Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Порочно момиче (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dirty girl, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 62 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Мегън Марч

Заглавие: Порочно момиче

Преводач: Ralna

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y; ganinka

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10143

История

  1. — Добавяне

Глава първа

Гриър

Правили ли сте нещо, за което знаете, че е много лоша идея, но най-добрият ви приятел ви предизвиква, а ликьорът, изгарящ стомаха ви, унищожава всяко притеснение от предстоящите усложнения? Да, аз го направих миналата нощ и напиването не беше единственото, за което съжалявам. О, не, аз съм от типа момичета всичко или нищо. Щеше да е най-добре да е нищо.

— О, боже мой, Би, трябва да го поправиш. Мамка му! Мамка му! Мамка му! Ще ме уволнят заради това! — От думите ми лъхаше паника, изръмжах и забивах пръсти в пиянски рошавата си коса.

Най-добрата ми приятелка Бенър, кръстена така от своя баща зубър, чийто любим герой от комиксите беше Брус Бенър, наведе глава настрани, докато изучаваше екрана на телефона си. Трепвайки, тя погледна нагоре.

Знаех какво ще каже още преди да си е отворила устата. Бях преебана.

— Съжалявам, скъпа, но не може да го оправим. Вече е повече от непоправимо. Има си причина да се нарича вирус. Дори да го изтрия от сайта, вече е бил споделен хиляди пъти.

Сринах се на дивана, сякаш костите ми се бяха превърнали в желе.

— Прецаках живота си — простенах и сложих ръце на очите си, сякаш това щеше да промени с нещо лошия избор, който бях направила.

— Провери ли си имейла?

Надникнах изпод ръката си към нея като малко дете, което гледа филм на ужасите през разтворените си пръсти, надявайки се, че това ще му попречи да се изплаши. Мозъкът ми все още бе на пихтия след напиването, затова не успях да разбера напълно какво ми говори.

— Да си проверя имейла за писмото от високомерната ми лъскава адвокатска кантора, с което ме уведомяват, че съм уволнена? Не, не съм проверила. — Обикновено следях много стриктно служебната си поща, но точно сега ме беше прекалено шубе, че да я отворя.

Бенър постави телефона си с екрана нагоре на сивата масичка за кафе между нас.

— Не онзи акаунт — каза тя и подпъхна един крак под себе си върху дивана. — Другият, който е за останалите ти имейли. О, и не забравяй директните съобщения към Туитър.

Спомените ми от изминалата нощ бяха леко мъгляви, но някои определени неща блеснаха в мозъка ми в живи цветове. Като нелепата парола, която измислих за акаунта си ГриърСтрахотнатаКучкаКарас@rockyorface.com и новия ми Туитър акаунт, който носеше същото име. Вдигнах ръка, покривайки отново очите си.

Мамка мууу. Огромна каша. И докато сме на тази вълна — много съжалявам, алкохол, но се налага да скъсаме.

Постарах се тонът ми да прозвучи оптимистично, но май се получи по-скоро наивно.

— Никой наистина не би отговорил на подобно нещо, нали? Имам предвид, че е очевидно, че е шега.

Бенър избута ръката от лицето ми и я стисна силно. Ще ми се да мисля, че това бе в знак на солидарност, но по-вероятно е такова стисване да бъде последвано от репликата: „Ти си най-добрата ми приятелка, но и двете знаем, че си тотално преебана“.

Тя проговори внимателно, сякаш общуваше с дете, което все още не може да разбере напълно значението на думите й.

— Гриър, използвахме името ти. Имайки предвид коя си, как, за бога, може да си помислиш, че хората няма да реагират?

Дръпнах ръката си от нея и притиснах длани към очите си.

— Не можеш ли просто да ме излъжеш? Опитвам се да намеря начин, по който да върна времето назад и да не прееба така яко живота си.

— Съжалявам, скъпа. Няма как да стане. Доста беше напушена миналата нощ и нямах сили да ти се противопоставя. — Бенър се изправи от дивана и започнах да се надявам да отиде да вземе успокоително, с което да ме избави от мъките ми.

Но нямах такъв късмет. Тя се пресегна през гранитния кухненски остров и грабна таблета ми. Ноктите й тропаха по екрана, когато попита:

— Как беше паролата?

Тя изчака да промърморя тихо и неразбираемо отговора си.

— Я пак?

Вгледах се в тъмнолилавия лак на палеца си. Защо животът ми не можеше да бъде поправен толкова лесно, колкото маникюра ми? О, да, защото животът ми не беше за хора със слаби сърца.

— Гриър?

Погледнах я, мислено умолявайки я да зареже всичко това. Наистина ли искахме да знаем размерите на унижението ми? Подпрях ръце от двете си страни върху лилавата материя на дивана.

— Това е безсмислено. Дори някой откачен да отговори, просто ще ги игнорирам и ще блокирам имейлите. Няма смисъл да проверявам.

Бенър само ме изгледа.

— Паролата!

Имайки предвид, че я познавах от детската градина, знаех, че няма да спре, докато не се пречупя.

— Смучасамоголемипишки69 — изрекох на един дъх, използвайки новия диалект на мърморене.

Когато видях ехидната усмивка, извила устните на Бенър, грабнах произволно една възглавничка от дивана и я хвърлих към приятелката си, целейки се в главата й.

— Кучка. Вече си я знаела!

— Трябваше да те чуя как го изричаш силно и ясно. Защото е фан-мамка-му-тастично. Днес може да сменя всичките си пароли. Очевидно не са достатъчно креативни. Тази парола е подходяща за всички жени по света.

Огледах се около себе си за още някой „снаряд“, но не намерих нищо. Защо нямам повече дребни джунджурийки около себе си?

— Не е като сама да съм измислила всичко това — напомних й аз.

Тя също бе толкова пияна, колкото и аз миналата вечер, когато решихме да използваме истинското ми име с лудата надежда, че един точно определен мъж ще види съобщението. Мъж, който очевидно не се интересуваше от мен — нито преди, нито сега.

Той знаеше къде да ме намери от години. А аз научих къде е едва преди една.

Колко скапано беше да отидеш да гледаш филм с приятелки и да видиш на големия екран мъжа, по който си си падала адски много? Мъжът, който бе разбил двадесетгодишното ти сърце, преди дори да успеете да се позабавлявате голи?

Каваноу Уестман, най-новото лошо момче на Холивуд. Бих го познала навсякъде. Нямаше значение, че се е променил, че е станал по-едър и по-опасно изглеждащ. Бих го познала навсякъде. Рошава кестенява коса, леко къдреща се над яката му, лешникови очи, чийто цвят никога не можеш да улучиш… от зелено, до сиво, синьо или дори кафяво. Не ме изненада, че холивудските агенти се бяха влюбили в него. Тялото му беше нелепо. Твърди, изваяни мускули, покрити с татуировки, кожа с бронзов загар…

— Мамка. Му. Няма. Начин.

Тихите думи на Бенър ме върнаха отново в реалността и завъртях глава в нейна посока.

— Какво?

Тя повдигна айпада ми и аз скочи на крака от дивана, за да ида до нея.

— Имаш над пет хиляди нови имейла. И някак си почти половин милион нови последователи в Туитър, всичко от миналата нощ. Смятай се за известна, сладурче.

Стомахът ми се преобърна и се сви на здрав възел в мига щом посегнах към таблета.

— О! Боже! Мой! — Телефонът ми извибрира на другия край на кухненския остров преди дори да започна да чета.

Вниманието ми веднага се насочи към него, чудейки се кой може да се обажда. Имаше две възможности, и двете бяха ужасяващи. От едната страна беше личният състав на фирмата, в която работех, и вероятно щяха да поискат оставката ми. От другата страна, по-лошата, беше това да е брат ми.

Бутнах айпада в ръцете на Бенър и се пресегнах за телефона, поглеждайки към екрана. Крей.

— Мамка му!

— Брат ти ли е? — попита тя, тъй като бе опознала Крейтън много добре от рождените ми дни и другите събития, на които бе присъствал през годините.

— Дам.

— Е, той не може да има много претенции. Все пак пръв използва тази виртуална тактика.

Беше истина, но това не значеше, че брат ми с радост ще посрещне публикациите в клюкарските парцали, които щяха да последват.

Не, определено нямаше да види забавната страна на това малката му сестричка да следва стъпките му. Първо, ще иска да убие бившето ми гадже, Тристан… който така или иначе никога не бе харесвал, а след това вероятно щеше да ми наеме детегледачка като допълнение към бодигарда, който ми натресе миналата година. Беше смекчил малко охранителните мерки преди няколко месеца, когато заплаших, че ще напусна страната, само за да съм далеч от него. Сега имах само шофьор, който ме караше до работа или докъдето имах нужда да отида. Но не обикалях улиците на Ню Йорк сама, особено нощем.

Държах телефона си, който продължаваше да вибрира, и обмислях колко големи са женските ми топки. Не чак толкова големи.

Оставих обаждането да бъде препратено към гласовата поща. Нямаше да се случи нищо добро, като отговоря на повикването. Прекалено голяма бях, за да ме мъмрят като провинило се дете, но имах чувството, че Крейтън няма да се съгласи с това.

Вместо това се върнах на дивана, потъвайки отново в плюшената кувертюра. Бенър се тръшна до мен, а аз оставих телефона си на масата до нейния. Тя сложи таблета така, че да можем да го виждаме и двете, а темите на последните имейли сякаш ми се подиграваха:

„ЩЕ ТЕ НАПРАВЯ МОЯТА СТРАХОТНА КУЧКА“

„ЧЛЕНЪТ МИ ЩЕ РАЗЛЮЛЕЕ СВЕТА ТИ“

„ИЗПРАТИ МИ СНИМКА НА КРАКАТА СИ“

Последното ме накара да потръпна ужасено и погнусено. Очевидно моето вирусно съобщение бе привлякло всички откачалки.

Във времена като сегашното бих могла да се възползвам от защитата на големия си брат, но знаех, че съм се провалила толкова много, че не бих могла да го помоля за помощ. Унижението не беше нещо, с което бих могла да се справя с лекота.

Свих се на топка и обвих ръце около коленете си.

— Какво да правя, по дяволите?

Ръкавът на суитчъра на Бенър се смъкна бавно по рамото й и тя го вдигна, преди да ми даде мъдрия си съвет.

— Наистина има само едно нещо, което можеш да направиш… яхни тази вълна, за да може всичко да си заслужава. Кой знае, може да намериш богат, горещ, известен мъж, надарен като кон. Тогава ще се чукате, яздейки към залеза, и ще заживеете честито с огромен пенис в леглото ти всяка нощ.

Отново покрих очите си с ръка и простенах. Толкова съм преебана. И то, за нещастие, не по начина, по който се надяваше Бенър.