Към текста

Метаданни

Данни

Серия
НЕцивилизован (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Uncivilized, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 67 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Сойър Бенет

Заглавие: НЕцивилизован

Преводач: elfite_bgworld

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Ralna; ganinka

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10169

История

  1. — Добавяне

Глава 7

Зак

След като взех душ и плеснах маймунката си два пъти, понеже бях силно възбуден от това, което правих с Мойра, не си измих зъбите преди срещата ни за вечеря, защото исках да запомня и съхраня вкуса й на езика си.

Тя бе по-сладка и по-вкусна, отколкото можех да си представя, и полудявах от болезненото желание да вкарам бавно члена си във вагината й и да я чукам, след като свърши така на езика ми.

Но й бях обещал, че няма да я докосна и няма да искам нищо повече от това, и знаех, че когато я изчукам, а това щеше да се случи, първият път щеше да бъде така, както аз искам. Щеше да коленичи пред мен и щях да я държа здраво за врата, лишавайки я от възможността да се бори, което със сигурност щеше да се опита да направи.

Да, щях да я взема едва тогава, когато напълно се откаже от контрола си и ми повери себе си, когато ми се подчини, не по-рано.

Мойра изглеждаше като изплашен заек, когато излезе от спалнята си. Не ме погледна в очите, докато се приготвяхме да излезем на вечеря, и гърдите ми се издуха от гордост. Беше на път да ми се подчини напълно, но дори и не подозираше за това.

Изведнъж ми направи впечатление това, с което бе облечена. Беше споменала, че след вечеря ще ходим в нощен клуб да танцуваме, и предположих, че беше облечена подобаващо за това.

Носеше небесносиня рокля, която плътно обгръщаше стройното й тяло, повдигаше гърдите й, които сега знаех, че са най-красивите гърди с ягодово розови зърна, за които можех само да мечтая. Езикът ми гореше от нетърпение да докосне тези зърна, което и щях да направя, когато му дойдеше времето.

Косата й се стелеше по гърба й и това, което бе сложила на устните си, ги правеше съблазнително лъскави. Толкова лъскави като котенцето й, когато беше възбудена и покрита с влага за мен по време на нашия нагледен урок следобед.

Оказа се, че моя нов речник ми харесва. „Член“, „котенце“, „чукам“. Три от новите ми любими думи на английски.

Искам да вкарам члена си в котенцето й и да я чукам силно.

Да, бях успял да науча добре английския жаргон.

— Много си красива — казах й и тя ме погледна удивено. Никога не бях казвал тези думи на нито една жена през живота си. Никога не бях изпитал желание да ги кажа, до този момент.

— Благодаря ти — тихо отвърна тя, когато взе малката си чанта и потърси ключовете си. — Готов ли си за вечеря?

— Да, готов съм — потвърдих, следвайки я до вратата на колата й.

Мойра ме заведе до малкия италиански ресторант недалече от къщата й. Попита ме дали си спомням и дали съм опитвал спагети, когато бях дете, и изведнъж в паметта ми се появиха спомени от миналото ми. Спомних си как с удоволствие хапвах спагети с доматено-чеснов сос.

След като поръчахме от менюто на сервитьора, Мойра бе необичайно мълчалива през цялото време и аз предполагах, че съжалява за това, което ми позволи да направя с нея. Не исках да губя връзката, която бяхме успели да създадем по време на общуването ни и последните събития, защото имах планове да направя много повече, затова се опитах да я привлека отново, давайки й възможност да ме учи на правилата в съвременната култура.

— Почти не си спомням родителите ми и тяхната мисионерска работа, но помня, че майка ми бе с мен през цялото време у дома, докато баща ми бе на работа. Мисля, че тя не работеше никъде и посвещаваше цялото си време на мен.

Мойра отпи глътна вода и кимна.

— Рандал ми е разказвал, че майка ти е била домакиня. Нейната работа е била да се грижи за теб.

— Както и караиканските жени — казах, като я гледах замислено. — Тяхната работа се състои в това да се грижат за децата, домовете и мъжете.

— Да, това е разликата. Тук, в Америка, майка ти спокойно можеше да ходи на работа, ако иска. Щеше да има възможност да прави това, което желае повече от всичко в живота си.

— Ти си добър пример за модерната независима жена — казах й замислено. — Заемаш престижно място в обществото и обучаваш другите. Получаваш пари за работата си, което ти позволява да си купуваш храна и да се грижиш за себе си. Подобно би било, ако караиканските жени ходят на лов с мъжете и са равни с тях. Още ми е трудно да го разбера.

Най-накрая Мойра се включи в разговора и каза с лека усмивка:

— Мога да прекарам седмици в разказване за борбата на жените за техните права и независимост. Все още ги нямаме… поне не напълно. Борбата продължава.

Кимнах замислено и продължих да размишлявам:

— Може да има определен смисъл в това как живее моето племе. Всичко е по-лесно, не мислиш ли? Всички в племето имат определена роля и собствено място, никой не се стреми да получи повече, отколкото има. Няма очаквания, че нещо не е наред, няма страх, че могат да те предадат или наранят. Всички хора работят като един организъм в полза на племето.

— Това е чудесен начин да се оцелее и живее — съгласи се Мойра с усмивка. — А сега ми кажи, след като прекара тук последните две седмици, кой от племето ти липсва най-много?

Затворих очи и се пренесох в мечтите си в Амазония.

— Липсват ми много неща. Ярките наситени цветове, които цъфтят там през цялата година, радостта от лова и удовлетворението от това, че мога да осигуря храна. Наситеният влажен въздух, които успокоява и дарява със свежест дробовете ми. — Млъкнах и направих пауза, усмихвайки й се греховно. — Липсва ми тялото на Тукаба и готовността й да ми се подчинява и да ми дава това, което искам, по всяко време.

Усмивката изчезна от лицето й и ъгълчетата на устата й се отпуснаха тъжно надолу, но нямах причина да лъжа. Не бях правил секс от две седмици и бе напълно нормално да ми липсва готовността на Тукаба да направи това, което исках.

Продължих след кратка пауза:

— Но най-много от всичко ми липсва Парайла. Бих дал всичко, което имам, в замяна на това да бъда до него и да се върна у дома. Той е всичко за мен… мой баща… беше мой защитник в продължение на много време, защото отначало племето не ме приемаше. Спасявал е животът ми неведнъж и направи от мен това, което съм в момента — мъж. Да, най-много ми липсва Парайла.

Очите на Мойра се изпълниха с мъка и тя ме погледна с чувство на срам.

— Прости ми, че те откъснах от дома ти, Зак. Разбирам, че ти е тежко.

Взирах се в нея в продължение на няколко минути, опитвайки се да почувствам доколко бе искрена. Усещах разкаяние и съжаление за това, че я накарах да премине през цялата ми съпротива и отхвърляне на новото, и това ме накара да се ядосам на участието й в последните събития в живота ми. Разбира се, част от гнева и яростта ми се разсея, след като облизах котенцето й днес. Това ми помогна леко да се успокоя и дори да й простя.

Донесоха вечерята ни и спагетите се оказаха толкова вкусни, колкото ги помнех, и бях благодарен на себе си, че се отказах от упоритостта си и започнах да ползвам прибори. Щеше да изглежда ужасно, ако се опитам да ям спагетите, издърпвайки ги с пръсти. Мойра ми даде да вкуся малко лазаня и аз простенах от удоволствие, когато опитах залък. Ще си поръчам точно това ястие, когато дойдем тук следващия път.

Поддържахме непринуден разговор по време на вечерята, тя ми разказа повече за приятелите си, с които щяхме да се срещнем. Лекси бе медицинска сестра в градската болница, а Кели работеше същото като Мойра — професор в Северозападния университет, само че тя преподаваше английска литература. Убеди ме, че са много мили и много искат да се запознаят с мен, за да се отърсят от всякакво безпокойство и вълнение. Наистина исках да отида на това място, за което ми говореше, „нощен клуб“. Спомена, че хората отиват там да се веселят и танцуват, да пият, но не уточни какво щяхме да пием. Никога в живота си не бях пробвал алкохол и тя каза, че не иска да пробвам сега при дадените обстоятелства, защото можеше да отслаби контрола ми.

Всъщност дори не можех да си представя какво е алкохол и за какво е нужен. Но ако беше подобно на халюциногенното растение, което използваше шамана на племето, дишайки го през носа, след което виждаше огромни комари с големината на къща, тогава ми бе напълно безразличен. Не ми харесваше идеята да губя контрол.

След като вечеряхме, отидохме в нощния клуб и ми се струваше, че неловкостта по време на вечерята избледня след искреното извинение и сега се чувствах някак си емоционално и душевно свързан с нея. И може би щях да се насладя на компанията й, което, по дяволите, не се вписваше в плановете ми.

Не знаех, че наистина ми харесва да я гледам, както ми хареса да я чукам с език, галейки нежно влажните гънки. И бях уверен, че членът ми щеше да се наслаждава с всеки сантиметър на сладкото й котенце, но ми се струваше, че тук има нещо по-голямо и започнах да получавам наслада от нещата, за които говорим.

Когато пристигнахме в клуба, бях заслепен и оглушен от светлините и шума, който усещах да блъска в средата на гърдите ми. Щом влязохме вътре, преминахме през тъмна стая, след което се появиха проблясъци от светлина, пресичащи се в центъра на дансинга на клуба и от време на време заслепяваха очите ми, така че не можех да видя нищо около себе си. Веднага се зачудих дали бе правилно да дойдем тук.

Много хора се тълпяха на определено място в това помещение и се движеха, разклащайки тела в такт с музиката. Самото понятие „танц“ ми бе непознато, макар в племето да имахме много песни и танци, които изпълнявахме. С помощта на танца показвахме радостта си от успешния лов или раждането на дете. Даже отбелязвахме началото на месечния цикъл при момичето и това, че ставаше жена, бе повод за празник. Разбира се, по време на целия празник тя седеше малко встрани на легло от палмови листа, това бе мястото й, докато бе в менструация. Когато по-късно се присъединеше към жените, те бяха длъжни да й сложат превръзка от черни пера, което означаваше, че бе преминала на следващото ниво и бе станала жена, готова за брак. Всички около нея танцуваха и пееха, отбелязвайки събитието.

Двамата с Мойра говорехме за това цяла вечер. Че в караиканското племе жената е готова за брак и има право на това веднага след първата менструация. Нашите отношения бяха полигамни, този термин ми каза Мойра, когато й разказах, че при нас е прието да имаш повече от една жена. Тя ми обясни, че този начин на живот е незаконен в САЩ, както и секс с момиче под осемнадесет години.

Разбирах, че това е правилно, защото в нашето племе младата девойка може да се омъжи преди тази възраст, но за да се предпази от забременяване, трябва да пие чай от кората на дървото яраса. Тази напитка предпазваше от нежелана бременност до момента, в който стане по-голяма и навлезе в стадия, в който може да износи дете. Да, вероятно имаше нещо общо между моето и нейното общество — жените бяха длъжни да вземат определени средства, за да не забременеят.

Попитах Мойра за това дали приема нещо и тя призна, че взима. Нарече ги „противозачатъчни таблетки“, както ми описа и другите методи, които съществуваха. Беше доста забавен диалог и бях щастлив да узная, че когато най-накрая изчукам Мойра, няма да се налага да се безпокоя да не забременее, тъй като нямах никакво желание да правя дете тук, в този странен свят, дете, което щеше да ме свързва с него.

Не, ако исках една жена да забременее, това щеше да е Тукаба, за която исках да се оженя според племенния обичай точно преди да ме открият и отведат. Тукаба се присъедини към племето няколко месеца преди това, малко преди пристигането на Мойра, и тогава разбрах, че съм готов да взема първата си жена. Тя беше добра, склонна на подчинение жена, родом от племето Поурно, което се намираше в непосредствена близост до река Амазонка. Поурно бе по-съвременно, отколкото Караикан, те поддържаха живота в племето чрез търговия с туристите. Няколко от тях даже бяха работили за големите лесодобивни компании, които изсичаха тропическите гори.

— Виждам Лекси и Кели — каза Мойра, хвана ме за ръката и ме поведе през тълпата от хора.

За мен беше удоволствие… да чувствам ръката си в нейната. Кожата й бе толкова мека в сравнение с чувството да държи ръката ми. Усещах сладка наслада, когато се тласкаше в опит да се приближи към лицето ми, когато облизвах котенцето й, и даже притисна лицето ми към него, когато свърши. Не можех да си представя, че караиканска девойка ще се реши да пробва такива смели ласки, но това бе и различното, което ми харесваше в Мойра.

Щом достигнахме приятелките й, тя пусна ръката ми и прегърна всяка в топъл поздрав. Това бе нещо обичайно за приветствие, както бях забелязал от недългото ми пребиваване тук, но ми се струваше, че това се прави само с хора, които се познаваха достатъчно добре.

Мойра посочи на двете жени към отворената врата зад бара и те кимнаха в съгласие. Тя се обърна към мен и се повдигна на пръсти, опитвайки се да надвика музиката, така че да мога да я чуя какво ми казва.

— Ще отидем в другата зала, където не е толкова шумно.

Кимнах и я последвах заедно с двете жени. Бяха облечени като Мойра. Едната носеше тясна черна рокля с дълбоко изрязано деколте, което позволяваше да се видят гърдите й. Имаше дълга руса коса, която се стелеше свободно по раменете й и бе много красива. Другата жена бе висока, с къса коса, чиито къдрици се разпръсваха като облак около главата й. Роклята бе също плътно прилепнала, но в яркочервен цвят. Също бе много красива и разбрах, че ми харесват белите жени в този модерен свят и влечението ми към тях се е запазило.

Въпреки това погледът ми бе фокусиран върху Мойра, която вървеше пред мен, а бедрата й леко се поклащаха. Осъзнавах, че бе единствената, от която наистина се интересувах. Което означаваше, че бе нещо повече от красиво лице и апетитно тяло. Имахме достатъчно интимни ситуации, които само укрепваха и засилваха желанието ми към нея. Всичко започна с това, когато погледите ни се срещнаха през огъня, докато ме гледаше как чукам Тукаба. И през последните седмици връзката ни ставаше все по-силна и по-силна. Разбирах, че тъгувам по Парайла и дома ми, но през това време влечението ми към Мойра само се усилваше.

Когато влязохме в другата зала, където музиката не бе така силна, най-накрая можех да мисля. Имаше няколко интересни маси, покрити със зелен плътен материал, около които стояха хора и удряха по не много големи шарени топки с дълги дървени пръчки.

— Какво е това? — попитах Мойра.

Тя се засмя високо.

— Това са билярдни маси. Ще те науча да играеш.

Жените намериха свободна маса в ъгъла, и преди да седнем, Мойра ни представи един на друг.

— Кели… Лекси… запознайте се. Това е Зак.

Блондинката направи крачка напред и протегна ръка. Бях виждал този обичай, докато с Мойра посещавахме различни места през последните няколко седмици, затова протегнах своята и се здрависах.

— Здравей, аз съм Кели. Много се радвам най-накрая да се запознаем. Мойра ни е разказвала много за теб.

Погледнах въпросително Мойра, повдигайки вежди. Беше ми интересно дали бе разказала на приятелките си какво правих с нея днес.

Другата жена също направи крачка напред и разтърси ръката ми.

— А аз съм Лекси. Добре дошъл у дома.

Лека болка стегна гърдите ми при споменаването на думата „дом“, но й се усмихнах учтиво, докато се здрависвахме.

След това се настанихме на масата, Мойра седна до мен, а двете жени от двете ни страни. Появи се сервитьорка и ни попита какво искаме да пием. Мойра поръча за мен и за себе си по чаша вода, защото не харесах вкуса на газираните напитки, които бях опитал неотдавна. Лекси и Кели си взеха по чаша вино.

— И така, Зак — попита Лекси, — приспособи ли се към живота тук?

Справедлив въпрос.

— Забелязвам, че разбирам много от нещата, които виждам. Мисля, че се дължи на спомените, които са ми останали от времето, когато бях дете. Но и доста други неща са ми интересни да ги науча.

— Кои неща за теб са новост и те удивяват? — попита Кели.

— Например интернет — отвърнах с усмивка. — Не можете да си представите какви неща може да узнае човек, когато въведе в търсачката думите, които го интересуват.

Мойра почти се задъха, докато ме гледаше, стараейки се да запази търпелив поглед. Кели и Лекси дори не си представяха колко творчески настроен бях в търсенето, но бях намерил повод да напомня на Мойра за тези вулгарни неща, които вече знаех, че умеех да правя, и които ми бе много приятно да правя.

— И какви са тези неща, които научи от интернет? — попита Лекси. — Кое ти е по-интересно? Историческите събития или това, което се случва в момента, а може би модерните неща? Мога да си представя как са те удивили съвременните технологии.

Ох, тя дори не можеше да си представи какви неща бях научил днес и колко ме изненадаха те.

Преди да успея да отговоря, Мойра ме прекъсна и каза:

— Зак попива всичко като гъба. Интересува се от всичко. Дори когато се намираме в ресторант, той наблюдава хората. Научи се на няколко културни норми на поведение, които дори и не мислех да му обяснявам. Мисля, че точно от посещенията на разни места и това, което се случва около тях, той получава най-ценните си знания.

— В действителност Мойра е права — казах на двете жени. — Единият ден ходихме на ресторант и аз наблюдавах влюбена двойка, която се целуваше, но не разбрах защо правят така, понеже ние в моето племе не се целуваме. Тогава Мойра ми показа две клипчета и ме накара да гледам филм, за да мога да разбера какво е страстна целувка. Беше много информативно — завърших, намигайки на Мойра.

Лекси започна да се кикоти и на шега перна Мойра по ръката, казвайки:

— Отлична работа, доктор Рийд. Антропологичните ти знания се свеждат до това да учиш Зак да гледа сълзливо мелодраматични филми.

Всички се засмяхме, включително и аз, защото благодарение на Мойра вече знаех какво е сълзливо мелодраматичен филм.

Сервитьорката донесе напитките ни и Мойра й подаде пари.

— Така, това бе моят ред. Лекси, ти си следващата.

— Чудесно — каза Лекси и отпи глътка вино. — Щом ти и Зак ще пиете вода, тази нощ мога да си позволя всичко.

— Като говорим за това, което мога да си позволя… — започна Кели със загадъчна усмивка. Лекси и Мойра се усмихнаха по същия начин, сякаш Кели се готвеше да им сподели някаква голяма тайна. Направих така, че да не пропусна нищо от това, което тя щеше да каже. — Намерих най-сладките червени токчета на разпродажба миналия уикенд в „Нордстром“, които ще изглеждат страхотно с черно-бялата лятна рокля, която купих за сватбата, на която ще ходя.

Лекси изпищя и заръкопляска.

— Сериозно, нямам търпение да видя как ще изглеждат заедно.

Мойра кимна и каза:

— Казах ти, че червеното ще изглежда страхотно с тази рокля.

Гледах ги, без да разбирам за какво става дума, и попитах:

— Какво е „токчета“?

И трите ме погледнаха учудено, после започнаха да се смеят. Мойра постави малката си ръка на коляното ми и ме погали нежно, усмихвайки се топло.

— Добре дошъл на женско събиране, Зак. Това е, когато си говорим за всякакви глупави неща, като например обувки, това означава и думата „токчета“, също и за мода.

— И горещи секси красавци — допълни Лекси.

— И секс — додаде Кели. — Да, да, ние много говорим за секс.

— Не, не говорим — бързо отвърна Мойра, но аз вече се бях навел, придърпвайки стола си към Кели.

— Хайде да поговорим за секс — предложих й. — Мойра ме научи на това-онова.

— Не, на нищо не съм го научила — почти изпищя тя, отричайки думите ми.

— Да, научи ме — отвърнах едновременно с нея. Погледнах я решително и се обърнах отново към момичетата. — Мойра имаше възможност да наблюдава сексуалните ни обичаи в селото, и между другото трябва да кажа, че тя е много търпелив учител що се отнася до това да обяснява разликите между културите.

— О, разкажи ни — каза Лекси.

— Сериозно, можем ли да не… — започна Мойра, но аз я прекъснах:

— Добре — съгласих се, надявайки се да изплаша достатъчно Мойра, че ще разкрия малката ни тайна за това какво правихме днес. Нямах намерение да го направя, защото това бяха много лични и интимни моменти, които можехме да обсъждаме само между нас. Докато публичната проява на доминантност бе нещо нормално там, откъдето идвах, знаех, че тук би било неприемливо поради разликата в културите и гледните точки по някои неща. — В моето племе мъжът е доминант, подчиняващ жената. Тя го удовлетворява за това, че осигурява нейната безопасност и благополучие.

— Какво означава това? — попита Кели. — Доминант?

— В моето племе означава, че когато желая една жена, я взимам на място. Без въпроси. Без отказ. Застава на ръце и колене пред мен, аз я задържам към земята, държейки я за врата, и след това я чукам.

Лекси пое шумно въздух, а Кели въздъхна:

— О, боже мой! Това звучи горещо.

Мойра простена и закри лицето си с ръце. Не можах да се удържа и се засмях, но след това реших да я успокоя и да обърна всичко на шега.

— Но Мойра много търпеливо ме учи на културните ни различия. Дори когато имам хиляди въпроси, тя ми отговаря, обяснявайки изчерпателно. Даде ми няколко интересни книги, които се оказаха доста информативни.

Мойра ме погледна благодарно и аз й намигнах.

— Е, добре, чакай малко — намеси се Лекси в разговора. — Искам да се върнем на въпроса с доминирането, защото някак си усе…

— Така, достатъчно разговори за секс — прекъсна я Мойра, стана от масата и хвана ръката ми. — Хайде, Зак, ще те науча да играеш билярд.