Към текста

Метаданни

Данни

Серия
НЕцивилизован (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Uncivilized, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 67 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Сойър Бенет

Заглавие: НЕцивилизован

Преводач: elfite_bgworld

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Ralna; ganinka

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10169

История

  1. — Добавяне

Глава 8

Мойра

За някой, който никога не е играл билярд, Зак играеше много добре. Това означаваше, че има много остър ум, разбираше под какъв ъгъл трябва да удари, да прецени разстоянието, и всичко се дължеше на всекидневните упражнения в стрелба с лък, както каза Зак. Няколко пъти трябваше да се наклоня към билярдната маса пред него и да му покажа как да удря правилно и да държи щеката, след което той я взе и започна да играе.

Бях сигурна, че Зак е умен. Отделих цял ден, за да проверя общата му култура и навици и той ми разказа как отец Гаул го е научил на много неща през годините. Бе донесъл на Зак овехтели книги, написани на английски, за да го научи, и художествени произведения, за да ги чете и да ги обсъжда. Когато извадих банкнота от портмонето си и показах на Зак нашата валута, той я разпозна, можеше да събира и изважда, дори знаеше деление и умножение.

Зак ми разказа, че обича да чете и жадно прочитал всичко книги, които му носел отец Гаул. Той му давал книги само на английски, за да не забравя родния си език, настоявайки на това, че Зак не можел да знае кога ще му потрябват тези знания. Усмихнах се, когато ми каза заглавието на любимата му книга — „Дивото зове“ — и си помислих: „Разбира се, че това ще е любимата му книга“.

Двамата със Зак играехме в екип срещу Кели и Лекси. Въпреки че спечелиха първите три игри, колкото повече пиеха, толкова по-добре играехме ние. Можех честно да кажа, че да гледам Зак как играе бе мъчение. Изглеждаше много привлекателен тази вечер с дългата си черна коса, която много секси падаше на челото му, и с дънките, които се опъваха по задника му, когато се навеждаше над масата да удари.

— Сериозно, Мойра, не мога да повярвам, че още не си го гепила за задника и не си изчукала този красавец — каза Лекси, первайки ме леко по рамото, и ми прошепна в ухото: — Не ни каза, че Зак е толкова зашеметяващ.

— Той не е играчка — промърморих сърдито, впивайки поглед в Зак, който обиколи масата, за да нанесе още един удар. — Освен това… би било неуместно…

— Кой измисли това глупаво правило? — попита Лекси. — Нима в договора ти е написано, че не можеш да спиш с него?

— Бъди сериозна, Лекс — казах с укор. — Аз съм негов учител, а той мой ученик. Ще изглежда така, сякаш се възползвам от него.

— Скъпа, нима не виждаш как те гледа цяла нощ? Той иска да се възползваш от него. Или по-скоро той иска да се възползва от теб. Гледа на теб като на плячка или нещо подобно.

Завъртях очи и отидох до масата ни да пийна глътка вода. Когато седнах на дивана, й отговорих:

— Той не ме поглежда. Начинът, по който ме гледа, не се различава от начина, по който гледа теб и Кели.

— Е, скъпа, ако ме гледа така, както гледа теб, тогава съм длъжна да се възползвам.

Повдигнах ръка и я чукнах леко по челото.

— Остави го на мира. Той е като малко объркано дете, когато става дума за модерни самоуверени жени.

— Точно както ги обичам — каза и започна да си говори тихо с Кели. Прошепнаха нещо помежду си, хвърляйки погледи на Зак. Поклатих глава, знаейки, че макар да обичаха да обсъждат всичко, никога нямаше да започнат да флиртуват с него. Разбираха много добре ситуацията със Зак, затова нямаше никога да се възползват от ситуацията. Но това не означаваше, че не могат да си помечтаят… сега.

Зак се наведе над масата и аз хипнотизирано гледах как мускулестите му ръце държаха щеката. Имаше навик да изважда леко език от уста, когато удря топката, за да се концентрира по-добре, и, разбира се, не можех да гледам езика му, без да си помисля за това, което бе правил с него.

Никога не ми бяха доставяли такова удоволствие, когато бяха близали и смукали котенцето ми, каквото днес ми достави Зак. Лицето ми се покри с лека руменина, когато си помислих колко лесно се съблякох пред него, а след това започнах да си доставям удоволствие, докато Зак ме гледаше от толкова близо. Така се възбудих и се изгубих в желанието за удовлетворение, че когато ме помоли да го освободя от обещанието му да не ме докосва, не се поколебах да кажа „да“. Исках да ме докосне с език повече, отколкото можех да мисля за репутацията си и идеалната си работа в този момент.

Опитах се да разбера себе си и мотивите си, убеждавах се и спорех със себе си до посиняване, че се бях съгласила само защото исках да покажа на Зак нашите сексуални различия. Или се опитвах да се оправдая, че това бе единственият начин да го накарам да остане в САЩ. Но, честно казано, казах „да“, защото го исках, не заради друго. Последствията щяха да бъдат ужасни.

— Ето го и моето момиче — чух някой да ми шепне в ухото и да ме обгръща с ръце. През първите няколко вълнуващи секунди помислих, че това е Зак. Но не… не можеше да бъде той, защото гледах право в него как играе билярд.

Обърнах глава назад и разбрах, че Майкъл ме прегръща и слага брадичка на рамото ми. Погледнах бързо към Зак и той бе спрял да играе, гледайки към нас с любопитство, а погледът му бе хладен.

Разкърших рамене и се освободих от Майкъл и от прегръдката му. Обърнах се към него и го попитах:

— Какво правиш тук?

— Спомена, че ще дойдеш тук с приятели и реших да те изненадам. Двамата с приятеля ми Филип решихме да се забавляваме тази вечер в града.

Опитах се да се усмихна, но устните ми едва-едва се разтегнаха. Разбира се, Майкъл бе страхотен мъж и срещите ни бяха приятни, но все пак бяхме излязли само няколко пъти. Не бях готова да отвърна на горещия му поглед и ми бе неприятно как оглеждаше тялото ми, а още по-неприятно бе, че Зак бе с нас.

— Всъщност това е женска вечер — казах, усмихвайки се обвинително.

Майкъл погледна към Зак и отвърна:

— Всичко показва противното.

— Добре. Прекрасно разбра какво имам предвид. Това е нашата вечер с приятелки, а Зак е мой гост, така че да може да види и разбере какво е нощен живот.

— Е… щом не искаш да ме виждаш тук — каза Майкъл, гледайки като пребито куче, — ще ви оставим, разбира се. Няма проблем.

Той се обърна да си ходи, но ме изпълни чувство на вина, затова се завъртях и го хванах за ръката.

— Не, нямах това предвид. Разбира се, че можете да останете. Двамата с Филип можете да поиграете билярд с нас.

Майкъл ме погледна щастливо и извика приятеля си, за да се запознае с нас. Кели и Лекси също се приближиха, за да се запознаят, макар Кели и Майкъл да се познаваха от университета. Когато се обърнах и потърсих с поглед Зак, го видях да стои облегнат на билярдната маса, стискайки силно щеката в ръце. Пристъпих към него и му махнах с ръка да дойде при нас.

Той се отблъсна от масата с невероятна лекота и грация и през цялото време, докато се приближаваше, ме гледаше в очите.

— Зак, запознай се с Майкъл, а това е приятелят му Филип.

Мъжете се ръкуваха един с друг, а Майкъл проговори с насмешлива усмивка:

— Радвам се най-накрая да се запознаем, Зак. Мойра ми разказа за теб днес на обяд. Обзалагам се, че си направил крачка напред в развитието си и в това, с което си привикнал, нали, приятел?

Изръчках Майкъл за необмислените думи и зачаках Зак да се ядоса, но той се обърна към мен и ме погледна въпросително:

— Днешната ти среща?

— Да — отговорих тихо, срамежливо поглеждайки надолу заради невъздържаността на Майкъл, но в това време Майкъл разбра, че Зак знае за днешната ни среща.

— Да, точно така — каза той и ме прегърна със собственически маниер. — Изгарях от желание да остана насаме с моето момиче.

Изпълни ме гняв, защото Майкъл ме считаше за своя собственост. Разбира се, познавахме се от няколко години и се срещнахме няколко пъти. Но не бях неговото момиче.

Отхвърлих ръката му от рамото си, направих крачка напред към Зак и взех щеката от ръката му.

— Аз ли съм наред?

— Всъщност е ред на Кели — каза Зак, след това се обърна към Майкъл и продължи: — Относно въпроса ти… не. Това не е стъпка към развитието ми, и, да, не е това, с което съм свикнал. Мисля, че животът в модерния свят е скучен през повечето време и не ви стимулира към никакво действие.

— Не разбирам… — каза Майкъл невярващо.

— Модерният свят, в който живеете. Всичко ви е на разположение, протягате ръка и взимате. Не трябва да правите нищо, за да го получите. Няма да разберете какво е реален живот, докато не ви се наложи да съсредоточите цялата си жизнена сила в оцеляването. Докато си взимате храна, без дори да излизате от колите си, аз трябва всеки ден да я осигурявам на масата си, като преследвам и убивам. Не разбирате какво е да се бориш за живота си, за оцеляването си всяка минута, през която дишате, докато не тръгнете по обичайния си път, по който минавате всеки ден, където по всяко време може да ви нападне змия и да те ухапе по крака. Да, разбира се, имате бързи коли, силна музика и скъпи ястия в престижни ресторанти, но знаете ли какво мисля за това?

Майкъл поклати глава, отваряйки удивено уста.

— Намирам го скучно — продължи Зак. — Това не е пълноценен живот. Изкуствен опит да почувствате силата на живота, да покажете какви сте късметлии. Всичко е фалшиво.

— Не мисля, че точно това се опитвах да ти кажа — отвърна Майкъл, запъвайки се на всяка дума.

Гласът на Зак звучеше заплашително и насмешливо. Макар да знаех, че думите му смаяха Майкъл за миг, бях уверена, че няма да приеме така лесно словесната плесница, която получи. Вдигнах ръце и ги сложих на гърдите на Майкъл, обръщайки го към бара.

— Слушай, защо не отидете с Филип и не пийнете нещо, а после можете да поиграете билярд.

Майкъл погледна бързо към Зак, наведе глава и каза:

— Не исках да го обидя. Не ти ли се струва много раздразнителен?

— Всичко е наред — уверих го само за да го отклоня от Зак. — Той приема всичко присърце. Бях ти споменала, че му бе трудно да напусне дома си.

— Разбира се — отвърна Майкъл и се запъти към бара.

Когато се обърнах към Зак, той бе там.

— Твой ред е. Кели вече игра…

Сложих ръка на рамото му и казах:

— Зак… Съжалявам. Не съм канила Майкъл днес. Извинявам се за глупавите му думи.

Той сви рамене.

— Ние също имаме такива идиоти в селото, Мойра. Слушал съм и по-лоши неща.

— Благодаря за добрата игра — казах и стиснах леко ръката му, преди да го пусна.

— Хайде, Мойра — извика ме Кели от другия край на билярдната маса. — Престани да бърбориш и да поиграем.

Обърнах се към масата, но ръката на Зак ме хвана за китката. Завъртях се отново към него, а очите му горяха решително.

— Какво означава за теб този мъж?

— Ами… той ми е приятел.

— Но ти излезе с него. Той те докосва и те прегръща. Кажи ми, искаш ли да правиш секс с него?

Вдишах дълбоко и издишах, казвайки:

— Не, Зак, не искам.

— Не ми харесва това, което чувствам сега — произнесе ясно всяка дума, вдигайки напрегнато вежди. — Не ми харесва да гледам как те докосва.

— Той не значи нищо за мен — опитах се да го убедя в думите си, но бях толкова доволна от собственическото чувство и ревността, които изпитваше той сега.

— Не, Мойра, това има значение. Много пъти съм гледал как моите съплеменници чукат Тукаба на мръсната земя на няколко крачки от мен. И никога не ми е пукало. Но това, което прави той с теб, как те докосва, има значение.

Чувство на удоволствие се разпространи през цялото ми тяло от главата до петите, когато разбрах, че през цялото време, докато ми разказваше за загубата на Тукаба, тя не е била нищо повече от удобен съд, който му бе служил за удовлетворяване на потребностите му. Мислех, че гледа на мен по същия начин, но сега ми стана пределно ясно, че Зак изпитва чувства към мен.

Думите му трябваше да ме разтревожат, защото така всичко се усложняваше. Но вместо това се чувствах спокойна и уверена, че Зак също се интересува от чувствата, които се зараждаха между нас, което от своя страна потвърждаваше факта, че случилото се днес бе нещо повече от случайност или урок, под това се криеше истинско чувство.

— По дяволите, Мойра… колко да чакам още — извика Лекси.

— Ще говорим за това по-късно, става ли? — попитах Зак и той кимна.

Приближих се към билярдната маса и прецених възможните варианти. Имах две възможности за добър удар, но понеже имахме доста преднина пред Кели и Лекси, избрах най-трудния. Наклоних се и се прицелих в джоба, в който планирах да вкарам топка номер пет, но направих ужасна грешка, вдигайки очи към Зак. Той ме гледаше внимателно и погледите ни се срещнаха. Знаех, че разговора ни днес може би нямаше смисъл. Виждах в очите му… глад, гледаше ме гладно няколко секунди, след което погледът му се плъзна по гърдите ми и тялото ми бе обхванато от възбуда.

Наведох очи към топката и ударих щеката в посока към джоба.

Топката ми се удари далече от него.

Лекси и Кели се кикотеха зад мен, а аз дарих Зак с виновна усмивка и се приближих към него. Той ми се усмихна колебливо, а в погледа му вече не се четеше нужда.

С крайчеца на окото забелязах, че Майкъл и неговият приятел се приближават към нас, и Майкъл ми подава шот със загадъчна усмивка.

— Вземи, Мойра. Взех ти текила. Мисля, че ще те отпусне малко.

— Не пия днес — отговорих с леден тон и не можех да не забележа, че не бе предложил нищо на Зак.

— Значи ще има повече за мен — засмя се той и с бързо движение назад глътна текилата ми. След това вдигна и другата си ръка, в която държеше втори шот за себе си, изпи го на екс и шумно постави двете чаши на масата, като каза: — Ето за това говоря. Нека да започне веселбата.

Извъртях очи, но замръзнах, когато ръката на Майкъл се обви около талията ми и притисна тялото ми към себе си. Наклони се към мен, навря лице в шията ми и усетих, че миришеше на повече от две текили.

— Мога ли да се надявам, че ще дойдеш с мен тази вечер?

Измъкнах се от обятията му, които ме дразнеха, и се отблъснах от него.

— Спри, Майкъл. Какво става днес с теб?

Но той отново ме хвана и ме затегли към себе си с глупава усмивка.

— Е, хайде, Мойра, отпусни се.

Но преди да успее да ме прегърне отново, Зак се приближи бързо с потъмняло от гняв лице. Всичко се случваше на забавен кадър, Зак замахна с цялата си сила с юмрук към лицето на Майкъл. Удари го в челюстта и Майкъл падна назад, удряйки се в бетонния под. Но това не спря Зак. В следващия миг скочи към Майкъл, седна върху него, блокира движенията му, обхващайки го с бедра от двете страни, и го хвана за гърлото. Впрегна цялата си тежест, засили хватката си и очите на Майкъл се разшириха от страх.

Всичко, което виждах, ми се струваше толкова нереално. Очите на Майкъл изразяваха паника, пръстите му се бяха впили в ръката и се опитваха да разхлабят захвата. Лицето на Зак бе зловещо спокойно. Без гняв. Без ярост. Напълно безизразен, той наведе тялото си към пода и започна да го задушава.

Накрая Филип се завтече и се опита да го дръпне, но Зак бе прекалено голям и силен за него. Момичетата започнаха да викат за помощ към охраната и най-накрая Филип успя да хване Зак отзад, опитвайки се да ограничи движенията му.

Но това не помогна. Зак просто затегна хватката си и Майкъл почервеня от отсъствието на достъп на кислород към дробовете му.

О, боже!.. той щеше да го убие.

Излязох от вцепенението, побягнах и хванах Зак за ръката.

— Зак… спри! Пусни го веднага!

Той не ми обърна никакво внимание и продължи да гледа спокойно Майкъл, чието лице бе придобило виолетово лилав оттенък.

Продължавах яростно да се опитвам да откопча Зак, очите ми се напълниха със сълзи на паника. Наклоних се ниско напред, така че лицето ми да е на едно ниво с очите му, за да го принудя да ме погледне. Когато най-накрая го направи, започнах да го моля:

— Зак… умолявам те. Моля те, пусни го. Моля те.

„Моля“ бе вълшебна думичка за Зак, той отпусна хватката си, но съвсем не бе приключил с него. Докато Майкъл кашляше и се опитваше да каже нещо, държейки се с една ръка за шията и опитвайки се да диша, Зак се наклони към него и изръмжа:

— Ако я докоснеш отново, ще те убия!

Два чифта здрави и силни ръце на двама от охраната го хванаха и го изтеглиха от Майкъл, но той не се възпротиви. Вместо това бе вперил поглед в мъжа, опитвайки се да види дали го е разбрал.

— Какво става, по дяволите, Мойра! — развика се Майкъл. — Погледни какво се опита твоя дивак от джунглата да ми направи. Луд шибаняк. Някой да се обади в полицията.

Исках да кажа нещо, да му обясня. Отворих уста и веднага я затворих, без да кажа нищо. Бях потресена от това, което направи Зак, както и знаех, че ако не се бях намесила, Майкъл щеше да пострада. И всичко това, защото Майкъл се опита да ме прегърне. Цялата треперех и ми се пригади.

— Всичко е наред. Трябва да си тръгваш, приятел — каза единия охранител и забута Зак към изхода на клуба.

— Настоявам да извикате полиция! — изкрещя Майкъл на охраната, когато стана от пода. Виждах лилавите отпечатъци на гърлото му.

— Ако искаш да се обадиш в полицията, обади се — каза другия охранител през рамо. — Но го направи отвън. Не искаме този боклук тук.

Поглеждайки назад паникьосано, грабнах чантата си и потърсих с поглед Лекси и Кели, които стояха шокирани една до друга с отворени усти.

— Уверете се, че с Майкъл всичко е наред, и направете всичко по силите си да го убедите да не се обажда на властите. Зак няма нужда от такива проблеми сега.

— Мойра… струва ми се, че не трябва да се прибираш вкъщи с него. Той е опасен — каза Лекси с безпокойство, отразено дълбоко в очите й.

— Всичко ще бъде наред, просто ситуацията излезе извън контрол — казах, обърнах се и тръгнах.

Кели бе тази, която изтича към мен и ме хвана за ръката.

— Не, Мойра. Глупаво е да се прибереш с него вкъщи. Не видя ли какво се случи? Щеше да убие Майкъл, ако не се бе намесила. Може да те нарани.

Усмихнах й се плахо и отвърнах:

— Обещавам, че с мен всичко ще е наред. Зак никога няма да ме нарани. Повярвай ми.

Отдалечих се от тях, чувайки как Лекси вика след мен:

— Обади се, когато се прибереш, става ли?

Кимнах бързо с глава и излязох от клуба да разбера какво бяха направили охранителите със Зак.