Серия
Джак Хауърд (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Atlantis, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

7.

Вертолетът прелетя ниско над крайбрежните възвишения на Западна Турция, перките му изпратиха кънтящо ехо над дълбоките заливи, насекли бреговата линия. На изток розовата аура на зората вече очертаваше каменистия контур на Анадолското плато, пръснатите из Егейско море острови вече се надигаха от утринната мъгла.

Джак превключи на автопилот. Вертолетът безпогрешно щеше да следва бреговата линия, заложена в навигационния компютър, и щеше да ги закара до програмираната дестинация, отстояща на почти петстотин морски мили на североизток.

По интеркома се разнесе познат глас.

— Има нещо в златния диск, което не мога да разбера — каза Костас. — Приемам, че е изработен около 1600 година преди новата ера, малко след корабокрушението. Но въпреки това единственият паралел на символите от външната ивица е датиран четири хиляди години по-рано, на втория диск на Фаистос от Крит.

В разговора се включи и Катя:

— Изумително е, че езикът на Крит от бронзовата епоха вече се е говорил от първите неолитни заселници на острова. Разшифровката на професор Дилън ще революционизира представата ни за произхода на гръцката цивилизация.

Джак бе все още опиянен от успеха на Катя предната нощ и избягването на конфронтацията с „Вултура“. Спасението им граничеше с чудо и той прекрасно съзнаваше това. Тя обясни, че била показала на Аслан снимки на потъналия римски кораб, открит от Джак преди седмица, и го убедила, че единственото, което били намерили, са глинени амфори, което означаваше, че находката не е достойна за неговото внимание, а „Сийкуест“ е тук само за да тества ново картографско оборудване.

Джак обаче бе убеден, че има нещо повече и че Катя не казва всичко. Беше я разпитвал упорито, но не бе успял да изтръгне нищо. Той добре познаваше потайния свят на сделки и контра сделки, мафиотски услуги и подкупи, към които бяха принудени да прибягват гражданите на бившия Съветски съюз. Беше повече от ясно, че Катя прекрасно може да се оправя в този свят.

Тревожното очакване, оставило отпечатък върху проведената телеконференция, се бе превърнало в огромно желание да продължат. След връщането си Катя бе отказала да почива, а се бе присъединила към Джак и Костас и тримата продължиха да разглеждат плана на корабокрушението и да обсъждат следващата фаза на разкопките. Сега, след като знаеха, че проектът може да продължи безпроблемно, ентусиазмът им беше неудържим.

Джак се бе решил да пътува тази сутрин само след нейните уверения, че „Вултура“ няма да се върне. Отчитането му бе във връзка с рутинно посещение, планова инспекция на двойника на „Сийкуест“, кораба „Сий Венчър“, намиращ се в Черно море. Сега значението на вършената на него работа нарастваше, заради съобщенията за изненадващо разкритие, направено на северния бряг на Турция.

— Това, което не знаете — каза Джак, — е, че вече разполагаме с независима датировка на златния диск. Получих резултата по имейла, докато спяхте. И подаде един лист на Костас, който седеше на мястото на помощник-пилота до него. В следващата секунда в кабината прозвуча възторжен вик.

— Хидродатировка! Направили са го! — Костас плуваше в свои води, когато трябваше да се опре на неоспоримите научни твърдения, и не обичаше да се позовава на теории без твърда основа. — Това е техника, разработена в МУИМ — обясни той на Катя. — С времето определени минерали абсорбират малки количества вода. Този повърхностен слой с повишена влажност се формира отново на места, където са отчупени парчета или има някаква обработка от човешка ръка, така че може да се използва за датиране на каменни и метални артефакти.

— Класическият пример е с обсидиана — допълни Джак, — който в Егейско море съществува само на остров Мелос. Сечива от обсидиан са намерени при разкопки на площадки в континентална Гърция и са хидродатирани към 12000 година преди новата ера, което е финалната фаза на ледниковата епоха. Което пък е най-ранното доказателство за извършвана по море търговия в древния свят.

— Хидродатировката на златни предмети е възможна само при използване на изключително прецизно лабораторно оборудване — обясни Костас. — МУИМ държи лидерството във VHP изследванията, защото ние често намираме злато.

— И какъв е резултатът? — попита Катя.

— Трите ивици символи са гравирани в средата на второто хилядолетие преди Христа. По-точната оценка е 1600 година, плюс-минус стотина години.

— Това съответства на датата на корабокрушението — отбеляза Катя.

— Едва ли би могло да идва от доста преди това — изтъкна Джак. — Вътрешната ивица е с микенско линейно писмо тип B, което се е появило горе-долу по онова време.

— Но това е само датировка на самите символи, тоест отнася се само до датата на формирането им върху метала. И се основава на анализа на хидрослоя по повърхността на символите — напомни Костас, едва сдържаше вълнението си. — Самият диск е по-стар. Мноооого по-стар. А централният символ идва с оригиналната леярска форма. Някакви предположения? — Той дори не изчака някой да се обади. — Неговата датировка е 6000 година преди Христа.

 

 

Бе лазурна лятна утрин. Летяха над северозападния край на Турция към Дарданелите, тесния проток, разделящ Европа от Азия. На изток той се разширяваше в Мраморно море, а по-нататък следваше ново стеснение, този път на Босфора — протока, който извежда в Черно море.

Джак въведе някои корекции в автопилота и надникна над рамото на Костас. Виждаше се Гелиболу[1] — големият „пръст“ земя, забит в Егейско море, който очертаваше северния бряг на Дарданелите. Следваха равнините на Хисарлък, мястото на Троя. Намираха се над исторически нервен сплит, място, където море и земя се стесняват във фуния, през която бяха минавали огромни маси хора — от север на юг и от запад на изток, и това бе продължавало от времето на най-ранните хоминиди до възхода на исляма. Спокойната гледка под краката им с нищо не напомняше за някогашните кръвопролития конфликти, като се започне от обсадата на Троя и три хиляди години по-късно се стигне до осеммесечните сражения при Гелиболу по време на Първата световна война.

За Джак и Костас обаче това бе не земя на призраци, а позната територия, която събуждаше в сърцата им топлата вълна на удовлетворение от постигнатото. Точно тук бяха провели първите си съвместни разкопки, още докато живееха в базата на НАТО край Измир. Някъде между сегашния бряг и руините на Троя един селянин бе изровил в нивата си почернели парчета дърво и части от бронзова броня. Експедицията им бе разкрила, че мястото на площадката е засипаната с утайка брегова линия от времето на бронзовата епоха, а по-късно бяха открили и обгорелите останки на бойни галери, унищожени при опустошителен пожар около 1150 година преди новата ера.

Откритието се бе превърнало в сензация, защото за първи път бе дало на учените възможност да се докоснат до артефакти от Троянската война — нещо, което бе накарало научната общност да погледне по нов начин на легендата, която до този момент бе отхвърляна като измислица. За Джак това се бе оказало повратен момент — изживяване, разпалило наново страстта му към археологията и неразгаданите загадки на миналото.

 

 

— Добре. Искам да си го изясня. — Костас се опитваше да свърже в едно необикновените разкрития от последните няколко дни. — Първо, в Египет е намерен папирус, който доказва, че Платон не си е измислил легендата за Атлантида. Тя е била продиктувана на Солон от египетски жрец някъде около 580 година преди Христа. Самата история е неустановимо колко древна, но датира назад хилядолетия преди времето на фараоните.

— Папирусът показва и че историята на Платон е объркана — напомни Джак.

— Понеже този разказ не е стигнал до света, защото записът е бил откраднат и загубен. Запазеният спомен бил изопачен и в крайна сметка се получила смесица от края на минойците към средата на второто хилядолетие преди Христа и малкото, което Солон можел да си спомни за Атлантида. Неговото объркване накарало учените да свържат разказа за Атлантида с изригването на Тера и унищожаването на критските дворци.

— Това е единствената правдоподобна интерпретация — уточни Джак.

— Сега обаче знаем, че Атлантида е била някаква цитадела, крепост, твърдина, а не континент или остров. Била разположена на морския бряг, а в дълбочина зад нея имало широка долина и високи планини. Към всичко това по някакъв начин е примесен символът на бика. На няколко дни път от нея имало водопад, а между водопада и Египет се простирало осеяно с острови море. Преди седем-осем хиляди години тя изчезнала под морето.

— И сега разполагаме с необикновената загадка на дисковете — завърши Катя.

— Връзката между папируса и дисковете е този символ. Той е абсолютно идентичен, подобен на буквата „Н“ с четири чертички от всяка страна.

— Мисля, че можем да го наречем символа на Атлантида — заяви Катя.

— Той е единственият, за който няма съответствие със знаците от линейното писмо тип A и линейното тип B — каза Джак. — Може да представлява логограма, представяща самата Атлантида, каквато е бикът за минойски Кносос или совата за класическа Атина.

— Онова, което продължава да ме озадачава обаче — въздъхна Костас, — е защо изобщо са били изработени дисковете. Морис Хибермайер каза, че свещеното знание било предавано устно от един върховен жрец на следващия, за да е сигурно, че няма да бъде изопачено, както и за да бъде запазена тайната му. Защо в такъв случай е бил нужен декодер под формата на тези дискове?

— Аз имам теория по този въпрос — каза Джак.

На таблото пред тях светна предупредителна червена светлина и той превключи управлението на ръчно и включи двата допълнителни резервоара за гориво, необходими при дълги полети. После върна управлението пак на автопилот, вкара в конзолата CD-ROM и дръпна от тавана на кабината миниатюрния сгъваем екран. На него се показа пищна процесия от издължени лодки, напускащи град; от терасовидно застроени крайбрежни жилища със сложна архитектура надничаха хора.

— Това е световноизвестната морска фреска, намерена през 60-те години на миналия век в Адмиралската къща в Акротири на остров Тера. Традиционната интерпретация е, че става дума за церемония, може би посвещаването на новия върховен жрец. — Той чукна един клавиш и образът се смени със снимка от въздуха, показваща сринати стени и балюстради, стърчащи от края на скала. — Земетресението, което разруши Партенона миналата година, измести скалния масив на брега на Палео Камени, втория по големина остров от групата на Тера. Това доведе до разкриването на останки на нещо, което прилича на скален манастир. Повечето от онова, което знаем за минойската религия, идва от така наречените „планински обители“ — свещени ограждения по върховете на хълмове и планини из Крит. Сега вече имаме основания да вярваме, че на остров Тера се е намирала най-голямата планинска обител от всички.

— Дом на боговете, вход към подземния свят — допълни Костас.

— Нещо подобно — съгласи се Джак. — Самата обител несъмнено е била пръсната на парчета при изригването на Тера. Но там имало и религиозна общност, останала погребана под вулканичната пепел и пемзата, затрупали всичко около калдерата.

— Не разбрах каква е теорията ти за дисковете — напомни му Костас.

— Тъкмо стигам до нея — успокои го Джак. — Първо, нашето корабокрушение. Най-вероятно корабът е бил потопен от надигналата се вълна преди изригването на самия вулкан. — Костас и Катя кимнаха. — Убеден съм, че е бил собственост не на обикновен, а на доста богат търговец. Помислете за товара: златни потири и огърлици, статуи от злато и слонова кост, някои от тях почти половин човешки ръст, олтари от рядък египетски порфир, ритон с форма на глава на бик… Богатство, което нормално не би било натоварено на един кораб.

— Какво имаш предвид? — попита Костас.

— Мисля, че сме намерили съкровището, притежавано от висшите жреци на Тера — най-свещената съкровищница на цивилизацията от бронзовата епоха. Според мен дисковете са били най-ценни за жреците. Златният диск е бил най-старият предмет и е бил изваждан само за най-свещените церемонии и първоначално на него не е имало надписи, с изключение на символа в центъра. Древният глинен диск — по-старият от двата диска от Фаистос — е бил плоча за запис, а не предмет за поклонение. Съдържал е ключа към познанието, но е бил написан на толкова древен език, че само жреците можели да го разчетат. След предупредителния трус, изплашен от наближаващия катаклизъм, върховният жрец е наредил символите да бъдат прехвърлени по периферията на златния диск. Това било речник — съответствие на древните символи от глинения диск с линейното писмо тип A и тип B. Всеки грамотен миноец би схванал, че групирането в срички е древната версия на неговия език.

— Значи е било елементарно застраховане — подсказа Катя. — Кодова книга за разчитане на глинения диск, в случай че жреците загинат.

— Да — потвърди Джак. — С уникалния ритон с форма на глава на бик леководолазите изнесоха и цял куп жезли от абанос и слонова кост, изящно гравирани с изображения на великата богиня майка. Това са свещени жезли на минойците, елементи на ритуала, също като жезлите на епископите и кардиналите.

— А дисковете от Фаистос?

— Едновременно с нанасянето на символите върху златния диск върховният жрец е наредил да се изработи копие на древния глинен диск — но такова, че текстът на него само да изглежда същият, а всъщност да е лишен от смисъл. Както каза професор Дилън, целта на копието е била да убие желанието на непосветените да търсят смисъла прекалено дълбоко. Само жреците трябвало да знаят значението на текста и да имат достъп до таблицата на съответствие върху златния диск.

— Но как са попаднали дисковете във Фаистос? — настоя Костас.

— Мисля, че първоначално са били съхранявани заедно със златния диск в хранилището на храма на Тера — каза Джак. — Върховният жрец ги е изпратил с друг кораб, който е стигнал до Крит, без да му се случи нищо. Фаистос вероятно е изглеждал надеждно убежище, заради високата си надморска височина и защитеността си от север зад планината Ида.

— А и е бил религиозен център — напомни Катя.

— До двореца се намира Хагиа Триада — комплекс руини, който отдавна озадачава археолозите. Там, през интервал от един век, са открити двата диска. Днес смятаме, че това е било някаква Школа — център за обучение на жреци, които по-късно били разпращани по светилищата из Планината.

— Но и Фаистос, и Хагиа Триада били опустошени от експлозията — прекъсна го Катя. — Земетресението ги изравнило със земята, после никой не се върнал да живее там и така дисковете останали заровени под руините само дни след пристигането им от Тера.

— Имам един последен въпрос — обади се Костас. — Как върховният жрец в храма на Саис в делтата на Нил е научил за Атлантида почти хиляда години след изригването на Тера и загубата на тези дискове?

— Според мен египтяните са знаели историята от същия древен източник и тя е оцеляла отделно за всяка от цивилизациите. Това било свещено познание и било предавано през поколенията максимално точно, без украсяване и поправки, което се доказва от идентичните подробности в символа на Атлантида както на папируса, така и на дисковете.

— Трябва да благодарим за връзката на Солон — отбеляза Катя. — Ако не е бил копирал възможно най-старателно този символ редом с гръцката дума за Атлантида, днес нямаше да сме тук.

— Дисковете от Фаистос са били безполезни парчета глина — замислено каза Костас. — Единствената им стойност са символите. Но дискът от корабокрушението е от масивно чисто злато и може би е най-големият златен слитък от праисторията, оцелял до наши дни. — Завъртя се на стола си и остро изгледа Джак. — Мисля, че в тази работа има повече, отколкото сме способни да си представим в момента. Нещо ми подсказва, че нашето кръгче по някакъв начин ще отключи още по-голяма загадка.

 

 

Бяха прелетели над Мраморно море й сега се намираха над Босфора. Чистият въздух над Егейско море се бе сменил с омарата на смога, разстилащ се във всички посоки от Истанбул. Златният рог, където гръцките колонисти основали Византион през 8 век преди новата ера — едва се виждаше. До него се издигаше гора от минарета — върховете им пробиваха утринната мъгла. На носа едва се различаваше дворецът Топкапъ — някога символ на ориенталското декадентство, днес — един от най-добрите археологически музеи на света. На самия бряг се издигаха стените на Константинопол, столицата на Византийската империя, опората на Рим на изток до падането й от турците през 1415 година.

— Това е един от любимите ми градове — въздъхна Джак. — Свикнеш ли веднъж да се ориентираш в него, оттам нататък тук те очаква най-голямото историческо приключение, което можеш да си представиш.

— Когато свършим, бих желала да ми го покажеш — каза Катя.

Пред тях в далечината се виждаше Черно море, а двата бряга от двете страни на Босфора се простираха сякаш в безкрайността. GPS системата показваше, че последната отсечка от полета им се намира в източна посока, на десетина морски мили северно от турския пристанищен град Трабзон. Джак настрои радиостанцията на честотата на канала на МУИМ, включи скрамблера и въведе позицията им за сведение на екипажа на „Сий Венчър“.

След секунди в долния десен ъгъл на екрана над главната конзола замига син индикатор.

— Получаваме имейл — каза Костас.

Джак щракна с мишката и изчака изписването на адреса.

— От професор Дилън е. Да се надяваме, че е преводът му на диска от Фаистос.

Катя, която седеше на задната седалка, се наведе напред. Всички замълчаха в очакване. След малко на екрана се изписаха думите:

Скъпи Джак,

След телеконференцията ни снощи се залових с превода. Работата ми в значителна степен зависеше от съдействието на колегите по света. Архивата на линейното писмо тип A, намерена миналата година в Кносос, беше разпределена между много различни учени по света, а ти знаеш колко собственически се отнасят понякога хората от академичните среди към непубликуваните резултати от изследванията си — спомняш си, предполагам, проблемите, които имахме с достъпа до ръкописите от Мъртво море, когато започнахме търсенето на Содом и Гомора. За щастие повечето експерти по минойска епиграфика са ми били студенти.

Мога да кажа, че смисъл има само лицевата страна на втория диск. Опитът да се скрие истинският текст се оказа по-изкусен, отколкото допускахме.

Тайнственият символ се появява два пъти и аз го преведох като „Атлантида“.

Ето и текста:

 

 

Под знака на бика лежи разпереният бог орел. (При) опашката му (е) златостенната Атлантида, голямата златна врата на (твърдината?). (Неговите) краища на крилете докосват изгрева и залеза на слънцето. (При) изгрев (е) планината от огън и метал. (Тук е) залата на върховните жреци [Тронната зала, криптата за публиката]. Отгоре (е) Атлантида. (Тук е) богинята майка. (Тук е) мястото (на) боговете (и) хранилището (на) познанието.

 

 

Не знам какво да мисля за това. Загадка ли е? С Морис изгаряме от нетърпение да чуем мнението ти.

Винаги твой,

Джеймс Дилън

Прочетоха писмото няколко пъти, без да кажат нито дума. Костас проговори пръв и както винаги демонстрира практичното си отношение към онова, в което другите виждаха мистерия:

— Няма никаква загадка. Това си е карта на съкровище.

Бележки

[1] Известен още като Галиполи, Гелибол — полуостров в едноименен град в Турция. — Б.пр.