Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Butterfly Revolution, 1961 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Славка Кьосева-Мавродиева, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- johnjohn (2019 г.)
Издание:
Автор: Уилям Бътлър
Заглавие: Революция на пеперудите
Преводач: Славка Димитрова Кьосева — Мавродиева
Година на превод: 1989
Език, от който е преведено: Английски
Издание: първо
Издател: Издателство „Христо Г. Данов“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 1989
Тип: роман
Националност: Американска
Печатница: Печатница „Димитър Благоев“ — Пловдив
Излязла от печат: 30.IX.1989 г.
Редактор: София Василева
Художествен редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Бонка Лукова
Художник: Димитър Келбечев
Коректор: Боряна Драгнева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8522
История
- — Добавяне
29 май
Бяхме на църква и там преподобният Мънсън избра за проповед двадесетата глава от Матея от първи до шестнадесети стих, в нея се разказва как в царството Божие било все едно че някой наема работници за лозето си, едни работели по-малко, а други повече, но на всички се заплащало точно поравно.
Понякога, като си чета сам, Библията ми прилича на Херодот и ми харесва, но така, както преподобният Мънсън я представя, все едно че слушам мистър Найдо да ми говори за Бенджамин Франклин и Томас Джеферсън в училище, с една дума скучно, така че единственото, с което ме заинтригува днес, е: защо царството Божие да прилича на някакво лозе, където някои хора трябва да работят по единайсет часа всеки ден. Направи ми впечатление и това, че им се плаща само по едно пени на ден (независимо дали са работили един час, или единайсет часа) и се чудя как така не са вдигали стачки. Е, вярно преподобният Мънсън говореше за Божието великодушие, но излизаше, че ще е най-добре да идеш в рая последен, защото ще е останала по-малко работа.
И така, след два дни заминавам на лагер с Хауард. Ще се наложи да пъхна книгите в чантата си едва в последния момент. Хауард каза, че в Хай Пайнс имало бараки и в една барака спели по осем момчета, при това бараките на най-големите са в единия край, а бараките на по-малките — в другия. Аз голям ли съм или малък? Май няма да разбера, докато не пристигнем в лагера. Но Хауард ми изглежда в добро настроение, затова съм склонен да мисля, че според него ще съм при малките.
Чичо Джайлс беше вкъщи на обяд и когато татко излезе да полее тревата, изведнъж той и мама се скараха, това се е случвало и преди. Понякога чичо Джайлс пуска шеги за работата на татко (баща ми работи в инкасаторския отдел при една кредитна компания) или за религията, а този път беше за нещо, свързано с лихвите. Както винаги, мама страшно се ядоса и ми каза да изляза. Невинаги разбирам чичо Джайлс и не зная дали шегите му са обидни или не, но се опитвам да разбера нещо, защото той е много умен и работи в един вестник. Не зная какво беше смешното днес, разбрах, че е шега само защото чичо Джайлс се смя на нея.
Библиотеката ми започна да се напълва. Е, да, има само три лавици и май книгите ми са всичко на всичко шестдесет и пет, но много скоро ще имам нужда от нова библиотека. Обичам да гледам библиотечката си. Книгите повдигат самочувствието ми, особено ако съм ги прочел, и това е още една причина да се дразня, когато ми подаряват разни книги, а на мен не ми се иска да ги чета. Мисля си, че ако никой не ми пречи, бих могъл да прочета към двадесет и пет книги до започването на учебната година, а може и повече. Трябва ми доста време за дебелите книги и за по-трудните, а тази от Херодот е и дебела, и трудна, така че я чета бавно. Все пак в повечето от книгите ми се разказва някаква история и се четат лесно. Все още обичам да чета Терхюн, защото много ми харесват овчарските кучета. Чел съм Бърджес, „Мечо Пух“ и „Къщичката в къта на Пух“, които ми подари чичо Джайлс много отдавна. Напоследък пък повече ми допадат книги, в които има нещо повече от обикновен разказ, например историческите, или онази малка книжка за политическите философи, тя прилича на моето издание за религиите в света с меките корици, но е по-трудна, решил съм скоро да я прочета. Историята е най-интересна от всичко друго, пък и не ми се вярва на някои неща в Библията или в Херодот, като това за Харпаг и царя-звяр, Астиаг, други пък може би още не разбирам, например как така всички жени от онзи град, дори благородничките, трябвало да преспят с някой чужд човек поне веднъж в живота си, мъжете се приближавали до тях, те седели и чакали в храма и всеки мъж, какъвто и да е, можел да подхвърли монета в скута на която и да е от жените и тя трябвало да отиде с него и да спи с него, така че тя била принудена да бъде проститутка поне веднъж в живота си; и още пишеше, че някои по-грозни жени все чакали и чакали по три-четири години, докато някой им подхвърли монета. Херодот казва, че това е срамно и аз съм съгласен с него.
Вече крия дневника си зад библиотеката.