Дейвид Гибинс
Мисия Атлантида (27)

25.

— Задръж на място и чакай ескорт. Подчини се незабавно или ще бъдеш унищожен. Второ предупреждение няма да има.

Джак бе чувал този глас само веднъж, когато гърлено ругаеше на руски, но не можеше да го сбърка — беше гласът на Далмотов. Джак бе оставил радиото включено по време на целия полет: очакваше някой да се свърже с него в мига, в който преследвачите му го наближат. Вече от десетина минути следеше много внимателно на радара двете червени точки, които се насочваха към него от север. Скоростта и траекторията им не оставяха никакво съмнение, че това са другите два вертолета от базата на Аслан.

Намираше се на десет морски мили от острова, тоест на по-малко от пет минути полет. Беше пожертвал възможността за по-висока скорост, като бе летял максимално ниско над водата, но изглежда, беше направил грешка. „Хайнд“-ът бе малко по-бърз и значително по-мощен от другите две машини, но те го бяха настигнали поради по-ниското съпротивление на въздуха, понеже бяха летели на по-голяма височина.

Освен фиксираното 30-милиметрово скорострелно оръдие и двете установки с по двайсет 80-милиметрови ракети и „Хавък“-ът, и „Върколак“-ът бяха екипирани с лазерно насочвани ракети „въздух — въздух“ и противокорабни ракети — оръжия, които Джак бе зърнал в помещението за подготовка на полетите. За съжаление огневите точки в края на късите крилца на „Хайнд“-а бяха празни и единствената му огнева мощ бе стандартното четирицевно 12.7-милиметрово оръдие отпред. То бе потенциално опустошително и признато за масов убиец по време на войните в Афганистан и Чечения, но без стрелец Джак можеше да го използва само по фиксирана траектория и с отворен мерник. При скорост от 1200 изстрела в минута четирите ленти с по 100 бронебойни куршума щяха да му осигурят само четири петсекундни откоса — достатъчно за огромни разрушения на близко разстояние, но недостатъчни, за да се справи с двамата си противници.

Знаеше, че шансът в никакъв случай не е на негова страна. Единствената му надежда бе в кратък и жесток сблъсък отблизо.

— Окей, Далмотов, печелиш — сърдито измърмори Джак и извъртя машината към врага. — Но не се надявай скоро да видиш дома си.

Трите вертолета бяха увиснали на трийсет метра над вълните и перките им вдигаха пръски. „Хайнд“-ът бе в средата. Изглеждаше подозрително непохватен, понеже другите две машини бяха създадени с оглед повишена маневреност и използване в условията на понижена видимост по време на бой. Отдясно на Джак бе „Ми–28 Хавък“ — приличаше на гладен чакал с ниско разположената си кабина и издължения си нос. Отляво бе „Ка–50 Върколак“: неговите въртящи се в противоположни посоки коаксиални винтове като че ли усилваха мощта му и едновременно с това смаляваха пропорциите му. Приличаше на отровно насекомо.

Зад бронестъклото на „Върколак“-а Джак различи великанското тяло на Далмотов.

След секунди руснакът нареди на Джак да лети на 50 метра пред тях. Грохотът на винтовете стана оглушителен, трите машини наведоха носове и в стегната формация полетяха на североизток.

Джак се подчини на заповедта да изключи радиото, за да не може да поиска външна помощ, активира автопилота, облегна се и сложи карабината в скута си, така че да не се вижда отвън. Напълно сглобена снайперската пушка беше дълга почти метър и половина и тежеше четиринайсет килограма. Наложи се да свали пълнителя за десет патрона, та цевта да остане скрита под нивото на защитния кожух. С дясната си ръка провери патронника, в който бе заредил един от тежките BMG патрони 50-и калибър. Шансът му да направи нещо намаляваше с всеки изминат километър.

Възможността се отвори по-рано, отколкото бе предполагал. Пет минути след като бяха поели в обратна посока, групата им изведнъж се натъкна на вертикално струйно течение — остатъчен ефект от бурята предната нощ. Машините се заклатиха нагоре-надолу като влакче на ужаса: всичко започна от него и се предаде назад като по невидим конец. За част от секундата — по-бързо, отколкото им трябваше на другите да компенсират ефекта на въздушното смущение — Джак реши да действа. При следващия тласък на течението затвори дросела и изтегли лоста за съвместно управление. Въпреки спада в подаваната мощност възходящото течение бе достатъчно силно, за да осигури подемната сила. „Хайнд“-ът подскочи двайсет метра над траекторията си, поколеба се и започна да пропада. Другите две машини минаха под него като в каданс, винтовете им едва не разпраха корпуса му. Джак се озова зад тях. Беше класическа маневра от въздушните боеве през Първата световна война, използвана впоследствие с разгромен ефект от британските самолети срещу по-бързите аржентински „Мираж“ по време на Фолкландския конфликт.

Без да пуска снайперската пушка, скрита под ръба на защитния кожух, Джак взе решение да използва огневата мощ на „Хайнд“-а срещу машината отдясно. Отвори дросела на максимум и наклони вертолета странично, така че да вземе на прицел „Хавък“-а. Цялата маневра отне по-малко от пет секунди, време недостатъчно другите да регистрират „изчезването“ му, а още по-малко да предприемат действия за измъкване.

Джак натисна червения бутон за откриване на огън. Четирите цеви в предната кула изригнаха в едновременна стена от трясък и той инстинктивно сниши глава. Всяка цев изстрелваше по двайсет куршума в секунда. Празните гилзи се разхвърчаха в широки дъги от двете страни. Цели пет секунди изпод носа на вертолета излитаха дълги езици пламък, насочени към противника.

Първоначално „Хавък“-ът като че ли поемаше без проблеми забиващите се в бронирания му фюзелаж куршуми. Но след това в корпуса му се образува зееща дупка, тръгна отзад напред и след секунда кабината и екипажът в нея бяха унищожени от гейзер разлетели се отломки. „Хайнд“-ът вдигна нос нагоре и последните куршуми от залпа попаднаха в турбовалния двигател и откъснаха винта. Той излетя като побъркан бумеранг, а миг след това машината избухна в огнено кълбо от авиационно гориво и детониращи муниции.

Джак изтегли лоста назад и се издигна над обречения вертолет. Изравни траекторията си с тази на „Въроклак“-а, чието заплашително туловище беше малко напред и трийсетина метра вляво от него. Виждаше отлично как пилотът се бори с приборите — възходящото течение подмяташе по-леката машина като играчка. Далмотов беше замръзнал, неспособен да повярва на току-що случилото се, но Джак знаеше, че вцепенението му е само моментно състояние и че след секунди ще загуби предимството си.

Така че провря пушката през прозореца и стреля. Чу оглушителния пукот даже през слушалките. Изруга, като видя искрите от попадението върху бронята в горната част на фюзелажа, и бързо презареди. Стреля повторно в мига, в който Далмотов рязко извърна глава към него.

Както всички бойни вертолети, „Върколак“-ът бе добре защитен срещу атака от земята и бронята около кабината бе проектирана да издържи попадението на едрокалибрени куршуми. Но беше уязвим в горната част на фюзелажа и окачването на двигателя — зони, труднодостъпни за наземен огън, — понеже бе сметнато за по-важно да се осигури максимална защита около кабината на екипажа.

Вторият куршум улучи точно под левия винт, проникна през механиката и прекъсна някакъв кабел на управлението. За момент не се случи нищо видимо и вертолетът продължи полета си. После се разтресе и вдигна нос под невъзможен ъгъл. Далмотов трескаво се бореше с приборите за управление. Дори от разстояние беше ясно, че двата лоста не функционират, а педалите не помагат. Далмотов вдигна ръка, за да дръпне червената ръчка над главата си.

„Върколак“-ът е уникален сред бойните вертолети с това, че разполага със система за катапултиране. Проблемът при катапултирането от вертолет винаги е бил в наличието на винт над кабината, но конструкторът Камов е измислил оригинална система, при която витлата на винта се освобождават и седалката на пилота се изстрелва на достатъчна височина, за да има време парашутът да се отвори.

В следващата частица от секундата Далмотов разбра, че нещо не е наред. Вместо да бъдат изстреляни, витлата на винта останаха фиксирани към машината въпреки взривяването на освобождаващите заряди около покрива на кабината. Всъщност самият покрив излетя нагоре и забърса перките, така че те се изкривиха — но не се откачиха. Миг по-късно бе изстреляна и седалката на пилота. По прищявка на съдбата тя се заклещи между две от все още въртящите се витла и бързо се понесе с тях. След два пълни оборота всички крайници на Далмотов бяха просто отсечени, а главата му, все така в шлема, отхвърча като изритана с всичка сила футболна топка. На следващия оборот винтът изплю остатъка от зловещия си товар и хеликоптерът полетя надолу, като оставяше черна димна следа.

Джак безстрастно проследи с поглед лудешкия му танц във въздуха: витлата се откъсваха едно след друго поради повишеното въздушно съпротивление. Накрая машината се заби във вълните и избухна.

Без да се бави, Джак се върна на предишния си курс на юг. Далмотов сигурно автоматично бе излъчил сигнал за бедствие заедно с координатите си и несъмнено в този момент техниците на Аслан пренасочваха SATSURV към масленото петно и останките от вертолетите по повърхността. Гледката не само щеше да вбеси избухливия Аслан. Джак знаеше, че стойността му като обект, за който може да се получи откуп, в момента е обезценена от първосигналното желание на Аслан да отмъсти.

Внезапно забеляза, че индикаторът за ниво на горивото е опасно близко до нула. Последната проверка преди само десет минути бе показала, че разполага с три четвърти от запаса; нямаше начин маневрите по време на краткотрайното сражение във въздуха да са изчерпили половината гориво. Спомни си попадението на куршума на Далмотов при излитането му от базата на Аслан. Ако куршумът бе засегнал някой маркуч на горивната система, люшканията по време на преминаването през възходящото течение може да бяха усложнили проблема например чрез прекъсване на някаква връзка или уплътнение, което несъмнено би довело до изтичане на горивото.

Нямаше време да търси потвърждение на съмненията си. А и в утринната омара пред него вече изплуваше силуетът на острова с двата планински върха с характерната форма на рога, както ги бе видял за пръв път от борда на „Сийкуест“. Единствената му надежда бе, че хеликоптерът ще издържи достатъчно дълго, за да успее да се добере до северния бряг поне с плуване.

Двата двигателя започнаха да прекъсват и го обгърна черен дим с отровно остра миризма — смес от кордит и горяща пластмаса. След няколко секунди черният облак се разсея… и той видя на двеста метра пред себе си „Сийкуест“.

Изображението от спътниковата система не го бе подготвило за ужасната реалност. Флагманът на МУИМ бе с потопен нос, корабната надстройка бе унищожена, щирбордът бе надупчен, от местата, където бяха изскачали снарядите на „Вултура“, стърчеше назъбен метал. Изглеждаше невероятно, че корабът все още е на вода, но Джак беше наясно, че скоро вътрешните прегради около носа ще се предадат и „Сийкуест“ ще потъне.

Хеликоптерът едва се държеше във въздуха, но все пак успя да прелети над развалината. И веднага след това започна да се снижава, винтът повече не можеше да осигурява необходимата подемна сила. Двигателите застрашително се изкашляха и Джак разбра, че трябва да действа светкавично.

Бързо разкопча коланите, смъкна шлема и скочи навън, кръстосал крака и притиснал ръце до гръдния си кош, за да посрещне удара във водата.

Без шлема рискът от камшичен удар бе по-малък, но дори и при това положение забиването във водата го остави без дъх. Той разпери ръце, за да забави скоростта на потъване. Заплува трескаво нагоре, към повърхността, и отново усети болката от раната в ребрата. Изглежда, се бе отворила. Беше все още под водата, когато го блъсна ударната вълна на експлозията. Той изскочи задъхан на повърхността и видя горящите останки на вертолета съвсем наблизо. Беше се разминал на косъм с това да остане погребан сред тях.

Отвори клапана на капсулата с CO₂, — спасителната му жилетка веднага се наду — и заплува към „Сийкуест“. Изведнъж се почувства смъртно уморен — наистина му беше дошло много.

„Сийкуест“ бе с толкова голям крен, че можа да проникне с плуване в потопения бак и да се изтегли на мускули по силно наклонената палуба пред люка на отсека за прибиране на оръдието. Видя мястото на последната битка в живота на Йорк и Хау. Огледа навъсено сцената, съблече спасителната жилетка и внимателно тръгна към останките от каютата на горната палуба. Преди да стигне до люка, загуби равновесие и падна тежко. Потресен осъзна, че се е подхлъзнал на съсирена кръв — голямо ръждивочервено петно.

Знаеше, че няма никаква полза в това да се изтезава с размисли за последните мигове от живота на екипажа. Все пак спря за малко до люка, за да събере всички остатъци от силата и волята си.

Видя вертолета с периферното си зрение в последния възможен момент. Още беше далеч и звукът на винта му се заглушаваше от скърцането на разпадащия се корпус на „Сийкуест“. Беше видял празното четвърто място на вертолетната площадка и сега предположи, че това може да е „Ка–28 Хеликс“, излетял от борда на „Вултура“. Взря се в утринната омара и видя, че вертолетът лети ниско над вълните и се носи право срещу него. Рядко се бе чувствал толкова безпомощен.

Нещо в далечината блесна за миг и той видя някакво сияние да се приближава към него с невероятна скорост. Беше тежка противокорабна ракета, вероятно една от основателно внушаващите ужас бойни глави „Екзосет АМ 39“, които бе видял складирани в щабквартирата на Аслан. Хвърли се надолу в люка и буквално се срина в командния модул. Завъртя колелото за затваряне… и в същия момент се разнесе оглушителен трясък. Светът потъна в мрак.