Към текста

Метаданни

Данни

Серия
НЕцивилизован (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Uncivilized, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 67 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Сойър Бенет

Заглавие: НЕцивилизован

Преводач: elfite_bgworld

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Ralna; ganinka

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10169

История

  1. — Добавяне

Глава 16

Мойра

Стоях пред вратата на стаята на Зак и се колебаех. Притеснявах се за него. Той не слезе за вечеря, така че прекарах една спокойна вечер с Рандал, в която обсъдихме какво се бе случило днес.

Той също се притесняваше за Зак.

Очевидно пътуването до дома му бе пробудило някаква горчива емоция. Рандал ми каза, че Зак си е спомнил някои неща в ярки детайли. Спомнил си е, че не е искал да заминава за Амазония с родителите си и как ги е молил да остане с чичо си Рандал.

Подозирам, че Зак бе в конфликт за онова, което всъщност означава дом. Той беше толкова категоричен, че единственият дом, който някога е признавал, е този, който сам си е направил в Караикан. Но сега си бе спомнил, че има дом тук, който е обичал много, и е бил възмутен, че трябва да напусне. Не мога дори да си представя онова, което изпитваше в този момент… противоречивите емоции, които тегнеха над него.

Ужасяваше ме мисълта, че Зак може би стоеше в стаята си точно в този момент и планираше незабавното си връщане в Амазония. Това щеше да бъде лесното решение за него, да отхвърли чувството на влечение, което сигурно бе изпитал към дома от детството си днес. Би било лесно да го вземе… да се върне обратно към онова, което е най-удобно за него.

Пристъпих напред и почуках тихо на вратата.

— Зак… може ли да вляза?

Посрещна ме мълчание, така че протегнах ръка и опитах бравата, която се завъртя от докосването ми. Отворих вратата и забелязах, че стаята тъне в полумрак. Зак беше спуснал тежките пердета и светеше само една малка нощна лампа.

Огледах бързо стаята и го открих седнал в един плюшен стол, тапициран в кралско синя и златна коприна. Зак се беше отпуснал в него, дългите му крака бяха опънати напред. Едната му ръка почиваше върху бедрото му, а лакътя на другата беше опрян на подлакътника и брадичката му бе отпусната замислено върху дланта му.

Очите му бяха тъмни и присвити, когато се взря в мен.

— Не слезе за вечеря — казах тихо.

Той не ми отговори, просто продължи да ме пронизва с очи, въпреки че те почти бяха лишени от емоция.

Затворих вратата безшумно зад мен и направих няколко несигурни крачки, докато не спрях пред него. Зак вдигна очи да ме погледне, но остана все така мълчалив.

— Добре ли си? Рандал ми каза за пътуването ви до дома ти днес.

Устните му се свиха, а очите му изглеждаха почти безжизнени.

— Каза ли ти какво се случи там?

— Само, че си имал спомен… че не си искал да отиваш с родителите си в Амазония.

Зак се изсмя презрително, като вдигна очи към мен.

— Беше много повече от това. Многократно ги умолявах да не ме вземат. Не исках да напускам дома си… приятелите си. Исках шибано куче и да остана с чичо Рандал, но нямах избор по въпроса.

Сърцето ми прокърви от болката и гнева в гласа му. То се разкъса от факта, че на Зак дори не му бе даден избор дали да остане тук. Както не му бе даден избор да остане в Караикан, когато аз отидох за него.

— Съжалявам, Зак. Не е честно спрямо теб да нямаш власт — казах му тихо.

Той ме гледа няколко секунди, преценявайки съпричастността в гласа ми. След което сложи двете си ръце на подлакътниците на стола и се оттласна нагоре. Сега се извисяваше величествено над мен.

— Това е смешно — промърмори той, докато гледаше надолу към мен, очите му се стоплиха леко.

— Кое? — прошепнах аз.

— Че трябва да използваш думата „власт“. Ти… от всички други хора, разбираш значението й и какво означава за мен. Необходимостта да я имам.

— Разбирам те добре — казах му просто. — Дори по-добре сега.

Зак протегна ръка и ме погали нежно по бузата.

Очите му се отклониха към мястото, където ме докосваше, докато размишляваше върху признанието ми.

Когато отново вдигна поглед, дори леката следа от топлина се бе изпарила и на нейно място се бе появила стоманена твърдост.

Ръката му падна от лицето ми.

— Свали си дрехите — нареди той. Гласът му беше нисък, но повелителен, и изпрати тръпки по гръбнака ми.

Съвременната жена в мен поиска да се опълчи, защото знаех какво се случва. Зак се чувстваше извън контрол и искаше да си го получи обратно. Най-добрият начин, който знаеше, е като получи пълното ми подчинение.

За да покаже, че е същият, какъвто някога е бил.

Но в мен имаше също и друга жена. Жена, която се появява, за да покаже, че има пълна свобода в подчинението. Свободата идваше от това да нямаш никакъв избор за взимане, и аз се доверявах на Зак да направи всичко по правилния начин. Тази жена… тази, която вече се бе подмокрила между бедрата си в мига, в който той ми каза да сваля дрехите си… това бе жената, която сега излизаше на преден план.

Тази жена… тя искаше да накара Зак да се почувства добре, да му даде това, което желае, и да му даде да разбере, че жадува за нецивилизованата му природа.

Без да се замисля, аз посегнах към ръба на блузата си и я измъкнах през глава. Пускайки я на пода, веднага разкопчах полата си, оставяйки я да се плъзне по бедрата ми. Излизайки от купчинката на пода, направих малка крачка далеч от Зак.

Очите му блеснаха и ноздрите му пламнаха, докато ме оглеждаше облечена само в обикновени бели бикини и сутиен. Стоях там, чакайки следващата му заповед.

— Всичко — изръмжа той.

Сутиенът ми бе с предна закопчалка, затова просто натиснах клипса в центъра на гърдите си и завъртях рамене, оставяйки го да падне. Мушнах палци под ръба на бикините си и ги смъкнах по бедрата си, излизайки от тях… отново направих крачка далеч от Зак.

Погледът му се задържа за миг върху моя, преди да се плъзне по тялото ми. Чаках следващата му команда, а кожата ми бе настръхнала от нетърпение и очакване, какво щеше ми стори. Дали щеше ме целуне? Или докосне? Щях да взема всичко, което ми дадеше. Щях да умра, ако не ми дадеше нищо.

Зак направи една крачка към мен с дългите си крака, обвивайки ръка зад тила ми. С премерена сила ме обърна, смъквайки ме на пода. Дъхът заседна в гърлото ми, докато ме снижаваше, първо на колене, а след това и по-надолу, докато бузата ми опря в мекия килим. Собствените му крака се блъснаха нежно в моите и той си пое дълбоко дъх.

Докато ме държеше прикована с една ръка около тила, чух непогрешимия звук от свалянето на ципа му и затворих очи, представяйки си как освобождава ерекцията си.

След това се тласна в тялото ми, което бе влажно от нуждата ми, и все пак доста стегнато в очакване. Проникна в мен само няколко сантиметра и застина. Пое още веднъж дълбоко дъх и го отпусна, издишайки срещу гърба ми.

Чаках… чаках го да проникне изцяло в мен, но той не направи никакво друго движение.

Отворих очи, но не можех да видя друго, освен праха под леглото му. Не смеех да помръдна тялото си, защото Зак командваше и точно в този момент имаше нужда да направи така, че да се чувства възможно най-добре.

Пляс.

Той се тласна в мен с такава сила, че мускулите ми се изопнаха с изгаряща болка от инвазията му и на мига да стегнаха около члена му в очакване на удоволствието. Възклицание се изтръгна от устните ми, и прехапах долната си устна.

Очаквах да започне да ме чука силно, но той просто се отдръпна бавно, само за да ме изпълни отново. Той се движеше ужасяващо бавно, което бе коренно различно от интензивността, с която ме бе чукал преди, и веднага си спомних как бе взел Тукаба върху мръсната земя, докато бяха при Караикан.

Без чувства.

Без емоции.

Само с желязно спокойствие по пътя към това да си достави удоволствие.

Макар да не можех да отрека, че това, което правеше, бе приятно, то също така бе нередно.

Бе някак пусто.

Исках повече, тъй като той ми показа, че може да ми даде още, и макар да нямах проблем да се подчинявам на похотта на Зак, исках да знам, че съм повече от празна дупка, в която да се задоволява.

Зак бе напълно притихнал, докато се движеше навън и навътре в мен. Никакви стонове, които да покажат, че се наслаждава на изживяването.

Никакво учестяване на дишането му, за да ми покаже, че ме желае.

Просто бавни, тихи движения на тялото му срещу моето, което усещах, че сякаш притъпява усещанията ми.

Очите ми се напълниха със сълзи, когато осъзнах, че не бих могла да имам подобна сексуална връзка със Зак. Това бе напълно лишено от интимността, от която очевидно се нуждаех, и за която копнеех.

Притиснах длани на килима и точно се канех да му кажа да спре, когато неочаквано Зак извика:

— Мамка му! — И се откъсна от тялото ми.

Изправих се на мига и погледнах през рамо.

Зак бе на пода… седеше с прегънати пред себе си колене и длани, притиснати към бедрата си за опора.

Очите му бяха пусти, а гърдите му се надигаха в неравен ритъм.

— Съжалявам — каза той, отвратен от себе си.

Замръзнах, гледайки как нещастието се спуска над него.

— Съжалявам — повтори той и погледът му падна върху мен. — Не биваше да правя това.

Тялото ми най-после реагира и аз запълзях към него. Заставайки на колене между бедрата му, аз обхванах с ръце лицето му. Навеждайки се, целунах нежно устните му, след това бузите и челото му.

— Всичко е наред — уверих го аз.

Когато се отдръпнах, погледът му се спусна към моя. С глас, толкова тих, че едва успях да го чуя, той каза:

— Вече дори не знам кой съм.

Сърцето ми се присви заради красивия мъж, който изглеждаше така изгубен. Надигнах се и седнах в скута му, обвивайки ръце около тила му и сгушвайки лице в шията му. Изпитах облекчение, когато ръцете му се обвиха на мига около кръста ми и той ме стисна силно.

— Ти си Закарайъс Ийстън — казах му с утешителен глас. — Ти си момче, което е било взето от дома му. Ти си мъж, който бе откъснат от досегашния си живот. И двамата са част от това, кой си ти. Но, моля те, никога не забравяй, красавецо мой… сега имаш възможността да бъдеш когото поискаш. И че това винаги ще бъде изцяло под твоя контрол.

Усетих как гърдите на Зак се издуха, щом пое дъх и след малко го изпусна бавно. Можех да усетя ерекцията му, изгаряща кожата ми, и исках да почувствам отново този изгубен мъж дълбоко в себе си. Вдигайки леко глава, аз плъзнах устни по шията му, целувайки го леко. Тръпка премина през тялото му и той ме стисна по-силно.

Отворих уста, облизвайки с език кожата му, вкусвайки го за миг, преди да впия зъби в плътта му.

Зак изръмжа ниско и се претърколи настрани. Пъхвайки ръце под краката ми за опора, той се изправи с едно мощно движение, все още с мен на ръце. Отнасяйки ме до леглото, той ме настани в самия му център. Гледах безсрамно как сваля останалите си дрехи, как мускулите му трепваха при всяко движение. Погледът му не се откъсна нито за миг от моя, изгаряйки ме с нуждата си, а кръвта във вените ми започна да кипи, когато той се качи на леглото, настанявайки се между бедрата ми.

Бе въплъщение на пълната прелест, заставайки на пети, с ерекция гордо стърчаща срещу мен. Сините му очи се впиваха в моите и копнеех да прокарам ръце по тялото му.

Зак нежно разтвори бедрата ми. Плъзвайки ръце по тях, той продължи нагоре… към ребрата ми, стигайки до гърдите ми, за да ги стисне леко. Тих стон се изтръгна от собствените ми устни и Зак се усмихна самодоволно.

Навеждайки тялото си над моето, той притисна устни към устата ми и ми даде най-сладката целувка, нежно прокарвайки език по зъбите ми. След това ме целуна дълбоко… и още по-дълбоко. Вдигнах ръце и прокарах пръсти по зърната му. Той ме възнагради със стон, преплитайки език с моя, преди да го засмуче леко.

Когато Зак най-после откъсна лице от моето, подпря ръце на матрака и погледна надолу към мен.

— Мисля, че току-що научих нещо важно.

— И какво е то? — попитах, прокарвайки ръце надолу по бицепсите му.

— Никога не изпитвах някакви емоции, когато чуках жена от Караикан. Фокусирах се единствено върху това какво изпитвам физически.

— И сега различно ли е?

— С теб е различно — призна той. — Преди малко… опитах да те чукам като жена от Караикан. Абсолютен контрол, никакви емоции. Опитвах да докажа на себе си, че контролирам живота си.

— Ти контролираш живота си — уверих го аз, борейки се с желанието да погаля лицето му.

— Не и когато съм с теб — промърмори той. — Не напълно.

— Зак… нямам проблем да ти се подчинявам напълно, когато сме интимни. Може да ме сложиш на колене отново и отново, и ще ми харесва. Но само ако не се въздържаш. Трябва да ми обещаеш, че никога повече няма да се въздържаш с мен. Като модерна жена… това е нещо, от което имам нужда. Не мога да държа емоциите си далеч от това.

Погледът му омекна и той се усмихна нежно, кимайки разбиращо.

— Отбелязвам си го. — Зак вдигна ръка към гърдите ми и леко стисна зърната ми. — Но само защото водим този разговор за чувства и емоции, не значи, че няма да те чукам още сега толкова силно, че да можеш да ме почувстваш изцяло. Смятам да те направя робиня на члена си. Може да се окажеш леко разранена и доста протрита, която свърша с теб, но ще ме молиш да го направя отново. Обещавам ти.

Зениците ми се разшириха при тези негови думи и тялото ми буквално се разтопи под него.

— Ето го моя нецивилизован мъж — прошепнах аз.

 

 

Дааа… разранена съм. След като Зак метна краката ми над раменете си, продължи да се тласка в тялото ми с брутална сила, и след като ме накара да свърша два пъти, ме завъртя по корем и продължи. Всеки път, щом бе близо да свърши, той забавяше ритъма, понякога се измъкваше целия от мен и се заемаше да целува и милва тялото ми. Беше мъчение, но не траеше дълго, защото скоро той пак се озоваваше дълбоко в мен.

Да… той пороби тялото ми.

И не сдържа нищо от себе си.

Той стенеше, ръмжеше и проклинаше изгарящото удоволствие, което изпитваше. Впивайки пръсти в плътта ми, ме покоряваше с език. Шепнеше ми порочни думи… благодарение на ровенето му в Гугъл… и ме възбуждаше все повече.

Когато най-после свърши, той го направи с рев, който разтърси тавана, преди да се срине върху мен. Изплаших се, че Рандал може да връхлети изплашен в стаята. За щастие стаята му бе в другото крило на къщата.

Зак се изтърколи от мен, лягайки по гръб. Дишаше тежко, а кожата му бе покрита с капчици пот. Не се поколебах нито за секунда, притискайки тялото си към него и отпускайки глава на рамото му. Той не се раздвижи, нито ме докосна, докато слушах забързаното му дишане, преди най-после да си възвърне контрола.

Вдигайки ръка, аз я отпуснах на гърдите му, нежно милвайки твърдите мускули там. Можех да почувствам как трепна под докосването ми.

— Жените и мъжете само след като се венчаят ли спят в едно и също легло? Спомням си, че родителите ми спяха в едно легло — попита ме Зак.

Усмихнах се на себе си и седнах, така че да мога да погледна надолу към Зак. Опирайки ръка на гърдите му, му казах.

— Не, не е нужно да са венчани, за да го направят. Защо питаш?

Зак сви рамене.

— Просто се чудех. Никога преди не сме го правили.

— Искаш ли да спим заедно? Искаш ли да остана тук с теб, през нощта?

Пресягайки се през тялото си, Зак сграбчи ръката ми, местейки я надолу по тялото си, докато пръстите ми не обгърнаха члена му. Беше напълно мек и все пак невероятно огромен, а кожата му все още бе влажна. Използвайки ръката ми, той възбуди отново ерекцията си, а аз дори за миг не си помислих да му откажа.

Милвах го нежно, а той стенеше тихо, тласкайки члена си срещу дланта ми.

— Мисля, че ще е най-добре да останеш тук тази нощ — каза той с лека усмивка. — Не мисля, че все още съм приключил с теб.

Господи, надявам се никога да не приключи с мен.