Сойър Бенет
НЕцивилизован (19)

Глава 18

Мойра

Измих ръцете си на мивката в банята и се вгледах в отражението си в огледалото. От там ме гледаха сериозни очи, които изглеждаха замислени за случилото се миналата нощ между мен и Зак под душа. Беше красиво, ужасяващо и освобождаващо.

Промени ме.

Никога друг мъж не ме бе докосвал по начина, по който той го правеше, и все пак поради някаква причина му вярвах напълно. Този див мъж, който никога преди не се бе интересувал от чувствата на жените, нито от телата им. Беше абсолютно прекрасно, и когато излезе от мен, почувствах как нещо между нас се променя.

Зак нежно ме бе придърпал под водната струя и бе изплакнал пяната, която беше останала по тялото ми. След това втри шампоан в косата ми, а след него и балсам… прокарвайки пръсти през копринено мокрите кичури.

Беше толкова нежен с мен. Помогна ми да изляза от душа, увивайки кърпа около раменете ми, но внимателно, за да не нарани чувствителния ми гръб. Накара ме да си взема алое верата, след което ме положи по корем на леглото и нежно втри лосиона върху гърба ми. Въздъхнах от облекчение заради хладното усещане, както и заради копнежа, който изпитвах от начина, по който пръстите му се плъзгаха по кожата ми.

Докато ръцете му обработваха деликатно изгорения ми гръб, пръстите му бяха малко по-груби върху дупето ми, докато ме масажираше. Присвих се, безмълвно молейки го да ме докосне интимно и той го направи. Плъзна пръстите си между бедрата ми, изпълвайки ме с глад, след това разтвори краката ми и се плъзна в мен, докато аз лежах просната на леглото.

Чукаше ме бавно, подпирайки се с ръце на матрака, внимавайки да не отпуска цялото си тегло върху мен. Исках да почувствам цялото му тяло срещу моето, но гърбът ми беше прекалено чувствителен от слънчевото изгаряне. Въпреки че се движеше толкова бавно, беше всичко друго, но не и тих. Както ми обеща, вече не се въздържаше с мен по никакъв начин.

Всеки път, когато се забиеше в тялото ми, простенваше невъздържано, напълно отдавайки се на екстаза от момента. Веднага след като свърших, и той ме последва, след което се наведе надолу и постави целувка между раменете ми.

Когато излезе от мен, се зачудих дали ще си тръгне и ще се върне в стаята си. Предишната нощ остана при мен, но не бях сигурна дали това не се дължеше на чистото изтощение, или защо искаше. Не попитах, защото се страхувах от отговора.

Вместо това той се извъртя по гръб и ми нареди:

— Ела тук.

Извъртях се на една страна и се наместих до него, а той предпазливо уви едната си ръка около гърба ми, който беше много по-добре след терапията с алое вера, която ми беше направил. Лежахме тихо за известно време, но тогава аз наруших мълчанието.

— Откъде си получил тези белези? — попитах, след което спуснах ръка надолу по корема му, покрай дясната му бедрена кост и надолу до края на бедрото му, където четири малки кръгли белега пресичаха плътта му, като всеки от тях беше около дванадесет сантиметра. Бях ги забелязала още първата нощ, когато го видях в Караикан, докато той се занимаваше с други интересни неща. Цялото му тяло беше нашарено с белези, но тези ме интересуваха най-много.

Зак надигна глава от възглавницата си, за да види къде почиват пръстите ми.

— О, тези. От зелена анаконда, която се опита да ме изяде.

Повдигнах глава, за да мога да го погледна в очите, мислейки си, че се шегува с мен.

— Шегуваш ли се?

Той ме погледна в очите.

— Не.

— Мамка му! Какво се случи?

Той се засмя и отпусна глава обратно на възглавницата си.

— Мисля, че бях на дванадесет и бяхме излезли на лов с някои от другите момчета на моята възраст. Не бяхме много добри… повечето от нас успяваха да свалят някоя маймуна, ако изстреляхме достатъчно стрели наведнъж. Попаднахме на една анаконда на брега на река Итуи. Беше се свила на спирала и беше скрила главата си, така че да не можем да я видим.

— Тя? Откъде знаеш, че е била женска? Полата й ли повдигна? — попитах със сумтене.

— Не, умнице. Женските са по-дълги, а тази беше огромна… вероятно десет метра, съдейки по начина, по който се бе увила. Както и да е, обикновено стоят във водата, за да ловуват, и са супер бързи. Но тази изглеждаше мързелива и може би беше стара… кой знае, но онова, което знам, е, че всички си помислихме, че можем да нахраним цялото племе, ако успеем да я убием.

Потръпнах при мисълта. Не само заради опасността, пред която е бил изправен на такава крехка възраст, но и заради огромната отговорност, която е поел върху раменете си. Било е важно за него да нахрани хората си.

— Всички си носехме лъковете и стрелите, но знаехме, че няма да ни свършат работа. Трябваше да й отрежем главата, но проблемът беше, че не я виждахме. Седяхме на двадесет стъпки от змията и правехме планове, когато най-накрая на Каурло му хрумна блестящата идея да започнем да хвърляме камъни по нея, за да я раздразним и да си покаже главата.

— Значи сте хвърляли камъни по огромна змия, за да я накарате да си покаже главата. Побъркани ли сте?

Зак се засмя.

— Мисля, че по-скоро бяхме глупави. Но проработи. Отне ни няколко хвърляния и камъните просто отскачаха от нея, без да я наранят, но накрая вдигна огромната си глава и ни погледна. Не изглеждаше вбесена… просто сънлива. Разви се и започна да пълзи към водата.

— Ако съм била на ваше място, щях да я оставя да си тръгне — казах и отново потръпнах.

— Това беше вечерята ни. Нямаше начин да я пуснем. Всички се втурнахме към нея с насочени мачетета. Аз бях най-бързият и стигнах до нея пръв. Точно преди да достигне ръба на водата, вдигнах мачетето си, за да нанеса удар, но тя се извъртя толкова бързо, че нямах време да реагирам. Стрелна се към мен и ме стисна за бедрото. Стоварих се на земята и мачетето ми излетя от ръката ми.

— Мили боже! И какво направи?

— Започнах да крещя като обезумял. Анакондите имат два реда зъби отдолу и отгоре, които са извити назад, така че щом веднъж впие зъби в теб, е почти невъзможно да се измъкнеш. Не са отровни, но и няма нужда. Държат те здраво, докато не се увият около теб и не те задушат.

— Момчетата, които бяха с теб, не ти ли помогнаха?

Зак се засмя весело.

— Не. Всички се втурнаха в джунглата, крещейки за помощ. За щастие, Парайла бил наблизо и веднага дойде. Когато ме видя на земята с проклетата змия, която ме беше захапала, започна да ме ругае на португалски и да повтаря: „Глупаво момче, глупаво момче“. По времето, когато ме достигна, тя вече се бе увила около стомаха ми, така че трябваше да внимава да не съсече и мен с мачетето си.

— О, господи! Но очевидно е успял.

— Очевидно. Змията беше ядосана, защото Парайла буквално я сечеше с мачетето си, докато тя се опитваше да ме удуши. Най-накрая я уби, но му отне цяла вечност да откъсне челюстите й от мен. Няколко от зъбите й се счупиха в мен и трябваше да ги извади един по един.

— Боже… можел си да умреш.

— Почти умрях… два пъти. Змията почти ме уби, а след това раните се инфектираха и се разболях. Но въпреки това оцелях.

В мен се надигна тъга заради жестокия живот, който този мъж бе водил. Не беше предназначен за това.

Не и сладкото момче от Джорджия, което на първо място не е искало да отиде в Амазония.

— Имал си толкова тежък живот — казах тихо.

— Не наистина — отвърна той и повдигна рамене. — Справих се.

— Оцелял си.

— Процъфтял, биха казали някои — добави той.

Да… Зак е процъфтял, помислих си, докато се наблюдавах в огледалото в банята и превъртах разговора ни в главата си.

След историята му останахме смълчани и накрая заспах в ръцете му. Тази сутрин бях събудена от ръката на Зак, която се плъзна между краката ми, докарвайки ме до оргазъм. Беше абсолютно ненаситен, но не се оплаквах. По времето, когато спазмите ми започнаха да утихват, той се плъзна в мен, търсейки собствения си оргазъм. Докато свършваше, притисна лице във възглавницата до главата ми и извика името ми, което за щастие бе приглушено от мекотата на гъшите пера.

След това се отправих към банята с треперещи крака, където се облекчих и погледнах в огледалото.

Зак беше такава загадка. Бил е роден като сладко и невинно бебе, а после се е трансформирал в смъртоносен мъж си желязна сдържаност. Остри ръбове, белязана плът и хищен апетит за живот. Приел е ръката, която му е била раздадена, и да, процъфтял е.

И все пак, ето го тук сега и единственото влечение, което го привързваше към този нов свят, изглежда лежеше в тялото ми.

Бях повече от сигурна, че ако не бяхме развили връзката, която сега съществуваше между нас, Зак вече щеше да се е върнал в Караикан. Казвам това без никакво его и всъщност дори се натъжавах при мисълта, че единствено някакъв си феноменално добър секс го задържаше тук. Но наистина… колко дълго щеше да продължи това?

Отражението ми се взираше обратно в мен, без да ми даде отговор, така че си подсуших ръцете и се върнах в спалнята.

Зак ме наблюдаваше от леглото с пъхнати зад главата ръце, а красивото му голо тяло бе изпънато върху матрака.

Поколебах се, защото не бях сигурна дали трябва да пропълзя обратно в леглото с него… което би бил моят избор, но интимността от секса изглежда бе изчезнала и сега се чувствах странно уязвима.

— Върни се в леглото — каза тихо Зак. — Нямаме планове за днес, а аз искам да направя още доста мръсни неща с теб.

Пулсът ми се ускори и очите ми се насочиха към пениса му, който беше омекнал, но бе все още доста внушителен. Когато отново погледнах към лицето му, той се подсмихваше.

— Искам само още няколко минути, така че ела тук и легни до мен.

Нямаше нужда да бъда молена два пъти, така че се качих на леглото. Вместо да лежа до него, реших да постъпя по-смело и го възседнах. Той повдигна вежда и отпусна ръце върху бедрата ми.

— Какво правиш?

Повдигнах рамене, защото честно… нямах никаква идея какво правя. Затова казах:

— Просто си помислих, че за малко мога да си поседя върху теб… само, за да се помотая малко.

Той се ухили широко, което ме накара да заобичам малкото късче безотговорност между нас. Досега не бях знаела, че Зак наистина носеше подобно в себе си, тъй като винаги бе толкова сериозен и доминиращ. Намираше ме за забавна, а това ми харесваше.

Протягайки се надолу, плъзнах пръсти по неговите и преплетох ръцете ни.

— Какво искаш да правиш днес?

— Да остана в леглото с теб… цял ден.

— Това не е опция. Мисля, че Рандал или Сам ще заподозрат нещо. Избери нещо друго.

Погледът на Зак се отклони от лицето ми за момент сякаш обмисляше нещо и после отново се върна на мен, изпълнен с дълбоко намерение.

— Не е нужно да е точно днес… но се надявах да намерим някоя църква и да присъстваме на някоя литургия.

Инстинктивно стиснах ръцете му.

— Мисля, че това е прекрасна идея. Какъв е този интерес?

— Просто си помислих, че това би било начин да се свържа с родителите ми. Църквата беше голяма част от живота им. Бързо се отказах да изучавам християнството, докато живеехме в Караикан, и въпреки че отец Гаул се опита да ме върне към него, предпочитах мистицизма и духовното общуване с природата, което караиканите практикуваха. Но реших… че не би ме заболяло, ако отида на някоя литургия. Сещаш се… в опит да науча повече за този нов свят, в който живея.

Повдигайки преплетените ни ръце, ги доближих до лицето ми и целунах пръстите му.

— Смятам, че това е чудесен начин да почетеш паметта на родителите ти, Закарайъс. С удоволствие ще те заведа. Ще намеря нещо наблизо и ще го уредя.

— Благодаря ти — каза той, след което придърпа преплетените ни ръце и ги допря до устата си, като целуна пръстите ми и захапа средния.

Ахвайки, размърдах бедра и почувствах как пенисът му започна да се втвърдява под мен.

— Но нека да поговорим за нещо по-важно — промърмори той с пламтящ поглед.

— За какво? — прошепнах.

— За това как ще обвиеш устата си около пениса ми, а аз ще плъзна език между краката ти.

— О, това е би било доста добър разговор — съгласих се с усмивка. — Между другото… това се нарича шестдесет и девет.

Топлината в очите му бе изместена от любопитство.

— Шестдесет и девет? Защо се нарича така?

Издърпах ръката си от неговата и с показалеца си изписах числото върху гърдите му, докато той следеше движенията на пръста ми с очи.

— Шестдесет и девет… виждаш ли как се преплитат линиите?

Разпознаване и разбиране се промъкнаха в погледа му и той кимна с лукава усмивка.

— Виждам го много добре. Чудех се дали е възможно да се направи, но никога дори не съм мечтал, че дори има име за тази поза.

— Това е много популярна секс поза… или поне така съм чувала.

Зак се надигна от леглото, което ми позволи да почувствам твърдостта му да пулсира срещу влажната плът между бедрата ми. Уви ръце около мен и ни преобърна, така че сега той лежеше върху мен.

— Правила ли си го някога преди? — попита той.

Поклатих глава и прехапах долната си устна.

— Не съм. Но винаги съм искала да опитам.

— Аз ще ти бъда първият — каза той триумфално.

И последният, напразно се надявах, но знаех, че това е просто мечта.

— Ами това снощи? — попита той и наклони глава на една страна. — Някога някой мъж пъхал ли е пръст в дупето ти, както направих аз?

През тялото ми премина топлина при спомена и котенцето ми се сви конвулсивно.

— Никога — прошепнах.

Погледът му стана властен и той приближи лицето си до моето. Устните му покриха моите и той изръмжа:

— Нямам търпение да изчукам задничето ти. Ще бъде божествено.

Преглътнах тежко и кимнах, въпреки че бях ужасена от идеята, защото той беше огромен. Страхувах се, че ще ме разпори от вътре навън, но мисълта да му се отдам по този интимен начин ми допадаше. Мисля, че трябваше да направя някои изследвания за това как мога да задоволя нуждата му, без да свърша в някоя болница.

Усмихвайки се на капитулацията ми, Зак се сниши и допря устни до моите. Точно когато устата му се отвори, за да ми даде дълбока целувка, някой почука на вратата на спалнята му.

— Зак — чух как извика Рандал. — След малко тръгвам за работа и се чудех дали можеш да ми отделиш момент, за да поговорим.

Цялото ми тяло бе обхванато от ужас при мисълта Рандал да влезе в стаята. Зак не направи нищо повече от това да обърне мързеливо глава към вратата с развеселена усмивка върху устните си.

Сръчках Зак, избутвайки го от мен, след което се претърколих от леглото и се увих с чаршафите. Зак бавно стана от леглото и извика:

— Само минута. Трябва да се облека.

Посочвайки към вратата на банята, той прошепна:

— Върви.

Забързах натам, след което се вмъкнах в банята и затворих вратата до половината, така че да мога да се скрия зад нея.

Не можех да видя нищо, но можех да чуя как Зак си закопчава ципа. Чудех се как щеше да скрие огромната си възбуда, но тогава реших, че появата на Рандал вероятно я е убила.

Вратата се отвори и чух Рандал да поздравява весело:

— Добро утро.

Гласът му звучеше така, сякаш бе наблизо. Мамка му… влязъл е в спалнята. О, мамка му. Дали миришеше на секс? Дали ни е чул да си говорим? Сърцето ми блъскаше в гърдите ми и незабавно започнах да се моля на Господ да ме измъкне от тази каша. Започнах да обещавам, че ще оставя Зак на мира, стига само да разкара Рандал, без да ме хване, че съм тук, но тогава се спрях. Нямаше начин да спазя това обещание. Не можех да оставя Зак, дори ако беше обграден от хиляди зелени анаконди.

— Е, какво има? — попита Зак.

— Ами, чудех се… дали не би ти харесало да дойдеш с мен на работа? Да видиш какво всъщност правя и как си изкарвам парите? Мислех, че може да ти е интересно.

— Ъм — поколеба се Зак и почти можех да си представя как работеше мозъка му, опитвайки се да измисли начин да се измъкне от тази покана. Отношенията му с Рандал се бяха стоплили малко, но Зак все още се държеше резервирано около стария мъж. — Ами, добре… разбира се. Защо не?

— Чудесно. Ще те видя на закуска тогава — каза Рандал и сърдечната ми дейност започна да се забавя от успокоение. Но тогава той каза: — Ще се отбия до стаята на Мойра и ще проверя дали не би желала да се присъедини към нас.

О, мамка му. О, мамка му. Мамка му. Толкова съм прецакана.

— Тя не е тук — каза Зак и сърцето ми беше на път да експлодира. — Преди няколко минути я чух да излиза. Мисля, че отиде да потича.

Да потичам? Откога го правя?

— Е, можем да я изчакаме, докато се върне — каза Рандал любезно. — Ще се видим долу.

— След тридесет минути? — попита Зак.

— Чудесно — отвърна Рандал и след това излезе от спалнята и затвори вратата след себе си.

Изчаках около тридесет секунди, преди да намеря смелостта да напусна банята, все още отчаяно стискайки чаршафите пред гърдите ми.

Открих Зак да лежи по гръб на леглото с ръка между бедрата си.

Галеше пениса си, който очевидно не беше спаднал след посещението на Рандал. Погледът му бе горещ, когато се насочи към мен.

— Пусни чаршафите.

Пуснах мекият плат и той падна на земята.

— Сега идвай в леглото. Искам да опитам шестдесет и девет с теб.

— Но, трябва да слезеш долу за закуска, а аз трябва да се прибера в стаята си и да изпия един валериан или нещо подобно. Посещението му ми изкара ангелите.

— Ела тук веднага, Мойра. Няма да напусна тази стая, преди да те изям и погълна цялата.

О, господи! Цялото ми тяло потрепери и тръгнах към леглото, водена от силата на думите му.

Когато бедрата ми се удариха в ръба на матрака, автоматично зачаках следващата команда на Зак.

— Скачай горе — каза той с дяволита усмивка. — Искам те отгоре. Искам това красиво котенце в лицето ми, докато ти смучеш пениса ми.

Не знаех какво да кажа. Нямах какво да кажа. По дяволите, беше се приспособил прекалено добре към сексуалния жаргон на съвременния свят. Лишаваше ме от силата на речта, но не и от силата на движенията. Качих се на леглото, извъртях се и се настаних върху лицето му, както беше поискал.

Тогава Зак се зае да ме отведе до слънцето и обратно с пръстите си и езика си, докато аз изпивах всяка капка, която той ми даде.