Кери Уилкинсън
Жената в черно (20)

20.

Предвид двайсет и една годишния му опит в яденето и пиенето Франк Райс не можеше да си обясни как успя да забрави такива прости за изпълнение неща. По принцип направи всичко както трябваше. Взе чашата капучино, допря я до устата си и тогава по някаква необяснима причина, вместо да отпие от млечната пяна, я смръкна.

Жената, седнала срещу него, го попита добре ли е и макар че кашляше на всяка дума, той я увери, че всичко е наред. В действителност при всяко вдишване усещаше малко течност в горната част на дробовете си, а в носа още чувстваше гъдел. Освен това, когато се разкашля и изпусна чашата на масата, си изгори десния показалец.

Общо взето, не направи най-доброто впечатление като за първа среща.

Опита се да се усмихне, но жената срещу него беше наклонила глава и го гледаше озадачено.

— Сигурен ли си, че…

— Да, не се притеснявай — кимна Франк, но в нещастните си опити да не се разкашля пак, гласът му спадна с една октава.

Жената взе салфетката под чашата си и му я подаде.

— Искаш ли кърпичка?

Франк я взе и се обърна, преви се на две и издаде гърлен звук, сякаш всеки момент щеше да повърне. Накрая усети как течността се изкачва обратно по дихателната му тръба, преглътна я и се обърна към жената:

— Извинявам се.

Кели Старк очевидно едва се сдържаше да не се разсмее.

— Не казвам, че съм излизала с много мъже от сайт за запознанства, но ти определено си първият, който едва не умря от задавяне.

На Франк не му се искаше да пита с колко е излизала — за него това беше трета среща с жена от интернет и първата, която не вървеше добре. За първата той и момичето също бяха избрали да се срещнат на следобедно кафе. След като се настаниха в заведението, тя го попита дали му е неприятно, че е поискала да се видят следобед вместо вечерта. Споменът за отговора му още го преследваше. „Не, няма проблем. Аз не съм някакъв изнасилвач.“

Трябваха му няколко дни да проумее защо каза такова нещо. След като се регистрира в уебсайта за запознанства, прочете рубриката с често задавани въпроси, където съветваха хората да се срещат на обществени места; на него му се стори разумно. Франк беше споделил за уебсайта само с един приятел и след като му каза, че си е уредил среща на кафе, онзи се пошегува, че жената иска да се видят през деня само за да не може той да я нападне.

Тази шега и съветите на уебсайта се запечатаха в съзнанието му и реши, че на първата среща е най-уместно да успокои жената, че няма намерение да я изнасилва.

След това нещата бяха обречени.

Втората среща мина добре и той мислеше да покани жената да се срещнат отново. Но това беше преди от чантата да подаде глава кученце. Франк не мразеше животните, но и не си падаше много по тях. Пък и как можеше едно куче да е толкова дребно? Всеки път, когато кучето се показваше, го полазваха тръпки. Ясно беше, че и този път няма да се получи.

Когато видя снимките на Кели и изпрати съобщение, не си и мислеше, че тя ще му отговори. Кели имаше разкошна дълга и права черна коса и големи кафяви очи. Знаеше, че е твърде хубава за него, а приятелят му го беше казал най-добре: „По ска̀лата от едно до десет тя е осмица или деветка, а ти едва връзваш петица.“

Сега, когато Кели му се усмихваше, Франк се зачуди дали тя просто не сдържа присмеха си. Но усмивката в тъмните очи и бръчиците, които се появяваха около тях, го убедиха, че Кели струва повече от осмица.

— Извинявай, пяната ми влезе в носа — каза той.

— А аз се чудех защо почервеня така.

Франк отпи от чашата си и успя да преглътне, без да се задави.

Кели се усмихна широко и се направи, че го потупва го гърба.

— Браво — рече тя.

Франк не знаеше как да реагира. Често се чувстваше неловко с момичета, но пък и повечето не се държаха добре.

— Е, защо реши да ми пишеш? — попита Кели.

Истинският отговор беше: „На снимката се виждаше част от гърдите ти, кликнах да я увелича и реших, че си хубава.“ Само че едва ли беше подходящо да го каже.

— Просто видях, че харесваш филми и музика, и реших, че може да си допаднем — отвърна той.

Кели отпи от ягодовия шейк и остави чашата със закачлива усмивка.

— Сигурно не са много хората, които се интересуват от филми и музика. Какъв тип филми харесваш?

По изражението личеше, че се шегува с него, а и в гласа определено се долавяше сарказъм. Франк въздъхна дълбоко, за да спечели време, и си даде вид, че мисли. Не искаше да каже нещо неподходящо и се опита да си припомни съвета на приятеля си — да зададе на жената въпрос, а после да се съгласи с нейния отговор, вместо да я остави тя да пита. Тогава идеята му се стори абсурдно сексистка, но сега реши, че по-добре така, отколкото да си признае, че любимият му филм е „Цар Лъв“. Ако въпросът беше дошъл от него и тя беше споменала някой независим филм, той щеше да се съгласи и да каже нещо привидно интелектуално. Да признаеш, че най-много обичаш анимационно филмче, означаваше, че си или сантиментален, или отчайващо незрял.

— Нещо като „Гражданинът Кейн“ — отвърна Франк, решен да играе на сигурно, макар че изобщо не беше гледал въпросния филм.

— О, добър избор. Де да можех и аз да се похваля с такъв. Аз обаче още си падам по филмчета като „Играта на играчките“ и „Цар Лъв“ — каза Кели.

Франк кимна, но се ядосваше, че не е бил искрен.

— С какво друго се занимаваш?

Той реши, че е време да е откровен.

— Ами студент съм, през лятото работя за една агенция, но през свободното време играя на плейстейшън, понякога гледам борба или мач по телевизията, ходя на кръчма… такива неща.

— Видеоигри и борба?

— Не през цялото време.

— Не, няма проблем — разсмя се Кели. — Поне си честен. Някои мъже си измислят какво ли не.

Франк се намръщи, сякаш не му се вярваше.

— Сериозно? Ама че безсрамници.

— Ами да, например питаш ги кой филм харесват и те споменават някоя класика само защото се нарежда в топ десет на някоя класация.

Франк я погледна подозрително, но тя се усмихваше.

— Как разбра? — попита.

— Проверих те — по принцип проверявам всеки. Не се доверявам на глупави профили в уебсайт за запознанства. Там всички изглеждат свестни. Четох рецензиите ти в онлайн списанието на университета. Знам какво харесваш, затова се съгласих да се срещнем.

— Аха, ясно. Умно си постъпила. Аз не се сетих.

Кели се усмихна широко и Франк си даде сметка, че наистина я харесва.

— Няма проблем — каза тя. — Само дето никъде не пишеше, че не можеш да пиеш кафе от чаша, но останалото звучеше добре.

— Да, съжалявам. Обикновено не се давя, като пия — усмихна се той. — Та… какво имаш предвид под това, че „проверяваш“ хората?

— Защо, да не би да имаш нещо за криене?

— Не, но…

— Виж, ти си на двайсет и една, а аз на двайсет и три. Тези сайтове са пълни с откачалници, които се пробват с младите жени. По-възрастните мъже ти разправят колко са богати, как ще се грижат за теб, а по-младите ти пращат снимки с коремните си плочки, като смятат, че с това ще те впечатлят.

Кели се изкиска и Франк си даде сметка, че несъзнателно е погледнал неидеално плоския си корем.

— Виж, ако снимките бяха само на кореми, пак добре.

— О — ококори очи Франк.

— Да. Така че в сравнение с останалите ти си що-годе нормален.

— Е, знаеш ли вече кой ми е любимият филм?

— Да, по-добре да си промениш настройките за сигурност в социалните мрежи.

— И на теб ли това ти е любимият филм?

— Да. Като малка го въртях непрекъснато. Намирам, че е сладко, че и ти го харесваш.

Франк не знаеше какво да каже. Чувстваше се неловко и някак неподготвен, защото Кели знаеше за него много повече, отколкото той за нея. От друга страна, можеше просто да бъде себе си, вместо да се мъчи да се представя за друг. Докато Кели го гледаше, той отпи от кафето си.

— Съжалявам, че създавам впечатление на маниачка, но съм попадала на доста задници и повече не искам да си губя времето с такива. Ти изглеждаш симпатичен.

— Благодаря, ти също изглеждаш… симпатична. Но и малко ме плашиш.

— Да, страховита съм — засмя се Кели.

Франк прекара следобеда много добре. Кели определено изглеждаше различна и сякаш беше лишена от его. Беше интелигентна и докато си говореха, Франк осъзна, че се е съгласила да излезе с него не заради неискреното, безвкусно съобщение, което беше пратил на уебсайта, а защото беше проучила какво харесва той и беше решила, че имат общи интереси. Смееше му се незлобливо и го насърчаваше да се шегува с нея. Самоувереността леко го плашеше, но ако това беше най-лошата черта, проблемът беше у него, не у нея.

След второто питие Кели каза, че трябва да тръгва, защото е вечерна смяна на рецепцията в болницата, където работеше.

Франк се притесняваше да я попита дали иска пак да се видят, но тя не му остави избор, като му каза, че ще му пише да се видят в петък или събота вечер. Пред заведението се разделиха. По време на ръкостискането Кели се усмихваше широко и сега Франк се проклинаше, че не се е опитал поне да я прегърне.

Франк живееше наблизо и докато вървеше към къщи, си мислеше какво е можел да каже или да не. Малко по-късно щеше да пише колко добре е прекарал и сега мислеше как точно да формулира съобщението. Близо до апартамента си реши да се отбие в магазина на съседната улица, където работеше негов приятел. Влезе и се зарадва, че приятелят му е там.

— Здрасти, Санж, как я караш?

Младият мъж зад щанда вдигна очи от списанието, което четеше, и се ухили.

— Бива. Ти как си, братле? Нали ще се видим в петък?

— Естествено. Мога ли да ползвам тоалетната?

— Още ли чакаш да дойде водопроводчик?

— Хазяинът каза, че ще го уреди, но засега се налага да хвърляме кофа вода.

Приятелят му направи недоволна гримаса.

— Добре, знаеш къде е, но не казвай на баща ми, че пак съм те пускал.

Франк мина през страничната врата в дъното на магазина и отиде до малката баня в края на коридора. Прелисти предвидливо оставения там вестник и провери пощата си на телефона. Тъкмо се канеше да пусне водата, когато откъм магазина се чуха викове. Той отвори тихо вратата и тръгна по посока на гласовете. На прага на помещението имаше завеса от топчета. Франк надзърна между тях, като внимаваше да не ги раздвижи.

Въпреки топлия ден усети как по гърба му пробягват ледени тръпки. Срещу ужасения му приятел стоеше човек с черна качулка и нож в ръка.