Мегън Марч
Порочно момиче (3)

Глава трета

Гриър

Слязох на Източна и 53-та и влязох в сградата, в която се помещаваше „Стърлинг и Мичълс“. Кълна се, дори охраната ме гледаше странно. Не би трябвало да съм изненадана. Аз бях интернет сензация.

Крейтън ме държеше далеч от пресата с години, но дори той не успя да предотврати тази катастрофа, а бях убедена, че е опитал, макар че продължавах да препращам обажданията му към гласовата поща. Както винаги, нещо направено в интернет пространството не можеше да бъде поправено. Брат ми го знаеше толкова добре, колкото и всички останали.

Нямаше какво друго да сторя, освен да се стегна и да премина през сиво-бялото мраморно фоайе в най-консервативната си пола, докато токчетата ми потракваха при всяка моя стъпка. Можеше да не успея да задържа работата си, но щях на всяка цена да запазя достойнството си.

Когато приближих баджа си до панела, лампичката светна в зелено и асансьорът се отвори пред мен. Изненадах се и се обнадеждих, тъй като, ако бях уволнена, нямаше да мога да стигна до офиса си. Това беше много ефективна мярка, ако не желаеш да се срещаш с хора, с които не искаш да общуваш.

Асансьорът изглеждаше още по-болезнено бавен от обикновено, докато се изкачвах до четиридесет и седмия етаж, давайки ми прекалено много време да премисля ситуацията в ума си. Толкова съм прецакана.

Стените от черешово дърво ме поздравиха щом пристъпих на етажа с фалшива самоувереност, вирнала брадичка. Автоматичната усмивка на рецепционистката изчезна, щом осъзна коя съм.

Името й беше Джейд и тя започна работа тук по същото време, по което и аз. Имахме рожден ден на един и същи ден, обожавахме кънтри музиката на Холи Уикс и Боун Трашър, и при различни обстоятелства можех да съм нея. Тя ходеше в колеж вечер, а през деня работеше тук и отглеждаше сама детето си, след като гаджето й изчезна, без да й каже нито дума.

Бях се опитала да я убедя да ми позволи да изпратя хрътките на Крейтън след жалкия задник, за да може да му поиска издръжка, но Джейд полудя, когато й го предложих. Кълнеше се, че липсата му е най-доброто, което може да й се случи, и не иска да го вижда, макар и всяка среща да завършва с чек за издръжка.

Джейд се огледа във всички посоки в празното фоайе, а аз усетих, че се кани да ми изнесе лекция.

— Сериозно, Гри, какво, по дяволите, си мислеше? Да не искаш да те уволнят?

В този миг ме заля вълна от вина. Джейд си скъсваше задника от работа, а ето ме мен, рискувайки всичко, защото съм решила, че е добра идея двете с Бенър да се удавим в джин, след като бях видяла гаджето ми да чука задника на някаква кльощава червенокоска.

Избълвах първото, което ми дойде на акъла.

— Той дори не спря да я чука, за да ме настигне и да ми даде обяснение.

Очите на Джейд се разшириха объркано.

— За какво говориш?

— Тристан.

По лицето й се разля разбиране и тя сви ръце в юмруци.

— Мамка му! Трябваше да се сетя, че това има нещо общо с малкия шибаняк.

Тъй като все още бях заразена от откровеността на Бенър, отговорих най-искрено.

— Определено беше малък. По всички начини.

Джейд се изправи иззад рецепцията и се наведе към мен.

— Защо не ми се обади, за да ти помогна да скрием тялото? — Гласът й бе тих и сериозен.

Като спомена за това, тайната връзка на брат ми с мафията вероятно би ми била от по-голяма полза, макар да знаех, че това нямаше да бъде най-добрият избор на действие. Както и да е, онази нощ не бях водена от желание за насилие. Вместо това, когато шокът от това да видя мъжа, с който бях от две години, да чука друга жена, отмина, потънах в празнотата, която се бе появила в гърдите ми, и в ямата на провала, който изпитвах.

— Гриър, тук ли си?

Вниманието ми отново се насочи към Джейд.

— Извинявай, оставих го жив. Няма нужда от защитно облекло.

— Е, може би трябваше да ми се обадиш, преди да паднеш по очи в купчината лайна, защото с постването на онова съобщение направи именно това. Какво си мислеше? Боже! Защо не ми се обади? Щях да ти подавам пиене, ядене и да ти огранича достъпа до интернет.

Думите й породиха първата истинска усмивка на лицето ми днес.

— Следващия път, като хвана гаджето си да чука друга мацка, първо на теб ще се обадя.

Тя се намръщи напрегнато.

— Аз щях да го убия.

— Понякога да убиеш някого не е правилният избор.

Вратата на асансьора зад мен се отвори със звън и аз замръзнах от страх да погледна назад кой идва.

Носовият глас на Кевин Съндърбърг издаде помпозната му идентичност, затова не ми се наложи да се тревожа още някоя секунда.

— Не мога да повярвам, че дори си показа лицето тук, Карас. Това изисква сериозни топки. Както изглежда, ти се запозната много добре с тях. — След това прошепна под нос: — Уличница.

Нямаше нужда да го поглеждам, за да си представя белязаното му лице, изкривено в гримаса на отвращение.

Джейд се напрегна на стола си, но аз вдигнах ръка, правейки й знак отново да си седне. Беше превърнала в изкуство това да игнорира коментарите на задниците, които работят тук, когато са насочени към нея, но бе повече от готова да ме защитава.

Но нямаше да позволя да я уволнят заради това. Можех сама да се справя със Съндърбърг.

Той ме мразеше още от третата година в колежа по право, когато разбих всички рекорди по корпоративни финанси. Като резултат на това, общия му успех падна и той изгуби мястото си на първенец в класа. Когато се дипломирахме, аз бях на трето място, а той на второ, и все пак никога не преживя случилото се. Или може би причината беше, че отхвърлих авансите, които ми пускаше една пиянска вечер няколко месеца преди да завършим.

Обърнах се, за да се изправя лице в лице с него. Русата му коса вече оредяваше на темето и предполагах, че докато навърши тридесет, вече няма да има нужда да ползва гребен.

— По-добре така, вместо да бъда мъжка курва по желание като теб, Кевин. — Обидата не беше достатъчно добра, както обикновено, но днес не бях в кондиция.

— Дошла си днес, за да ти наритат лично задника ли? — Гласът му бе изпълнен с надежда. — Бих казал да те уволнят, но и двамата знаем, че няма да посмеят. Такъв шибан майтап. Всеки друг би изхвърчал по задник от тук, би бил ужасно засрамен и по-нисък от тревата. Но, не, не и недосегаемата Гриър Карас. Не биха посмели да те уволнят и да рискуват да изгубят брат ти като клиент.

Имаше някои неща, които наистина мразех, и едно от тях беше да призная, че Кевин Съндърбърг е прав. Когато наквасеният ми мозък най-после започна да функционира правилно, бях осъзнала, че страховете ми да бъда уволнена бяха неоснователни.

Реално погледнато, аз наистина бях почти недосегаема тук. Фирмата правеше милиони от това да се справя с правните проблеми на „Карас Интернешънъл“. Освен това брат ми не беше човек, който някой би искал да ядоса.

— Предлагам ти да се тревожиш за себе си и за часовете, които трябва да направиш днес.

Устните му се свиха, сякаш беше отхапал от развалено суши.

— Ти си посмешище, Гриър. — Той се завъртя на мокасините си „Прада“ и се насочи към вътрешното стълбище.

— И неговата пишка.

Дочух дрезгавия глас на Джейд зад себе си и се обърнах, за да я погледна, забравила на мига за грубите думи на Кевин.

— Виждала си пишката му?

Тя сведе поглед към бюрото пред себе си.

— Не е един от моментите, с които се гордея. Но бях отчаяна, а той има пенис. Поне така да се каже.

Изкисках се, това беше комичното разсейване, от което имах нужда в момента.

— Наистина ли, Джейд? Наистина?

На развеселеното изражение на лицето й личеше, че едва сдържа смеха си.

— Нека просто да кажем, че изискването ти за размера е едно от най-умните неща в цялата обява.

Хуморът ми се изпари и аз простенах, покривайки лицето си с ръка. Когато погледнах отново към нея, изражението й бе трезво колкото моето.

— Трябва да ме уволнят днес. Кевин е прав.

Джейд сви рамене.

— Майната му. Ако нямат нужните топки, за да те уволнят, проблемът си е техен. Не твой.

Колкото и да оценявах практичното й мнение, знаех, че ще стане мой проблем. Не беше нужно да работя дълго във фирмата, за да знам, че адвокатите не са толкова конфликтни, както очакват повечето хора. Пасивно-агресивните глупости щях да получа под формата на ужасни проекти, среднощни конферентни разговори с Азия и крайни срокове, които изискват работа по цяла нощ.

Винаги съм мислела, че ще обичам работата си. Но съм грешала. Тогава какъв е смисълът да се мотая, след като знам какво наказание ме чака?

Днес дойдох до офиса, за да се извиня, да измоля прошка и да опитам да спася кариерата си, и всичко, което ми трябваше, бе отровата на Кевин Съндърбърг, за да ме накара да измисля коренно различен план.

Джейд е права. Майната им. Ще си намеря друга работа и няма да отида при брат си да го моля за помощ.

С решението, че няма да бъда жертвоприношение на олтара на Стърлинг и Мичълс днес, изпънах отново гръб.

— Добре. Пожелай ми късмет.

Перфектно оскубаните вежди на Джейд се свиха леко.

— Какво смяташ да правиш?

— Нищо добро за кариерата ми.