Уилям Бътлър
Революция на пеперудите (28)

19 и 20 юни

Снощи просто не бях в състояние да пиша. Извадих дневника си, отворих го, държах в ръка писалката, но не бях в състояние да пиша, защото сега, когато Дон Егрис е мъртъв, почти нищо не ме интересува.

Това е ужасно и аз ще убия Франк Райли. Аз не бях там, но са говорили за него какви ли не мръсни лъжи и после го линчували. Това станало в лагера на момичетата.

Сега Телма Хоган твърдяла, че всъщност Дон й бил направил онова, от което се бе оплакала, и Дон толкова я уплашил, че тя се страхувала да го издаде; по нейните думи Дон заплашил, че ще я „оправи“, ако проговори. Казала, че се страхувала да не би да стане нещо и мислела, че трябва да съобщи за някого, а тъй като Дон Егрис не обичал Джон Мейсън, той й наредил да съобщи за Мейсън. После довели още едно момиче, по-малко, което трябвало да заяви, че Дон също го заплашил, накарали това момиченце само да го заяви. Не зная с какво са го принудили да каже такова нещо. Може пък наистина да са го убедили, че Дон го е заплашвал. Франк е способен да го направи и не би се спрял пред такова нещо. После се казало, че Дон е „закачал“ и други момичета, в крайна сметка всички момичета от Лоу Пайнс естествено побеснели и една голяма група направо обсадила стаята за провинилите се, врякали, крещели към Дон и били толкова разярени, че искали веднага да го предадат на полицията. Франк бил там и им разяснил, че не могат да направят такова нещо. Тогава те казали, че ако Франк не предаде Дон на полицията, те ще го линчуват още в момента, а Франк изтъкнал, че няма да има полза от това момичетата да се саморазправят с него по този начин и че независимо как гледат на въпроса, Дон трябва да бъде изправен пред съда, но те отговорили, че Дон не е изправял „жертвите“ си пред съда, преди да ги нарани.

После внезапно те се спуснали към Пол Индиан, който бил там и който ми разказа всичко това, петнадесетина момичета го наобиколили и го сграбчили, а той толкова се уплашил, че за малко да намокри гащите, както ми призна, а момичетата поискали от Франк да им предаде Дон Егрис или ще пленят Пол вместо него, и то веднага. Пол толкова се уплашил, че направо треперел — каза, че не е предполагал каква сила имат момичетата, когато се разярят. Готов бил да повярва, че всяко от тях би могло да го удържи самичко, показа ми ръцете и врата си, където го бяха държали, личеше си, че направо са забивали нокти, така че целият беше в драскотини, синини, обелена кожа и разкървавени рани, по които щеше да хване коричка.

Ето какво станало, а Франк чисто и просто им позволил да изведат Дон от стаята за провинилите се и Пол казва, че не по-малко от петдесет или дори шестдесет момичета повлекли Дон навътре в гората като банши^[1], носели го леко, сякаш бил бебе, и после Пол дори не можел повече да види Дон, както бил наобиколен от всички тези пискащи момичета, накрая Пол седнал на земята и се разплакал.

А онези момичета не позволили на нито едно момче да се приближи, докато ставало всичко това, после Дон висял от едно дърво с въже около врата си и главата му била ужасно изкривена, така че на някои момчета им станало лошо само като го видели. Пол каза, че никога вече няма да отиде в лагера на момичетата.

Пол не беше свършил да разказва всички тези неща, когато припаднах, но тъй като бях припадал и преди, това не предизвика особен интерес. Само са ме завели до бараката, сложили са ме на леглото и са ми налагали мокри парцали на челото, докато се съвзема.

Пол ми каза още, че момичетата дори не погребали Дон, а просто отрязали въжето и го отнесли някъде навътре в гората, казали, че ще го оставят на червеите.

Дори не знам къде са го оставили.

Пол каза, че повечето от момичетата били от големите, но имало също и малки и Айрини Манъринг била едно от тях. Искам да обеся Айрини Манъринг. Искам да съдера кожата й с нокти, искам да я заболи, да я ударя и да я обеся. Мразя момичетата.

Като се съвзех от припадъка, Франк дойде да ме види, но аз му казах да се маха, наричах го с обидни думи, но той взе да говори, че съм бил възбуден, че съм скърбял за приятеля си и само трябвало да си почина цялата вечер и съм можел да направя доклада си по-късно — имаше предвид доклада, заради който ме беше изпратил в Уелбърг за това колко момчета има в гимназията и прогимназията на Уелбърг и разни други неща.

И така, Дон е мъртъв и според мен почти всички са виновни за убийството му.

Тази сутрин Франк ми каза, че се налагало да предадат Дон на момичетата, че твърде много момчета и момичета от двата лагера искали или да убият Дон, или да го предадат на полицията и имало опасност от контрареволюция само заради Дон. А можели да убият Пол Индиан, ако не бяха обесили Дон.

Снощи не спах цялата нощ. Плаках през повечето време, не можех да се сдържам, а и не ме интересуваше кой ме слуша.

Тази сутрин трябваше да предам на Франк доклада за това какви момчета има в Уелбърг, тъй като вчера Франк беше казал, че ако някога ни потрябват по-големи революционни сили, ще трябва да се опитаме да наберем момчета от Уелбърг. Затова той ме бе изпратил до града с Мануел Ривас и аз трябваше да остана там целия ден, тъй като ми възложи да разуча най-различни глупости, например в кои райони са местата, където се събират по-големите момчета, как обичат да прекарват времето си, доколко изглеждат доволни или недоволни — ей такива глупости. Мисля си, че Франк просто е искал да се отърве от мен, защото е знаел какво ще стане с Дон. И все пак аз проучих всички тези неща, въпреки че няма да ги споменавам тук, и бях написал по-голямата част от доклада още преди да се върна в лагера. Така че сега само отидох и го предадох на Франк. Не бих посмял да откажа да му го предам. Но след като му дадох доклада, заявих, че не искам вече да съм нито полковник, нито адютант, нито член на ВРК, нито на нищо.

Франк ме гледа около минута, очите му примигваха, а той изглеждаше едновременно и ядосан, и някак тъжен.

— Заради Егрис ли? — попита ме най-накрая. Как е възможно Франк да е пълен отличник, това не мога да си го обясня. Той е като машина по думите на Торо. Той е луд. Дори не му отговорих. Стоях там, изпълнен с омраза към него, и не можах да сдържа сълзите си, а сега също още имам сълзи в очите си и мисля, че вече винаги ще имам сълзи в очите си, затова пиша толкова грозно, но това не ме интересува.

Но Франк заговори — той знаел, че Дон ми е бил приятел, но не искал да подавам оставката си точно сега, точно когато съм бил толкова разстроен. Франк ме помоли да отложа напускането си за ден-два, да го приема като лична услуга към него и да имам време да разбера, че няма голямо значение кой е убил Дон Егрис — така или иначе, някой щеше да го направи и било по-добре за революцията, по-добре за всички ни, че сме го извършили сами.

Не казах нищо. Просто не исках да оставам повече при Франк. Върнах се в бараката си. И тогава намерих на леглото си книгата, която бях дал на Дон, моята книга от Херодот, бяха я намерили в джоба на Дон, както ми казаха по-късно — на всичкото отгоре излизаше, че той е и крадец. Казах на момчетата, че аз съм му подарил книгата, но всички знаеха колко ми е симпатичен Дон и помислиха, че ги лъжа.

Мразя всички тук освен Пол и Хам. Мразя всички останали. Всички са гадни, гнусни, отвратителни и аз ги мразя. Ще убия Франк Райли, решил съм го. Сам ще го убия и това ще спре тази ужасна революция. Ще намеря начин да се докопам до пистолета и после ще го застрелям.

Дори не отмениха забавата за малките в Лоу Пайнс. Само започна по-късно.

Ще го убия, така че убитите от тази революция ще бъдат трима, ще взема живота му. После ще трябва убият мен, така че всичко ще станем четирима.