Уилям Бътлър
Революция на пеперудите (12)

5 юни

Навън едва просветляваше, а всички бяха тук. И също като при истинска революция, Франк Райли нареди да се охранява началото на пътеката, която води към ливадата, така че всяка подозрителна личност щеше да бъде забелязана навреме.

Първо Франк ни даде ясно да разберем, че той и Стенли ръководят революцията и всички заповеди ще излизат от тях.

Той изтъкна, че хубавото при една революция, ако се държим един за друг и не объркваме разни каши, хубавото в игра като тази е сигурността, която дава големият ни брой, защото кой може да допусне да пострадат или да се накажат строго сто момчета? Преди да се стигне дотам, ще накажат хората, които отговарят за лагера. После той каза, че няма да е трудно да завземем лагера точно посред църковната служба, но веднага след това, по време на обяда, започват посещенията и ще запристигат роднини. Трябвало да направим така, че те да напуснат лагера спокойни, че всичко тук горе е наред, защото ако някои от близките ни научат, че революцията е започнала, това ще бъде и краят на революцията. Възниквала още една трудност във връзка с това, че някои от малчуганите си заминавали днес и на тяхно място пристигали нови. Трябвало да не безпокоим малките за живота им в лагера, затова Франк ни обясни следното: те трябвало да останат с впечатлението, че днес започва нов етап от играта „Плени знамето“, в която ще се включи целият лагер (но аз малко промених тази заповед, както ще видите). Както и да е, разпространяването на информация и други подобни задачи беше част от пропагандата на революцията и Франк каза, че трябвало веднага да сформираме комитет за пропаганда.

— Тази работа е важна. За нея се иска ум — каза Франк, посочи към мен без колебание и продължи: — Уейн, назначавам те за председател на пропагандния комитет. Това значи, че имаш чин лейтенант. Избери си двама помощници, на които можеш да разчиташ, и отивайте да говорите с малките разбойници, ще ги оставите едва когато са достатъчно подготвени, за да очакват началото на една голяма игра тази сутрин, но не знаят нищо повече от това.

Ето така станах председател на комитета за пропаганда и бях първият офицер, назначен от Франк Райли. Можете да си представите колко бях изненадан от това. Когато го поканих, Хам Пъмпърнил се съгласи да влезе в моя комитет, а Франк нареди другият член да е Гого Бърнс.

След това Франк обясни, че имаме нужда от ударни части. Задачата на ударните части беше да завземат съобщителните връзки, това включваше административната сграда и склада отвън, където се намираше озвучителната уредба, а също трябваше да изненадат готвачите и да ги подкарат към ареста. Ръководителите и мистър Уорън щяха да бъдат пленени на самата църковна служба. Джероум Блакридж, Дик Ричардсън, Мануел Ривас, Джон Мейсън и още две момчета формираха ударните части, а техен началник стана Джероум Блакридж с чин капитан.

После Пийт Бънч попита дали всички членове на Революционния комитет ще получат офицерски чин, а Франк отговори, че сигурно ще стане така — ако не веднага, то скоро след като революционните сили вземат Хай Пайнс под свой контрол. След това той се върна на задачите на ударните части. Точно преди службата те трябваше да „завземат и задържат административната сграда“ (не можехме да удържим усмивките си, когато Франк Райли употребяваше такива думи, но той беше страшно сериозен и се дразнеше, като се захилим, така че се опитвахме да се сдържаме). На Джон Мейсън му наредиха да пусне бабуинския си смях, когато ударните части завземат административната сграда и това ще е сигналът да прекъснем службата. След това Франк стана страшно сериозен и заяви тържествено:

— И така, казах, че никой няма да пострада и държа на това. Ясно ли е? Гледайте да ви е много ясно! Но истина е, че може да се наложи да изглеждаме доста твърди в действията си. Например такива като Тейбър бързо кипват, може да се наложи да го посплашим. Така че не се учудвайте, ако видите наш Рънк да размахва ножа си. Това е друг вид удар — страхът. Ясно ли е? Докато гражданинът Уорън и ръководителите се съвземат от уплахата, вече ще бъдат в ареста, а ние ще си имаме революция! Това е. Момчетата, чиито имена не съм споменал, вие, момчета, ще се погрижите за ръководителите, след малко ще ви кажа кой за кого отговаря.

После взе да ни обяснява, че щом веднъж ръководителите се озоват в ареста, най-големите момчета ще влязат в ролята на ръководители пред по-малките, докато всички посетители напуснат Хай Пайнс. Той ни предупреди да не се раздрънкаме пред посетителите — нито ние, нито който и да е друг — и ни изгледа заплашително, а той умее да гледа доста заплашително. Той, Франк Райли, си е странен и ще си призная, че на няколко пъти ме накара да изтръпна, защото говореше толкова особено — като възрастен, имам предвид, като че това е истинска революция и е въпрос на живот и смърт, точно така.

Той каза всичко това, после го повтори, определи хора, които да следят ръководителите, и след това назначи Пол Индиан за „офицер за свръзка“, неговата работа е по-различна от моята, въпреки че също има отношение към информацията. Пол е нещо като посредник между офицерите. При думите „офицер за свръзка“ Пол се почеса по главата, но не възрази и толкова. Учудих се на това колко висок чин получи Пол. Произведоха го капитан, също като Джероум Блакридж, но според мен това е хубаво нещо. Революцията ми изглеждаше някак си безопасна, щом аз съм лейтенант, а Пол капитан. Поне себе си не чувствувам опасен.

Най-после ни освободиха и си тръгнахме за бараките доста възбудени. На връщане Хам ме смушка в ребрата и каза:

— Ей, ти май си роден лидер, както казват хората. Отначало те избрахме за водач на бараката, а когато тези копелета решиха, че вече няма нужда от водачи на бараките, веднага те произведоха лейтенант, въпреки че беше добър водач.

Но аз не се съгласих с Хам:

— Не бях много добър водач на бараката — и да си призная не вярвах, че от мен ще излезе и добър лейтенант. Разбира се, доволен бях, че ми се падна лека задача. Цялата ми работа се състоеше в това да говоря с тумба хлапета, които навярно и без това не биха могли да разберат една революция, дори и да е истинска и те да останат с впечатление, че ние си играем една чудесна революционна игра „Плени знамето“, а точно сега си отиват.

Между впрочем Фред Елстън и Джордж Меридел бяха сред тези, които трябваше да се справят с Едуард Хайнц. Добре че не ми се падна тази задача. Джордж заяви, че тъй като е член на Революционния комитет, по-късно ще се опита да убеди Франк Райли и Стенли Рънк да му разрешат да въведе клетвата за вярност и Националния химн в правилника на целия лагер.

— Дяволите да го вземат — каза Джордж, — защо пък да не стане и патриотична революция.

Понякога просто не трябва да обръщам много-много внимание на Джордж Меридел, защото ми става обидно.

И така, изпратих Гого и Хам да се навъртат около бараките на най-малките още преди закуска, така че да успеят да подхвърлят нещичко за играта, която ще играем. Тя не се наричаше „революция“, както Франк ми бе предложил на края на сбирката, защото реших, че думата революция звучи някак опасно. Казах на Хам и Гого да разбъркат думите „война“ и „Плени знамето“, за да внушат на хлапетата, че се организира много голяма игра „Плени знамето“, а след закуска и аз отидох до техните бараки, за да разбера какво според тях ще стане в лагера, след като си отидат, та на тях им беше криво, че ще трябва да тръгнат точно когато целият лагер ще играе „Плени знамето на войната“ с истински знамена. Не зная откъде бяха съчинили точно това име, но отидох и съобщих на Франк Райли, че комитетът за пропаганда си е свършил добре работата и че съм забранил да се употребява думата „революция“, защото звучи лошо. Мисля, че Франк остана доволен, защото каза:

— Умно копеленце си ти — възнагради ме с лицемерна усмивка и ме тупна по рамото, а това май означава, че е доволен.

Е, стана, и то наистина. Само няколко минути след като мистър Уорън започна неделната служба, чухме шантавия бабуински смях на Джон Мейсън, лицето на мистър Уорън, който стоеше на подиума, побеля като тебешир и той каза:

— Джак, провери кой беше това, ако обичаш.

Това беше отправено към мистър Лоденселър, един от ръководителите, и Джак Лоденселър се изправи, но Франк Райли и Стенли Рънк, двамата изведнъж притичаха до подиума, скочиха отгоре и Франк извика:

— Слушайте! — След това се смути, а подир малко продължи: — Не се вълнувайте заради този шум, гражданино.

А Стенли Рънк, който изглеждаше готов да се разкиска, рече:

— Това беше само една маймуна, разбрахте ли? Не се плашете от една скапана маймуна.

Мистър Уорън заговори:

— Вие, момчета, сядайте веднага. Джак, запиши имената на двамата. Да се явят при мен веднага след службата.

— Значи сега — намеси се Франк Райли, — службата свърши. Седни, Лоденселър.

— Какво си намислил, Райли? — попита мистър Лоденселър.

Двама от ръководителите се изправиха неспокойно и се огледаха наоколо.

Стенли Рънк неочаквано беше извадил ножа си и с една ръка бе извил ръката на мистър Уорън на гърба му, а другата беше преметнал изотзад през врата му, пък Франк каза:

— Сядайте и вие. — А ръководителите не се помръднаха и аз видях, че Франк започва да трепери, както щом не му хареса накъде вървят работите — в такива случаи той се вбесява, не може да контролира действията си и сега се разкрещя: — Сядайте! Сядайте!

Ръководителите седнаха.

— Какво си намислил, Райли? — попита някак немощно мистър Лоденселър, както беше седнал.

— Млъквай! — изкрещя му Франк.

Мистър Уорън изглеждаше уплашен до смърт и като го видях в такъв вид, и аз се уплаших почти колкото него.

Франк си пое дъх и за малко да повярвам, че ще се ухили. Никой не помръдваше и всички го гледаха с много по-голямо внимание, отколкото бяха гледали мистър Уорън. Франк каза:

— Аз представлявам Революционния комитет на Хай Пайнс и всички служители от Хай Пайнс са под арест. Ако възникне каквато и да е съпротива, предупреждавам ви, ще действуваме. Всички ръководители трябва да тръгнат направо към ареста и да няма съпротива на охраната.

Никой не помръдна. Всичко беше като вкаменено и за момент дори Франк и Стенли изглеждаха неспособни да вземат решение и да се помръднат. После Франк сякаш насъбра злоба в себе си и продължи:

— Стенли Рънк и аз сме водачи на революционното движение, което поема властта над Хай Пайнс. Разберете го. Това е революция. Вие, ръководителите, всички ще ми се подчините незабавно. Чувате ли? Ако действувам със сила, всички ще пострадате, а най-напред Уорън. Водете ги в ареста!

Вдигна се шум като от взрив — това бяха гласовете на ръководителите, които се опитваха да променят решението на Франк и нищо повече. Действия срещу Франк и Стенли нямаше, защото Стенли държеше онзи голям нож на гърлото на мистър Уорън. Лицето на Стенли беше освирепяло и зловещо като лицето на Франк, пък ако се отличаваше по нещо, то беше дори още по-безумно; аз самият не бях съвсем сигурен дали прави всичко на сериозно, или не, затова си обяснявам как стана така, че ръководителите не скочиха да му отнемат ножа. И освен това някои от хлапетиите се бяха разплакали.

В крайна сметка Франк надвика ръководителите, мисля, че би надвикал и самия дявол, защото понякога той стига до същински бяс. Франк заповяда на мистър Уорън да каже на ръководителите да отидат в ареста. Стенли Рънк съвсем допря ножа в гърлото на мистър Уорън и мистър Уорън изхриптя няколко думи към ръководителите, в смисъл че ще е по-добре, ако изпълнят това, което им нареждат.

Искам да кажа нещо за всичко това, не мога да го разбера напълно и съвсем не зная как да го обясня, но това, което искам да кажа, е, че точно защото приемах всичко като игра, на мен ми изглеждаше вълнуващо. Като филм, като криминале по телевизията. Въодушевих се, като видях Франк Райли там горе. Не и от присъствието на Стенли, много ми беше неприятно да го гледам колко зле се отнася с мистър Уорън, но Франк е друго нещо — той някак си поема нещата в свои ръце и хората му се подчиняват. Причината не беше само в това, че Стенли заплашваше мистър Уорън, имаше нещо в самия Франк Райли. Мисля, че е начинът, по който говори. Каквото и да е, аз самият бях много възбуден, дори по-възбуден, отколкото уплашен, но забелязах, че някои от малките се разцивриха, затова се спуснах до пилона в края на Четириъгълника и свалих Знамето на мечката, изтичах обратно и се качих на подиума точно когато извеждаха ръководителите и мистър Уорън към ареста. Франк, който беше вдигнал нагоре ръце с намерение да говори, погледна към мен и към Знамето на мечката и попита:

— Господи, това пък какво е?

По това време наистина се бях разтреперил от вълнение, но успях да му отговоря, макар и с дрезгав глас:

— Пленихме знамето. — И той веднага схвана, че искам да успокоя малките, които бяха уплашени, взе знамето от мене, издигна го и обяви:

— Първите плодове на победата. Знамето е наше.

Малките някак си сподавиха сълзите си, цялата тумба хлапета, които в края на краищата никога не бяха присъствували на такава неделна служба, стояха и зяпаха Франк и Знамето на мечката.

Това предизвика още ръкопляскания, Франк поговори още няколко минути, струва ми се, за да е сигурен, че през това време ще са извели готвачите, пускаше шегички, разсмиваше хлапетата и аз се изненадах от това, защото трябва да призная, че мистър Уорън не би могъл да ги забавлява толкова добре. Момчетата се убедиха, че всичко е игра, макар и малко странна, личеше си, нещо повече — забелязах, че играта им харесва, макар и да не вършеха нищо; така беше, защото харесаха Франк и това си личеше. Приеха го като свой, а мистър Уорън беше нещо различно. Така или иначе, скоро след това Франк изпрати най-малките с Пол и още двама да опустошават кухнята. Революцията изглеждаше много весело събитие, едва ли не имахме чувство, че сме освободили тези деца.

Останаха момчетата, които нямаше да си заминават от лагера, по-големите и най-големите момчета, Франк започна да се държи много сериозно с тях, но аз забелязах, че дори когато се опитваше да е тържествен, всъщност и самият той беше възбуден и неспокоен. Мисля, че беше щастлив, не по-малко щастлив от хлапетата, които отиваха да ядат сладолед, но така или иначе той говореше тържествено:

— Току-що вие взехте участие в безкръвен държавен предврат. — Впрочем Франк може да е голям отличник, но каза предврат, както в предвзет, а думата в действителност си е преврат, но да продължа: — Аз съм генерал Франк Райли. Заедно с мен е генерал Стенли Рънк. Ако ви е смешно, че се наричаме така, чудесно, ние нямаме нищо против смеха. Ако ли пък ви се стори много смешно, ще ви предупредя за следното: ние сме решили да поддържаме ред в тази революция и когато казвам, че сме го решили, трябва да ми вярвате. Хлапетата, които сега отиват към столовата, се забавляват много повече в този момент, отколкото преди петнадесет минути. Не е ли истина? Е, добре, това целта на революцията — да се забавляваме. Ние ще се забавляваме. За момента край на проповедите на гражданина Уорън, пък дори и да е за кратко. За всички, които съдействуват на революцията, наградата ще бъде приятно прекарване, ще се забавлявате така, както само сте мечтали, но никога не сте имали възможност да го правите. Искам да кажа, че тук ще стават много неща. Но засега помнете, че целият Хай Пайнс е в ръцете на революцията, а аз и Рънк сме взели революцията в свои ръце. До края на деня ще се държите с нас като с ръководители, чувате ли? Ние сме вашите ръководители за пред външните лица, а посетителите ще започнат да се мъкнат съвсем скоро и каквото и да се случи, нита дума за революцията. Ако имате гости, да знаете, че ще ви наблюдават. Ако изпуснете и една думичка, само една, гостите ви ще се намерят в ареста, а вие ще се намерите в реката, така че помагайте ми. Разбрано? Всяко действие срещу нас ще бъде считано за контрареволюционно и наказанието ще бъде сурово.

Но все пак не допускам, че някой от вас ще прояви такава глупост и ще се опита да създаде неприятности на всички нас, защото това ще е само от инат и подлост един човек да развали удоволствието на всички. Имайте търпение, изчакайте и след ден-два ще разберете какво значи да се забавляваш, ще разберете как да се забавлявате. Окей? В крайна сметка всичко зависи от вас, можете да се занимавате с онези загубени пеперуди. Това е всичко засега. Трайте си и не навличайте неприятности на себе си и на другите. Повтарям, скоро посетителите ще бъдат тук. Аз съм ваш ръководител, Рънк е ваш ръководител, но не го пресилвайте много (тук няколко момчета се разсмяха нервно), както всяко от по-големите момчета близо до вас. Разбирате какво се иска от вас. Ако имате въпроси, задайте ги на мен, Рънк или Джери Блакридж. Забранено е да се споменава и думичка за революцията, дори и да се използува думата революция, а ако възникнат някакви оплаквания и не можете да откриете мен, Рънк или Блакридж, обръщайте се към Пол Индиан. Той е офицер за свръзка. Ривас, качи се тук. Ривас поема командуването, докато се върна. Членовете на Революционния комитет да се явят веднага в административната сграда. — Горе-долу това е същността на първата реч на революцията и мога да кажа, че тя разтърси не само мен, но и целия лагер. Когато тръгнахме към административната сграда, момчетата заговориха един през друг.

Въпреки всичко трябва да отбележа, че дотук революцията изглеждаше доста мирна. Нещо повече, изглеждаше добре планирана, макар че бяхме провели само една сбирка сутринта. Но като се изключи това, че хлапетата се поразплакаха малко, нямаше фалове и такива неща. Единственото, което ме притесняваше все пак, бе, че Дон Егрис седеше, без да помръдне, от началото до самия край на преврата. Седеше с безизразно лице и дори не гледаше, а може би лицето му беше тъжно, но не го видях добре, пък и самият аз бях прекалено възбуден и не го наблюдавах внимателно. Той все още седеше в същата поза, когато си тръгнахме от Четириъгълника.

Ако това не беше напрегната сбирка, здраве му кажи.

Пол дойде по-късно и каза:

— Поне готвачите ни оставиха обяд.

— Какво ще ядем? — попита Гого Бърнс.

Франк се разсърди:

— Млъквайте вие там, работа ни чака, остават само няколко минути — изтри потта от челото си, — автобусът ще бъде тук всеки момент, хлапетата трябва да са готови за тръгване, ние трябва да посрещнем новите и да ги настаним в бараките. После ще нахлуят гостите. Хам Пъмпърнил!

Хам пристъпи напред.

— Така — започна Франк, — Фред Елстън ми съобщи, че си разбирал от радиоелектроника, радиоапарати, изобщо такива неща.

— Знам едно-друго — отговори Хам.

Тогава Франк продължи:

— Като офицер ти ще отговаряш за комуникациите. Давам ти чин лейтенант. Искам да включиш усилвателната уредба. Възлагам ти да се занимаваш с апаратурата и склада — той хвърли на Хам някакви ключове, — съгласен?

По-нататък Франк ни стресна, като каза, че ще трябва да освободи мистър Уорън от ареста. Изглежда, смяташе, че твърде много родители може би познават лично мистър Уорън, затова ще трябва да им се даде възможност да се видят с него. Но Франк ни увери, че той ще бъде под строга охрана през цялото време, докато е навън, и щом посетителите си тръгнат, ще бъде върнат отново в ареста. Стана ми жал за мистър Уорън, но знаех, че не мога да направя нищо за него. Франк подчерта, че докато посетителите са в лагера, водачите на бараките си остават водачи. После Франк нареди брат ми Хауард да оглави един комитет за посрещане на новите деца и настаняването им в бараките, това не се хареса на Хауард, но беше заповед. После Франк назначи хората, които трябваше да подготвят списък на задачите във връзка с обеда и сервирането му.

Хам попита:

— Къде да инсталирам уредбата?

— Искам да разбера колко високоговорители имаме и колко кабели — отговори Франк, — защото мисля, че имаме доста апаратура. На първо място искам високоговорител на Четириъгълника, така че заеми се с това и ми докладвай с какво още разполагаме.

Джери Блакридж е повишен в началник на Революционната полиция с чин полковник, така че когато говори той, вие, момчета, ще слушате. Ще слушате! Той отговаря за ареста, работата в Революционната полиция ще бъде особено важна, така че предайте на останалите, искам доброволци за тази служба, хора, на които да разчитам. — Франк мисли около една минута, въздъхна и май престана да се притеснява, усетих, че все още е възбуден и щастлив. Просто си личеше, че е доволен. Франк не можа да се сети за нещо друго и каза: — Някакви въпроси? Ако няма, изнасяйте се!

Човек можеше да си помисли, че става истинска революция — я във Виетнам, я там някъде. Стенли Рънк, който зяпаше насам-натам през цялото време, изведнъж се провикна.

— Изнасяйте се! — повтори той след Франк, за да не би някой да е забравил, че по ранг има права да командува. И така, ние се изнесохме.

Отидох да помогна на Хам да извадим материалите от склада, казах му:

— Позволете да ви помогна, лейтенант Пъмпърнил.

Той пък ми отговори:

— Моите благодарности, лейтенант Уейн.

Имаше общо пет високоговорители, което ни изненада, Хам отиде да търси Франк, за да го попита къде да ги окачи. Аз се върнах в бараката, за да играя ролята на водач.

След малко завеждащият комуникациите офицер Пъмпърнил удари звънеца за обяд. Направо се слисах, като видях мистър Уорън да влиза в столовата, но, разбира се, от едната му страна вървеше Стенли Рънк, а от другата — Франк Райли, следваха ги Джероум Блакридж и Дик Ричардсън; както научих по-късно, бил предупреден, че ако създава неприятности, докато е навън, някой от арестуваните ръководители щял да си изпати. Обърнах се към мистър Уорън, но се почувствувах много неудобно, като видях колко неуверен изглежда, така че не погледнах към него втори път.

Имаше доста възрастни, разхождаха се насам-натам, повечето заедно с едно или друго хлапе, и те също дойдоха да ядат в столовата. Според мен гостите бяха около тридесет души. По време на обеда мистър Уорън стана сам и обяви:

— За днес следобед е предвиден голям излет, ще се пекат наденички, ще се върви по течението на реката и смятаме, че вашите момчета ще искат да участвуват, затова в такъв случай ще трябва да разпределят времето си така, че да са точно тук, в столовата, не по-късно от един и половина. Ще тръгнем оттук. Ако някой предпочита да пропусне излета и да прекара малко повече време с родителите си, може да остане, само да се запише при ръководителя си. Времето за посещения и без това свършва скоро след часа за тръгване, затова се надявам, че всички момчета ще дойдат с нас на излета. — Мистър Уорън каза още няколко думи без особено въодушевление, после седна; по мое мнение доста трудно би било да се разбере, че около него се е разгоряла революция или че Франк Райли навярно му е наредил какво точно да каже.

Цялата група от новите хлапета, повечето с около две години по-малки от мен или там някъде, са настанени в бараките, където бяха най-малките, имам чувството, че за известно време са били доста объркани, но може пък да са били достатъчно погълнати от самото пристигане в Хай Пайнс, така че да не им е останало време да се чудят защо така бързо ги подкараха към бараките и после до столовата. На обяд Хам ми прошепна:

— Да му се не види, за мен май няма да има излет и наденички днес следобед. Франк казва, че искал да се поставят всичките пет високоговорители.

— Къде?

— Ами аз вече поставих един на Четириъгълника, трябва да сложа още един тук, в столовата, после още един до бараките на новите момчета, още един горе нашите бараки и последния — надолу към реката, така че да обслужва едната от зоните за плуване и ливадата.

— Господи, това ще ти отнеме целия ден. Имаш ли достатъчно кабел?

— О, имам хиляди метри, но ще ми отиде целият ден. Глупаво е. Докато инсталирам всичко това, революцията ще свърши. Единствено аз ще остана да се боря за нея.