Мегън Марч
Порочно момиче (20)

Глава двадесета

Гриър

Кав нямаше идея какво направи, пускайки на свобода въображението ми. Никога нищо не е било толкова изкушаващо, колкото въпроса му — коя искаш да бъдеш? Сякаш бих могла да избера каквото пожелая и то да се случи. Но може би тук, на този остров, където никой не знаеше кои сме, наистина бих могла да го сторя.

Реа дойде да почисти остатъците от закуската ни, докато аз се върнах в спалнята. Студените плочки на пода под босите ми крака бяха наистина освежаващи от горещината на слънцето, която вече проникваше в къщата.

Да, рай, наистина те обичам.

Във взетите назаем шорти и потник, обмислях възможностите си, докато се разхождах. Привличането на огромния басейн бе силно и изглеждаше като идеалното място, на което да си почина, докато реша какво или коя искам да съм, докато съм тук.

В ума ми започна да се заражда един отговор, предизвиквайки ме. Имах ли куража да го изрека на глас?

Ако всичко това бе само преструвка, защо да не й се насладя? Знаех, че нямаше да мога да задържа Кав Уестман за себе си, но може би поне можех да се престоря за малко.

Щеше да ми трябва доста ликьор и солидни дамски топки, че да изрека на глас това, което си мислех.

Пъхвайки се в розовия бански, който ми беше малко по-тесен в циците и задника, тъй като очевидно господарката на това място бе с по-малки извивки от мен, аз взех лосион против слънце от шкафа в банята и се насочих към басейна.

Спрях да се насладя на гледката, когато забелязах, че Кав вече е свалил тениската си. Заетите му шорти бяха с ниска талия, висейки сексапилно на бедрата му. Двете линии отстрани на ханша му наистина бяха способни да накарат едно момиче да загуби ума си. Тази сутрин преди закуска членът му бе в устата ми, а сега имах желание да коленича и да оближа тези вдлъбнатини и страхотните му плочки…

Критиците, които казваха, че тялото му е дело на фотошоп? Лъжци. Всички бяха лъжци. Защото, по дяволите, ако жените по света можеха да видят това, което виждах аз в момента, сигурна бях, че щяха да ме преследват и да ме отстранят, за да заемат мястото ми. Сигурно заглавията щяха да звучат така: „Гриър Карас участва в женски бой заради холивудски секс бог“.

Дали Крейтън щеше да се ядоса тогава?

— Имаш ли нужда някой да изяви желание да ти помогне с този слънцезащитен лосион, скъпа?

Не успях да се сдържа и се изкикотих.

— Да, но мисля, че е време да зарежа вида на най-бялото бяло момиче на плажа.

— Ти не си най-бялото бяло момиче на плажа — той наклони глава настрани и ме изгледа, — но все пак имаш едно нюйоркско излъчване.

— Бледа съм като дух, защото седя затворена по цял ден. За разлика от теб, бронзово златист бог такъв, който живееш на Кали и изглеждаш страхотно.

Едната му вежда се повдигна при думите ми.

— Единственото място, на което ти трябва да знаеш, че съм бог, скъпа, е в спалнята.

Той погледна от единия край на оградата до другия. Къщите на съседите бяха на прилично разстояние от нашата и през гъстата растителност и дърветата беше почти невъзможно да се види каквото и да е било.

— Свали си горнището. Няма причина да си правиш черти.

Нямах особено големи проблеми с увереността, що се отнася до тялото ми, и не е като да не ме бе виждал гола, но нещо в това да съм гола навън, изглеждаше… порочно.

Кав ме погледна по-сериозно от когато и да е било.

— Да не мислиш, че това беше някакво предложение? Беше заповед, Гриър. Искам да видя страхотните ти цици на слънчева светлина.

Примигнах два пъти, несигурна, че съм чула правилно.

— Как… какво каза?

Кав закрачи към мен, целият в гладки мускули и адски секси. Но каква беше тази доминантност? Усещането на студения гранит, опрян в бузата ми, докато лежах върху плота, проблесна в спомените ми. Тогава той беше доста доминантен. Но бях решила, че това е нещо, което се проявява по време на секс.

Той спря пред мен и ме огледа.

— Чу ме, сладурче. Вече реших коя искам да бъдеш, докато сме тук, сега искам само да ми кажеш, че и ти го искаш.

— Какво да искам? — объркването пролича в тона ми. — Мислех, че ще е мое решение. Която искам аз да бъда?

— Все още можеш да бъдеш която пожелаеш, аз просто ще добавя един… допълнителен слой към избора ти.

Горещина плъзна по кожата ми и влага се разля между бедрата ми. Нима това наистина ме възбуждаше? Той протегна ръка към мен, но вместо да докосне банския ми, прокара обратната страна на ръката си по твърдите ми зърна, които прекалено очевидно издуваха горнището на банския ми.

Това е едно „да“ от името на тялото ми.

— И ти го искаш, Гриър. Искаш да ти казвам какво искам от теб и да те карам да ми го дадеш. — Той пристъпи по-близо, продължавайки да говори, преди да успея да формулирам отговора си. — Досега си чакала някой да дойде в живота ти и да се отнася с теб като порочното момиче, което си в действителност, нали?

Забравете за влагата, бикините ми буквално подгизнаха, а не бях топнала дори пръстчето си в басейна. Как бе успял да влезе в главата ми и да измъкне най-забранените ми желания? Мисля, че инстинктивно не се бях доверявала на Тристан да му дам подобна власт, но с Кав изпитвах нещо коренно различно.

Преглътнах, опитвайки се да формулирам отговора си. Вътрешната ми борба явно бе видна заради зачервените ми страни, тъй като той прокара ръка по брадичката ми, повдигайки лицето ми към своето.

— Всичко, което трябва да направиш, е да кажеш „да“, Гриър.

— От… откъде ти хрумна това? Защо мислиш, че искам нещо такова?

Ленива усмивка изви устните му.

— Познавам те по-добре, отколкото мислиш. Спомняш ли си първия път, когато ти казах да ме целунеш? Искаше аз да поема инициативата. Да вземам решенията. Да ти казвам какво да правиш. Нещата не са се променили. — Той освободи брадичката ми и прокара длан по бузата ми, преди да зарови пръсти в косата ми. — Кажи ми какво направи, когато ти казах да ме целунеш. Спомняш ли си колко сладка беше? Колко податлива на желанията ми?

Сякаш по негова команда спомените се върнаха в ума ми…

* * *

Кав настоя да си споделим таксито за дома от бара и шофьорът спря до дома ми близо до кампуса. Той излезе пръв от колата, казвайки на таксиджията да изчака и ме изпрати до входната врата. Когато му благодарих за питиетата и превоза, той поклати глава.

— Ще те изпратя до апартамента ти. Не съм някой смотльо, който ще остави момиче на стълбите на сградата. — Той погледна надолу към татуировките на ръката си, които не бяха открити без якето му. — Може да изглеждам като гангстер, но имам някои маниери.

Бях пила достатъчно, че да кажа точно това, което мислех.

— Не приличаш на гангстер. Ти си… адски секси. — Щом изрекох думите, се ужасих от откровеността си. — По дяволите, не биваше да го казвам. Ти…

— Харесва ми да знам, че момичето, което намирам за дяволски горещо, мисли, че съм адски секси. — Усмивката му беше порочна и тялото ми… в частност зърната ми… на мига се втвърдиха срещу сутиена ми. — Толкова си невинна, но все пак искам да те вкуся, Гриър. Водѝ!

Какво имаше предвид с това, че все пак иска да ме вкуси? И не бях невинна. Не бях девственица или нещо такова. Просто не правех секс на първата среща. Мислите ми бяха пълен хаос, докато го водех към асансьора и нагоре по коридора. Спирайки пред вратата ми, аз казах:

— Това е.

Кав подаде ръка към мен.

— Ключове.

— Много командваш.

Палава усмивка изви крайчетата на устните му.

— Нямаш никаква идея, сладурче. Никаква идея.

Не знаех какво има предвид, но му подадох ключовете и го гледах как отключва вратата ми. Понечих да мина през прага, но Кав обви ръка около моята и ме спря.

— Първо ще ме целунеш, а след това можеш да отиваш да спиш.

— Аз ще те целуна? — Изненада изпълни цялата ми същност при заповедните му думи.

— Сякаш си чакала със седмици да го направиш.

Което си беше самата истина.

Погледнах нагоре към омайните му лешникови очи. На светлината те изглеждаха сиви. Как бих могла просто… да го целуна?

— Е, това е неудобно — промърморих аз.

— Не е нужно да е неудобно. Просто направи това, което ще ти кажа.

Той ме преведе през всичко, казвайки ми стъпка по стъпка как иска да го целуна. И двете ръце на гърдите му, да се повдигна на пръсти, докато устните ни се срещнат, и след това той пое контрола.

От този миг знаех, доминантността на Кав Уестман беше адски гореща.

* * *

— Помня — прошепнах, — но…

— Без „но“. Искам да се отпуснеш, Гриър. Позволи ми да поема волана за малко. Кълна се, ще се насладиш на пътуването.

Знаех какъв е отговорът ми, но вместо да използвам думи, се пресегнах и развързах горнището на банския си. Розовата материя се плъзна по кожата ми и я оставих на шезлонга до мен.

Очите на Кав блеснаха похотливо. Той се пресегна и обгърна гърдите ми, навеждайки се да прошепне до устните ми:

— Адски красива. И цялата си моя.

Една мисъл ме стресна.

— Ами Реа и Хуан? Не мисля…

— Казах им, че сами ще се погрижим за обяда си. Никой от тях няма да дойде в къщата до довечера. — Пръстите му погалиха зърната ми, превръщайки ги в твърди връхчета. — Нима мислиш, че бих те споделил с някой друг? Всичко това е за мен и друг не може да го вижда.

Собственическото му държание развърза тревожния възел в стомаха ми. Може би и аз можех да поискам това, което желая, точно както той ми казваше какво иска от мен.

Скоро. По-късно. Щом успея да подбера правилно думите си и да анализирам всички възможни негови реакции. Как може да съм напълно импулсивна в едни неща и крайно аналитична в други?

Ах, да! Алкохол. И като говорим за това…

Кав сякаш прочете мислите ми.

— Нека защитим хубавата ти кожа от слънцето, след това ще ни направя питиета. Докато ти пиеш, аз ще изям котето ти.

— К… какво каза? — заекнах аз.

— Котенцето ти. Ти ме събуди с члена ми в устата си и се чувствам длъжен да ти върна жеста. Да го наречем предиобедна закуска. — Палавата му усмивка обещаваше, че твърдите ми зърна скоро нямаше да се омекнат. — Сега лягай на шезлонга, за да се погрижа за теб.

Последвах нарежданията му и легнах първо по корем, позволявайки му да ме намаже със слънцезащитния лосион. На огромните ръце на Кав му отнеха само няколко секунди да покрие раменете, гърба и задната част на краката ми.

Когато се обърнах по гръб, посегнах към шишенцето, но той не ми позволи да го достигна.

— Наистина, Гриър, вярваш ли, че ще пропусна възможността да сложа ръцете си на цялото ти тяло?

— А аз ще мога ли да ти върна услугата?

Ленива усмивка изви устните му и нуждата да го целуна бе невероятно силна.

— Абсолютно.

Простенах, докато Кав не бързаше, покривайки всяко местенце от тялото ми с лосиона. Да масажира гърдите ми и да си играе със зърната ми не беше наложителна, но напълно задоволителна добавка. Докато приключи, притисках с всичка сила коляното му, което бе сложил между бедрата ми.

— Адски много ме изкушаваш, сладурче. — Той раздвижи коляното си, замени го с дланта си между краката ми и натисна леко клитора ми. Преднамереното докосване бе точно това, от което имах нужда. Бях безсрамна, търках се в него, а оргазмът ми бе само на ръка разстояние.

— Искаш ли да свършиш?

— Да — прошепнах, поклащайки се срещу него.

— Ще свършиш ли силно? — Той завъртя едното ми зърно между пръстите си и вълна от удоволствие заля тялото ми. Толкова бях близо.

— Да — обещах му.

— Тогава свърши за мен, скъпа. Искам да чуя как викаш името ми. А след това искам котенцето ти на лицето си.

Порочните му думи освободиха още една вълна от удоволствие и едва успявах да се крепя на ръба.

— И докато ям сладката ти вагина, смятам да си поиграя с отвора на малкото ти задниче и да го разтегна, докато станеш готова да ме приемеш в него. Ще притежавам всяка частица от тялото ти. Устата, вагината и задничето ти. Може дори да чукам перфектните ти гърди и отново да свърша в устата ти.

— Аааххх, Кав — простенах името му, когато оргазмът ме заля, цялото ми тяло трепна конвулсивно срещу неговото. През тялото ми преминаваха вълна след унищожителна вълна, докато най-после се успокоих.

Той се смъкна надолу и намери връзките от двете стани на долнището на банските ми. С по едно дръпване го свали от мен.

— Сега е мой ред.