Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джак Хауърд (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Atlantis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Гибинс

Заглавие: Мисия Атлантида

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: канадска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-756-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4541

История

  1. — Добавяне

6.

Джак вдигна бинокъла и го насочи към далечната прашинка — единствения ориентир в пространството между морето и земята. Макар вече да бе тъмно, можеше да различи всяка подробност на кораба, понеже оптичната система усилваше оскъдната светлина и правеше обекта ясен като през деня. Дори можеше да прочете името на кирилица точно под носа.

„Вултура“. Колко подходящо. Беше си точно това — хранещо се с мърша животно, дебнещо избраната жертва и изчакващо удобния момент да погълне резултата от труда на другите.

— „Проект 911“ — каза Том Йорк, след като проследи накъде гледа Джак. — Руснаците ги наричат „ескортиращи кораби“. Еквивалентът на онова, на което в НАТО казват „корвети“ и „фрегати“. Този конкретно е последният модел и е построен след събитията от 2001 за нуждите на антитерористично патрулиране. Подобен е на корабите от нашия клас „Сий“, но е по-издължен. Двигателите му обаче са от „висшата лига“ — двете му газови турбини GT с обща мощност от 62000 конски сили осигуряват крайцерска скорост от 86 възела. Турбореактивните ускорители обаче са способни да го ускорят до 60 възли, което е характерно за съдове на водни криле, та дори и за малки и леки самолети. „Вултура“ е един от шестте кораба, свалени от въоръжение при последните съкращения на руския военноморски флот. Съгласно Договора от Осло Руската федерация е длъжна да продава излишното си въоръжение само на признати от ООН правителства, така че този съд вероятно е станал обект на съмнителна сделка, сключена още докато е бил в корабостроителницата.

Джак насочи бинокъла към отседите от двете страни на кърмата на „Вултура“, после го премести върху предната оръдейна кула, откъдето надничаше насочено точно към тях дуло.

Йорк не пропуска това.

— „Туламашзавод“, 130-милиметрово автоматично оръдие. Компютърно GPS прицелване, което прави мигновени корекции. Може да използва бронебойни снаряди, изработени от обеднен уран, способни да направят дупка в командния модул на „Сийкуест“ от двайсет мили.

Стояха на вертолетната площадка на „Сийкуест“. Хладният бриз леко развяваше флага на МУИМ на кърмата. Бяха проследили със свити сърца Катя, която, облечена по-подходящо в работен комбинезон с емблемата на МУИМ, бе потеглила с една от надуваемите лодки „Зодиак“ в тъмнината на нощта — сдвоените извънбордови двигатели от по 90 конски сили я бяха откарали до „Вултура“ за няколко минути. Но още преди да слезе по стълбата в лодката, Джак я дръпна встрани и още веднъж й повтори какво да говори за присъствието на „Сийкуест“ из тези води, а накрая й припомни казаното от Йорк и Хау за това как да се държи, ако стане някаква издънка.

Нямаше я от някакви си двайсетина минути, но му се струваше, че я чакат цяла вечност. Костас реши да организира телеконференция с Дилън и Хибермайер, за да ангажира съзнанието на Джак с нещо по-продуктивно, така че двамата влязоха в навигационната каюта зад мостика.

Костас въведе команда и мониторът пред тях се събуди за живот. На него се показаха двама души; образът бе с такава чистота, сякаш седяха от другата страна на масата. Джак се премести по-близко до Костас, за да попадне и той в зрителното поле на тяхната камера. Отсъствието на Катя означаваше да се лишат от знанията й, но от друга страна, телеконференцията изглеждаше най-добрият начин да обсъдят нещата. Дилън и Хибермайер се бяха задържали в Александрия, за да изчакат новините от „Сийкуест“. Междувременно Костас вече ги бе информирал за заплахата от страна на „Вултура“.

— Професоре… Морис. Здравейте.

— Радвам се да те видя, Джак — каза Дилън. — Бих искал да започнем оттам, където свършихме миналия път — символите.

Едно докосване на клавиш бе достатъчно да извика на екрана вече сканираните изображения. В долния десен ъгъл на монитора се виждаше триумфалното откритие на Костас — забележителният златен диск от минойското корабокрушение. Странните символи по повърхността му бяха обработени цифрово, така че сега можеха да бъдат разгледани във всичките им подробности.

Хибермайер се наведе напред:

— Джак, ти каза, че вече си виждал това в центъра.

— Да, както и символите по периферията, малките глави, греблата и така нататък. Сетих се, докато излитах от Александрия. Говоря за дисковете от Фаистос[1].

Костас изгледа Джак въпросително, а той извика на екрана изображението на два глинени външно идентични диска, покрити с изписани по спирала миниатюрни символи. Един от символите бе забележително подобен на изписаното върху папируса и златния диск. Останалите изглеждаха направо извънземни, особено малките глави с гърбави носове и мохикански прически.

— Ацтеки? — осмели да се да предположи Костас.

— Добър опит, но не — отговори Джак. — Става дума за нещо много по-близко поне по разстояние. Крит от минойския период.

— Дискът отляво е бил намерен преди почти сто години до двореца на Фаистос. — Дилън щракна върху екрана и проекторът мигновено показа снимка на широк каменен преден двор, с изглед към равнина и хоризонта от планини със заснежени върхове. В следващия миг на екрана отново се върна изображението на дисковете. — Изработени са от глина, диаметърът им е около седемнайсет сантиметра, а символите са изписани от двете им страни. Повечето от тях изглеждат идентични и са отпечатани с една и съща форма. — Дилън увеличи диска отдясно. — Този пък е намерен миналата година при разкопките на френската експедиция.

— Имаме ли датировка? — поинтересува се Хибермайер.

— Дворецът е изоставен през шестнайсети век преди Христа, непосредствено след изригването на Тера. И за разлика от Кносос, тук повече никой не се появява. Така че дисковете може да са изгубени горе-долу по времето на твоето корабокрушение.

— Но да идват от доста по-ранен период — подсказа Джак.

— Много по-ранен. — В гласа на Дилън започваше да се прокрадва възбуда. — Костас, какво знаеш за термолуминесцентната датировка?

Костас изглеждаше леко озадачен, но отговори ентусиазирано:

— Ако бъдат заровени минерални кристали, те постепенно абсорбират радиоактивни изотопи от обграждащия ги материал и това продължава до изравняване на нивата. При последващо нагряване на минерала уловените електрони се излъчват под формата на електролуминесценция. — Вече започваше да се досеща какъв е смисълът на въпроса. — Когато глината се изпича, тя излъчва поетата ТЛ и образно казано, нулира обратно часовника на ТЛ. При следващо заравяне на грънците изпечената глина започва отново да абсорбира изотопи с постоянна скорост. Ако тази скорост се знае и ако е известно ТЛ нивото на покриващата утайка, глината може да бъде датирана чрез загряване и измерване на ТЛ емисията.

— С каква точност? — попита Дилън.

— Последните подобрения в оптично стимулираната луминесценция ни позволяват да надникнем назад около половин милион години — отговори Костас. — Това е горе-долу времето, отговарящо на изгорелия в огнището материал от най-ранните обитавани от неандерталци места в Европа. За изпечена в пещ керамика, появила се впрочем за първи път около петото хилядолетие преди Христа в Близкия изток, комбинираният метод ТЛ — ОСЛ позволява при подходящи условия датиране с точност до няколкостотин години.

Костас си бе изградил забележителна репутация в археологическата наука през времето, след като бе постъпил в МУИМ. Той твърдо вярваше, че повечето от вълнуващите Джак въпроси относно далечното минало рано или късно ще получат окончателни отговори от точните науки.

— Вторият диск, открит миналата година, е изпечен. — Дилън вдигна един лист. — Изпратихме фрагмент от него за анализ в Оксфордската лаборатория по термолуминесценция — анализ чрез използване на новата техника със стронций, позволяваща да се установи датата на изпичане с дори още по-голяма точност. И току-що получих резултатите. — Всички го гледаха с очакване. — Плюс-минус стотина години, този диск е бил изпечен през 6600 година преди Христа.

Всички ахнаха.

— Невъзможно — изсумтя Хибермайер.

— Това малко предхожда нашето корабокрушение! — възкликна Костас.

— Да, с около четири хиляди години — тихо отбеляза Джак.

— Две и половина хилядолетия преди двореца в Кносос. — Хибермайер клатеше глава. — Няколко века преди пристигането на първите земеделци в Крит. И ако приемем, че това е някакво писмо, значи е с две хиляди години по-старо от най-старото известно досега. Близкоизточното клиновидно писмо и египетските йероглифи се появяват не по-рано от четвъртото хилядолетие преди Христа.

— Изглежда невероятно — съгласи се Дилън. — Но след малко ще разберете защо съм убеден, че този резултат е истина.

Джак и Костас нетърпеливо впиха поглед в екрана. Дилън зареди CD в лаптопа и го свърза към мултимедийния проектор. Снимката на глинения диск се смени от изписани в колона символи, всеки от които стоеше пред подредени като думи групи. Веднага се виждаше, че е използвал същата методика на анализ като тази при гръцкия текст от папируса.

Джак реактивира модула за телеконференция и отново се озоваха лице в лице с Дилън и Хибермайер, които бяха на стотици мили оттук, в Александрия.

— Това са символите от диска от Фаистос — каза Джак.

— Правилно. — Дилън чукна един клавиш и двата диска пак се появиха, този път в долния ляв ъгъл на екрана. — Обстоятелството, което най-силно озадачава учените, е, че дисковете са практически идентични във всичко, с изключение на едно-единствено нещо. — Той премести курсора, за да обозначи различните елементи. — На онази страна, която аз наричам лицева, и върху двата диска има точно по сто двайсет и три символа. И в двата случая те са сегментирани в трийсет и една групи, всяка състояща се от два до седем символа. „Менюто“, ако ми бъде позволено да се изразя така, е едно и също и се състои от четиридесет и пет различни символа. И честотата на използването им е идентична. Например „главата на мохикана“ се появява тринайсет пъти, „маршируващия мъж“ — шест пъти, „волска кожа“ — единайсет пъти и така нататък. Подобна е историята и с обратната страна, с разликата, че думите са трийсет, а символите — сто и осемнайсет.

— Но редът и групирането се различават — изтъкна Джак.

— Точно така. Погледнете първия диск. „Маршируващият мъж“ плюс „дърво“ — три пъти. „Слънчевият диск“ плюс „главата на мохикана“ — осем пъти. И два пъти пълната поредица от „стрела“, „палка“, „гребло“, „лодка“, „волска кожа“ и „човешка глава“. Нито една от тези групи не се появява на втория диск.

— Наистина странно — прошепна Костас.

— Аз вярвам, че дисковете са били съхранявали като комплект — единият четим, другият безсмислен. Онзи, който е направил това, се е опитвал да подскаже, че от значение са видът, броят и честотата на използване на символите, а не тяхното групиране. Било е заблуда, начин да се отклони вниманието от групирането на символите, да се разубеди любопитният от това да търси смисъл в поредиците.

— Само че в това безспорно има смисъл — нетърпеливо се намеси Костас и щракна със своята мишка, за да маркира комбинациите на първия диск. — „Лодка“ редом с „гребло“. „Маршируващ мъж“. „Мохикан“, който винаги гледа в една и съща посока. „Житен сноп“. „Кръг“, най-вероятно изобразяващ слънцето, който присъства в около половината от групите. Това е пътуване, може би не реално, но пътуване през годината, отразяващо цикъла на сезоните.

Дилън се усмихна.

— Ето, точно това е съображението, изтъквано от учените, смятащи, че първият диск съдържа послание, а не е просто декоративен. Той като че ли предлага повече смисъл от втория, повече логика в последователността на символите.

— Но?

— Има „но“, нали?

— Но това може да е част от уловката. Създателят на първия диск може съзнателно да е групирал символи, които като че ли се групират естествено, например „лодка“ с „гребло“, с надеждата, че хората ще се опитват да разшифроват диска, като тръгнат по този път.

— Но нали няма спор, че „лодката“ и „греблото“ вървят заедно? — възрази Костас.

— Само ако се приеме, че става дума за пиктограми, в който случай „греблото“ означава гребло, а „лодката“ си е лодка. В този случай „лодка“ и „гребло“ означават пътуване по вода, мореплаване, движение.

— Пиктограмите са първата форма на писмо — допълни Хибермайер. — Но дори най-ранните известни ни египетски йероглифи не са до един пиктограми.

— Един символ може също да бъде и фонограма, в който случай обектът представлява звук, а не предмет или действие — продължи Дилън. — В английския език например бихме могли да използваме „гребло“[2], за да обозначим буквата „p“ или сричката „pa“.

Костас бавно кимна.

— Искаш да кажеш, че символите върху дисковете може да са някаква азбука?

— Да, макар и не в стриктния смисъл на думата, най-ранната версия на нашата азбука е северносемитският предшественик на финикийската азбука от второто хилядолетие преди Христа. Новото било въвеждането на отделен символ за всеки от основните гласни и съгласни звуци. По-ранните системи били на основата на срички, като всеки символ представлявал комбинация от гласна и съгласна. Така интерпретираме линейното писмо тип A на минойците и линейното писмо тип B на микенците. — Дилън пак чукна един клавиш и на екрана се върна изображението на златния диск. — Което ни връща на находката от потъналия кораб.

Той увеличи изображението, за да покаже отново мистериозния символ, отпечатан дълбоко в центъра на диска. След малко към него се добави друго изображение, този път на черен камък с неправилна форма, покрит с три отделни ленти, запълнени с фино изписани символи.

— Розетският камък[3]? — Хибермайер явно бе озадачен.

— Както ви е известно, по време на завоевателния поход на Наполеон в Египет през 1804 година към армията имало цял легион учени и рисувани. Това се превърнало в най-сензационното им откритие, направено край древен Саис на притока Розета на Нил. — Дилън започна да маркира поотделно секциите на текста от горе надолу. — Египетски йероглифи. Египетско демотично писмо. Елински гръцки. Двайсет години по-късно един филолог, Шамполион, осъзнал, че това са преводи на едно и също нещо — триезичен декрет на Птолемей V от 196 година преди Христа, когато гърците владеели Египет. Шамполион знаел древногръцки и успял да преведе другите два текста. Така Розетският камък се превърнал в ключ за разчитането на йероглифите. — Дилън чукна за пореден път някакъв клавиш, камъкът изчезна и на екрана се върна изображението на златния диск. — Игнорирайте за момент онова, което е в центъра, и се съсредоточете върху символите по периферията. — Той освети една след друга трите ленти, отвън навътре. — Микенско линейно тип B. Минойско линейно тип A. Символите на Фаистос.

Джак вече се бе досетил, но потвърждението накара сърцето му да затупти с всичка сила.

— Господа, това е нашият Розетски камък.

 

 

През следващите няколко минути Дилън обясни, че микенците, завладели Крит след изригването на Тера, първоначално не разполагали със собствено писмо и поради тази причина заимствали линейните А символи от минойските мореходци, които по онова време вече търгували с континентална Гърция. Тяхното писмо, известно като „линейно тип B“, било гениално дешифрирано малко след Втората световна война като ранна версия на гръцкия. Но езикът на минойците останал загадка до началото на същата година, когато в Кносос открили най-голямата находка на плочки с линейно писмо тип A. За голям късмет на изследователите се оказало, че няколко от тях са двуезични и съдържат линейно писмо тип B. Златният диск предлагаше изключителната възможност да бъдат дешифрирани символите на дисковете от Фаистос.

— Досега не разполагахме със символи на Фаистос от Кносос и съответно нямаше двуезичен текст с тях — продължи Дилън. — Вях се примирил, че това ще остане мъртъв език, съвсем различен от минойския или микенския гръцки.

Всички слушаха, без да го прекъсват. Дилън методично анализираше символите на двата типа писмо върху златния диск и разкриваше сходството им с други примери на писмо от Крит от бронзовата епоха. Беше подредил всички символи в редове и колони за по-лесно демонстриране на съответствията.

— Започнах с първия диск от Фаистос, който е намерен преди сто години — методично обясняваше Дилън. — И аз като вас мислех, че не може да се прочете. — Той чукна клавиш и на екрана се появиха всичките трийсет и една групи от лицевата страна с изписан под тях фонетичен превод. — Само че превод има и ето го пред вас, като се чете от центъра навън в посока на вървящия човек и символите с лицата, както диктува логиката.

Джак бързо прегледа редовете.

— Само че аз не мога да разпозная никакви думи от линейното писмо, а не виждам и познати комбинации на срички.

— Опасявам се, че си прав — съгласи се Дилън, чукна поредния клавиш и в долната част на екрана се появиха други трийсет и една групи. — Това е друга разшифровка, по спирала от периферията към центъра. Същата история — никакъв смисъл.

Екранът се изчисти и се възцари тишина.

— А вторият диск? — сети се Джак.

Лицето на Дилън беше все така безстрастно, но лека усмивка издаде вълнението му. Той въведе някаква команда и повтори процедурата.

— Ето… по спирала отвътре навън.

Джак посърна, когато погледът му отново не различи нищо познато. Но след малко му се стори, че започва да различава нещо, макар и доста странно.

— Долавям нещо… но не ми изглежда правилно.

Дилън го остави да погледа екрана още малко и накрая му подсказа:

— Опитай в обратна посока.

Джак се вгледа напрегнато в екрана и изведнъж удари с длани по масата.

— Разбира се!

Неспособен да се сдържа повече, Дилън широко се усмихна, чукна за последен път клавиш и цялата последователност се изобрази в обратен ред. Джак веднага съобрази за какво става дума и рязко пое дъх.

— Изключително — прошепна той. — Този диск предхожда с поне две хиляди години началото на бронзовата епоха. И въпреки това е на езика на линейното писмо тип A, на езика на Крит от времето на нашето корабокрушение. — Направо не вярваше, че изрича тези думи: — Това е минойски!

 

 

Интеркомът изпращя и развали магията на момента.

— Джак. Веднага ела на палубата. На „Вултура“ става нещо — викна разтревожено Том Йорк.

Джак скочи и без да каже нито дума, хукна към мостика. Костас го последва. След секунди двамата спряха до Йорк и Хау и се взряха в блещукащите на хоризонта светлинки.

Нещо ставаше в морето… имаше някаква пяна. След малко видяха, че е надуваемата лодка на „Сийкуест“, а след още няколко секунди вече виждаха и Катя зад кормилото. Дългата й коса се развяваше. Джак стисна с всичка сила перилата и за миг затвори очи. Тревогите от последните няколко часа бяха изместени от вълна на облекчение. Слава богу, Катя беше невредима.

Костас го погледна и се усмихна разбиращо.

 

 

Лодката се плъзна покрай борда и пърпоренето й затихна, но остана друг звук — на ръмжащи в далечината огромни дизелови двигатели. Джак грабна бинокъла със система за нощно виждаше и го насочи към „Вултура“. Тъмносивият нисък корпус изглеждаше заплашително. Под кърмата на кораба се появи пяна, призрачно осветена от фосфоресциращия планктон, раздвижен от витлото. Бавно, някак лениво, като събуждащ се звяр, който няма от какво да се безпокои, „Вултура“ описа широка дъга и започна да се стопява в далечината. Единствено пяната зад кърмата остана да се вижда дълго след като корабът вече бе погълнат от нощта.

Джак свали бинокъла и погледна Катя, която точно в този момент стъпваше на палубата. Тя се усмихна и им махна с ръка. Много тихо, така че дори стоящият до него Костас едва го чу, Джак каза:

— Катя, ти си истински ангел.

Бележки

[1] Дискът (ед. число — вж. бележките на автора в края на книгата) от Фаистос е най-забележителният пример за йероглифен надпис от Крит. Открит е през 1903 година заедно с таблицата с линейно писмо тип A и глинени съдове, датирани от 1700 година пр.н.е. Днес е експонат в археологическия музей в Ираклион. Двете му страни са спираловидно покрити с 241 символа (45 се повтарят), организирани в 61 думи. Символите изобразяват познати обекти като човешки тела и части от тялото, животни, оръжия и растения. Краткостта на текста прави невъзможно дешифрирането му по метода на Майкъл Вентрис, с който е разгадано линейното писмо тип B. — Б.пр.

[2] На английски paddle. — Б.пр.

[3] Базалтова плоча, открита близо до гр. Розета (днес гр. Рашид, Египет) по време на Египетската кампания на Наполеон I през 1799. Съдържа паралелен текст (на египетски, на гръцки език и с демотично писмо). Разчетен от Ж. Ф. Шамполион, с което се поставя началото на дешифрирането на египетските йероглифи. Днес се съхранява в Британския музей в Лондон. — Б.пр.