с къса спирала. Хвана дръжката и острието попадна между показалеца и средния му пръст. Ножът се плъзна по титановата протеза и Хари усети първите пристъпи на паника. Погледна в огледалото, за да се прицели по-точно. Вдигна ръка встрани и заби тирбушона точно зад главата си.

Тялото на нападателя му се вцепени, когато металният винт проби странично врата му. Нанесе му обаче съвсем повърхността, безобидна рана. Мъжът плъзна ножа наляво. Хари се съсредоточи. С такъв тирбушон може да се справи единствено силна и обиграна ръка, но затова пък той пробива корка в дълбочина само с няколко завъртания. Хари го завъртя два пъти. Спиралата потъна в месото. Хари усети съпротивление — трахеята — и издърпа тирбушона.

Все едно извади тапа от стената на буре с червено вино.

Сергей Иванов се намираше в пълно съзнание и видя всичко в огледалото. Раната блъвна мощна струя кръв надясно. Мозъкът на Сергей регистрира фактите и след кратък анализ заключи, че мъжът, чието гърло се бе опитал да пререже, бе нацелил сънната му артерия с тирбушон, беше я изтръгнал от врата му и сега животът му изтичаше. След секунди сърцето изтласка нова вълна от кръв към раната и Сергей започна да губи съзнание. Преди това през ума му минаха три неща:

Предаде свако си, Атамана.

Повече няма да види Сибир.

Ще го погребат с татуировка, чието значение не е оправдал.

При третия буен кървав фонтан, избликнал от врата му, Сергей се свлече на пода. А когато Кърт Кобейн закрещя „memoria, memoria“ и песента свърши, Сергей Иванов се бе пренесъл в небитието.

Хари стана от стола. В огледалото видя разреза през брадичката си. По-опасни обаче бяха дълбоките прорезни рани по врата. Кървяха обилно и бяха обагрили цялата му яка в червено.

Другите трима клиенти се изнесоха от заведението. Погледна мъжа на пода. От дупката във врата му продължаваше да тече кръв, но не на тласъци. Това означаваше, че сърцето му вече е спряло и няма смисъл да прави опити да го свестява. А дори да беше жив, този човек никога не би издал името на поръчителя. Забеляза татуировките, подаващи се над яката на ризата. Не беше запознат с тълкуванието на символите, но разбра, че са руски. „Черното семе“? Отличаваха се от типични западните татуси на бармана, панически залепил гръб о огледалото. Разширените му от ужас зеници покриваха почти цялата склера. Последните акорди от парчето на „Нирвана“ отшумяха и настъпи пълна тишина. Хари погледна преобърната чаша пред себе си.

— Извинете за бъркотията — смотолеви той.

Взе парцала от барплота, избърса първо плота, където бе опирал дланите си, после чашата, дръжката на тирбушона. Провери дали по плота или пода не е прокапала кръв от неговите рани. После се наведе над мъртвия и избърса окървавената му ръка, дългата абаносова дръжка на ножа и тънкото острие. Оръжието — защото този нож беше предназначен да служи единствено за оръжие — се оказа по-тежко от всички ножове, които бе хващал. А върхът — остър като на японски нож за суши. Хари се подвоуми. После прибра острието с леко щракване, вдигна предпазителя и пусна ножа в джоба.

— Приемате ли долари? — попита Хари и извади двайсетдоларова банкнота от джоба си с помощта на парцала. — С гаранция от Съединените щати.

От гърлото на бармана се изтръгнаха сподавени звуци. Сякаш искаше да отговори, но бе забравил езика.

Хари тръгна към изхода. Пътьом спря. Обърна се и погледна бутилката на огледалния рафт. Навлажни устни. Постоя неподвижно около секунда, по тялото му пробяга тръпка.

Хари пресече улицата под ръмящия дъжд. Явно знаеха къде е отседнал. Навярно го бяха проследили или просто бяха подкупили момчето на рецепцията. А понеже Интерпол по право разполага с данните на чуждестранните гости, съществуваше вероятността така да се стигнали до хотела. Хари реши да се вмъкне през задния вход. Вратата обаче се оказа заключена. Изруга.

Зад рецепцията нямаше никого. По стълбите и коридора Хари остави кървава диря. Червените точки по синия линолеум приличаха на морзов сигнал.

Взе шивашкия комплект от нощното шкафче и влезе в банята. Съблече се и се наведе над мивката. Тя тутакси се обагри в червено. Намокри кърпа и внимателни изми врата и брадичката си, но разрезите мигом се изпълниха с кръв. Под студената бяла светлина успя да провре конеца през игленото ухо, промуши иглата през белите парчета кожа — първо през единия ръб на раната, после през другия. Продължи по същия начин. Конецът обаче се скъса точно преди да приключи. Хари изруга, издърпа остатъците от конеца и започна отначало с двоен конец. Заши раната, после — и прореза на брадичката. Направи втория шев по-бързо. Изми кръвта от гърдите си и си извади чиста риза от куфара. Най-сетне седна на леглото. Виеше му се свят. Но нямаше време за губене. Налагаше се да действа бързо, преследвачите му съвсем скоро щяха да разберат, че е жив. Набра номера на Ханс Кристиан Симонсен и след четвъртия сигнал чу сънливия му глас:

— Да, моля.

— Обажда се Хари. Къде е погребан Густо?

— В Западното гробище.

— Приготви ли каквото ти поръчах?

— Да.

— Ще го направим тази нощ. След един час на пътеката откъм източния вход.

— Сега?

— Да. Донеси и лейкопласт.

— За какво ти е?

— Попаднах в ръцете на несръчен бръснар. Значи, след шейсет минути, нали?

Кратка пауза. Въздишка:

— Добре.

Преди да затвори, Хари сякаш долови още един сънлив глас на заден план. Докато се обличаше, се постара да си внуши, че му се е счуло.