Уилям Бътлър
Революция на пеперудите (25)

16 юни

Раз, два, три, четири, раз, два, три, четири. Леви, леви, отделение, стой! Стой, дяволите да те вземат, загубено копеле такова, стой, щом съм подал команда. Спираш веднага, щом ти кажат, мамка ти мръсна. Първа колона, наляво марш! Втора колона, наляво марш! Трета колона, наляво марш! Четвърта колона, наляво марш! Както беше тръгнало, почти бях готов да докладвам на Джордж Меридел, че Боб Дейли непрекъснато ни кара да вървим наляво. Едно, две, три, напад! Едно, две, три, напад! Удряй! Удряй! Удряй! Това било тренировка с пики.

— Смачкай му фасона! Смачкай му фасона!

Почетох още малко от Торо. Сега чета повече, за да имам върху какво да разсъждавам и да не се занимавам с това, което става тук. Струва ми се, че споделям мнението на Торо, когато пише: „Мисля, че трябва да сме първо хора, а после поданици. Желателно е да се възпитава уважение не толкова към законите, колкото към справедливостта. Единственото задължение, което имам право да поема, е да правя винаги онова, което считам за правилно.“ Това много ми допада, защото освен ако не си в ред с главата, както повечето от лагерниците, обикновено е лесно да разбереш от хората кое е правилно, така че всеки трябва да постъпва правилно. Мисля също така, че той е прав и за затвора. Щом добрите хора се намират там, значи там е и моето място. Днес казах това на Пол и на него това маршируване му харесвало не повече, отколкото на мен, но той не се надявал, че в ареста ще му хареса повече.

— Стой тогава по-далеч от ареста и се учи от тях. Знаеш ли какво правят те? Показват ни как да станем като Джероум Блакридж, да бием хората. Учат ни как да станем като тях и от това, което виждам, май повечето от момчетата възприемат добре.

И така, казах му, че имам намерение да отида в ареста.

— Как ще го направиш?

— Ще цапардосам Боб Дейли с пръта — ако все още не е докладвал, че отказвам да се уча на гадни хватки, за това непременно ще докладва.

И именно така ще направя.