Мегън Марч
Порочно момиче (21)

Глава двадесет и първа

Кав

Никога нямаше да се наситя на Гриър. Разбрах го със сигурност, когато тя заглуши вика си с ръка, докато устата ми беше на клитора й, а пръстът ми се тласкаше в тесния отвор на задничето й. Мамка му, бе перфектна. Тя беше всичко, което исках да бъде преди три години, и пропиляното време ме преследваше, макар да знаех, че нямах избор.

След като се срина отново на шезлонга, аз се изправих и нагласих члена си в свободните шорти. Да не я чукам в този момент изискваше огромно въздържание, но този път бе за нея, не за мен. Исках да мисли за всичките порочни обещания, които й дадох преди малко. Исках да мисли непрестанно за мен, както аз мислех за нея. Изглеждаше почти невъзможно, тъй като тя обсебваше мислите ми във всеки един момент.

— Изглеждаш така, сякаш едно питие ще ти се отрази добре, скъпа — казах, гледайки как част от руменината изчезва от бузите й.

Гриър кимна.

— Моля. Каквото и да е. Имаш ли нужда от помощ?

— Не е нужно, но ако имаш желание, може да ми правиш компания.

Тя посегна към горнището на банския си с усмивка, но аз бях по-бърз.

— Никакво горнище. Искам да мога да гледам циците ти.

Изчервяването на бузите й се върна и бе още по-силно. Гриър имаше силна воля, беше упорита, и едва ли някой би предположил, че по природа е склонна да се подчинява. Но аз го видях още от самото начало, и макар да мислех, че част от мен се заблуждава, скоро времето доказа, че съм бил прав.

Обаче, всеки път извън леглото, щом й дадях някакво нареждане, получавах моментален отпор. Не мислех, че е така, защото искаше да каже „не“, просто се бореше с независимостта си всеки път, щом кажеше „да“. Борбата й беше красива и бях изключително благодарен, че имах привилегията да се възползвам от нея. Винаги мислеше да ми каже да си го начукам, виждах го в изражението й. Но всеки път успяваше да потисне желанието и да ми се подчини. Желаех това, защото всеки път щом се подчинеше на волята ми, пристрастеността й към мен нарастваше.

Когато тя се изправи и обу долнището на банския, но остави горнището, знаех коя част от ума й спечели битката. Хващайки ръката й, аз я дръпнах в къщата към кухнята.

От закуската имаше останали резени ананас, както и сок от прясно изцедени ананаси и портокали. Грабнах ананаса и насочих Гриър към добре зареденото барче. Три вида ром, смесени в блендера заедно с ананаса, сока и малко лед. Докато питиетата ни се смесваха, Гриър стоеше до мен, а аз бях обгърнал с ръка раменете й.

Гласът й беше тих, когато каза:

— Попита ме коя искам да бъда…

Погледнах надолу към нея и видях, че е захапала притеснено долната си устна.

— И? — Зачудих се колко ли време ще й отнеме, докато най-после се реши да ми каже. Оказа се, че ще чакам само няколко секунди.

— Ами ако искам това?

— Какво имаш предвид?

— Тази лекота. Сякаш изминалите три години, в които бяхме разделени, не са се случвали и това е една обикновена ваканция за нас. Без съобщението, което написах, без пресата, която да ни преследва, без брат ми, който ни отпраща надалеч. Просто… ние. Да сме си само двамата. — Тя покри лицето си с длани. — Господи, говоря безсмислици. Няма значение. Забрави, че съм казала каквото и да е било.

Топлина изпълни тялото ми, нещо, което не мислех, че е възможно. Аз също исках това, което желаеше и тя. Без вина, без лъжи, без тайни. Просто двамата заедно, и дори по-добре, преструвайки се, че сме нормални. Че животът ни е нормален. Мамка му, бих убил това да бъде истина.

— Няма да забравя нищо, защото и аз искам същото. Може да имаш всичко, което пожелаеш, Гриър. И щом искаш това, значи е твое.

— Не мислиш, че говоря дивотии? — изглеждаше срамежлива и несигурна, не като обикновено уверената Гриър, която познавах.

Притиснах я по-силно до себе си.

— Мисля, че си сладка и адски перфектна.

Изключих блендера и изсипах питиетата ни в две чаши. Подадох едната на Гриър и вдигнах тост.

— За нас.

Усмивката й беше брилянтна, когато чукна чаша в моята.

— За нас.