Серия
Джак Хауърд (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Atlantis, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

33.

Изведнъж се чуха стъпки — към тях тичаше Бен, придружаван от двама моряци.

— Излизайте веднага! Имаме неканен гост.

Джак и Костас забързаха към изхода.

— Кой? Какво става?

— Неидентифициран летящ обект по ниска траектория, лети към нас. Радарът го засече преди пет минути. Не отговаря на никакви позивни.

— Курс?

— 140 градуса: юг — югозапад.

Излязоха в тронната зала и вкупом тръгнаха да заобикалят платформата към входа. Дори от това разстояние усещаха изпепеляващата горещина, излъчвана от централния комин: явно вулканът се активираше.

— Май нещо се пече.

— И то буквално.

Джак направи знак на другите да вървят напред, а сам изчака Хибермайер и Дилън, след което тримата забързаха към входа. Край тях излетя колона нажежен газ и те се хвърлиха встрани. Вече бяха в снопа слънчеви лъчи, проникващи през отвора.

— Нещо в кората се надига — извика Костас, за да надделее рева на земните недра. — Сигурно е като онези събития, които атлантите са регистрирали в календара си. Може да има и лава.

— Том Йорк вече нареди пълна евакуация заради натрапника — извика в отговор Бен. — Да побързаме!

Изтичаха след Бен по стъпалата към импровизираната вертолетна площадка и излязоха под яркото слънце. И последният от вертолетите „Сийхок“ бе вече над морето и единственият останал бе „Линкс“-ът на „Сий Венчър“, вече готов за излитане.

— Самолетът, който идва, е военен — каза Бен, притискаше до ухото си слушалка. — Според един от руските капитани е „Хариър“.

На Джак изведнъж му призля. Беше сигурен какво става. Помогна на Дилън да се качи.

„Укрепените хангари на Аслан. Олга Ивановна Ворцева!“

— Смятат, че се насочва към подводницата. Вече е прихванат. Не желаят да рискуват. Стреляха…

Джак скочи във вертолета и в същия миг видя следите на две ракети, които се устремиха в небето от най-близкия до „Казбек“ катер. Срещу тях над вълните на изток се появи черна точка.

„Тя изобщо не се интересува от подводницата! Дошла е да се присъедини към своя любим в ада!“

— Давай! — изкрещя Джак. — Идва към нас!

Пилотът вдигна вертолета и те видяха вече по-ясно как самолетът се стрелва над подводницата, следван от двете ракети. Джак рязко се извъртя към отворената врата и успя да види как ракетите взривяват опашката на „Хариър“-а. Вертолетът се издигна във въздуха в момента, в който към тях полетяха разлетелите се парчета. За миг Джак зърна пилота на самолета — а в следващата секунда той се превърна в огнено кълбо. Мощната взривна вълна подхвърли вертолета нагоре като играчка и всички се хванаха кой, за каквото може.

Горящият „Хариър“ летеше към скалата като комета. Пилотът се бе прицелил точно във вулкана — и след миг огнената топка изчезна в кратера.

— Ще изригне! — изкрещя Костас.

Вертолетът се издигна на триста метра, зави и се наклони и всички загледаха сцената, разгръщаща се пред погледите им. Секунди след удара се разнесе раздиращ слуха тътен и от гърлото на вулкана изригна огнен език. Попадението на „Хариър“-а бе компресирало газовете в кратера и след това ги бе възпламенило. Конусът на вулкана се забули в дим, после от него излетя огнен гейзер, висок стотици метри.

По периферията на кратера, под раздуващия се облак прах се появи огнен пръстен и към морето потекоха езици разтопена лава.

Атлантида пак бе скрила тайните си.