Мегън Марч
Порочно момиче (7)

Глава седма

Кав

Простенах срещу устните на Гриър, когато тя улови члена ми, точно над ръката ми.

Зареден от целувката й, хванах лицето й със свободната си ръка и го наклоних така, че да получа по-добър достъп до нея.

Перфектна.

Господи, никога не бе изглеждала по-красива от мига, в който отвори тази врата. Тотално и напълно сто процента Гриър. Истинска, не като жените, с които от време на време се срещах в Холивуд. Нито една от тях не можеше да се сравнява с нея. Все едно да сравняваш „Шевролет“ с „Ферари“.

И говорейки за сладки извивки… Освободих члена си и прокарах свободната си ръка по нея.

Моя. Вкусът на Гриър до устните ми и тялото й в ръцете ми освободи вълна от първично чувство за притежание. Тя не беше момичето, което избяга от мен, беше момичето, от което аз избягах. Животът невинаги ни дава втори шанс, но това беше моят и аз щях да го взема. Щях да взема нея.

Простенах в устата й. Горещият й влажен език изтръгна звука от гърдите ми. Мамка му. Имах нужда от повече. Веднага.

И очевидно не бях само аз.

— Спалнята ми. Веднага.

Гласът на Гриър беше дрезгав, а членът ми все още беше между пръстите й, докато го милваше нагоре-надолу. Господи, мечтаех си за този момент от години.

— Заеби спалнята. Ще го направим точно тук.

Посегнах към блузата й и я измъкнах през главата й. Тя пусна пениса ми само за миг, но достатъчно, че да хвърля настрани блузата и да сграбча гърдите й. Тя простена, когато ги обгърнах.

— Мамка му, Гриър. Създадена си за ръцете ми.

Завъртях зърната й между пръстите си и тя се изви към мен. Щом простена отново в устата ми, аз я пуснах и насочих ръце към панталоните й, смъквайки ги също толкова бързо. Слава на бога, че дрехите й се сваляха лесно. Едно повдигане и задничето й бе в ръцете ми, докато се обърнах към стената, за да притисна гърба й към нея, точно както си мечтаех да направя в онова кафене.

— Обгърни с крака кръста ми, скъпа.

Тя изпълни нарежданията ми и плъзнах ръка между краката й.

Мамка мууу. Беше подгизнала. Готова за мен.

Преди три години си казах, че никога няма да почувствам това тясно, сладко и горещо котенце. Преди три години си казвах много простотии. Днес всичко щеше да се промени.

— Побързай — прошепна Гриър, очите й бяха затворени, докато търкаше котенцето си в твърдия ми като камък пенис. — Имам нужда от това.

— Отвори си очите, Гриър — казах, като я повдигнах, нагласяйки главичката към отвора на тялото й.

Тя посегна надолу, помагайки ми да наглася пениса си на точното място.

— Побързай — каза отново тя.

— Погледни ме! — Тонът ми беше заповеднически и не можеше да бъде сбъркан с нищо друго, освен с това, което беше… заповед.

Тъмните й очи се отвориха към мен и аз се тласнах напред.

Шибано. Съвършенство.

Притискайки я до стената, аз я чуках като обладан, като мъж, който има нещо за доказване. И да, наистина исках да докажа нещо. Щях да я чукам, докато избия онова шибано лайно, бившия й, от ума й и заема мястото му.

Мога да кажа кога улучих най-чувствителното й място, защото Гриър заби нокти в раменете ми, а стоновете й проехтяха в ушите ми.

— Да! Да! Да!

Без да забавям темпото, аз се тласках в тялото й, докато тя ме обгръщаше все по-здраво и по-здраво, а най-накрая изкрещя името ми, докато свършваше.

Звукът на името ми върху устните й освободи оргазма ми. Той изригна от мен… директно в нея.

Мамка му. Без презерватив. Какво, за бога, си мислех? О, да, правилно. Мислех си за това, че ще проникна в Гриър след цели три години.

С всяка друга жена бих се тревожил от възможността да се опита да ме впримчи заради парите или известността ми. Но не и с Гриър. Мамка му, но това не значеше, че аз няма да се опитам да я впримча с бебе, ако от това зависеше да я задържа.

Ще лъжа, ще мамя и ще крада, за да мога да нарека тази жена моя.