Уилям Бътлър
Революция на пеперудите (24)

15 юни

Трябваше да марширувам почти два часа тази сутрин и ми беше страшно противно. На другите май им е все едно. Какво ти, маршируването дори им харесва, а аз изобщо не ги разбирам. Как е възможно на някого да му харесва да стои в редица с други хора и да му казват как да ходи и кога да си вдигне крака? Леви, десни, леви, десни, леви, десни. Боб Дейли също гледа да ми усложнява живота, така ми се струва, всъщност най-голямото усложнение е, че до вчера бях майор, а днес марширувам във взвода на лейтенант Боб Дейли.

Тази сутрин Пол Индиан си подаде оставката от ВРК и аз му се възхищавам за това. Пол и Хам са зачислени в други взводове и това не е никак хубаво. Сега и двамата са обикновени членове на доброволните сили на реда, но Франк прояви предпазливост и ни сложи в различни взводове.

И така, ние марширувахме. Марширувахме нагоре по ливадата, надолу по ливадата, по диагонала на ливадата, около ливадата. Два часа, леви, десни, леви, десни, отделение, стой! Раз, два, по-живо, давайте, напред, вие там, леви, леви, хайде, хайде, в крак, бройте, три, четири, стой! Едно, две, три, четири, едно, две, три, четири, леви, леви, леви, леви! Ей, ами че то наистина било полезно за момчетата, да. Действително чудесна тренировка. Ако това е начинът, по който се правят мъже, мога да кажа само, че е доста лесна работа и за нея не се изисква повече божа дарба, отколкото да изкараш детската градина. Колкото навярно има и Боб Дейли.

А след обяда имахме гимнастика и това се оказа ново удоволствие. Мога да правя всичко на всичко две лицеви опори една след друга, но те искат от мен да правя по десет. Изглежда, мислят, че ако те поискат от мен да направя по десет, значи ще мога да направя колкото те искат, пък аз ги лъжа за тези осем, които не ми достигат. Утре се предвижда да отсечем клони и да ги издялкаме на прътове — идеята е да се научим как да се бием с такива прътове, наречени „пики“. С кого си мислят, че ще се бием? С Робин Худ ли?

Има много неща, които се мъча да разбера. Мисля, мисля, но не мога да ги разбера. Дон Егрис е в ареста и се твърди, че е убил Джон Мейсън. И днес Джон Мейсън действително бе погребан. Предполагам, че се е налагало, щом е мъртъв, но не съм в състояние да проумея как революцията може да продължава по този начин. Гого Бърнс ми каза, че церемонията била много достолепна и Франк дори чел от моята Библия, това станало там някъде, към големия завой на реката, преди бързеите покрай пещерите. Всичко е ужасно, но вече не мога да разбера самия себе си. Ходя да марширувам след закуска, правя гимнастика след обяд, вземам книги и чета, мисля за мама и се чудя защо изобщо трябваше да идвам тук, продължавам да чета или да мисля за други неща. Защо не се разплача, защо пък да не избягам? Има нещо налудничаво, нещо ужасно в тези неща, чувствувам се почти празен, сякаш дори не ме засяга дали ще си отида вкъщи или не, дали ще казвам клетвата за вярност или не, сякаш не ме засяга какво става. Но пък все си повтарям колко хубаво би било изобщо да не бях идвал тук, това би било най-хубаво от всичко.

Не ми се ходеше на забавата в столовата и вместо това, почетох. Предполагам, че Айрини Манъринг надали ще иска да се вижда повече с мен, след като съм само член на доброволните сили на реда. Попаднах на една интересна забележка у Торо, когото много харесвам, защото решил да отиде в затвора, вместо да плати някакви данъци, тъй като преценил, че парите ще се изразходват за недостойни цели. Той е написал много умни неща, като следното: „При правителство, което затваря някого несправедливо, истинското място за справедливия човек също е затворът.“^[1] Това се казва мисъл. Питам се дали да отида да поискам от Франк да ме изпрати в затвора заедно с Дон Егрис, защото съм сигурен, че Дон не е направил нищо лошо и освен това беше затворен само защото искаше да си отиде вкъщи. Това ми е непрекъснато в главата, откакто прочетох мисълта на Торо.

Днес Знамето на мечката бе свалено (а мен ме обвиниха в предателство за свалянето на същото това знаме) и беше вдигнато знамето на революцията. Знамето на революцията е цялото бяло с жълта звезда в жълт кръг, също като отличителните знаци на Франк за генерал. Направиха знамето от истинска коприна, която намериха отнякъде, и мисля, че е хубаво, но на мен не ми хареса.