Уилям Бътлър
Революция на пеперудите (29)

21 юни

Франк остана в административната сграда целия ден. Изобщо не успях да вляза вътре. Яде там, спа там и не излезе дори за минутка, поне аз не го видях да излиза, сякаш знае какво съм намислил и само го чакам да напусне сградата.

Изглежда, момичетата сега приемат по-безропотно революцията след това, което се случи с Дон, така ми казаха днес и Ивлин Райт прочела по радиоуредбата няколко съобщения в духа на „Условията — наши.“

Струва ми се, че Франк наистина мисли да набира подкрепления от Уелбърг, защото изпрати Мануел Ривас в Уелбърг и вчера, и днес. Вчера Мануел отиде с Ал Сантанджело, който беше повишен в чин капитан същия ден и сега е член на ВРК, но днес Мануел отиде сам. Допускам, че Мануел си е намерил там приятели и ще се върне едва късно вечерта, но не зная какво са му възложили да прави там, забелязах само, че и Мануел нямаше настроение и каза нещо много загадъчно според мен:

— Уелбърг не е единственият град на картата.

Мина ми през ума, че Франк навярно праща Мануел да оглежда и други градове наблизо. Какво ли е намислил Франк? Дали не се опитва да започне истинска революция? Исках да поговоря с Мануел Ривас, защо ние да не опитаме да започнем контрареволюция, но на повечето от момчетата май не им се говори много-много за сериозни неща, дори не искат да чуват за такива неща, които могат да излязат контрареволюционни. В крайна сметка не казах нищо на Мануел.

Минавах покрай ареста и Стенли Рънк ме повика да отида до прозореца — беше много разстроен и ми каза:

— Виж какво, Мечо Пух, чуй ме. — Беше толкова разстроен, че шепнеше и се давеше едновременно. — Чух какво е станало с Егрис. Виж какво, малкия, трябва да ми повярваш, разбираш ли? Аз съм следващият. Сега Райли ще се разправи с мен, той трябва да се отърве от мен. Виж какво, Мечо Пух, донеси ми ножа. Донеси ми пистолета. Ще ми донесеш ли моя си нож, моля ти се. Само ми донеси ножа, ще те направя генерал. Чуваш ли? Ще те направя генерал. Аз ще се махна, ти ще си генерал и няма да има никой друг. Виж какво, ще ти дам пари. Какво искаш? Ще ти дам каквото поискаш, трябва да ми повярваш, защото сега вече Райли ще се разправи с мен. — Той се беше разциврил, плюнчеше се срещу мен, затова добих представа как е изглеждал, когато Блакридж му взел ножа. — Длъжен си да ми помогнеш, малкия, длъжен си, длъжен си.

Казах на Стенли, че всичко ще бъде наред и си тръгнах. Не исках да му обяснявам, че ще убия Франк.

През по-голямата част от деня само ходех напред-назад от бараката до административната сграда. Никаква работа не свърших. Спрях да преглеждам пощата с надеждата, че някое момче ще пише за революцията, но не зная дали някое от тях наистина го е направило, защото дори не си дадох труд да прочета писмата им.

Утре навярно ще успея да отида и да потърся къде са захвърлили Дон — някъде около лагера на момичетата, — но досега не исках да го правя. Но вече съм решил да го намеря и да оставя при него книгата от Херодот, тъй като тя беше негова — аз му я бях подарил — и той дори е започнал да я чете, защото един лист беше прегънат в крайчеца, на страница десета, а аз никога не прегъвам листовете.

После ще отида да поговоря с Хауард, но преди да опитам да взема пистолета, в случай че нещо се обърка. Ще му кажа къде крия дневника си, така че да им стане ясно защо искам да убия Франк; имам предвид мама, баща ми и чичо Джайлс. Мисля, че е най-разумно да постъпя така.

Целият лагер си е същият. Земята, и дърветата, и храстите, и цветята, и тревата и дори буренаците. Всичко става едно и от тях се разнася силен дъх на живот, който е прекрасен, и реката се плъзга и ромоли кротко, както винаги, и птиците ту се сърдят, ту се развеселяват и кълват наоколо, и си търсят храна, и още има малки хубави черни и бели гъсенички по дърветата, и ветрецът непрекъснато снове и разнася навсякъде звуци и аромати, и момчетата се гонят около дърветата и се хвърлят в реката, и плуват, и тичат, и пърдят, и се боричкат, и маршируват, като че ли маршируването е игра, и се забавляват и единствено тренировките с пики са нещо още по-забавно, и храната е добра, и за малко да си помислиш, че това е един обикновен летен лагер, за малко.