Уилям Бътлър
Революция на пеперудите (19)

11 юни

И така, сега ни се струпаха толкова много неприятности, че не мога да си представя как ще се оправим. Днес дори не знам откъде да започна.

Първо Джероум Блакридж трябваше да арестува Джон Мейсън, който е член на неговата собствена Революционна полиция, защото едно момиче обвини Джон Мейсън, че му е направил нещо лошо. Не познавам момичето, но Сюзан Лангер дойде дотук, за да повдигне обвинението и по този повод се състоя извънредно заседание на ВРК.

Сюзан предяви искане Джон Мейсън да бъде задържан и да остане в ареста до края на революцията, когато да се предаде на полицията. Аз, от своя страна, заявих, че може би е време направо да отменим революцията. И Франк, и Джероум Блакридж казаха, че не сме прави и че доста момичета са ходили в гората с момчета от Хай Пайнс и че трудно можеш да разбереш къде точно да теглиш границата, но Франк подчерта изключителната важност революцията да се опази от подобни позорни петна. Той добави, че не иска да се забъркваме с полицията и ако Джон Мейсън заслужава наказание, то ВРК трябва да реши какво да бъде. Сюзан възрази, че революцията няма да продължи достатъчно дълго и Джон Мейсън няма да получи такова наказание, каквото заслужава, освен ако не бъде екзекутиран. Тогава Франк, който през цялото време показваше, че страда, простена и отново се опита да защити Джон Мейсън, защото толкова много момичета нямали нищо против да ходят в гората и още — не трябвало да се наказва който и да било, а да се спуснат нови забрани, които да предотвратяват подобни неща.

— Каква полза от забрани, щом няма наказания? — попита разярена Сюзан.

Джероум Блакридж каза, че е съгласен с това становище (запитах се дали изгаря от желание да набие Джон Мейсън с колана си, или пък самият той да го екзекутира, въпреки че Джон Мейсън му е приятел). После Пол Индиан подхвърли, че може би аз съм прав и че е време да сложим край на революцията, защото, както и той припомни: „Никой не биваше да пострада.“

Франк се извърна, за да ме изгледа, сякаш аз бях казал това, а не Пол, и очите му все още гледаха тъжно, като че ли някой го обидил, после каза:

— Трябва да се справим сами с това положение.

— Е, добре — предложих накрая аз, — защо да не попитаме момичето какво трябва да се направи с Джон Мейсън?

— Как не — обади се Пол, — ами ако тя каже да го убием?

Франк поклати глава и изведнъж престана да извежда тъжен, а само изнервен и ядосан.

— Идеята не е лоша — каза той и въпреки че Сюзан Лангер не я възприе с ентусиазъм, тя се съгласи да уреди заседание на ВРК в Лоу Пайнс, на което да присъствуват и момичето, и Джон Мейсън, и това да бъде един вид съдебен процес над Джон Мейсън. Заседанието ще се проведе утре сутринта около десет часа.

Не мога да виня Франк, че е толкова раздразнителен и съм склонен да мисля, че той е почти готов сам да отмени революцията, при все че всичко е такава каша. Безпокои се и за нещо друго, каза ни, че може би се е разчуло за революцията. Просто съществува такава вероятност, но той получил информация за странно раздвижване в Уелбърг, което може би има нещо общо с нас. Каза ни, че точно сега няма да ни обясни нищо, но ако се е разчуло за революцията и той открие кой се е разприказвал, този някой ще си изпати по-зле и от Джон Мейсън.

Попитах Франк в какво се изразява раздвижването в Уелбърг, но той ми отговори единствено, че се е създало някакво особено отношение към нас, което означавало, че нещо се мъти и че може да си имаме неприятности, а може и да няма нищо такова, но работата била в това, че трябва да сме готови за всякакъв вид действия срещу нас. Той ясно ни даде да разберем, че няма да допусне революцията да завърши с каквито и да е фалове. Тя трябва да завърши така весело, както е започнала, в противен случай твърде много хора ще си имат сериозни неприятности. С това той искаше да каже, че в никакъв случай революцията не може да свърши точно сега. Той ни обясни, че трябва да разреши проблемите, свързани със задържането на възрастни в ареста вече почти една седмица, това щяло да стане чрез преговори със затворниците, така че те да не говорят после за нападение или похищение, съществува още проблемът с Джон Мейсън и проблемът със сближаването между Хай Пайнс и Лоу Пайнс, който трябвало да се разследва и контролира, така че да не изникват повече неприятности; в крайна сметка той даде да се разбере, че сме нарушили някои истински закони и дори можем да отидем в затвора за това.

Не можах да се въздържа и казах:

— Не съм нарушавал никакви закони. — Бях уверен, че не съм нарушил никакви закони, най-малкото не знам такъв закон, който да съм нарушил.

Пол изглеждаше съкрушен от това, което говори Франк, защото в края на краищата баща му е полицай.

— По дяволите, сигурен съм, че не съм нарушавал никакви закони — настоя Пол пред Франк.

— Съжалявам, момчета — каза Франк и известно време изучаваше лицата ни. — Наистина съжалявам, защото всички вие сте ми симпатични, разчитал съм на вас и съм уверен, че всички момчета и момичета от нашата революция могат с пълно право да разчитат на вас. Ето такива хора сте вие. Предани. Но е безсмислено да си предан и глупав като куче. По-добре ще е да сме предани и умни и да приемем нещата, каквито са. Ние сме водачите на тази революция. Ние носим отговорността за нея. Аз нося повече отговорност от всеки друг, това е ясно, и ще имам повече главоболия от всеки друг. Това е добре, точно така искам да бъде и ще продължавам да вземам върху себе си цялата отговорност, която мога да нося, и не се боя, защото ще знам поне в сърцето си, че през цялото време се старая да правя това, което трябва, и никой от участниците в нашето дело не ще може да ме упрекне. Но не си мислете, че само аз ще бъда отговорен. В края на краищата аз не бих могъл да направя тази революция сам, нито единствен аз обирам нейните плодове — забавленията и властта. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да ви защитя, но вие сами най-добре ще си помогнете, ако погледнете открито фактите. Ние имаме трудности. Те трябва да се преодолеят, защото в противен случай част от отговорността ще падне върху вас.

След тези думи ние се умълчахме за известно време. Накрая аз попитах:

— Какво могат да ми направят? — Започна да ми призлява.

— Е, не се обливай в пот, Уин — отговори ми Франк, — няма да те екзекутират. Може би ще те изпратят в някое училище за известно време. Това е най-страшното, което могат да ти направят. Навярно за една година.

Идваше ми да се разплача.

Пол Индиан също беше готов да се разплаче, видях го, като каза:

— Баща ми ще го изгонят от работа.

— Уф, голяма работа, един полицай по-малко — обади се Джероум Блакридж, чиято душа е огромна като Африка и точно толкова черна.

— Млъквайте! — Франк се бе изправил зад бюрото си и удари отгоре с ръка. Изгледа ни страшно за миг, после седна отново и закри очите си с ръка, а когато махна ръката си, отново изглеждаше малко тъжен. — Никой няма да отиде в затвора, никой няма да изгуби работата си. Не исках да ви плаша, не допусках, че хора като вас се плашат толкова лесно. Просто ви излагах някои от настоящите ни проблеми. Това са проблеми на революцията и докато революцията има проблеми, тя не е завършила. Не сме загубили борбата и нямам намерение да губим.

— Какво очакваш от нас? — запита Пол, — Да се бием с армията на Съединените щати ли?

— Не, не очаквам да се биете с армията на Съединените щати — сряза го веднага Франк. — Очаквам да запазите присъствие на духа, както постъпвам и аз. Очаквам да сте подготвени.

— Същински бойскаути — подхвърли Джероум Блакридж.

— Въпросът се състои в това — продължи Франк, — нашите лагери трябва да станат неуязвими, абсолютно неуязвими, непроницаеми за външния свят. Трябва да станат истинска твърдина. Трябва да създадем отношение на готовност и отзивчивост в двата лагера, трябва да създадем esprit de corps^[1].

— Какво значи тая дума? Някаква армия? — попита Блакридж.

— Не, значи преданост — отговори Франк. — Ето, от това имаме нужда, за да ни сплоти, така че никой от нас да не предаде останалите. Трябва да се поставим поне в такова положение, така че да ги принудим да ни дадат възможност да се предадем, а не да сме толкова слаби, че да могат да навлязат в лагерите и да ни откарат право в Алкатраз^[2]. Накратко — в такова положение, от което да можем да предявим известни искания, да поставим условия. Не ме гледайте като занесени, за всички става дума, знам какво говоря. В края на краищата имаме някои предимства и решаваме да се възползуваме от тях. Например имаме огромното предимство, че сме толкова млади — повечето от нас са още деца. Срещу нас няма да изпращат самолети, за да ни бомбардират, нито ще ни обстрелват с артилерия, никой няма да насочи картечници към нас.

— О боже мой! — простена Пол.

Франк го изгледа втренчено, после впери очи в бюрото и промърмори:

— Доколкото ми е известно, дори не е изтекла информация. Само казвам, нека да подготвим нещата така, че да имаме колкото е възможно по-малко неприятности. Просто нека да сме готови. Ако някой тук смята, че може да върши по-добра работа от мен или да прояви по-голяма всеотдайност от мен, нека да го докаже, ще предам цялата революция във ваши ръце. Но дотогава — той отново вдигна глава — ще правите каквото кажа аз.

Настана тишина — огромна, дълга, лепкава тишина.

После Сюзан Лангер каза плахо:

— Може би ще трябва да се предадем и толкова. Господи, Франк, от позицията на момичетата мога да кажа, че не ни интересува какво ще стане с Джон Мейсън.

— Така ли? — изръмжа Блакридж. — Виж, това е трудна работа, Сузи. Я си спомни кой прави революцията, помисли за още нещо: ти самата ще си имаш главоболия. Ти си начело на лагера на момичетата и от всички мацки в революцията носиш най-голяма отговорност.

— Сузи — заговори съчувствено Франк, сякаш Блакридж не беше казал нищо, — тревожа се не за това какво ще стане с Джон Мейсън, тревожа се какво ще стане с повечето от нас. Трябва да доведем нещата дотам, че възможно най-малко хора да се запознаят със съдилищата и така нататък. Разбираш ли ме? — Тя поклати глава. — Няма значение тогава. — Франк пак заби поглед в бюрото. — Вижте какво, недейте да се тревожите. По всяка вероятност не е изтекла информация. Сигурно ще имаме време да постигнем споразумение с ръководителите още тук. Сигурно ще имаме достатъчно време да оправим нещата. В края на краищата хората, които ръководят този лагер, няма да изгарят от желание да признаят публично колко е лесно всичко да стане на пух и прах под носа им, колко е лесно техните деца да затънат в огромни неприятности, а техните момчета да се доберат до техните момичета. Те ще се съгласят на споразумение. Така, може би не е изтекла информация и може би имаме предостатъчно време да си довършим мирно революцията, да сложим всяко нещо на мястото му и да си отидем у дома. — Той вдигна поглед и се навъси: — Чудесно, прекрасно, само ви казвам, че може да е изтекла информация и ако е така, искам да сме готови, за да имаме възможно най-малко неприятности, когато революцията завърши. Така че ви моля да си съберете ума в главите и гледайте главите ви да стоят здраво на раменете ви за известно време. Поне докато ви посоча някои проблеми, които стоят пред нас.

— Боже господи — простена отново Пол, — нима има още проблеми?

Франк се изправи и започна да говори, крачейки из стаята:

— Имаме вътрешни проблеми, не е ли така? Искам да кажа, че само ние от цялата революция сме наясно с истинските й проблеми, само ние в тази стая. Това означава, че трябва да извършим доста просветна работа. Уин, много разчитаме на теб. Всяко момче и момиче от двата лагера трябва да стане не просто член на доброволните сили на реда, а бдителен член. Нещо повече, доколкото ни е възможно — обучен член на доброволните сили. И също толкова важно — всеотдаен член на доброволните сили. Трябва да разрешим и проблема със снабдяването. Аз и досега не съм наясно с всички начини за доставка на хранителни стоки за двата лагера, а някои продукти започват да свършват пък ние не разполагаме със средства, но както и да е, това е мой проблем и аз ще се справя с него. Останали са обаче около тридесет и пет долара за двата лагера, а тридесет и пет долара не са много пари, ако изпаднем в сериозен недостиг на храна. Няма съмнение, че отсега нататък, за да просъществува революцията, всеки ден ще трябва да се харчат пари. Споменавал съм го по-рано, ще го повторя и сега: искам всичко да е хубаво, а не лошо в тази революция. Искам да има причина, поради която момчетата и момичетата да се посветят на революцията, а не просто защото така им казваме ние. Искам да им осигуря стимул, а парите са единственото нещо, с което се купуват стимули. Да отложим този проблем с ден-два. Но не повече, а тогава той ще падне върху твоите плещи, Уин, да го знаеш.

— Ама плещи! — захили се Блакридж.

— Във връзка с парите трябва да направим две неща. — Франк гледаше право към мен, само че беше разсеян, а пръстите му играеха по адамовата му ябълка. — Първо, всички от Хай Пайнс трябва да допринесат парично за революцията, а същото се отнася и за Лоу Пайнс. Така, имам предвид, че е без значение кой с колко разполага, всички пари се предават на революцията. Това не е конфискация, нито данък, нито нещо подобно, това е заем.

— Като военните облигации ли? — попитах аз.

Франк се засмя:

— Точно така. Идеята ти е страхотна. Разбира се, че ще ги наречем революционни облигации. Уин, направи някакви фишове на циклостила си, каквито и да са, и остави място за сумата, която всеки предава; ще обявим, че срещу този фиш след революцията ще могат да получат същите пари, плюс десет процента.

— Но как ще ги изплатим? — попита Сюзан Лангер.

— Ще ги изплатим — намръщи се Франк. — Не забравяйте, пари, събрани по този начин, трябва да се изразходват за обща полза. Не ги искаме за себе си, няма такова нещо. И без това няма да са много. Например колко ли ще се натрупат в Хай Пайнс, ако всяко момче има по петдесет цента? Има-няма петдесет долара. Това ме подсеща за нещо по-важно, Уин. Искам да накараш момчетата да пишат вкъщи за пари. Нека и родителите да подкрепят революцията, та ние тук се стараем децата им да прекарат колкото е възможно по-добре. Гледай да накараш всички да пишат на родителите си, че искат да останат тук още един месец, но непременно да ги предупредят да пратят парите за таксата в брой. Измисли нещо, за да прозвучи убедително. Накарай ги да пишат, че за един месец тук се плащат 25 долара, ако е с чек, и само двадесет, ако е в брой — поради затруднения със счетоводството, нещо такова, абе каквото ще да е, само измисли. Погрижи се да съчинят сълзливи писма, от които да личи, че те наистина искат да прекарат тук още един месец. Това е важно. — Франк се беше приближил до мен, гледаше ме право в очите и беше много възбуден: — Защото без пари с нас е свършено. Лошо ни се пише, Уин, нали разбираш какво искам от теб? — Изведнъж той ме хвана за рамото и го стисна. — Нали разбираш колко е важна твоята задача? Осъществима е, да го знаеш. — Той се втренчи в мен за няколко секунди, после пусна рамото ми, а аз започнах да го разтривам, защото ме позаболя. Франк кимна, май си мислеше, че е успял да ме убеди в правотата си, щом си разтривам рамото. — По-нататък можем да използуваме част от лагерните пари в Уелбърг. Допускам, че ще ни отнеме повече време да накараме мисис Нют да ни съдействува за това.

— Остави я на мен — предложи Джероум Блакридж. — Няма и да я докосна. Само ще я постресна. — Все повече и повече Блакридж започва да ми напомня за Стенли Рънк, при това непрекъснато.

— Какви са тези пари? — попита Пол.

— Пари на двата лагера. За съжаление, повечето от тях не са тук, но влогът в Уелбърг е около две хиляди долара. Тия пари са дошли от родителите на децата тук и по право принадлежат на децата, а сега революцията е в ролята на техен настойник, така че ние трябва да имаме достъп до тях, щом децата имат нужда от нещо. Мисис Нют не гледа на въпроса по този начин.

— Не може ли да ги получи мистър Уорън? — попита Сюзан Лангер.

Франк погледна към пода, после отиде и седна отново зад бюрото си, сви рамене.

— Може. Защо не. Както и да е, рано или късно ще осигурим съдействието им и това ще означава почти две хиляди долара за наши нужди.

Пол поклати глава.

— Ти говориш за кражба.

Франк стрелна Пол със злобен поглед.

— Кражба, глупости — намеси се Джероум Блакридж. — Тези пари принадлежат на всички нас. Трябва ли да гладуваме само защото някаква стара баба си въобразява, че все още тя решава какво ще се прави тук?

— Млъкни, Джери! — каза Франк.

— Все пак мисля, че това не е редно — настоя Пол и аз се съгласих с него.

— Добре — изсъска срещу нас Франк. — Кражба е. Но тук аз командувам. Имате ли съмнения по този въпрос?

Е, никой нямаше желание да предявява някакви претенции към Франк, така че той постоя, примигвайки срещу нас, сложи някакви бележки на бюрото си и започна да ги преглежда. Аз също си бях водил бележки, прехвърлих ги и промърморих:

— Доста работа ще ми се струпа.

Франк не вдигна очи:

— Работа ще има за всички. — И продължи да гледа листовете си. Най-после отново вдигна лице и каза: — Прекалено много унили физиономии срещам напоследък. Мисля, че това ще се оправи с малко реорганизация. Трябва да разширим системата на различните чинове. Може би не е необходимо да се делим на бараки, но е наложително да има взводове, освен това искам да се сформират бригада на момчетата и бригада на момичетата. Трябват ни отличителни знаци. Ще произведем лейтенанти и ще подберем подходящи хора за ефрейтори и сержанти. Сюзан, искам да вземеш няколко момичета, които разбират от шев и кройки, и да ми представите предложения за отличителните знаци на всички чинове. Индиан, дай да се разбере, че се реорганизираме и предстои някои от най-добрите тук да станат лейтенанти, а съвсем скоро всички ще играят активна роля в революцията и ще им е много интересно. Разпространи, че непрекъснато ще се дават малки награди за добра служба. Сюзан, ти и Джери да ми представите препоръчителен списък за назначаване на нови офицери. А каквато и задача да изпълнявате, каквото и да правите, показвайте, че се забавлявате, дявол да го вземе! — Франк се наведе над записките си, като си гризеше ноктите, после измърмори: — Това е.

След заседанието на ВРК свиках моя комитет и обясних, че революцията продължава и е изправена пред особени проблеми, които не мога да обясня изцяло, но всичко е наред. Казах, че ще имаме нужда от пари за снабдяване с храна за няколко дни и ни е възложено да ги съберем, обясних им и за революционните облигации, но в отговор на старанието си чух само недоволно пуфтене. Боб Маккарти попита:

— И кой трябва да ги изплати?

Отговорих му:

— За това вече са се погрижили, както разбрах от Франк.

И така, не ми оставаше нищо друго, освен да им наредя да ми помогнат. Написахме съобщения и тръгнахме от барака на барака да ги разлепим, в тях пишеше за революционните облигации и се изтъкваше, че всяко задържане на пари в този момент може да се окаже предателство към революцията и да се тълкува като контрареволюционно действие.

После отидохме пеш до лагера на момичетата, разпространихме и там съобщения, а аз се видях за малко с Айрини.

Предвиждахме да съберем парите утре, за да дадем на всички време да си издумат възраженията помежду си, а не пред мен, надявам се.

За следващата задача започнах да съчинявам писма, които да разлепим утре пред всяка барака, за да се използуват като образец, и всички да пишат вкъщи за пари — всички трябваше да се примолят на родителите си да им разрешат да останат още един месец в Хай Пайнс или Лоу Пайнс.

Тази работа отне на мен и на моя комитет почти цял ден и пак не успях да привърша, защото след вечеря трябваше да изготвя списъци на всички офицери от революцията и да извадя на циклостил още едно съобщение, което е разлепено навсякъде из лагерите и беше прочетено на два пъти по високоговорителите. (В двата лагера, защото Хам вече е поставил високоговорители и в двата лагера, а утре сутринта ще се опита да опъне жица от лагера на момичетата чак до лагера на момчетата, така че когато някой говори, да го слушат едновременно и в двата лагера.)

Това е прокламацията, мисля, че така трябва да се нарече, изготвена днес от Франк.

Внимание!

Генерал Франк Райли, Главнокомандуващ на Революционните сили и Председател на Върховния революционен комитет, съобщава, че с постоянното сътрудничество на Революционните доброволни сили на реда революцията разрешава своите проблеми и напредва удовлетворително. Постоянното действие на Революционните доброволни сили на реда налага сформирането на две революционни бригади — бригадата на Хай Пайнс, и бригадата на Лоу Пайнс. Специалното обучение на доброволните сили на реда ще започне в понеделник сутринта, като се обявяват специални награди; те ще се връчват за особени успехи и старание в подкрепа на революцията.

 

Офицери на революцията:

Генерал Франк Райли, главнокомандуващ на всички сили.

Полковник Сюзан Лангер, командир на бригадата в Лоу Пайнс.

Полковник Джероум Блакридж, началник на Революционната полиция.

Майор Мануел Ривас, адютант на генерал Райли.

Майор Една Кей, началник на Революционната полиция в Лоу Пайнс.

Майор Уинстън Уейн, председател на комитета за пропаганда.

Капитан Дик Ричардсън, заместник-началник на Революционната полиция.

Капитан Джийн Локлим, адютант на полковник Лангер.

Капитан Пол Индиан, офицер за свръзка, Хай Пайнс.

Капитан Бърнис Ройър, офицер за свръзка, Лоу Пайнс.

Лейтенант Джордж Меридел, бригаден адютант, Хай Пайнс.

Лейтенант Мариън Джей, бригаден адютант, Лоу Пайнс.

Лейтенант Ивлин Райт, завеждащ пропагандата, Лоу Пайнс.

Лейтенант Хам Пъмпърнил, завеждащ комуникациите.

Лейтенант Алис Енсън, завеждащ продоволствието и кухнята.

Лейтенант Боб Дейли, първи взвод, Хай Пайнс.

Лейтенант Фред Елстън, втори взвод, Хай Пайнс.

Лейтенант Хауард Уейн, трети взвод, Хай Пайнс.

Лейтенант Еди Хоуг, четвърти взвод, Хай Пайнс.

Лейтенант Оли Андерсън, пети взвод, Хай Пайнс.

Лейтенант Ерика Зигойнс, първи взвод, Лоу Пайнс.

Лейтенант Айрини Манъринг, втори взвод, Лоу Пайнс.

Лейтенант Арлийн Плат, трети взвод, Лоу Пайнс.

Лейтенант Робъртс Фънстън, четвърти взвод, Лоу Пайнс.

 

Постарайте се да заслужите длъжностите за подофицери!

Можете сами да се досетите колко ми бяха по вкуса някои от тези назначения. От друга страна, не бива много да възразявам, защото аз самият препоръчах Айрини. Опитах също да накарам Франк да направи Хам капитан, но той каза, че щял да помисли и че съставът на ВРК е увеличен твърде много, особено сега, когато в него влезе и Дик Ричардсън.

Сега се сещам, че пропуснах да спомена нещо. Франк Райли си спечели доста уважение и поддръжка, след като арестува Стенли Рънк, защото много момчета нямаха доверие на Стенли. И решението на Франк да арестува Джон Мейсън беше популярно поради същите причини, разбира се. Едно нещо му признавам на Франк, което не може да се каже за Стенли, той наистина има глава на раменете си, знае какво да каже и кога да го каже и не можеш да не се съобразяваш с него. Има глава на раменете си, умен е, а не мога да проумея накъде клони. Той организира всичко, изглежда, че се отблагодарява за предана служба и за това аз съм майор, макар и да съм малък, но все пак не мога да разбера накъде клони Франк с целия си ум и с цялата революция.