Мегън Марч
Порочно момиче (2)

Глава втора

Кав

— Мамка му, Уестман! Мисля, че разби скапаното ми лице.

Не бях, но Пейтън де Лонг бе путьо, който би сметнал и женски шамар за болезнен. Ако се бях опитал да разбия лицето му, точно сега щеше да е на път към спешното отделение, а не да реве заради кървящия си нос.

Вече не ми беше позволено да раздавам истински удари на снимачната площадка, но понякога, за някои мъже, се налагаше да направя изключение. Не бях чувал името й от години, но проклет да съм, ако позволя на шибаняк като този да окаля името й.

— Тогава си дръж скапаната уста затворена и се научи на малко маниери — говорех умишлено тихо, позволявайки му да чуе ръмженето в гласа ми, докато се надявах да не се напикае от страх пред мен.

Холивудски задници. Не знаеха нищо за шибания реален живот. И сега аз бях един от тях. Успях да се спра навреме и да не мисля как щеше да се развие животът ми, ако бях избрал друг път.

Мич Старк, директорът, който ме накара да се пробвам като истински актьор, забърза към мен.

— Ако вие двамата не можете да се разберете сами, без състезание по надпикаване, то аз ще ви смъкна на земята, така че хич няма да ви хареса. Когато приключа, никой от вас вече няма да може да си намери свястна роля.

— Той започна.

Юмруците ме сърбяха да ударя отново Де Лонг. Фасетите му щяха да изглеждат много по-добре разпилени по пода.

Единствената причина да приема тази роля беше Мич. Де Лонг беше неприятно по-късно допълнение към кастинга и бих предпочел до края на живота си да ям шунка от консерва и да спя в колата си, отколкото да направя друг филм с него.

— Приключих тук. — Без да губя нито миг повече с Де Лонг, аз се отдалечих, а директорът ме следваше плътно по петите.

— Нима ми обръщаш гръб, момче?

Мич беше един от двамата души на света, които можеха да ми говорят така. За мъж в края на шейсетте си години той се движеше със завидна бързина, докато ме следваше по прашния път.

Добре. Това значеше, че не се налага да намалявам темпото си.

— Мислех, че си спрял със заплахите, старче.

Мощта на ледения му поглед можеше да накара всеки актьор да си забрави репликата, но аз отказвах да се боя от него. Той се покатери след мен по стълбичките, а вратата се блъсна в стената на караваната, щом я отворих рязко, преди да вляза вътре.

— Някога ще спреш ли да бъдеш толкова твърдоглав? — попита Мич, скръствайки ръце на гърдите си. Дори на тази възраст все още имаше мощни мускули, и точно сега изглеждаше готов да ме събори по гръб и да ме пребие до припадък. Нямаше никакъв начин обаче да го позволя, без значение колко го уважавах.

— Вероятно не. — Отговорът ми беше изненадващо искрен.

— Срамота, тъй като всеки друг директор би те изритал от снимачната площадка и би те уволнил за това, което направи току-що.

Вирнах брадичка, а твърдоглавието подхранваше отговора ми.

— Тогава ме уволни.

Кротките му сини очи се спряха на мен.

— Щях да го направя, ако знаех, че ще има някаква разлика.

Той беше прав. Нямаше да има.

— Какво искаш от мен, Мич? — скръстих ръце на гърдите си.

— Какво ще кажеш за обяснение за какво беше всичко това? Не искаш да си създадеш репутация, че лесно губиш контрол, Кав. Това ще съсипе кариерата ти толкова бързо, че дори няма да разбереш какво ти се е случило.

Макар да не исках да бъда най-новата секси екшън звезда на Холивуд, все още не бях готов да се предам. На кукичката бях. Не само заради предизвикателството, което представляваше професията за мен, но и факта, че бях част от създаването на нещо, което ще помогне на милиони хора да избягат от реалността на живота си поне за няколко часа.

Прекарах много часове, опитвайки се да избягам от детството си, докато гледах филми, в които страхотни герои ритат задниците на лошите пичове. Мисълта да помогна на някое дете да избяга от реалността по същия начин ме караше да продължавам напред и това беше само част от мотивацията ми.

Още на онази своя възраст се чудех защо лошите момчета не печелят така, както е в реалния живот. Някои уроци се учеха още в младежките години.

— Кав, ще ми дадеш ли нещо, или просто си говоря сам тук?

Отворих хладилника и извадих две бутилки вода. Искаше ми се да имаше бира, която да замени кенчетата, които смачках миналата вечер.

„Почти приключвам с този скапан филм“, напомних си аз. „Тогава никога повече няма да ми се налага да работя с Де Лонг.“

Метнах едната бутилка към Мич и отвъртях капачката на своята, преди да се отпусна на дивана.

— Не говорех за бутилка с вода, момче.

Мич нямаше да се откаже, преди да му дам някакво обяснение. Можеше да го баламосам нещо, но тъй като го уважавах, му казах истината.

— Говореше простотии за една жена.

Възрастният мъж се настани на пейката в кухненския ъгъл, сложи бутилката с вода пред себе си на масата и прокара ръка през сивата си коса.

— Мамка му, Кав. Една въртиопашка не си струва да съсипеш репутацията си.

Точно тук грешеше. Особено след като тя беше много повече от една въртиопашка.

— Това е дълга история. — Исках той да остави темата и да ми спести потъването обратно в живота, който бях загърбил.

— Осветли ме! — Стоманата в погледа му сега се бе пренесла и в гласа му, но вече не следвах заповеди.

— Не е важно. — Лъжа. Защото за мен беше адски важно.

— Достатъчно важно е, че да изложиш на риск кариерата си. Хайде, хлапе. Изплюй камъчето. Може би бих могъл да ти помогна, преди да затънеш в по-голяма каша.

Мич беше единственият, когото срещнах в този бизнес, и който беше предложил помощта си, без да очаква нищо в замяна. Това не беше нещо, което бих могъл да купя, и това ме подтикна да му кажа тайните си.

— Има едно момиче, по което преди време много си падах. Тя се постави в центъра на новините и Де Лонг смята да направи пари с това, което за него е лесна бройка. — И макар Де Лонг да не го знаеше, нищо с Гриър Карас не беше лесно.

Мич отвори бутилката си с вода, а погледът му не се откъсваше от моя, докато пиеше. След това отново сложи капачката, а мозъкът му обмисляше всичко, което му казах, преди най-после да проговори.

— Ще бъде ли проблем?

Последвах примера му и премислих всичко, преди да отговоря.

— Мисля, че Де Лонг схвана съобщението ми.

Мич подпря ръце на масата и се наведе към мен.

— Майната му на Де Лонг. Ще бъде ли проблем за теб? Защото имаме два дни да приключим с този проект и да се отдам на почивка.

Дъщерята на Мич щеше да го води в Италия на почивка за рождения му ден. Никой на снимачната площадка не би изпуснал нито ден снимки, за да не бъде този, който ще прецака ваканцията му. В това число и аз. Въпреки че всичко, което исках, бе да се метна на самолета и да си замъкна задника обратно в Ню Йорк, за да влея малко акъл в главата на това момиче.

— Не, човече. Главата ми е в играта. Остана ми само една сцена и съм готов. Няма да прееба всичко.

— Сигурен ли си? Защото имаш дяволски късмет, задето лицето на Пейтън вече не ми трябва за снимките.

Лека вина се надигна в гърдите ми. Дори не се замислих какво е заснел Мич и какво не, преди да разбия носа на Де Лонг. Има̀ късмет, че не го ударих с дясната ръка, защото със сигурност щях да му счупя носа.

Мич чакаше отговора ми, насочил към мен пълното си внимание.

— Сигурен съм.

— Добре. — Той се изправи на крака. — Ако това се повтори отново на снимачната ми площадка, без значение колко те харесвам, ще те накарам да съжаляваш, че кракът ти е стъпил в Холивуд.

Не казах нищо, когато се обърна и излезе от караваната, мърморейки си под нос.

— Шибаните хлапета тези дни…

Мич беше от старата школа, идвайки от род на филмови директори. Знаех, че бях огромен късметлия да мога да работя с него, и то не само в този филм, но и задето ме предпази от това да се превърна в пълен загубеняк. Да го разочаровам не беше едно от нещата в списъка ми за днес, но вината беше налице.

Облегнах се назад на дивана и измъкнах телефона от джоба си. Не знам защо реших да го прочета отново, но просто не се сдържах.

Какво, по дяволите, правиш, Гриър? Господи, как исках да разтърся това момиче. Тя не беше глупавата малка принцеса, каквато я изкарваха в статията.

Прочетох всичко отново, забавяйки се за по-дълго на частта със свирката. Няма как да знам. Не бяхме стигнали толкова далеч, без значение колко ми се искаше да усетя устните й, обвити около члена си.

Заебете разтърсването… искаше ми се да я метна върху коленете си и да й зачервя задничето. Тя направо молеше да я нашляпам и в самото си същество знаех, че мерникът на всичко това е насочен именно към мен.

Гриър Карас, сестра на легендарния милиардер Крейтън Карас, нямаше идея колко точен бе изстрелът й.

Членът ми пулсираше срещу ципа на дънките само при мисълта как тя застава на колене пред мен, пухкавите й устни обвиват ерекцията ми, докато я уча как да ме поеме докрай. Гриър може и да мислеше, че знае как се прави добра свирка, но аз не бях едно от хлапетата, с които бе свикнала.

Преди три години знаех, че тя има нужда от мъж, който да я държи далеч от неприятностите. Изглежда това не се бе променило. В мига, в който снимките приключеха, заминавах за Ню Йорк и двамата с Гриър Карас щяхме да се запознаем отново. Моментално.

Преди три години си заминах, преди да опетня малкия й подреден свят. Но сега? Сега всички залози отпадаха.