Сойър Бенет
НЕцивилизован (23)

Глава 22

Мойра

Разхождах се напред-назад в стаята ми, дъвчейки нокътя на палеца си. Поглеждайки часовника си за десети път в последните десет минути, се отправих към вратата на спалнята ми и отново се обърнах и започнах да обикалям, вероятно оставяйки следи в килима.

Свързващата врата към стаята на Зак се отвори и той пристъпи вътре със заситен поглед върху лицето си.

— Готова ли си да слезем за закуска?

Изглеждаше задоволен, защото преди час ме беше събудил, както често правеше, с език, заровен дълбоко между бедрата ми, докато аз висях на ръба на оргазма. Точно когато щях да свърша, Зак се отдръпна, обърна ме по корем, присви бедрата ми, за да повдигне дупето ми във въздуха и се заби дълбоко в мен. Незабавно свърших, заглушавайки стенанията ми с възглавницата, докато Зак се тласкаше в мен, ругаеше и стенеше.

След което беше направил нещо, което дяволски ме шокира и ме накара да свърша бурно още веднъж.

Излезе от мен точно когато започна да свършва и се изля върху дупето ми и кръста ми. Почувствах трите струи, докато той стенеше шумно, след което прокара пръсти през лепкавата сперма… и ги прокара между кълбата на задника ми. Пръстът му закръжи около входа на ануса ми и той размаза спермата си около него, след което нежно тласна пръста си в мен, изпращайки още една искряща буря през мен. Задвижи пръста си навътре и навън от дупето ми няколко пъти, докато не потръпнах и не извиках, молейки го да спре, преди да съм припаднала.

Той се засмя и махна пръста си, след което се наведе напред и ме целуна между раменете. Придърпа ме в ръцете си и останахме да лежим в леглото в мълчание, докато кожите ни подгизваха от лепкавата каша, която беше създал.

Скоро обаче плесна дупето ми закачливо и ме избута от леглото си, като ми нареди да си взема душ, тъй като трябва да се срещнем с Рандал на закуска. И точно това беше причината за моето притеснение.

Да се изправя пред Рандал.

Зак ми беше разказал снощи по пътя за вкъщи за случилото се с Клинт и Кара. За това как му предложили групов секс, както и кокаин и екстази. Трябваше да му обясня какво е това.

Той присви устни от отвращение, а после започна да ги ругае.

Най-лошото от всичко беше когато ми каза, че Кара го заплашила да каже на Рандал за нас, но Зак ме увери, че няма да го направя. Той също я беше заплашил да издаде собствените й мръсни тайни на Рандал за това, че тя спи с брат си и само при мисълта потръпнах. Просто отвратително!

— Няма да сляза долу — отвърнах му категорично. — Кара вероятно му се е обадила тази сутрин. Всъщност, вероятно ще разбере само като погледне вината, изписана върху лицето ми.

Зак дойде до мен и ме придърпа в прегръдката си. Обхващайки задната част на главата ми, той ме залюля срещу гърдите си и ме целуна по челото. Този мил и нежен Зак беше някой, който караше сърцето ми да се изпълни с чувство, и знаех, че всеки път, когато ме докосваше по този начин, съдбата на сърцето ми се подпечатваше завинаги.

— Толкова лошо ли би било, ако научи? — попита Зак с успокояващ тон, докато галеше гърба ми.

Издърпах се от него и го погледнах с див поглед, просъсквайки:

— Да, толкова лошо. Ужасно. Най-лошото. Не разбираш, Зак. Той ме нае да си върша работата. Професионалната ми кариера е заложена на карта. Рандал има властта да ме унищожи и тогава какво ще ми остане? Няма да имам нищо.

— Ще имаш мен — каза просто той и поне веднъж сърцето ми не се разтопи при думите му.

Така че казах подигравателно:

— Какво точно ще имам, Зак? Мъж, който знае как да ме чука до припадък, но планира да се върне в Бразилия някой ден?

— Можеш да дойдеш с мен — каза той тихо, но очите му бяха сериозни.

Исках да му се подиграя, защото идеята беше нелепа. Бях живяла в модерния свят през целия си живот.

Посветих голяма част от себе си на това да стана учен и да си изградя име. Никога не можех да се откажа от това заради… заради… какво? Да събирам червеи и изгнила дървесина за гарнитура на месото, което Зак щеше да ловува за мен?

Но не му го казах, тъй като предложението му беше сериозно. Бях сигурна, че ако помислеше добре за момент, щеше да осъзнае, че не го има предвид наистина. Имам предвид… когато се върнеше, щеше да се върне към племенно общество, което дори не практикуваше моногамия. Нямаше да получим своя щастлив, малък дом и нямаше да правим любов в продължение на часове. Не, той щеше да ме постави на колене в прахта и щеше да ме изчука без никаква емоция, защото в това щеше да се превърне, когато се върнеше. А това щеше да ме унищожи. Поемайки си дълбоко дъх, му обърнах гръб и отидох до малката тоалетка. Отделих известно време да си сложа часовника и обеците, които лежаха там. Цялата се изпълних със скръб, когато осъзнах… че нямах бъдеще със Зак. Имах само тук и сега, но за колко дълго, не се знаеше.

— Мойра… на Рандал няма да му пука, ако сме заедно — каза Зак убедено. Обръщайки се към него, го погледнах невярващо.

— Не можеш да бъдеш сигурен. Няма как да знаеш.

Той ми се усмихна и се приближи към мен. Протягайки се, затъкна кичур коса зад ухото ми и ме погледна замислено.

— Знам го, защото го опознах. Той е добър мъж и вярвам, че повече от всичко иска да бъда щастлив.

— Щастлив ли си, Зак? Наистина ли си щастлив в свят, от който искаш да избягаш?

— Сега не бягам, нали така? — каза сурово.

— Може би не, но някой ден ще го направиш. Плановете ти са да се върнеш, нали?

Той се намръщи и каза тъжно:

— Да, ще се върна. Принадлежа там.

Въздъхнах и поставих ръка на гърдите му.

— Знам. Знам, че не принадлежиш тук, въпреки че ми се иска да беше обратното.

Той повдигна вежди изненадано.

— Искаш да остана?

Не бях готова за този разговор, защото се страхувах, че ще трябва да кажа нещо глупаво от сорта на „Да, искам да останеш. Влюбвам се в теб и не мога да понеса мисълта, че ще си тръгнеш“.

Но устните ми останаха здраво стиснати и му казах:

— Няма значение какво искам аз. И аз като Рандал искам да си щастлив и ще подкрепя желанието ти да се върнеш, ако това е мястото, където принадлежи радостта ти.

Зак ме наблюдаваше втренчено, очаквайки да кажа нещо друго. Изглеждаше недоволен от това, което току-що казах, но аз просто се взрях в него и чувствата ни достигнаха до задънена улица. Защото, нека си го кажем направо… беше по-лесно да ги изразиш със секс и желание, отколкото да говориш за това, което сърцето ти наистина желаеше.

Обръщайки ми гръб, Зак се отправи към вратата на спалнята ми, която водеше към коридора.

— Хайде да закусим и след това можем да опаковаме.

Да, трябваше да си опаковаме багажа. Със Зак щяхме да летим за Северна Каролина за уикенда да посетим сестра ми и нямах търпение да я видя. Тя беше някой, с когото можех да поговоря за всичката тази лудост със Зак и се надявах, че ще може да ми даде някой съвет.

 

 

Нарязах белгийската вафла в чинията ми и сдъвках една хапка. Стомахът ми все още беше свит на топка от притеснение, че всеки един момент Рандал ще ми се развика заради това, че бях съблазнила кръщелника му.

Но с всеки изминал момент той ставаше все по-весел.

Със Зак обсъждаха плановете на Рандал за разширяването на магазините „Кенън“ глобално. Не можех да кажа дали Зак наистина е заинтересован, или просто угаждаше на стария мъж, но което и от двете да беше, едно бе сигурно, Зак определено се бе привързал към кръстника си. Беше спокоен около него и дори се шегуваше, пускайки лукави шеги за сметка на Рандал, който винаги избухваше в смях при дързостта на Зак.

— И така, Мойра… работиш ли върху написването и издаването на проучването си върху Зак, или ще изчакаш докато той не се върне в Амазония?

Преглътнах вафлата си и отпих глътка портокалов сок.

— Същност от самото начало работя върху това. Малко по-различно е от другите ми проучвания за индианците, които наблюдавах да се интегрират обратно в съвременното общество, така че намирам, че този метод работи по-добре.

— Как така? — попита с интерес Рандал. Зак ядеше и слушаше, но вече беше чувал за всичко това. Бяхме разговаряли за него в деня, когато решихме да си направим пикник в парка.

— Ами, в другите ми проучвания тези индианци бяха местни и никога не бяха стъпвали в съвременния свят. Зак е малко по-различен. Роден е тук и има някои силни спомени, които му помогнаха да се впише. Най-голямата разлика е езиковата бариера. Зак говори английски. Индианците, които изучавах, говореха португалски и трябваше да работя с преводач. Също така нямах такъв достъп до тях като този, който имам със Зак. Направих няколко интервюта с преводача и ги накарах да попълнят няколко въпросника, но не можах да ги наблюдавам. Беше много стерилно и имаше много данни, които трябваше да анализирам.

— Значи е по-лесно да напишеш откритията си по органичен маниер — отбеляза проницателно Рандал.

— Точно така — отвърнах, и тъй като се чувствах ужасно виновна заради връзката ми с обекта на проучване, казах: — И отново, Рандал. Не мога да ти се отблагодаря достатъчно за тази възможност. За това, че ми се довери с този проект.

Забелязах очите на Зак да се извъртат към мен и да се присвиват при последния ми избор на думи. Потръпнах вътрешно, защото Зак беше нещо много повече от просто обект на проект, и бях повече от сигурна, че думите ми никак не са му допаднали. Той се взря в мен за момент и погледът му стана суров. Вината ми нарасна. Отворих уста, за да се опитам да поправя стореното, но Зак избута чинията си и се обърна към Рандал.

— Рандал… трябва да знаеш, че с Мойра имаме връзка. Въпреки че тя ми помага да се приспособя — той се обърна и ме погледна остро — и изучава способностите ми да се климатизирам, сме нещо повече от просто учен и неговия субект.

Ахнах невярващо. Изчервих се от срам, макар че напълно разбирах нуждата на Зак да ни разграничи от това да сме само учен и субект.

Обърнах се бавно към Рандал, а той гледаше изненадано Зак.

— О, ами… разбирам.

— Всъщност вероятно не разбираш — каза Зак тихо. — Но това, което трябва да знаеш, е, че аз преследвах Мойра. Съблазних я, но тя се бори усилено. Беше разтревожена за нарушаването на професионалната етика и никак не се зарадва на идеята да има връзка с мен.

Рандал извъртя глава към мен и ме погледна за кратко, преди да се обърне обратно към Зак. На лицето му се появи огромна усмивка.

— Преследвал си я, казваш? За да я спечелиш?

— Да, сър. Исках я и нямаше да се откажа, докато не я подчиня — каза Зак и ми се ухили дяволито, защото само той знаеше какво има предвид с това „подчиня“.

— Рандал… толкова съжалявам — казах му. — Напълно предадох доверието ти. Нямам извинение.

Усмихвайки ми се развеселено, Рандал каза:

— Е, както Зак ми го описа, явно не си имала никакъв шанс.

Изправих се от мястото си и поставих ръце на ръба на масата, за да се закрепя, защото се чувствах така, сякаш бях на ръба на панически пристъп.

— Виждаш ли… напротив. Имах избор и избрах да се отдам на чувствата си към Зак. Беше грешно и нямам работа вече тук. Когото и да наемеш да ме замести, ще му дам бележките си. Има много квалифицирани хора, които мога да продължат да помагат на Зак.

Обърнах гръб на масата и излязох от трапезарията, чувайки Зак да ме вика.

— Мойра… почакай.

Чух звука от стъргането на стола срещу полирания паркет и ускорих темпото, достигайки стълбището и качвайки се по него на бегом. Очаквах Зак да се впусне след мен, така че трябваше да достигна до спалнята ми и да заключа и двете врати, преди той да се появи.

Веднага, след като влязох вътре, се огледах, опитвайки се да реша какво да правя. Най-правилното нещо бе да подам оставка. Не можех с чиста съвест да продължа напред и, честно казано, трябваше да го направя още първият път, когато Зак ме изчука.

Но бях егоистка.

Такава егоистка.

Не исках да се откажа от Зак. Не заради научната възможност, а защото го желаех и исках да прекарам колкото се може повече време с него. А за да го направя, трябваше да предам доверието на Рандал и неговата щедрост.

На вратата се почука леко и тихия глас на Рандал долетя през вратата.

— Мойра… бих искал да поговоря с теб за момент.

О, мамка му. По дяволите. Мамицата му. Не искам да се изправям пред това. С крака, които тежаха като олово, отидох до вратата и я отворих. Рандал стоеше отпред с мила усмивка на лицето си.

— Може ли да вляза?

Кимнах и се отдръпнах, така че да може да влезе, след което затворих вратата след него.

— Напълно права си — каза Рандал, когато се обърнах да се изправя пред него. — Имам много други компетентни хора. Всъщност, някои дори повече от теб. Интервюирах двама антрополози, които имаха както докторска степен по психология, така и по антропология. Със сигурност щяха да са по-добрия избор от теб, за да се справят с всички психологически стресове, които Зак щеше да преживее.

Кимнах разбиращо.

— Съгласна съм. Сигурна съм, че единият от тях ще е повече от щастлив да встъпи в длъжност. Това е златна възможност.

— Така е — потвърди Рандал. — Но не ме е грижа възможността, която щяха да получат те, нито пък за твоята. Това, което ме интересува, е възможността за Зак.

Сведох поглед към пода от страх, че бях провалила това за Зак.

— И вярвам, че ти си най-подходящият човек, който може да му я осигури — заключи той.

Вдигнах глава и го погледах объркано.

— Не разбирам.

— Избрах ви специално, доктор Рийд. Мислите ли, че ще изпратя някой просто така в Караикан, надявайки се на най-доброто? Не, знаех всичко за караиканите преди дори да започна да се оглеждам за помощта на някой антрополог. Прекарах много време с отец Гаул и други учени, които са изследвали местните племена, научавайки за караиканското общество и техните обичаи и норми. Трябваше първо да разбера пред какво наистина е бил изправен Зак, преди да излезе от джунглата. И веднъж, след като бях в състояние да разбера онова, пред което се изправях, започнах търсенето на идеалния човек, който да го изведе от там.

Мълчах изумено, но дори и да имах силата да говоря, нямах идея какво да кажа.

— Ти беше този човек, Мойра. Най-подходящата за Зак.

Изведнъж ме осени.

— Защото съм жена?

— Защото си красива, силна и независима жена и си близко до неговата възраст. Ти си млада и пълна с идеали, така че можеше да му покажеш света със свежи очи. Ти си обратното на онова, на което той е свикнал. Смятам, че ти си най-добрата представа за това как изглежда този свят. Не търпиш глупости и си посветена. Имаш нежно докосване и мек глас, а знаех, че Зак щеше да се държи като ранено животно известно време. Ти беше първият ми избор тогава и си оставаш такъв и сега, така че няма да приема оставката ти.

— Но… но…

— Но нищо — отряза ме той. — Знам, че не си единствената отговорна за невероятната трансформация, която забелязвам в него през последните няколко седмици, но голяма част от заслугата е твоя. Зак се отговори за възможността да остане в този свят. Дава шанс, въпреки че има основания да го мрази. Ти спомогна това да се случи.

— Грешиш, Рандал. Зак не е отворен за възможността да остане тук. Той сам ми го каза тази сутрин.

Рандал ме прецени за момент и тръгна да излиза от стаята ми. Точно преди да отвори вратата се обърна и каза:

— Зак е напълно отворен за възможността да остане тук. Виждам го всеки път, когато те погледне. Знам, че си мислиш, че пазиш огромна тайна от мен, но го видях… онова, което сте открили един в друг. И освен това… не си много тиха нощем.

Лицето ми стана толкова червено, че една малка капка пот изби на челото ми. Рандал ми се ухили и каза:

— И така, опаковайте си нещата и се насладете на уикенда ви при сестра ти. Ще ви видя в понеделник.

Той излезе и затвори вратата след себе си, оставяйки ме да стоя там с изчервено лице и широко отворена уста.