Към текста

Метаданни

Данни

Серия
НЕцивилизован (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Uncivilized, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 68 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Сойър Бенет

Заглавие: НЕцивилизован

Преводач: elfite_bgworld

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Ralna; ganinka

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10169

История

  1. — Добавяне

Глава 2

Мойра

Бях изморена. Въздъхвайки, опрях слепоочието си в прозореца на задната седалка на таксито. Зак стоеше тихо до мен и наблюдаваше небостъргачите, докато си проправяхме път през Ветровития град на път към Евънстън, намиращ се на петнадесет минути път.

Към моя дом… Където Зак ще остане известно време с мен, преди да отпътува за Атланта, за да се срещне с Рандал. Бях в лятна почивка от учителския ми пост в Отдела по антропология в Северозападния университет. Взех си и продължителен отпуск, поне за предстоящия есенен семестър, като прецених, че може би Рандал и Зак ще се нуждаят от помощта ми в продължение на няколко месеца. Но истината беше… че на този етап карах по инициатива, защото Зак въобще не улесняваше нещата.

Полетът ни от Бразилия до Чикаго беше значително спокоен, имайки предвид колко усилия ми бяха нужни, за да напусна тропическата гора с неохотния си придружител. Борих се с жегата, влагата, обезводняването, с безкрайния прилив на всякакви мушички и комари, смъртоносното преживяване със змията бушмастер, но нищо от това не беше толкова трудно, колкото справянето ми с неприязънта на Зак по време на пътуването.

Очевидно не желаеше да напуска живота си с племето Караикан. Нямаше абсолютно никакво желание да дойде с мен в Щатите, след като беше прекарал осемнадесет години, потопен в тяхната култура, приет и почитан като член на племето.

Това беше нещо, което вероятно очакваше, след като беше загубил родителите си преди много години. Усещах, че Зак не си спомняше голяма част от предишния си живот, и ето ме тук… отнемайки уюта и сигурността на това, което познаваше добре. Споменах на Рандал, кръстникът на Зак, който беше организирал цялата тази спасителна мисия, че Зак може да не иска да се завърне към американските си корени. Но той беше по-положително настроен от мен и просто ми каза да направя най-доброто, което можех.

В крайна сметка нямах нищо общо с решението на Зак да дойде с мен. Останах в племето в продължение на два дни след пристигането ми, докато приемният му баща спореше безмилостно с него. Той беше много нетърпелив Зак да се възползва от тази възможност да научи нещо повече за собственото си наследство. Не бях сигурна какво точно Парайла каза на своя осиновен син, но на втората вечер Зак се приближи до мен и каза: „Утре тръгваме“.

Това бяха първите му думи към мен. Въпреки че бяхме споделили силно интимно преживяване още първата вечер, огрявани от пламъците на огъня, докато чукаше другата жена, държейки погледа ми, той не беше проронил нито дума, освен, за да ме уведоми за заминаването ни. А следващите му думи не бяха по-приятелски.

Подигравайки се, след като ме спаси от змията бушмастер, която беше опасно близо до краката ми, беше казал: „Трябва да гледаш къде ходиш, безразсъдни chama de cabelos. Следващият път ще оставя змията да те ухапе“.

После, обръщайки ми гръб, той започна да се отдалечава, като пое водачеството и си проправи път през джунглата още веднъж.

Представих си какво би могло да означава на португалски chama de cabelos. Сигурно нещо подобно на идиот, тъпак, кретен, или дори глупак. По-късно, когато попитах отец Гаул, каза, че означава „коси от пламък“.

Накрая приех това като комплимент, въпреки че Зак изглеждаше така, сякаш искаше да ме удуши всеки път, когато погледите ни се срещнат.

Зак не проговори повече, докато по-късно през деня не бе принуден, защото стигнахме река Джутай и трябваше да се разделим с отец Гаул и Рамон. Думите му бяха кратки и ясни. Той ми каза да влизам в кануто, което отец Гаул бе уредил за нас в малко търговско населено място по реката, и да започвам да греба усилено.

Което и направих… и в рамките на един час ръцете ми бяха изтощени и безполезни. Той промърмори нещо на португалски и през останалата част от деня, докато пътувахме през Джутай към река Амазонка, се наложи да понасям смръщения му поглед.

Мълчанието му продължи и през втория ден на пътуването по вода, въпреки усилията ми да говоря с него. Знаех, че той владее добре езика, тъй като през годините с отец Гаул са разговаряли на английски, но когато правех опит да го попитам нещо, ми отговаряше на португалски; мисля, че през повечето време ме ругаеше.

Накрая нещо се промени, беше към края на втория ден на пътуването ни в кануто. Нещо, което започна с няколко думи, но след това завърши с нежни стенания и деликатно освобождение.

Потръпвам, само при мисълта за момента, който имахме двамата.

След като издърпа кануто и се качи на брега, Зак мълчаливо взе мачетето си и разсече по няколко стръка от ниската растителност, намираща се между две млади дървета капок, разположени по брега на реката. Когато свърши, той просто посочи дърветата и каза: „За твоя хамак“, след което се обърна и изчезна в джунглата.

Нямаше го за по-малко от час, а когато се върна, носеше малка маймуна-паяк, която приготви над набързо запаленият огън, без да ми предложи дори парче от нея. Това беше просто чудесно… Започнах да се храня от моите вече дехидратирали провизии, опивайки се да говоря с него за Рандал, защото Зак не проявяваше никакъв интерес към това къде отивахме и какво щеше да се случи, когато се върнем в Щатите.

Зак… имаш ли някакви въпроси относно Рандал Кенън, кръстника ти?

Сблъсках се с тишината, когато той разрови буйния огън.

Той е добър човек — казах просто. — Мисля, че ще го харесаш много.

Първоначално Зак не ми обърна внимание, а след това се изправи и слезе до реката, за да си наплиска лицето с вода. Когато се върна, той каза:

Аз не го харесам, но ми кажи колко ме познава… Защо точно той ме моли да отида при него?

Възползвах се от възможността да кажа всичко на един дъх:

Той е бил много добър приятел с твоите родители. Най-добрият приятел на баща ти. Всъщност баща ти е спасил живота на Рандал веднъж и оттогава се е създала много дълбока връзка между тях. Виждала съм много ваши снимки заедно с Рандал. Родителите ти се включили в няколко командировъчни пътувания, когато ти си бил малък, и всеки път те оставяли на Рандал. Тогава той е изпитвал голяма привързаност към теб и нищо не се е променило досега.

Чух леко изсумтяване от страна на Зак, докато заставаше отново край огъня.

Каква е тази дума, която използваш към него… „кръстник“?

Това е символично обръщение. Той е бил избран от родители ти да участва в живота ти, като те направлява и наставлява. Обръщението има и духовно значение, особено за родителите ти, тъй като са били много религиозни. Рандал не е религиозен, но въпреки това родителите ти са го избрали за твой втори настойник. Някой, който ще се грижи за благополучието ти.

Той не ми е баща — каза Зак в защита.

Разбира се, че не — уверих го. — Това е просто едно обръщение. Ти ще решиш какви ще ви бъдат отношенията с Рандал.

Не искам да имам никакви отношения с него — каза Зак подигравателно. — Искам просто да се върна у дома.

Тогава той се изправи и тръгна към джунглата. Не се върна почти два часа. Докато лежах в хамака си, се чудех къде е и дали ще бъда изядена от ягуар тази нощ.

Но той се върна, без да каже нито дума. Излегна се на земята до огъня и затвори очи. Залюлях се в хамака, погледнах към звездите през местенцето, над което нямаше растителност, точно в средата на реката. Мелодията на горската нощ ме приспа… Птиците и маймуните, приканвайки се един до друг, любовните песни на крякащите жаби и весело свирещите щурци. Някои хора биха сметнали, че е прекалено шумно, но на мен ми харесваше. Това беше толкова успокояващо и усетих как започва да ме приспива.

Преди очите ми да се затворят за нощта, обърнах леко глава и погледнах към Зак. Хвърлих първо поглед към лицето му и видях, че и той все още е буден и се взира също като мен към звездите. Погледът ми се спусна надолу към гърдите му и бях слисана да открия, че ръката му се намираше между краката му. Членът му беше напълно еректирал и той мълчаливо го галеше с дясната си ръка. Другата му ръка беше небрежно пъхната под главата, докато той се взираше в нощното небе.

Не издаде звук и ако не плъзгаше дланта си по впечатляващата си ерекция, бих се запитала дали въобще се наслаждаваше.

Знаех, че трябва да извърна очи, да не нарушавам личното му пространство, докато той мастурбира, но, по дяволите… Там под широкото звездно небе, напълно гол, с ръка около това, което прецених, че беше невероятна двадесет — двадесет и два сантиметра стомана, обвита в кадифе.

Гърдите на Зак се движеха нагоре-надолу малко по-бързо от нормалното, увеличавайки темпото с ритъма на ръката си, но без от плътните му устни да излезе дори звук на удоволствие. Членът му беше влажен и на светлината на огъня можех да видя предеякулационната течност, изтичаща от върха. Всичко друго около него сякаш беше напълно притихнало и спокойно и започнах да разбирам, че Зак имаше невероятен контрол над тялото и чувствата си.

Докато гледах удоволствието, което Зак си доставяше, нямаше как да не си представя, че собствената ми ръка е върху него… А после си представих, че са устните ми… А след това, че е дълбоко заровен в мен. Никога не съм била с толкова надарен мъж и мислех… че разтягането и паренето ще предизвикат приятна болка.

Почувствах как влагата подмокря бельото ми и усетих как тялото ми трепва разочаровано. Гърдите ме заболяха, а коремът ми се стегна. Тялото ми мръдна настрани и трепнах леко, когато въжетата на хамака простенаха, но Зак не забеляза. Той продължаваше да милва члена си и да се взира в звездите.

Напрежението нарастваше бързо между бедрата ми и, кълна се, усещах как кръвта ми пулсира в клитора, зараждайки в мен некомфортно усещане. Не можех да издържам… Имах нужда от същия вид облекчение, към което Зак се беше впуснал.

Жадувах за това повече, отколкото бях жадувала за вода в горещината на джунглата.

Мозъкът ми, изглежда, беше лишен от здрав разум и се преместих, без да мисля. Бавно спуснах ръката си към корема, пръстите ми заработиха върху копчето на панталоните ми и го разкопчаха. Подръпнах ципа надолу, благодарна на джунглата, която скри звука. Влажният въздух удари долната част на корема ми, и без да губя време, приплъзнах пръсти под горния край на памучното си бельо и се загледах в Зак, докато се галеше.

Ръката му заработи по-бързо и дишането му стана по-плитко, но той все още беше зловещо тих. Имах нужда да наваксам, защото той ме беше оставил далеч зад себе си, така че бутнах показалеца си направо във влажната си женственост, преглъщайки стенанието си, когато осъзнах колко подмокрена от желание бях станала. Издърпах ръката си назад, плъзнах пръст върху клитора си и бедрата ми се изтласкаха леко, карайки хамака отново да изскърца. Застинах за момент, паникьосана, че ще прекъсна Зак, но той ме игнорираше напълно.

С лека въздишка отново докоснах клитора си. Чувствах се толкова добре, че трябваше да си поема дълбоко въздух. Боже, никога не е било толкова чувствено. Никога не е било така удовлетворяващо. Но от друга страна, никога не бях мастурбирала тайно до разкошен непознат на няколко крачки от мен, същевременно гледайки го как се задоволява с пълно безразличие към всичко наоколо.

Уверена, че Зак нямаше някаква престава какво правя или просто не му пукаше, започнах да движа пръста си върху клитора ми отново, но незабавно застинах, когато Зак лениво обърна глава към мен, показвайки ми… че през цялото време е бил наясно какво правя. Ръката му застина и когато той се втренчи в мен, в очите му сякаш гореше огън.

Хубаво ли е? Това, което правиш със себе си? — Гласът му беше жаден и любопитен и си помислих… че може би никога преди не беше виждал жена да прави това.

Примигнах изненадано към него и започнах да отдръпвам ръката си.

Недей — заповяда остро той. — Не спирай това, което правиш. Виждам, че си възбудена. Мога да го помириша и мога да чуя пулса ти.

Ръката ми застина неподвижно, но и не помръднах. Бях замръзнала от срам, сякаш бях хваната на местопрестъплението.

Ще те попитам отново, Мойра… Това, което правиш с тялото ти, кара ли те да се чувстваш добре? Толкова добре, колкото това, което аз правя със своето? — попита лениво той, стискайки члена си няколко пъти.

Да — прошепнах и мъчително притиснах пръст надолу по себе си. — Чувствам се наистина много добре.

Тогава можеш да продължиш — каза той просто и обърна лицето си нагоре отново, за да погледне към небето. Ръката му възобнови отново своите движения, като се милваше бавно, сякаш всичко започваше отначало.

Наблюдавайки го в този момент, бях изумена от липсата му на интерес към това, което правех. Спомням си, че си мислех, че със сигурност никой американски мъж не би отместил погледа си от жена, която се докосва интимно.

Странно, намерих безразличието му към мен за незадоволително.

Напълно погрешно.

Част от мен искаше да отмести ръката, която се намираше между краката ми, и просто да заспя в разочаровано мълчание. Но тъй като клиторът ми пулсираше срещу пръста ми, реших, че сладкото освобождаване, което щях да получа, ще бъде по-значително за тялото ми.

Така че… ръката ми започна да се движи отново, да описва бавни кръгове, заобикаляйки външния край на най-чувствителната ми плът. Наблюдавах как Зак докосва себе си, забелязвайки, че започва да движи ръката си по-бързо, като завърташе в основата и разтриваше с палец вирнатата нагоре набъбнала главичка на члена си.

Притиснах пръст към клитора си, прокарах го по върха, като от време на време вкарвах пръст дълбоко в тялото ми. Накрая реших да доставя удоволствие на себе си, като вкарам два пръста, и когато ги тласнах в себе си, не успях да сдържа дълбокия стон, който се изплъзна от гърлото ми.

Главата на Зак рязко се обърна в отговор на стенанието, откъснало се от устата ми, а очите му бяха широко отворени и любопитни, когато се втренчи в мен. Намирах вниманието му сега за поразително греховно. Като напълно пренебрегнах последствията от това, което може да означава занапред за нашите работни взаимоотношения, започнах яростно да тласкам, отдавайки се на усещанията си. Бедрата ми подскочиха срещу ръката ми и аз застенах многократно, докато се галех, без да откъсвам очи от Зак.

Още веднъж ние се взирахме един в друг през огъня, с погледи, пълни с похот и предизвикателство.

Очите му се присвиха, докато ме гледаше, ръката му се движеше по-грубо върху плътта, като дърпаше и опъваше. Почувствах доказателство за това, когато той загуби част от стоманения си контрол и шумно издиша въздух през устата си. Той веднага засмука обратно повече въздух, гърдите му се повдигаха тежко, когато започна да се изгубва в собственото си удоволствие. Това беше първият път, когато издаде звук по време на секс, през двата пъти, в които го бях наблюдавала, и почувствах женска гордост, че откликва на моето собствено сексуално удоволствие.

Ммм — простенах в гъстия нощен въздух, за да видя още колко мога да го накара да изгуби контрол. — Чувствам се толкова добре.

Зак ме възнагради, като простена силно в отговор и гърбът му се изви леко нагоре.

Бях изумена. Приятно развълнувана. Толкова много възбудена.

Моята чувственост се беше развихрила от неговото удоволствие… карайки го да се самозабрави. Това беше в пълен разрез с добре обмислената дисциплина, с която правеше секс с онази жена преди няколко вечери. Гледах Зак и започвах да се погубвам, само защото той ме гледаше, и когато видя, че свършвам, изригна заедно с мен.

Дъхът ми излизаше на тежки пресекулки, бедрата ми се движеха въртеливо срещу ръката, и без да сдържам виковете си, се втурнах все по-бързо и по-бързо, като знаех, че ще бъде разтърсваща експлозия.

Още течност изтичаше през върха на члена му поради силното дърпане на ствола му и той започна да сумти при всяко движение.

Това беше музика за ушите ми и опустоши последната бариера към освобождението ми. Цялото ми тяло се напрегна, когато оргазмът ми се отприщи. Извиках дрезгаво в нощта и гърбът ми се наклони опасно в хамака, а блестящият поглед на Зак изпи всяка частица от моята реакция. Гледах как тежките му топки се повдигат и стягат, и докато през тялото ми преминаваха леки тръпки, Зак отметна глава назад, повдигна задника си от земята и изкрещя чак до небесата, когато достигна освобождението си.

Спермата бликна от върха на члена му, изля се върху ръката му, хвърли пръски по корема му, докато той все още движеше пръсти по ствола си. Той нададе още един силен стон и стисна здраво очи, преди освобождението окончателно да го напусне.

Гледах в пълно изумление как тялото му се успокои незабавно. На светлината на огъня успях да видя как гърдите му се повдигат и спускат бързо, както и пулса на врата му, който блъскаше кръвта в артериите му. Но иначе той остана напълно тих и спокоен.

Внимателно отдръпнах ръка от себе си и закопчах ципа и копчето на панталона, с който бях облечена. Погледът ми не се откъсна от Зак, но той повече не погледна към мен. Задържайки едната си ръка под главата си, а другата преметната през корема му, той просто затвори очи и заспа.

Дръпнах главата си далеч от прозореца на задната седалка на таксито и премигнах, за да изчистя тези грешни спомени от главата си. Изпълваше ме срам, когато се сетех за това, което бях направила.

За това, което исках да направя със Зак.

Доктор Мойра Рийд, уважаван антрополог и професор в Северозападния университет. Която бе получила изключително щедрото заплащане от Рандал Кенън — филантроп, мултимилионер и кръстник на Закарайъс Ийстън — за да го прибере от Амазония и да му помогне да се приспособи към живота тук.

Единственото нещо, на което го бях научила досега, беше да гледа как една жена мастурбира. Докато технически сексуалните различия на нашата култура бяха нещо, което в крайна сметка Зак щеше да научи, бях сигурна, че Рандал си е представял, че ще бъде научено от някой учебник, а не докато ме е наблюдавал как го изпълнявам.

Ако някога Рандал разбереше за този малък фарс, щеше да бъде бесен, сигурна съм. Това не само би означавало загуба на безвъзмездната сума, която ми отпускаше, за да публикувам работата си със Зак, но вероятно щеше да означава загуба на кариерата ми, ако решеше да ме накаже, задето съм покварила кръщелника му.

Боже, каква идиотка бях. По дяволите, трябва да запазя абсолютна професионална дистанция със Зак занапред. Кариерата ми беше твърде важна, за да я рискувам за нещо, което беше толкова далеч извън границите на почтеността.