Сойър Бенет
НЕцивилизован (4)

Глава 3

Зак

— Зак… вечерята е готова — чух гласа на Мойра през затворената врата на стаята си.

Не отговорих веднага, вместо това продължих да се взирам в тавана. Част от мен не искаше да се присъедини към нея, защото това щеше да означава още повече болезнени опити за разговор с тази жена, от която бях привлечен, обаче презирах.

— Зак, чу ли ме? — попита тя.

— Идвам след минутка — отвърнах рязко и чух отдалечаващите се стъпки.

Бяхме пристигнали в дома й в Евънстън. Малка бяла къща с черни кепенци и красиви цветя в саксии, пръснати из цялата предна веранда. Това ми напомни за къщата на родителите ми в Джорджия и събуди различни спомени за това как майка ми работи в градината си в задния двор на къщата. Бях залят от всички тези спомени, когато таксито спря пред къщата.

След като Мойра плати на шофьора, аз я последвах, носейки малкото си багаж, намиращ се в една раница, която тя ми купи, за да мога да сложа няколкото мои вещи, които взех от Амазония. Освен вещите на родителите ми и новите дрехи, които ми купи Мойра, бях взел и малката мънистена огърлица, която ми даде Оела, едно от малките караикански момичета, преди да напусна селото. Оставих лъка и колчана със стрелите, както и мачетето ми, защото Мойра каза, че няма да бъдат допуснати в самолета за Щатите. Толкова бях ядосан заради това, че започнах да я проклинам на португалски. Отне ми цяла вечност, а тя просто ме гледаше спокойно, докато изпусках парата. След това тихо се извини и каза, че ще се погрижи да бъдат на сигурно място, докато се върна.

Хитра жена… Говореше за завръщането ми, когато знаех, че няма да й хареса, ако го направя. Но още малко ще поиграя играта й… засега.

Станах от леглото, а хавлията, която бях увил около бедрата си, след като се изкъпах, висеше хлабаво на кръста ми. Първото нещо, което направих, бе да си взема душ, след като Мойра ми бе показала къщата си и ме бе помолила да се чувствам като у дома си.

Изръмжах към нея и реших да се изкъпя, използвайки възможността да се освободя от напрежението. Галех члена си, докато си представях какво бих направил с тялото на Мойра. Смущаващо бе, че дори веднъж не помислих за Тукаба, а вместо това си представях как огнените коси на Мойра се разстилат по голия й гръб, докато я обладавах отзад. Оргазмът ми бе мощен, но не извиках, когато спермата ми пръскаше плочките на стената на душа.

Погледнах назад към дрехите, които бях извадил от раницата, но внезапно ме осени идея. Мойра бе казала да се чувствам като у дома си. Също ми даде ясно да разбера, че на обществени места трябва да съм напълно облечен, но без съмнение знаех, че ако бях в дома си в караиканското село, щях да съм напълно гол.

С усмивка разхлабих кърпата на кръста си и я оставих да падне на пода, преди да изляза от стаята си.

Мойра беше в кухнята. Стоеше с гръб към мен, готвейки нещо на печката. Веднага си спомних за майка ми, стояща до фурната вкъщи да изважда бисквитите, и почти можех да усетя аромата на шоколад и ванилия — неща, които отдавна бях забравил. Устата ми се напълни със слюнка и за един кратък миг обмислях да попитам Мойра дали би ми изпекла сладки.

Но след това потиснах желанието си, защото не исках да я моля за нищо.

Запътих се към масата в кухнята и когато започнах да дърпам един от столовете, Мойра се стресна леко и погледна през рамо с усмивка.

— Надявам се, че си гладен. Направих…

Думите застинаха на устните й, а очите й се ококориха от изненада, докато ме гледаше да стоя гол. Устата й бе леко отворена и погледът й бавно започна да оглежда сантиметър по сантиметър тялото ми. Когато достигна члена ми, той започна да се изправя, което донякъде ме изненада, тъй като само преди час бях укротил звяра.

— Какво правиш — попита ме с дрезгав глас, когато погледът й се върна на лицето ми.

— Готов съм да вечерям, както каза — отвърнах с безизразно лице.

— Но… не можеш… трябва да облечеш някакви дрехи, Зак — продължи тя, а очите й се стрелнаха отново по мен.

— Не искам. — Това бе всичко, което казах, преди да седна на един стол. Изпънах крака пред себе си и скръстих ръце на корема си.

Мойра преглътна трудно.

— Но… не е прилично да се разхождаш гол.

Свих рамене и я погледнах подигравателно.

— Спомена да се чувствам като у дома си. Вкъщи щях да съм без дрехи. Затова съм гол на това място, което ми каза да наричам свой дом.

Тя отвори уста да каже нещо, но я затвори. Стисна очи за малко, поемайки дълбоко дъх. И щом ги отвори отново, ми се усмихна със същата приятна усмивка, която бях видял последните няколко пъти, когато отказах да изпълня това, за което тя ме бе помолила.

— Добре… засега всичко е наред. Ще говорим за това по-късно.

Обърна се с гръб към мен да разбърка нещо на печката, което, бях длъжен да призная, ухаеше невероятно апетитно, и промълви тихо:

— Просто не отваряй вратата, ако някой почука на нея.

Изкикотих се на себе си доволно, защото я бях накарал да се почувства неудобно. Това бе най-малкото, което заслужаваше още от първия момент, в който бе привлякла вниманието ми и бе откраднала спокойствието ми. Ако можех да й върна услугата, щях да последвам всяка възможност, която имах.

Мойра се моташе на печката, бъркайки постоянно нещо в тенджерата. След това взе две чинии от шкафа и отсипа по една порция във всяка. Вдигна ги, обърна се и каза:

— Това не е нещо особено, просто „Хамбъргър хелпър“^[1]. В момента нямам продукти. Утре ще отидем до супермаркета.

Постави чинията пред мен. Вдишах дълбоко, докато гледах непознатото за мен ястие. Мойра извади две вилици от чекмеджето и постави едната до чинията ми, но аз я игнорирах.

Не я изчаках да седне на масата да яде и зарових пръсти в купчината вдигаща пара храна, опитвайки се да загреба. Но тя се изплъзваше и падаше обратно в чинията.

Когато погледнах към Мойра, тя държеше превзето вилицата си, взимаше по малко и след това деликатно я слагаше в устата си. След като я сдъвка и преглътна, ми каза:

— Много по-лесно е с вилицата.

Изсумтях в отговор, след това бавно взех чинията и я задържах близо до устните си. Събрах храна с пръстите и я пробутах до устата си, наслаждавайки се на учудения й поглед, пълен с недоверие.

Върнах чинията обратно на масата и задъвках с пълна уста това, което бе възхитително вкусно.

— Какво е „Хамбъргър хелпър“? — попитах я.

— Това са просто макарони с малко сос и нарязано говеждо месо. Не си ли ял такова като дете?

Поклатих отрицателно глава и вдигнах отново чинията си, слагайки малко храна в устата си.

— Не си спомням — отвърнах с пълна уста. Тя направи гримаса и това ме направи щастлив.

Хранехме се мълчаливо, докато аз се справих бързо с порцията си. Щом чинията ми се изпразни, осъзнах, че все още съм гладен.

— Бих искал допълнително.

Тя повдигна вежда и забелязах в очите й проблясък на нещо, което не бях виждал досега. Усмихна ми се и каза:

— На печката има още. Обслужи се.

Погледнах бързо към печката и после обратно към Мойра. Да си сложа сам ядене? Тя сериозно ли?

— Зак, нямах нищо против да ти сервирам преди малко, защото бях права и си сложих и на мен, но трябва да се научиш да вършиш всичко сам.

Погледнах я внимателно за момент, чудейки се как мога да й възразя. Възпитанието ми предполагаше, че жените ще ме обслужват, но това бе нещо нормално в нашето село, защото мъжете осигуряваха храната. Тук… Мойра не само бе осигурила храна, но и я бе сготвила.

Кимнах отсечено, станах от стола, но не и преди да оближа пръстите си, заради което бях възнаграден с още една недоволна гримаса. Взех чинията си и отидох до печката да си сложа още от яденето с кашкавал и говеждо месо.

— Ти искаш ли допълнително? — попитах я, което веднага ме шокира, че въобще го направих.

Слава богу, тя каза „не“, така че си сипах остатъка.

Завършихме обяда си в още по-голяма тишина, докато Мойра ме гледаше. След като хапнах последния залък и го преглътнах, станах от масата и отидох да си измия ръцете на мивката. Макар да се държах като дивак на масата, отказвайки да използвам приборите и салфетките, винаги се миех с вода след ядене, затова сега това ми се стори напълно естествено.

След като приключих, се отправих към вратата, но гласът на Мойра ме спря:

— Трябва да поговорим, Зак.

Без да й обръщам внимание, продължих към стаята си, но гласът й ме възпря.

— Моля те… само пет минутки.

Имаше нещо в гласа й… звучеше уморено… и разочаровано. Докато част от мен се наслаждаваше на това, друга малка част не изпитваше това усещане, защото дълбоко в душата си знаех, че не бе нейна идея да ме доведе тук. Участието й се свеждаше до това да ми помага и на някакво ниво разбирах и го приемах. Реших да отстъпя пред молбата й, затова се обърнах и я погледнах.

Гледаше ме право в очите, а не между краката, затова предположих, че разговорът ще бъде сериозен.

— Трябва да обсъдим времето, което ще прекараш тук, да установим някои основни правила.

Въздъхнах и се запътих обратно към стола, на който бях стоял преди малко. Седнах и изпънах крака, смеейки се вътрешно, докато тя се опитваше да се съсредоточи върху лицето ми. Никога нямаше да си задържи погледа, ако в този момент спуснех ръка и започнех да галя члена си, но нямаше да го направя. По-добре бе да приключа с това тук в очакване какво разочарование ми бе приготвила този път.

— Зак, знам, че не искаш да бъдеш тук — започна тя тихо.

— Най-накрая… постигнахме съгласие за нещо.

— Но си тук. Обеща на Парайла, че ще се върнеш някога в селото, и го очаквам, но истината е в това, че ще прекараме много време заедно. Трябва да се възползваш от тази уникална възможност пред теб.

— Не съм искал тази възможност и никога не бих поискал — отвърнах твърдо.

— Да, знам. Но имам работа, която трябва да върша, и която се състои в това да ти помогна да се приспособиш към живота тук в Америка. Може би, ако ми кажеш какво би искал да научиш, ще започнем с него. Ще те науча на всичко, което искаш да знаеш.

Гласът й бе изпълнен с желание да ми помогне и осъзнах, че това бе възможността, която се откриваше сега пред мен. Тя прие липсата на незабавен отказ от моя страна като разрешение да продължи нататък.

— Всичко, което поискаш. Ще бъде забавно за теб, можем да го правим постепенно или да започнем още сега. Просто ме уведоми какво искаш и ти обещавам… ще го направим. Ще видиш… Може да бъде възхитително преживяване, ако му дадеш шанс.

Бедната, наивна, заблудена Мойра. Тя дори не можеше да си представи какво ми предлага.

— Абсолютно всичко? — попитах я с недоверие.

— Да, има толкова много неща, които можем да видим и да правим, но можем да започнем с това, което ти харесва най-много. Можем да отидем на ресторант, да посетим музея в Чикаго или зоопарка. А какво ще кажеш за библиотеката? Там е пълно с книги и можеш да четеш, докато ти омръзне. Просто искам да дадеш шанс на това.

Усмихнах й се… мързелива, почти зла усмивка.

— Добре, ще ти дам възможност и вече знам какво искам да науча първо.

Тя се наведе напред леко развълнувана.

— Отлично. Разчитай на мен.

— Искам да узная всичко за секса, начина, по който го правите в модерния свят.

Мойра замига, гледайки ме тъпо с неразбиращ поглед, и поклати леко глава, давайки знак, че не разбира това, което й казвам.

— Извинявай, искаш да научиш повече за секса?

— Да.

— Но… Но… ти вече знаеш как да правиш секс — каза тя смутено.

Изправих се в стола си и се наведох напред, докато лицето ми бе на няколко сантиметра от нейното. Гласът ми бе тих и жизнерадостен, с леко груб оттенък:

— Да, мога. Ти ме видя в действие. Но също така искам да науча как съвременните хора правят секс. Доста по-различно е, нали?

Тя преглътна трудно и видях проблясък на страх в очите й.

— Да, по-различно е. Но не мисля…

— Попита ме какво искам и аз ти казах. Ако ме научиш как цивилизованите хора се чукат, ти обещавам, че ще ти съдействам в твоята малка игра да ме учиш на култура. Всъщност дори ще се опитам да се държа в съответствие с общоприетите ви норми, ако това ще те направи щастлива.

Мойра се загледа в мен за миг и аз можех да видя как работи мозъкът й, обмисляйки предложението ми. Накрая тя кимна бавно и тихо каза:

— Добре, приемам предло…

Скочих от стола и в следващата секунда чух въздишка на примирение. Обвих ръка около врата й и я издърпах нагоре да се изправи. Тя не се възпротиви, но очите й бяха широко отворени от изненада.

— Тогава нека да започнем — казах и доближих нос до шията й, вдъхвайки аромата й. Отдръпнах се веднага, улавяйки замъгления й поглед, и я натиснах да се отпусне на пода. — Застани на колене.

Тялото й взе да се отпуска на пода, следвайки заповедта ми, и аз веднага се възбудих, членът ми се напрегна и се втвърди, представяйки си как застава на колене пред мен. Не мислех, че толкова лесно ще се предаде, и доминиращата част в мен пламна с нова сила.

Когато тя почти се отпусна на пода, започнах да мисля как най-лесно да я съблека. Може би просто щях да й кажа да се съблече и след това да коленичи, когато внезапно тя започна да се съпротивлява, изправяйки се с насълзени очи.

— Не, Зак! Не можем да направим това. — Тя на практика ми крещеше, а очите й бяха изпълнени с безпокойство.

— Защо не? Ти каза, че ще ме научиш на всичко що се отнася до секса.

Протягайки ръце пред мен, за да се защити, тя поклати глава.

— Казах, че ще те науча, но нямах предвид да спя с теб.

Повдигнах вежда, напълно поразен от тази реакция. Очите ми бавно огледаха тялото й, карайки я да се изчерви, докато погледът ми се задържа на гърдите й и възбудените зърна, и бях объркан. Можех да кажа, че тя точно това искаше.

— Ти ме искаш — казах й просто. — Знам, че ме искаш.

Тя поклати глава.

— Не… не мога да направя това.

— Не можеш? Но искаш? — попитах, защото имах нужда да ми изясни границата, която поставя.

Тя си пое дълбоко дъх и бавно го издиша, преди да каже:

— Няма значение какво искам. Бях наета от кръстника ти да се грижа за теб. Да те науча как да се адаптираш. Планирам един ден да напиша книга за това. И ако спя с теб, това ще наруши всички морални и професионални граници. Ще те науча по друг начин.

— Как? — попитах я скептично. Не че ме бе грижа за това. Въобще не исках да уча всичките тези норми на сексуално поведение. Просто това бе начин да получа каквото исках… да потъна рязко в сладкото й тяло.

— Ами, има много други начини. Филми… книги. Мога да отговарям на въпросите ти. Мога да намеря отговори на повечето от въпросите, които те вълнуват, но не можем да правим секс.

Замислих се за първата вечер, когато видях Мойра. Гледаше ме, докато бях с Тукаба. След това си спомних как се галеше на река Джутай, получавайки толкова потресаващ оргазъм, какъвто и аз. Уверен бях, че Мойра бе страстна по природа. Бе ме искала и преди и бях сигурен, че ме искаше и сега.

Може би не бе готова да застане на колене пред мен, но бях сигурен, че ще я получа в това положение. Повдигнах брадичка, докато я гледах, и вътрешно… приех предизвикателството й.

Най-вероятно трябваше да положа усилия, но задължително щях да я поставя на колене пред мен… скоро… и тя щеше да ме моли за това.