Сойър Бенет
НЕцивилизован (10)

Глава 9

Зак

Мойра мълчеше, докато се прибирахме към къщи, но чувствах как гнева и объркването се изливаха на вълни от нея. Аз също не се чувствах спокоен. Мисля, че дори не ми се ускори пулса, докато се опитвах да убия копелето за това, че докосваше Мойра, макар тя да му бе дала ясно да разбере, че не желае това.

Щеше да бъде мъртъв в този момент, ако Мойра не ме бе умолявала да спра. Това бе първият път, когато жена ме молеше да направя нещо, и без да се замисля, изпълних това, което ме умоляваше. Страхът в гласа й, паниката в очите й. Разхлабих хватката си върху това копеле — още една любима дума — и всичко приключи.

Запомнете какво ще ви кажа. Гарантирам ви, че Майкъл вече няма да се върти около Мойра.

Пътят до дома бе кратък, пристигнахме бързо и влязох след Мойра в къщата. Подготвях се за факта, че щеше да ми каже остри думи. Но въпреки това се надявах на разбирането й, защото не бях в настроение да ми се кара. И без това вече бях направил отстъпки заради молбата й да се откажа от решението да го убия. И тази вечер нямаше да получи нищо повече.

Оставяйки чантата си на кухненската маса, тя отиде в хола и седна на дивана, въздъхвайки раздразнено. От това движение роклята й се вдигна до средата на бедрата, плъзгайки се бавно по краката й, и не можех да се спра да гледам прекрасните й дълги крака с млечнобяла плът.

— Зак, трябва да поговорим за това, което се случи в клуба — каза тя с нерешителен и треперещ глас, погледът ми се повдигна от тялото й към лицето й. Имаше мрачно и недоволно изражение.

— За какво да говорим? Пуснах го — отвърнах, свивайки рамене, и се подпрях на стената, която разделяше хола от коридора.

Тя вдигна вежди, разтревожена от незаинтересоваността ми към разговора. Скочи от дивана и забърза към мен. Лицето й изразяваше гняв, но и друга емоция — страх. Страх не от мен, а за мен. Мога уверено да кажа, че перспективата за очакващите ме неприятности я бе изплашила здраво.

Забивайки пръст в гърдите ми, Мойра каза:

— Не можеш просто да отидеш и да нападаш хората, защото не ти харесват по някаква причина. Не можеш да се опитваш да убиеш всеки, който ме хване или ме докосне. Разбра ли ме?

— Със сигурност ще убия всеки, които те докосне и иска да те нарани — прекъснах речта й, вдигнах бързо ръка и я хванах за врата. Разтърсих я леко колкото да я накарам да ме слуша внимателно. — Сам съм си господар, Мойра. Никога не го забравяй!

— Зак… Но ти не можеш да убиваш. Винаги има последствия от това, което правиш, и то не непременно свързани със закона, това може да погуби душата ти. Когато отнемаш живот, правиш непоправима грешка. Ти си добър човек. Мисля, че това ще те разкъса. Не забравяй как това ще се отрази на бъдещето ти. Затвор… Ще те затворят в килия… Никаква свобода.

Придърпах Мойра към себе си, повдигнах лицето й към моето така, че почти допирахме носове.

— Знам какво е да убиеш някого. Правил съм го и преди и никога, запомни, никога не съм съжалявал за това, така че си спести лекцията, доктор Рийд.

— Какво? Убил си някого? — попита тя с недоверие, а в гласа й имаше повече страх, отколкото ми се искаше. Което едновременно ме плашеше и дразнеше.

— Нека да го наречем още една културна разлика. Моето племе воюваше дълги години с племето Матика. Нападахме се едни други и проливахме кръв, убивахме. Това е нашата форма на правосъдие, и когато се върна отново у дома, ще го направя отново.

Мойра пребледня от признанието ми и захвата ми на врата й се затегна. Исках да я шокирам, да я изплаша, да й напомня, че все още съм диво и непокорно животно, а не човек, когато сравняваме културите си. Но не исках да я отвратя. Не исках да ме гледа със срам и разочарование.

— Позволи ми да ти разкажа за последния човек, когото убих — казах й меко.

— Не… не желая да слушам това — гласът й почти се разпадна и тя се опита да се измъкне от хватката ми.

— Ще ме изслушаш — казах й и стиснах по-силно пръсти около шията й, като я придърпах по-близо до мен. Гърдите й се притискаха към моите и по цялото ми тяло се разля болезнено желание. Отстъпих леко назад, докато тя не осъзнае какъв дивак съм. — Около месец преди пристигането ти в караиканското село, за да ме вземеш, хора от моето племе нападнаха племето Матика. Това бе нападение с цел спасение и отмъщение. Малко преди това, докато бяхме на лов, в селото ни дошли десет човека от племето Матика. Изнасилили няколко жени и откраднали три момчета, убивайки жестоко майка им, която се опитала да спаси живота им с цената на своя собствен.

— Не искам да слушам — извика Мойра.

— Може и да не искаш, но трябва да чуеш. Планирахме нападението си, обмисляйки всичко внимателно. Целта ни бе не просто да върнем това, което ни бе отнето и откраднато, но и да ги накажем за нападението на жените и децата ни. Отидохме с желание да убиваме.

— Това не е правилно — каза Мойра, гледайки ме с широко отворени очи.

— Може това да не се вписва в разбирането ти за правилно, но за нас е така, и точно това трябваше да направим. Накрая не само си върнахме момчетата, но върнахме дълга, като убихме десет от тях. С гордост гледах как приемният ми брат, Каурло, си върна трите момчета и уби човека, който ги бе откраднал и се бе гаврил жестоко с жена му, преди да я убие.

Мойра потрепери в ръцете ми, но сега в очите й видях зрънце разбиране.

Наклоних се да прошепна в ухото й.

— Искаш ли да знаеш кого убих аз?

Тя отрицателно поклати глава, но не ме прекъсна, когато започнах да говоря.

— Когато влязох в селото им, видях Тукаба, покрита от главата до петите с кал. Беше гола и вътрешната и външната част на бедрата й бе покрита с кръв от многократните изнасилвания, които бе преживяла. Бяха я откраднали от родното й племе Поурно, където бе израснала. Беше полумъртва, когато я намерих, но бе достатъчно силна да оцелее, когато я взехме с нас в селото. Хвърлихме мъжете в калта пред дългата къща с вързани на гърба ръце. Тукаба ни показа тези, които я бяха откраднали и изнасилили. С племенните ми братя използвахме всичките си стрели и стреляхме в тях дотогава, докато не умряха — така бе отмъстено за Тукаба.

От окото на Мойра се стече малка сълза, но видях нещо ново в изражението й. Състрадание след разказа ми за Тукаба, което се надявах, че е разбиране на постъпките ми.

— Понякога забравям колко се различава живота ти там от моя — тихо отвърна Мойра. — Толкова добре се адаптира тук, че забравям колко тежко трябва да ти е било: да живееш тук, докато съзнанието ти е изпълнено със спомени и всичко, което е трябвало да преживееш.

Думите й ме обвиха с лека вълна на разбиране за моите постъпки, защото в гласа й вече нямаше и намек за неразбиране или обвинение. Може и да не бе съгласна с желанието ми за справедливост и отмъщение, възпитано от племето у мен, и дори с желанието ми да задоволя гнева си с толкова погрешни действия. Но тя осъзнаваше на първично ниво, че начина, по който се бях държал в някои ситуации в живота ми, бе напълно нормален и оправдан… най-малкото за мен.

— Разбирам, че мислиш, че не искам да се държа така, както е прието тук. Но, Мойра, това не е така. Достатъчно видях и прочетох, за да разгранича бялото от черното, кое е правилно и неправилно според вашата култура. Но това не означава, че ще спазвам правилата ви.

Независимо от факта, че я държах здраво за шията, Мойра кимна към мен.

— Но, моля те, обещай ми, че няма да правиш нищо подобно. Моля те, не се въвличай в неприятности като тези.

Усмихнах й се със съблазнителна усмивка, в която се криеше малко разбиране в отговор на молбата й, защото, макар да разбирах позицията й, не можех да се съглася с нея.

— Съгласен съм, че това повече няма да се повтори, Мойра. Но на никого няма да позволя… особено на обществото… да контролира действията ми. Това е една от главните причини, поради които искам да се върна в селото… Защото там съм напълно свободен и правя това, което искам.

Мойра отвори уста да възрази, но аз бързо я притеглих, докато тялото й се притисна към моето. Бавно се наведох към нея, леко докосвайки слепоочието й с устни, и я целунах кратко. Казах й с нисък, дрезгав глас:

— За да бъда честен, желая безумно да те взема със себе си, за да бъдеш на разположение на желанието ми, където и да те поискам. Няма да ти позволя да носиш и късче плат, а коленете и котенцето ти ще са протрити от чукането ми. Но след това ще докосна с език котенцето ти и ще оближа нежно всичката болка, която бих ти причинил.

От устните на Мойра се откъсна накъсана въздишка, която обля ключицата ми с топъл дъх, а по тялото й пробягна лек трепет. Тя се възбуди от образа, който й обрисувах току-що — какво мечтая да направя с нея.

Почувствах как тялото й се разтапя, а съпротивата й виси на косъм. Щях да я чукам по десетки различни начини до неделя, но днес я исках точно така. Притиснах се към нея.

— Застани на колене — заповядах й, защото знаех, че тя иска да ми подчини. Уверен бях, че го иска.

— Не! — упорито шептеше тя и аз се усмихнах вътрешно. Независимо какво казваше, гласът й говореше друго.

Нежно я стиснах за врата, за да й напомня, че стои пред мен днес, защото аз й заповядах.

— Не смей повече да ми казваш „не“ — изръмжах в лицето й. Използвайки хватката около шията й, аз я дръпнах и обърнах с гръб към мен. Натиснах я леко, заставяйки я да се отпусне. Искаше ми се да се разплача от чувството на радост и победа, че тя не се съпротивява, а се отпуска на колене.

Свих своите и се отпуснах на пода заедно с нея. Коленете й се удариха в пода, когато го докоснаха, след това моите, и аз продължих да я навеждам напред, докато бузата й не опря в мекия килим, а дупето й се навири високо за мен.

— Помниш ли първият път, в който ме видя? — прошепнах и нежно стиснах врата й с ръка.

— Да.

— Това те възбуди, нали?

— Да.

— Искаше ти се да те чукам по същия начин, нали?

— Да.

— Искаш го и сега, нали?

— Господи, да! — застена тя и тялото ми се изпълни с чувство на победа и похот. Членът ми, сега възбуден и твърд, както никога досега, изду плата на тесните дънки.

— Тогава ми разкажи — наредих със заповеден тон, наслаждавайки се на това как решителността й изчезва малко по малко.

— Да ти разкажа какво? — пита тя, поемайки накъсано дъх.

— Разкажи ми за първия път, когато ме видя. Разкажи ми тази история, моя сладка Мойра, и ще помисля дали да ти дам това, което искаш.

Тогава тя ми разказа покорно, че ме бе гледала през яркия огън как чукам Тукаба и бе пожелала нейното тяло да бе под моето. С лек възбуден стон разказваше как кръвта й се бе напълнила с огнено желание и тя едва можела да диша, защото погледът ми изсмукал кислорода от дробовете й. След това ми разказа как си представяла моя член между краката си, шептеше ми всичко това без срам и съжаление, как искала да почувства тялото ми, разтърсено от оргазъм.

— Това е прекрасна история, Мойра — казах й, стараейки се гласът ми да звучи уверено и искрено, за да не се досети колко съм близо до това да загубя контрол.

— Така си го спомням — отвърна ми тя с нотка на смелост и решителност. Макар да ми се иска да я подчиня, мисля, че ми харесва Мойра да окаже поне малко съпротива.

— Значи си ме искала тогава, така ли?

— Да — въздъхна тя.

— Така, както ме искаш сега?

— Да.

— По същия начин?

— Точно — съгласи се тя и разбрах, че сега ще ми се отдаде.

Протегнах свободната си ръка и повдигнах подгъва на роклята й, разкривайки заоблеността на задника й и бедрата й. Бавно го вдигнах по-нагоре и видях най-красивото и еротично бельо, което мога да си представя на една жена. Още една дума от новия ми речник — бельо.

Когато сексапилният й задник и кръстът й се оголиха, казах:

— Преди да ти дам това, което желаеш, искам да ми кажеш още едно нещо.

— Какво? — попита ме тя. Натиснах силно шията й, защото ми се струваше, че гласът й звучи непокорно. Тя бутна ръката, с която я държах, но аз просто усилих натиска.

— Искам да ми кажеш кое е най-важното нещо, което си разбрала за мен, откакто ме отведе от дома ми.

— Научих, че ти… Закарайъс Ийстън… си нецивилизован мъж.

— Да — прошепнах й, пуснах плата на роклята и започнах да дърпам дантелата на бельото й. — Разбрала си правилно.

След миг мълчание Мойра каза:

— Зак?

— Хмм?

— Научи ме на повече — прошепна тя.

Сърцето ми заби така, сякаш искаше да изскочи от гърдите ми при звука на гласа й, изпълнен с мъчително желание. Хванах с пръст дантелата на бикините й, издърпах ги по закръглеността на задника и по бедрата й и ги пуснах долу.

— О, скъпа. Ще ти покажа какво е да бъдеш изчукана от дивак.

Тя простена леко и нетърпеливо, когато дантелените й бикини се смъкнаха до коленете й, аз се преместих по-близо до нея и видях влагата, която покриваше котенцето й. Пред очите ми гънките му изглеждаха толкова красиви. Вдигнах ръка и направих нещо за първи път — бавно вкарах пръст в нея, чувствайки топлината на възбудата й.

Дъхът ми излезе със съскане през стиснатите ми зъби.

— Толкова си влажна за мен.

— О, боже мой! — извика Мойра и тласна бедра назад.

— Не се движи — наредих строго, докато пръстът ми потъваше в котенцето й отново и отново. Тя застина, но тялото й потрепери и стоновете й станаха все по-накъсани.

Махнах ръка от врата й и пръста си от женствеността й, дръпнах тениската си, защото не исках нищо да пречи на насладата ми от готовността й за мен. Разкопчах копчето и бързо дръпнах ципа на дънките надолу, защото членът ми бе твърд както никога досега. Бързо свалих дънките и боксерките си до колене, освобождавайки го.

От главичката се отдели обилно количество предеякулационна течност, взех го в ръка и го прокарах бавно между бузите на задника й, разтривайки течността, притиснах дължината му към гънките й, оставяйки влажна следа от желание по кожата й.

— Виждаш ли, аз също съм възбуден за теб.

— Моля те — замоли ме Мойра.

Приближих се колкото да усетя голата й кожа, след това се пресегнах и я хванах за врата, задържайки я долу.

— Моля какво?

— Моля те, чукай ме, Зак.

— Ей сега, скъпа — обещах й.

Допрях члена си до котенцето й, а възбудената главичка разтвори леко чувствителните й гънки. Чувството, което ме изпълни, накара всеки мускул в тялото ми да се напрегне, от главата до петите. Бавно тласнах бедра напред, вкарвайки още един сантиметър.

Тя бе толкова напрегната, а хлъзгавата й влага засмука члена ми, така че той влезе още малко. Виждах как задника й потръпва в очакване, пръстите й се впиваха в мекия килим. Усещах, че мускулите й се отпускат и привикват към размера ми, затова пуснах члена си и я хванах за бедрото, впивайки пръсти в меката й кожа. Спрях за няколко секунди, за да се насладя на меките извивки на гърба й и на огнената коса, разпръсната по килима. Главата й бе обърната на една страна, а профилът й изящен. Очите й се притвориха, а устните й се извиха в доволна усмивка. Никога няма да забравя този момент.

Отдръпнах се с бързо движение, почти излизайки от котенцето й, и рязко влязох в нея докрай, потапяйки члена си с един тласък, долепяйки бедра към задните й части.

От гърлото ми излезе стон на удоволствие, защото първото нещо, което почувствах, бе как стегнатото й котенце стиска члена ми, и това бе много повече, отколкото бих могъл да си представя. Мойра извика тихо и затвори очи.

Спрях да се движа, вътрешните й мускули се съкращаваха около члена ми, стискайки приятно дължината ми.

— По дяволите — изръмжах, после трескаво дръпнах бедра назад и влязох отново в нея, опитвайки се да запазя този сладък момент.

Мойра издаде протяжен стон и си помислих, че искам да слушам тези звуци колкото се може по-дълго. Започнах да се движа ритмично, излизайки и влизайки в нея отново и отново. Но усещах, че съм на път да загубя контрол, затова спрях и си поех дълбоко дъх. Не можех да изгубя контрол точно сега. Движенията ми станаха бавни и равномерни, отстоявайки властта си и показвайки й силата си.

Бях готов да изкарам члена си от котенцето й — така че да мога да свърша върху тялото й и да продължа изисканото си изтезание.

— Зак? — каза тихо Мойра.

— Да?

— Не излизай от мен, не се сдържай — продължи тя с изпълнен с нужда глас. — Дай ми всичко от себе си.

— По дяволите!

Тръпка премина по тялото ми, причинена от думите й и жадното желание, което можех да почувствам. Това ми даде сила и власт. Думите й подтикваха тялото ми да се свие от желание и необходимост да започне да се движи бързо, да я чукам. Затворих очи и си представих бавните и спокойни движения, но Мойра ме заговори отново, убивайки ме:

— Моля те, Зак.

— По дяволите! — изръмжах хриптящо и се тласнах в нея, чукайки я с такава сила, че тя се повдигаше леко на няколко сантиметра от килима, а с всеки тласък топките ми се удряха в плътта й.

От нея се чу стон:

— Да, да… всичко това е за мен.

Обхвана ме животинско желание. Хванах я още по-силно за врата и започнах да се врязвам в тялото й бързо и твърдо, докато моето я удряше с такава сила, че звучеше като гръм. Сведох поглед, гледайки как члена ми влиза и излиза от котенцето й, напълно покрит с влага, и усещах как ме напускат последните остатъци от контрола ми.

Чуках я толкова силно, че започвах да изпитвам страх, че мога да я нараня вътрешно, но не бе по силите ми да спра. Тялото ми се наклони към нея, гърдите ми се повдигнаха, а членът ми прониза твърдо плътта й.

Мойра се опитва да се извие и да се движи заедно с мен, но аз я задържах здраво. Ако не бяха стоновете и виковете й, щях да се притесня, че я наранявам, но не бях уверен, че мога да спра бурята, която освободих върху нея.

Дълбоки пронизващи тласъци.

Докато се блъскаха едно в друго, телата ни издаваха шляпащ звук. Мускулите й се свиваха около мен, довеждайки ме до безумие. Ароматът на възбудата ни проникна в сетивата ми.

Когато покрих цялото й тяло, не успях да спра ръмжащите звуци, които в този момент ми напомняха, че съм повече животно, отколкото човек.

Тласках ритмично члена си в нея и с всеки тласък изпусках все повече и повече контрола си.

Леките стенания на Мойра — „да, да, да“ — ме възбуждаха неимоверно с всяко следващо врязване в тялото й.

По тялото й пробягна спазъм на удоволствие и стените на влажното й горещо котенце стиснаха члена ми — и разбрах, че тя достигна до върха. Мойра изкрещя толкова силно, че вероятно утре гърлото щеше да я боли. Усетих как изпълнените ми с желание топки се напрягат, готови да изпразнят и последната си капка в тялото й.

Отслабих хватката на врата й и отпуснах ръце, стискайки бедрото й. Промених ъгъла, под който държах бедрата й, и впих пръсти в мекия й задник, разтваряйки задните й части, за да гледам как членът ми влиза до основата си в сладкото й котенце, покрит с мокрото й желание.

Собственият ми оргазъм бе толкова близо, топли вълни обливаха горещото ми тяло. Главата ми се замая, докато се забивах отново и отново, преди, най-накрая, спермата ми да я изпълни. Отпуснах се изтощено на гърба й, принуждавайки я да легне на пода, докато все още свършвах. Бях загубил контрол над себе си. Даже когато вълните на оргазма ме обхващаха, бедрата ми продължават да я тласкат отзад. Членът ми се движеше с мързеливи и плитки тласъци в котенцето й, поклащайки се в синхрон, докато тялото й напълно изцеди моето.

Дори след като бях напълно опустошен, малки спазми продължаваха да разтърсват тялото ми — това бе най-силният и продължителен оргазъм, който съм изпитвал през целия си живот.

Никога не съм си представял.

Никога не съм знаел, че може да бъде така.

Никога не съм знаел, че да загубя контрол, е толкова приятно.