Уилям Бътлър
Революция на пеперудите (15)

7 юни

Рано-рано тази сутрин преди всичко друго по високоговорителите се разнесе съобщение. Току-що бях влязъл в столовата, почти всички вече бяха там, когато генерал Стенли Рънк Негодника заговори:

— Вчера е била нарушена важна лагерна заповед. По дяволите, още отначалото ви предупредихме, че указанието за контрареволюционерите не е част от забавленията, които предвиждаме за Хай Пайнс. Даваме на тоя недисциплиниран завързак още една възможност, дори не го прибрахме в ареста. И така, ако не искате да пострадате, не нарушавайте правилника. Никой да не напуска лагера в каквато и да е посока, по каквато и да е причина, без да е получил разрешение. А не се надявайте много да получите разрешение. — След минута Стенли добави с по-весел тон: — Слушахте самия весел генерал Стенли Л. Рънк Негодника в радиопредаване направо от административната сграда. Всичко най-хубаво! А сега, нехранимайковци, можете да си довършите закуската.

Отидох да седна до Дон Егрис и му разказах каквото Франк Дивордих бе споделил с мен, и още това, че по гърба му има големи червени ивици. Дон само поклати глава и каза:

— Пеперудите бяха дотук, мой човек. Ти какво очакваше?

Останах много изненадан и го попитах:

— Не те ли засяга?

Дон ме изгледа много ядосано:

— Като ме засяга, да не би да ми е приятно, а, малкия?

Станах от масата му, забелязах, че Ал Сантанджело седи точно срещу Дон и ни наблюдава малко особено, предполагам, че е чул какво му разказах и взех да се тревожа, помислих си, че може би ще започнат да ме наблюдават или пък да ме обвинят, че съм контрареволюционер.

Денят беше мрачен и имах много време, извадих книгата си за политическите философи и зачетох, но ми се видя много трудна, безспорно по-трудна от Херодот, струва ми се, че трябва да си доста начетен, за да проумееш тези неща. Така че аз само се опитвам да отбера онези места, които не са прекалено трудни и които разбирам. В книгата са събрани работи на Томас Джеферсън, Хенри Дейвид Торо, Джон Стюарт Мил, Джон Лок, Адам Смит и Карл Маркс, но не следват точно този ред. Едно нещо ми направи впечатление в тази книга и то много ме заинтересува, защото и преди бях забелязал, че историята има нещо общо с парите и с цената на нещата; когато тези философи започнат да пишат за свобода и така нататък, веднага започват да разискват за пари, труд, стока (нещата, които се продават). Така че може би съм на верен път. Но все пак да четеш за цени и други такива е много отегчително, пък така или иначе не мога да разбера много неща.

Днес Джордж Меридел пусна петиция, в която се изискваше неговият правилник с ония точки за това сутрин да се казва клетвата за вярност и да се пее националният химн да се въведе веднага и в Хай Пайнс, и в Лоу Пайнс, но Франк разбра, че той е разпространил петиция и побесня. Каза, че петициите са контрареволюционни, от което Меридел едва не подмокри единствените си гащи (поне аз си мисля така). Изглеждаше противен като кокершпаньол с комплекс за вина, пък и всичко се разигра пред много хора.

— Не знаех, че е контрареволюционно, сър.

Тогава Франк му каза, че ако има някакви искания, трябва да ги отнесе до Върховния революционен комитет, в административната сграда. Джордж козирува. Като го видях как козирува, изпитах някакво странно чувство — ръката му изведнъж се вдигна отсечено до челото и като че ли тази ръка изведнъж си бе свалила дрехите и беше момиче, а аз не биваше да гледам. Не зная как да го обясня. Освен може би, че всъщност мозъкът му беше разголен.